Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на седми юни през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина Т.а,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 14247 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 446583 от 09.07.2018
г., постановено по гр.д. № 82452/2017 г. на СРС, 33 състав, е осъдена ЗК „У.“
да заплати на З. „Е.“ АД, сума в размер на 1 615.56 лв. - главница свключени
ликвидационни разноски, представляваща платено застрахователно обезщетение за
имуществени вреди за ПТП на22.10.2012 г. в гр. София, в което взели участие
л.а. л.а. “Опел Зафира“с per. № ********, управляван от С.С. и л.а.
„ФиатДукато“ с per. № ********, управляван от К.Т., по щета№ 05 - 684264 на З.
„ У.“ АД, ведно със законната лихва от22.11.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска до пълния
предявен размер от 2 885 лв. С решението първоинстанционният съд се епроизнесъл и относно разноските, като е
осъдил ищеца да плати на ответника на 330 лв., и обратно- ответника да плати на
ищеца 379.12 лв. разноски по делото.
Това решение е
обжалвано в срок от ответника ЗК „У.“ в
частта, в която иск е бил уважен, с оплаквания за неправлино приложение на
материалния закон относно погасителната давност-неточно изчисляване на 5 год.
срок, и на чл.51, ал.2 от ЗЗД като необосновано прието съпричиняване от водача
н аМПС, застраховано при ищеца само в размер на 20 % и при липсата на мотиви за това и при грубо
нарушаване на правилага за движение от този водач. Моли да се отмени решението
в обжалваната част и иска да се отхвърли изцяло, като погасен по давност и като
неоснователен по същество Претендира и разноските за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна-ищец З. „Е.“ АД не е дала
писмен отговор по жалбата в срока по чл.263 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има съдържанието
по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба
претенции.
В частта, в която е
частично е бил отхвърлен иска за разликата над уважения размер 1615,56 лв. по
предявения размер 2885 лв., решението не е обжалвано и не ерпедмет на въззивна
проверка за относно допустимост и правилност.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ищеца оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
С оглед оплакванията
във въззивната жалба, предмет на въззивна проверка е установяване на фактите и
прилагане на материалния закон по възражението на ответника за погасяване на
иска по давност, и за приноса за водача на застрахованото при ищеца МПС за
настъпване на процесното ПТП, отразяващ се върху размера на обезщетението с
оглес чл.51, ал.2 от ЗЗД. По наличието на другите предпоставки за отговорността на ответника като застраховател по
задължителна застраховка Гражданска отговорност на участвало в процесното ПТП
МПС, и за възникване на регресното право на ищеца като застраховател по
имуществена застраховка на МПС, увредено при същото ПТП на 22.10.2012 г., и за вида на вредите и
сумата за тяхното обезщетяване посредни пазарни цени, поради липсата на
оплаквания с въззивната жалба, въззивният съд е обвързан приетото от
първоинстанционния съд, че предпоставките за това са налице. Спорен е въпроса
погасено ли е регресното вземане на ищеца по давност, също и относно размера на
дължимото от ответника обезщетение по предявената регресна претенция от ищеца
към ответника с оглед възражението за съпричиняване/изключителен принос на
водача на застрахованото при ищеца МПС.
Първоинстанционният съд е уважил частично иска, като е приел, че същият
не епогасен по давност, тъй като от
датата на ПТП до предявяване на исковата молрба не били изминали 5 години, а по
същество е приел, че стойността на
обезщетението по средни пазарни цени в размер на е 2 019.45 лв. следва да с
енамали с 20 %, колкото е определил приноса на водача на застрахования при
ищеца л.а. “Опел Зафира“ с per. № ********
- С.С., и е определил окончателен размер на дължимото от ответното дружество
обезщетение на 1 615.56 лв. /с вкл.
ликвидационни разноски в размер на 15 лв./, според размера на обезщетението по
средни пазарни цени, както и при съпричиняване в размер на 20 %.
По оплакването на неуважаване възражението на ответника за погасяване по
давност на иска. Въззивнитя съд намира това възражение за неоснователно, но не
по изложените от СРС мотиви. Действително, от датата на ПТП-22.10.2012г. до
датата на предявяване на исковама молба в съда-22.11.2017 г., са изминали
повече от 5 години, искът не е погасен по давност. Това е така, защото в случая
5 годишната давност не тече от датата на ПТП, а от датата на плащане на
обезщетението от ищеца по договора за имуществена застраховка на лицето,
отстранило вредите, т.к. от този момент за него възниква регресното право
спрямо товтеника като застраховател по „Гражданска отговроност“. Регресното
право на суброгиралия се застраховател по имуществена застраховка произтича не
от договора за застраховка, а от самия закон. Основание на регресните искове не
е застрахователният договор, а извършеното плащане на застрахователно
обезщетение, поради което в тези случаи е приложима нормата на чл. 110 от ЗЗД,
както по отношение на продължителността на давностния срок, така и за неговото
начало, в който смисъл е задължителната за съдилищата практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК (Решение № 173 от 30.10.2009 г. по т.д.
455/2009 г., ТК, II ТО на ВКС, Решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д. 356/2008
г., ТК, I ТО на ВКС, Решение № 667 от 09.10.2008 г. по т.д.295/2008 г., ТК, II
ТО на ВКС). Следователно, от датата на плащането към сервиза- 12.08.2013 г. до
датата на исковата молба-22.11.2017 г., 5-годишната погасителна давност по чл.
110 от ЗЗД не е изтекла.
В мотивите на обжалваното решение са изложени такива защо съдът е приел
само 20% съпричиняване на вредоностния резултат от водача С., при което
оплакването с въззивната жалба в тази насока са неоснователни. Непълнотата на
мотивите би могло да води до
необоснованост на решението, но не и до по-голям порок. А и въззивният съд,
предвид пределите на въззивната жалбата, следва сам да извърши преценка за
наличието на съпричиняване и изложи своите мотиви за това.
Въззивната инстанция, обаче, не споделя извода на първоинстанционния съд, че
приносът на водача С. е само 20 %, а основната причина за настъпилото ПТП е на
другия водач-този на бус „Фиат Дукато“ който е навлязъл в насрещното платно.
Приетата втора АТЕ пред първоинстанционния съд, по която страните не са имали
възражения, и която въззивният съд, при преценката по чл.202 от ГПК, кредитира,
установява, че водачът С. на л.а. Опел, управлявал л.еа Опел Зафира, е започнал
движението си преди ПТП срещу пътен знак Б2-„Стоп“ и е можел да предотврати
удара, ако беше изчякал другото МПС да премине по пътя с предимство, а водачът Т.,
управлявал бус „Фиат Дукато“ е можел да предотврати ПТП, ако не беше навлязъл в
лентата за насрещно движение или ако е управлявал със скорост равна или
по-ниска от 37,08 км. Разпитан като свидетел водачът С. признава, че е бил на
път без предимство, а водачът Т., също разпитан като свидетел, признава, че се
движел направо на път без маркировка и със скорост около 60 км./ч., а др. л.а.
излязъл отдясно и искал да се включи в обратната посока на движението на буса. Пътят,
по който се е движел буса, управляван от св.Т., е двупосочен, с по една лента
за движение във всяка посока, за което няма спор по делото, асфалтиран /според
свид.С./. Това сочи, че водачът Т.-на буса, е имал задължението по чл.15, ал.1
от ЗДвП да се движи възможно най-вдясно
по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
да използва най-дясната свободна лента, и забраната по чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. В
случая не е имало нито изпреварване, нито заобикаляне. И съответно, водачът С.-на
л.а Опел, не е изпълнил задължението си по чл.50, ал.1 от ЗДвП, предвиждащ, че
на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Така установеното сочи, че и двамата водачи в еднаква степен са
допринесли за настъпването на процесното ПТП, поради което застрахователното
обезщетение, дължимо от ответното дружество съгласно чл.213 от КЗ/отм./ следва да се намали с 1/2 на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД – или 1/ 2 от 2019,45 лв. или до сумата от 1009,73 лв. За разликата
до уважения размер от 1615,56 лв. искът е недоказан и неоснователен, като в
сумата не следва да се включват 15 лв. ликвид.разноски, тъй като такива не са
претендирани от ищеца-предмет на иска е само заплатената сума на сервиза,
отстранил вредите общо 2885лв., в която според документите по делото не се вкл.
ликвидационни разноски.
Поради частично несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции в обжалваната част, решението следва дасе
отмени в частта, в която искът е уважен над сумата 1009,73лв. и за
ликвид.разноски, и постанови ново в тазичаст, като се отхвърли иска за
разликата над 1009, 73лв. до 1615,56 лв. В останалата обжалвана част- до размер
1009,73 лв. решението е правилно и подлежи на потвърждаване по размер.
По разноските за
първата инстанция: При този изход на спора пред въззивния съд, следва да се
намали отговорността на ответника за разноски по чл.78, ал.3 от ГПК до 240лв., съразмерно
на уважения размер на иска, и да му се платят от ищеца още 50 лв. разноски пред
първата инстанция.
По разноските за
възивната инстанция: На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника разноски за въззивната инстанция съразмерно, в размер на 47лв. от
общо 132,31 лв./ 32,31лв. за държ.такса и 100 лв. за определено то съда по
чл.78, ал.8, вр. НПП, юрисконсултско възнаграждение/ Въззиваемата страна-ищец
няма искане за разноски пред въззивния съд.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 446583 от 09.07.2018 г., постановено по гр.д. № 82452/2017 г. на
СРС, 33 състав, В ЧАСТТА, в която е
осъдена ЗК „У.“ да заплати на З. „Е.“ АД, сума в размер над 1009,73 лв. до 1 615.56 лв. – главница, и е прието, че в
обезщетението се включват ликвидационни разноски, и със законната лихва върху
тази разлика от от 22.11.2017 г. до плащането, и е осъдено ЗК „У.“ да заплати
на З. „Е.“ АД разноски над 240лв. до 379,12 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) иск от З. „У.“ АД, ЕИК ********,
със седалище иадрес на управление ***, срещу З. „Е.“ АД, ***, за заплащане на сумата над 1009,73 лв. до
1615.56 лв. за платено застрахователно обезщетение за имуществени вреди за ПТП
на 22.10.2012 г. в гр. София, в което
взели участие л.а. л.а. “Опел Зафира“с per. № ********, управляван от С.С. и
л.а. „ФиатДукато“ с per. № ********, управляван от К.Т., по щета № 05 - 684264
на З. „ У.“ АД.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 446583 от 09.07.2018 г., постановено по гр.д. № 82452/2017 г. на
СРС, 33 състав, в останалата обжалвана
част, в която искът е уважен за сума до 1099,73 лв. обезщетение по регресно
право /без ликвидационни разноски/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК З. „Е.“ АД, ЕИК ********, да заплати
на З. „У.” АД с ЕИК ********,
сумата 47 лв. разноски за въззивната
нистанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1, предл.второ от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.