Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 05.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 4541 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от Д.Р.Х. срещу С.К.Ц. за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 6 273.84 евро,
представляващи сбор от недължимо платени
от ищеца вноски по кредитната клиентска сметка на ответника №**, клиентски №**
в „Ункредит Булбанк“АД в периода 08.01.2015г. до 15.10.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда 22.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в периода
08.01.2015г. до 15.10.2015г. е извършил
внасяния на суми по кредитната клиентска сметка на ответника, както следва : на
08.01.2015г. – 510.46 евро; на 02.02.2015г. – 1633.49 евро; на 26.02.2015г. –
490 евро; на 01.04.2015г. – 459.42 евро; на 01.06.2015г. – 1150 евро; на
17.06.2015г. – 300 евро; на 17.06.2015г. – 199.08 евро; на 15.10.2015г. –
1531.39 евро. Сочи, че е налице неоснователно обогатяване от страна ответника с
исковата сума предвид липсата на основание за това.
Твърди, че между него и ответника не е била налице
каквато и да е уговорка да внася средства по
неговата сметка, не е поемал задължения да внася средства по нея. Знаел,
че ответникът имал банков кредит и че е материално затруднен, като разчитал, че
в един момент той ще му възстанови средствата.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Оспорва
се основателността на иска. Твърди се, че ищецът съвсем съзнателно и по своя
недвусмислена воля е направил плащания не към ответника, а към трето лице-
банката, като ответникът не се бил разпореждал с постъпилите от ищеца суми. Не
се касаело за хипотезата на неоснователно обогатяване,вкл. и за гестия. Процесните преводи не били инцидентни
плащания без основание. Твърди се, че е налице изпълнение на чуждо задължение с
дарствено намерение или че е предприета работа без пълномощие /гестия/, срещу
което ответникът не се е противопоставил.
Твърди
се, че е налице договорка между ищеца, баща му, ответника и неговата съпруга,
която била първа братовчедка на ищеца и племенница на баща му, че с този кредит
се осигурява финансиране на „**“ АД, което към този момент е било във влошено
финансово състояние и е нямало средства да финансира дострояване на сграда в
гр.Бяла, като с тези средства е следвало да се дострояването на тази сграда,
въвеждането й в експлоатация и реализиране на имотите на свободния пазар,
където със средствата от купувачите да се погасят кредите, а остатъкът да
остане печалба за „ **“ АД. Ролята на
ответника била да е формален кредитополучател и по този начин да помогне на
чичо си, като във вътрешните им договорки ищецът бил поел изцяло задължението
да изплаща кредита за сметка на баща си респ. за „ **“ АД без регресни
претенции към ответника.
Отделно
се счита, че е налице изпълнение на нравствен дълг на ищеца, който е изпълнен с
внасянето на суми за погасяване на задълженията на ответника по договора за
ипотечен кредит, тъй като ищецът е първи братовчед на съпругата на ответника и
между тях съществува близка родствена връзка и предвид непострояване на
сградата, където се намира жилището на ответника, строена от дружеството, което
се управлява от бащата на ищеца, било логично той да поеме този ангажимент без
уговорка за връщане на средствата.
Закупеният имот все още не можел да се ползва от ответника по
предназначение, тъй като сградата била недостроена и не била въведена в
експлоатация и се рушала. Ответникът не можел да се разпореди с имота, за да
погаси кредита, което водело до олихвяване на дълга му и практическото му
погасяване било невъзможно към момента, което влечало обедняване за ответника с
всеки изминал ден.
Внесените
от ищеца суми по сметката за погасяване на кредита били теглени от банката
служебно и в случая било логично, че ако ищецът счита, че е допуснал грешка и е
погасил чужд кредит без основание следвало да си потърси парите от банката, а
не от ответника.
Отправя
се възражение за погасяване по давност на вземанията.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Представени са вносни бележки за извършени плащания към Уникредит Булбанк от Д.Р.Х. в полза на С.К.Ц. с вписано основание –вноски по кредит от дати 08.01.2015г. за 1000 лева, 02.02.2015г. за 3 200 лева, 26.02.2015г. за 490 евро, 01.04.2015г. за 900 лева, 01.06.2015г. за 1150 евро, 17.06.2015г. за 300 евро, 17.06.2015г. за 390 евро, 15.10.2015г. за 3 000 лева.
Съгласно Договор за
ипотечен кредит на физическо лице №304-0308/31.03.**. Уникредит Булбанк АД е
отпуснало на С.К.Ц. сумата от 50 000 евро покупка на недвижим имот-
Апартамент №18, находящ се в жилищна сграда в ПИ с идентификатор ** в гр.Бяла.
С договор за
покупко-продажба от 02.04.**., обективиран в НА №**, том 1, ре. №**, дело №69/**.
на нот. №478-Полина Миткова „**“АД е продало на С.Ц.К. правото на собственост
върху Апартамент №18 в жилищна сграда в ПИ
с идентификатор ** в гр.Бяла срещу сумата от 37 100 лева, която
сума ще се заплати с банков кредит от Уникредит Булбанк АД.
Съгласно представената
разпечатка от Уникредит Булбанк/л.213 от
делото/ за движението по сметката на кредита на ответника плащания по същия са
извършвани от С.К.Ц., Р. И. Х., И.Р.Х.,
Д.Р.Х..
Свидетелят К. Н. Г.
излага, че периода 01.12.2004г. до 01.12.**. работил като юрисконсулт в „**“АД
с изпълнителен директор Р. Д. Х., който бил баща на ищеца. Сочи, че през
втората половина на 2008г. предприятието започнало да има сериозни финансови
затруднения и в началото на **. изпълнителният директор Р. Х. се обърнал с
молба към ключови служители на това
предприятие да изтеглят кредити срещу придобиването на имоти, които се намирали
в собственост на „*** “
сграда в гр.Бяла с работно наименование Белица. Сградата била завършена
почти изцяло, но не била въведена в експлоатация. На свидетелят също му било
направено предложение да закупи апартамент в тази сграда. Уверенията на
изпълнителния директор били, че след отпускането на кредита той ще погасява
всичките вноски по него, а ако в бъдеще се намери купувач цената ще бъде
отнесена към остатъчния размер, а другата част ще бъде предоставена на
Консорциума. Не знае какви са били уговорките със С., но му е известно, че и на
него му е било направено такова предложение. С него се консултирала Г.Хр.,
която живеела на съпружески начала със С.. На нея също й било отправено такова
предложение. Тя се интересувала дали при погасяването не биха възникнали
рискове при евентуално непогасяване т.е. при неизпълнение на устната договорка,
която имали с Р. Х. за вноските по кредита. Сочи, че Д.Х. и И.Хр. да
двамата синове на Р. Х.. Те работили във фирмата и не извършвали нищо без
знанието и съгласието на баща си. Д.Х. също бил изтеглил такъв кредит и си бил
закупил апартамент. Първоначално кредитите ги погасявал Р. Х. лично или чрез
фирмата или чрез синовете си. Г.Хр. се
била свързала със свидетеля след като той вече бил напуснал фирмата и била
много обезпокоена, тъй като вноските по кредита не били внасяни и го попитала
дали законосъобразно банката е насочила изпълнението към друг неин имот, който
не бил ипотекиран за този кредит.
Свидетелят Ив.
Д. Х.
/първо братовчед на ищеца/ излага, че имал собствени фирми, които участвали в
други фирми, свързани с „**“АД , дъщерни фирми. Всичко започнало още през
2008г., началото на **. поради финансова криза, която настъпвала в страната.
Били извикани от управителя на дружеството Р. Х. с молба да закупят апартаменти
в гр.Бяла, с които да финансират дружеството, за да може да се пребори с
кризата по това време. Уговорката била дружеството и лично Р. Х. да поеме
отговорността да заплаща кредитите, т.е. при затруднение от тяхна или от негова
страна, той гарантирал със заплащане на вноски от синовете му. Всеки един от
тях изтеглил кредит и закупил апартамент. Тази оферта била предложена на доста
служители от фирмата. Свидетелят присъствал на срещата на С. с Р. Х. и със
синовете му. Получили обещания, че всичко ще бъде наред, че кредитите ще бъдат
изплащани редовно, като и че при продажба и те ще получат някаква облага
затова, че помагат на фирмата, на Р. Х. и на децата му. Първите вноски ги
внасяли те като Р. Х. давал парите и те ги внасяли, а впоследствие вноските се внасяли от името на Р. Х.. Имало
внасяни впоследствие вноски по кредита на сестрата на свидетеля от И.
Х. и Д.Х..
Сочи, че Г. Д.а Хр. е негова сестра. Всеки
от тях внасял, но парите излизали от едно и също място. Обаждали се и казвали,
че от банката казват, че има закъснение с вноските и Р. Х. нареждал на главната
счетоводителка – г-жа Л., която проверявала в
банката и след справката той казвал, че ще се плати и парите се внасяли от
него, от Д.Х. или от Иван Х.. Имал
случаи, на които свидетелят присъствал, при които вносните бележки се
разписвали в офиса и счетоводителката отивала да ги внесе в банката. Знае, че Д.Х.
е внасял пари по кредита на С., тъй като С. звънял на свидетелят, когато Д. не
му вдигал. Д. ги внасял, защото такава била уговорката. Случвало се е да правят
едновременно вноски по кредита на свидетеля, на сестра му и на С.. Вноските се
внасяли в един и същ момент. Срещата, при която станала уговорката за
погасяване на тези вноски била между свидетеля, Д., Р., И.
и Г.а,
тъй като били като едно голямо семейство, до момент в който бизнес пътищата им
се разделили , тъй като се скарали заради един обект в края на 2014г. и оттам вече при влошени
условия започнало забавяне на плащанията, а после били спрени напълно. Кредите
се плащали почти до края на 2015г.
Апартаментите били закупени през **. и не били завършени все още и имали
право да заведат иск срещу фирмата за това, че не са завършени, но изтекла тази
5 годишна давност, поради което не можели да заведат дело. Според него това
била идеята- да плащат до 2015г., за да изтече този срок и след това да
прекратят плащането. Вноските били всеки път различни и се правили, когато
започвали да звънят настоятелно и тогава свидетелят ходил да пита какво става,
защо не се плаща. Виждал лично Р. Х. да дава пари на счетоводителката за вноски
по кредитите, защото лично ходил с Д.Х. в офиса на Р. Х., който вадил от касата
на дружеството, а понякога от собствения си джоб, а се случвало счетоводителката
да вади от друга каса на дружеството. Свидетелят вземал пари от тях за
погасяване на неговия кредит. Сочи, че е напуснал фирмата в края на 2015г. ,
поради това, че се скарали като преди това обитавали една сграда в отделни помещения.
На ищеца са зададени
въпроси по реда на чл.176 ГПК и същият е дал следните отговори :
1. Знае ли за покупка на какво ответникът е изтеглил ипотечен кредит?
ИЩЕЦЪТ: За покупка на апартамент в гр. Бяла.
2. От баща си Р. Х. ли знае, че ответникът е изтеглил ипотечен кредит, както и номера на банковата му сметка и размера на дълга?
ИЩЕЦЪТ: Да, от баща си Р. Х. зная. Да, и номера на банковата сметка от баща ми го зная.
3. Определял ли е баща му Р. Х. колко да внесе?
ИЩЕЦЪТ: Не.
4. От баща ли знае какъв е изискуемия размер на дълга към датата на
вноската, която е правил?
ИЩЕЦЪТ: Аз не съм знаел размера на дълга. По случайност съм плащал и по всяка вероятност винаги са били по-малки.
5. Преди извършването на всяка вноска уговарял ли е с ответника как и по какъв начин ще му се възстановят средствата и от кога?
ИЩЕЦЪТ: Не.
6. Възприемал ли е при направата на вноските ситуацията като даване на заем?
ИЩЕЦЪТ: Не.
7. Възприемал ли е при направата на вноските ситуацията като нравствено задължение?
ИЩЕЦЪТ: Не.
8. Изтеглил ли е ипотечен кредит за закупване на апартамент в същата сграда, в която сграда ответникът е купил апартамент със средствата от ипотечния кредит?
ИЩЕЦЪТ: Да.
9. Погасен ли е изтегления от ищеца кредит, обявен ли е за предсрочно изискуем?
ИЩЕЦЪТ: Да, моят кредит е погасен.
10. Правил ли е вноски по кредита на Г. Хр. и брат си И. Х.?
ИЩЕЦЪТ: Да.
11. На едни и същи дати ли е правил вноските по трите кредита?
ИЩЕЦЪТ: Не помня.
12. Преди всяка вноска съобщавал ли е на ответника?
ИЩЕЦЪТ: Не.
13. Бил ли е натоварен от ответника да прави вноски?
ИЩЕЦЪТ: Не.
АДВ. П.: Навсякъде, където фигурира във въпросите Ив.Хр.в, трябва да е И. Х., понеже И. Х. е брат на ищеца. И. Х. той също има дела…, той му е първи братовчед.
ИЩЕЦЪТ: Имам един брат.
14. Внасяли ли се баща му Р. Х. и брат му вноски по кредита на ответника?
ИЩЕЦЪТ: Не съм сигурен.
15. Баща му Р. Х. и брат му правили ли са вноски по неговия кредит?
ИЩЕЦЪТ: По моя не са.
16. До погасяване на кредита ли е следвало да прави вноски?
ИЩЕЦЪТ: Не.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважена
претенцията с правно основание чл. 59 от ЗЗД, следва да бъде установено наличието
на следните кумулативно дадени предпоставки: намаляване на имуществото на
ищеца, увеличаване имуществото на ответника, причинна връзка между тях, липса
на правно основание за разместването на имуществените блага и липса на друг ред
за защита на ищеца.
От анализа на събраните
гласни доказателства се установява, че на 31.03.**. ответникът е сключил
договор за банков кредит с Уникредит Булбанк АД, по силата на който му е бил
отпуснат кредит в размер н 50 000 евро за покупка на недвижим имот в гр.Бяла.
Имотът е закупен с договор за
покупко-продажба, сключен на 02.04.**. с „**“ АД.
Безспорно се установява също от представените вносни бележки, че ищецът е извършвал погасявания на кредита на ответника на дати 08.01.2015г. - 1000 лева, 02.02.2015г. - 3 200 лева, 26.02.2015г. - 490 евро, 01.04.2015г. - 900 лева, 01.06.2015г. -1150 евро, 17.06.2015г. - 300 евро, 17.06.2015г. - 390 евро, 15.10.2015г. -3 000 лева.
Ответникът твърди, че е
налице основание за плащането на кредитните вноски от страна ищеца, а именно –
изпълнение на чуждо задължение с дарствено намерение или че е била предприета
чужда работа без пълномощие – гестия, срещу което ответникът не се е
противопоставил. Твърди се и изпълнение на нравствен дълг.
От анализа на събраните
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите К. Г.
/бивш служител на „**“АД/ и Ив. Х./ в родствени връзки с
ищеца, с дела с ищеца/ се установява, че в периода 2008-**. поради финансови
затруднения на „**“АД изпълнителният
директор Р. Х. е отправил молба към определени служители на дружеството, сред
които е бил и ответника да бъдат изтеглени кредити от тяхно име за закупване на
обекти в сграда в гр.Бяла, която се строяла от дружеството с цел финансирането
му. Уговорката била Р. Х. да изплаща вноските по кредитите. Р. Х. и двамата му
синове изплащали вноските по кредите, вкл. и по кредита на Г. Хр. –
съпруга на ответника и братовчедка на свидетеля и кредита на самия свидетел.
Това обстоятелство се установява и от представената от Уникредит Булбанк АД
разпечатка от движението на сметката по кредита на ответника.
По същество твърденията
на ответника са за наличие на неформални правоотношения между него и трето на
спора лице – Р. Х., който е баща на ищеца – обещание за изплащане на кредита.
Същите разкриват правоотношения по договор за заместване в дълг по чл.102 ЗЗД,
но наличието му не се установява с предвидените в закона и допустими
доказателствени средства, предвид липсата на писмена форма, изразено съгласие
на кредитора, както и забраната на чл.164,ал.1, т.3 ГПК за доказване на
договори на стойност над 5000 лева.
Не се установява в
горната връзка да е било налице дарствено намерение от страна на ищеца, който
да е изпълнявал чужд дълг – дълга на Р. Х..
С оглед установеното по
делото липсват основания да се приеме и, че е била предприета чужда работа без
пълномощие респ. да се приложат правилата на гестията.
Съобразно
разпоредбата на чл.55 ал.2 ЗЗД не може
да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г.
по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС, когато се поддържа, че е дадено нещо без
основание, необходимо е да се изясни дали не е налице съзнателно изпълнение на
нравствен дълг, и когато се констатира, че извършилият престацията е съзнавал
при изпълнението моралното си задължение, даденото не следва да се присъжда
обратно. Тези положения не намират място в случая, когато за едно лице
съществува законно задължение да изпълни нещо, а изпълнението се извършва от
друго незадължено или само съзадължено лице. Пак
в Постановлението е прието, че нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД
може се да се отнесе само към уредените в първата алинея на чл.55 случаи, но не
и към чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Липсват
доказани основания, от които да се приеме, че плащанията по процесния кредит са
били извършени в изпълнение на нравствен дълг.
Отправеното възражение
за погасяване на претенцията по давност е несъстоятелно. Правото на вземане в
полза на ищеца възниква от момента, в който е погасил задължението вместо
ответника. Най-ранното плащане по кредита е от
08.01.2015г. , като исковата молба е подадена на 22.03.2019г., към която не е
изтекъл приложимия в случая общ пет годишен давностен срок.
С оглед на всичко
изложено съдът намира за установено настъпило разместване на имуществени блага
между страните, изразяващо се във внасяне на парични средства по банкова
сметка, ***, поради и което предявеният
иск е основателен и следва да бъде
уважен.
По разноските :
С оглед изхода на делото
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски : 490.82 лева за заплатена д.т. и 1000 лева- за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.К.Ц., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Х., ЕГН: ********** с адрес *** сумата
от 6 273.84/ шест хиляди двеста
седемдесет и три евро и осемдесет и
четири/ евро , представляващи сбор от
недължимо платени от ищеца вноски по кредитната клиентска сметка на
ответника №**, клиентски №** в „Ункредит Булбанк“АД в периода 08.01.2015г. до
15.10.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда 22.03.2019г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.59 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.К.Ц., ЕГН: ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Р.Х., ЕГН: ********** с адрес *** сумата
от сумата от
1490.82 /хиляда четиристотин и деветдесет лева и осемдесет и две ст./ лева, представляващи сторените
разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: