Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.07.2017 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесети
първи юни две хиляди и седемнадесета в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д.
№ 329 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 30 от 08.03.2017 г.,
постановено по гр. д. № 845/2016 г., Елинпелинскят районен съд е осъдил „М.Ч.”
АД да заплати на М.С.Й. следните суми: 2350,28
лева, представляваща дължими неизплатени трудови възнаграждения от март 2015 г.
до юли 2015 г. на основание чл. 128, т. 2 КТ; 200 лева, представляваща дължими
суми за храна от 01.09.2014 г. до 31.12.2014 г. на основание чл. 128, т. 2 КТ;
1052,09 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 1 КТ в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестие; 956,40
лева, представляваща обезщетение на основание чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск - 10
дни за 2014 г. и 10 дни за 2015 г.; 592,56 лева лихви за забава върху дължимите
трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 221 КТ и чл. 224 КТ за периода от
26.04.2015 г. до подаване на исковата молба;
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
Решението
е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство „М.Ч.”
АД с искане за неговата отмяна и постановяване на друго от въззивния съд, с
което се отхвърлят изцяло предявените искове. В жалбата се сочи, че решението е
необосновано, постановено при непълнота на доказателствения материал,
неправилно е приложен материалния закон, нарушени си съществени процесуални
правила, които пороци са довели до неправилни изводи на съда.
Ответникът по жалбата М.Й. не представя писмен отговор. В
съдебно заседание същият чрез пълномощника си адв. Д., оспорва жалбата.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Елинпелинският
районен съд е бил сезиран с предявени от М.С.Й. срещу М.Ч.” АД следните искове
/след допуснато от съда изменение на размерите им/: по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на дължими трудови възнаграждения от март 2015 г. до юли 2015 г.
в общ размер от 2350,28 лева, както и дължими суми за храна от септември 2014
г. до юли 2015 г. в размер на 200 лева; ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; по чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата 1052,09 лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на
ищеца за срока на
предизвестие, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане; по чл.
224 КТ за заплащане
на сумата 956,40 лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 10 дни за 2014 г. и 10 дни за 2015 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.; за заплащане на лихви за
забава върху дължимите трудови възнаграждения и обезщетения по чл. 221 КТ и чл.
224 КТ за периода от 26.04.2015 г. до подаване на исковата молба в общ размер
от 592,56 лева. В
исковата молба се твърди се, че страните били в трудово правоотношение от
04.01.2010 г. до 10.07.2015 г., като ищецът прекратил същото поради неизплащане
на трудово възнаграждение. От края на 2014 г. работодателят спрял даването на
ваучери за храна и забавил плащането дължимите трудови възнаграждения. Със
заповед № 142/ 10.07.2015 г. на работодателя трудовото правоотношение било
прекратено, както и определени дължимите обезщетения по чл. 221 КТ и чл. 224 КТ.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът не депозира писмен отговор. В писмено становище пред
първоинстанционния съд ответникът оспорва исковете.
Софийски окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обвързаността на
въззивния съд от посочените жалбата оплаквания е изключена само в
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато
следи за защита на интереса на определени частноправни субекти. Извън тези две
хипотези при решаване на делото по същество въззивната инстанция проверява
законосъобразността само на посочените във въззивната жалба процесуални
действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на посочените негови
фактически констатации. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с ТР № 1/2013 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2013 г., ОСГТК. При бланкетна въззивна жалба дейността на
въззивния съд се изчерпва с извършване на правилната според него правна
квалификация и субсумиране на събрания фактически и доказателствен материал под
приложимата според въззивния съд материалноправна норма, т.е. гарантиране на
съответстващи на установените факти правни изводи.
В настоящия случай подадената от
„М.Ч.” АД въззивна жалба е бланкетна. В нея е посочено общо, че обжалваното
решение е неправилно и необосновано, но не са изложени никакви твърдения за
конкретни пороци на фактическите и/или правни изводи на съда. Настоящият състав
намира, че първоинстанционният съд не е нарушил императивна материалноправна
норма. Изводите за основателността на предявените обективно съединени искове по
чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1, чл. 224 от КТ са направени след правилно
разпределена от първоинстанционния съд с доклада по делото доказателствена
тежест на подлежащите на доказване факти, и са основани на събраните по делото
доказателства - неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза.
Правните изводи на съда са в съответствие с посочените императивни материално
правни разпоредби на КТ.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 08.03.2017 г., постановено по гр. д. №
845/2016 г. на Елинпелински районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.