№ 1121
гр. София, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100902842 по описа за 2021 година
Предявени са при евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД и чл. 59
от ЗЗД.
Ищецът „И.С.“ ЕООД твърди, че с ответника „К. А 2“ ЕООД са в търговски
отношения, като била постигната договореност за продажба на стоки при условията на
поръчка №ПО212704-01/27.04.2021г. на обща цена 15613,75 лв. без ДДС с уговорено
авансово плащане на цената на стоката, като ищецът издал фактура №160/27.04.2021г. и
платил изцяло сумата по банков път в размер на 18 736,50 лв. с ДДС на 05.05.2021г. по
описания в исковата молба начин. Сочи, че в изпълнение на договора единствените
доставени от ответника стоки са на 13.05.2021г. – стоки на стойност 1935 лв. без ДДС, на
19.05.2021г. - 2389,50 лв. без ДДС и на 20.05.2021г. – на стоки на стойност 860 лв. без ДДС
или общо са доставени стоки на стойност 6221,40 лв. с ДДС, за което са издадени три
фактури № 165, 167 и 169, по които стойността на стоките е приспадната от аванса, но
остава неприспаднат аванс в размер на 12 515,10 лв. Сочи, че бил сключен и втори договор
за продажба при условията на поръчка №ПО210511-05/11.05.2021г. на обща цена 20
957,89лв. без ДДС или 25149,47 лв. с начислен ДДС, отново с изцяло уговорено авансово
плащане от ищеца-купувач. Твърди, че е заплатил сумата изцяло по банков път с два
превода съответно от 11.05.2021г. и 13.05.2021г. по подробно описания начин. Сочи, че по
тази продажба продавачът изцяло не изпълнил задължението си за доставка на стоките.
Твърди, че въпреки проведените разговори и отправената нотариална покана чрез нотариус
И.Н., ответникът не само не доставил стоките, но и не върнал аванса, а с поканата, изпратена
на 14.07.2021г. упражнил правото си да развали договорите поради неизпълнението им от
продавача. Предвид горното твърди, че ответникът „К. А2“ ЕООД не му е върнал общо
1
дължимата сума от 37664,57 лв., като продължава да я задържа и след нотариалната покана.
Предвид горното претендира осъждане на ответника да му заплати горепосочената сума от
общо 37664,57 лв., включваща заплатен аванс по първата поръчка в размер на 12515,10 лв. и
по втората поръчка в размер на 25149,47 лв., ведно със законната лихва и направените
разноски, като при условията на евентуалност твърди дължимост на сумата по правилата на
неоснователното обогатяване. В допълнителната искова молба от 27.04.2022г. ищецът
оспорва твърденията на ответника по отговора, като поддържа, че не е вярно, че ответникът
не е получил плащане на фактура №162/11.05.2021г. Твърди, че ответникът признава в
отговора на исковата молба, че на 05.05.2021г. ищецът му е платил фактура
№**********/26.04.2021г. ведно с процесната фактура № **********/27.04.2021г. с
направения банков превод по платежното нареждане от 05.05.2021г. за 20 000 лв., като
твърди, че с тази сума според посоченото и в самото платежно нареждане на ПИБ АД, са
заплатени изцяло фактура №**********/26.04.2021г. на стойност 1263.50 лв. с ДДС, която
не е за аванс, а за доставени стоки, и фактура № **********/27.04.2021г. на стойност 18
736.50 лв. с ДДС, която е предмет на един от исковете. Предвид горното се твърди, че
въпросната фактура №159/26.04.2021г. е платена изцяло още на 05.05.2021г. и сума по нея
не е дължима към 11.05.2021г. Сочи, че на 11.05.2021г., "И.С." ЕООД е заплатило на "К.
А2", ЕИК *******, сумата от 10 200 евро или 19 949. 47 лв. - левовата равностойност на 10
200 евро по фиксинга на БНБ евро към лев - погасявайки така аванса по фактура №
**********/11.05.2021г., която фактура е издадена от ответника за платения му аванс, като
остатъкът по тази фактура от 5200 лв. до пълното заплащане на стойността й от 25 149. 47
лв. с ДДС е платен с платежното нареждане от 13.05.2021г. за 10 000 лв. референция
024VBRA211331369, на ПИБ АД, с което от банковата сметка на "И.С." ЕООД, ЕИК
*******, в ПИБ по банковата сметка на "К. А2" ООД, ЕИК *******, в същата банка, е
доплатен остатъка от аванса за доставката на стока по фактура №**********/11.05.2021г. в
размер на 5200 лв. и е платена фактура № **********/11.05.2021г. на стойност 4800 лв. с
ДДС, като посочените фактури са вписани като основание на плащането в платежното
нареждане от 13.05.2021г. Предвид горното счита, че и двете плащания безспорно са
надлежно установени и поради това е изцяло невярно твърдението по отговора, че фактура
№ **********/11.05.2021г. на стойност 25 149, 47 лв. с ДДС не е платена от "И.С." ЕООД на
"К. А2", а напротив, същата е изцяло платена като 19 949, 47 лв. (или 10 200 евро) са платени
с получения от "К. А2" на 11.05.2021г. превод в П.Б., а останалите 5200 лв., до пълната
стойност на фактурата, са платени на 13.05.2021г. с банковия превод в ПИБ АД, т.е. към
13.05.2021г. посочената фактура е изцяло платена на ответното дружество. Сочи, че общо
платената сума по трите платежни възлиза на 49 949,47лв., поради което оспорва
твърдението на ответника, че били налице „мнимо платени авансови суми“. Ищецът твърди,
че ответникът "К. А2" няма никакви, още по-малко изискуеми и ликвидни, вземания към
"И.С." ЕООД, като "И.С." ЕООД няма договори с ответника, по които да дължи на "К. А2"
ЕООД каквито и да е суми, нито за сочените услуги по административно и складово
обслужване по цитираната фактура № 00000000193/16.07.2021г., нито дължи плащане за
стоки по фактура № **********/17.06.2021г. и фактура № **********/17.06.2021г., които
2
"И.С." ЕООД не е купувало от "К. А2", нито са му доставяни от ответника, нито "И.С."
ЕООД дължи на "К. А2", каквито и да е други суми на каквото и да е основание. Поддържа,
че на приложения към отговора на исковата молба отговор на нотариална покана, изпратен
от "К. А2" ООД, с приложени към него три фактури - фактура № 00000000193/16.07.2021г.,
фактура № **********/17.06.2021г. и фактура № **********/17.06.2021г., веднага е
отговорено от страна на "И.С." ЕООД, с изпратена на 28.07.2021г. втора нотариална покана
до "К. А2" ООД, надлежно получена от управителя на дружеството "К. А2", като "И.С."
ЕООД оспорва и посочва, че са абсолютно неверни твърденията в отговора на нотариалната
покана за продължаващи търговски отношения между дружествата, както и за наличие на
дължими суми от "И.С." ЕООД на "К. А2" ООД. Твърди, че за претенциите управителят
узнал от отговора на нотариалната покана и изрично се противопоставя и твърди, че че
''И.С." ЕООД не дължи на "К. А2" ООД никоя от сумите посочени в отговор на нотариална
покана рег.№ 9778, том 4, акт 16 по описа на нотариус А.Б.. С ДИМ оспорва издадените от
"К. А2", ЕИК *******, посочени в отговора и приложени към него фактура №
**********/16.07.2021г., фактура № **********/17.06.2021г. и фактура №
**********/17.06.2021г. като твърди,че са неистински неистински документи, съставени в
нарушение на Закона за счетоводството и на ЗДДС, не удостоверяват верни обстоятелства
(операции), нито реално извършени доставки от ответника и дружесгвото-ищец не дължи
нищо по тях на ответника, а управителят оспорва и подписите под фактури 176 и 178, като
твърди, че не са негови и стоките не са получавани. По отношение на "редактираната" от "К.
А2" ООД, след връчване на управителя му на първата нотариална покана на "И.С." ЕООД,
фактура № **********/16.07.2021г., стойността на тази фактура е 0 лв, т.е. само по себе си
по тази фактура, така както е издадена, не се дължи нищо. Независимо от това оспорва
посоченото в нея относно изброени услуги и аванс като невярно и твърди, че "И.С." ЕООД
не дължи на "К. А2", ЕИК *******, никоя от сумите, изброени в тази фактура, за услуги на
сочена обща стойност 31 387,14 лв. без ДДС или 37 664,57 лв. с ДДС. С ДИМ ищецът
оспорва неверните твърдения на ответника, че му дължи каквито и да е суми по фактура №
**********/17.06.2021г. на стойност 2904 лв. с ДДС и по фактура №
**********/17.06.2021г. на стойност 20 лв. с ДДС за продажби на посочените в тези
фактури стоки, каквито договори за продажби сочи, че няма. Оспорва и невярното
твърдение в отговора, че "съгласно заявка на „И.С." ЕООД (търговска марка на пазара П.
БГ) за закупуване на контейнери, получена по ел. поща на 17.06.2021г., насрещната страна е
закупила от името и за сметката на „И.С." ЕООД от „К. А2" ООД общо 11 бр. пластмасови
контейнери с капак 1100 литра при единична цена за 1 бр. контейнер с капак 220 лв. /двеста
и двадесет лева/ без ДДС или общо 2904 лв., като твърди, че това не е заявка за закупуване
на стоки от името и за сметка на ищцовото дружество, че не е действие на лице с
представителна власт и веднага след узнаването за посочените фактури представляващият
дружеството изрично, с втората нотариална покана изпратена и получена от ответника, се е
противопоставил. Ищецът оспорва и твърдението, че с изявление, съдържащо се в отговора
на нотариалната покана, ответното дружество е извършило прихващане с направените от
„И.С." ЕООД авансови плащания по договори за продажба, които са били изцяло усвоени,
3
като оспорва както отправянето на такова изявление по отговора, така и че не са налице
предпоставките по ЗЗД за извършване на прихващането, тъй като не съществуват насрещни
действителни задължения между двете дружества, защото ищецът няма никакви задължения
към ответното дружество. В хода на съдебното производство поддържа исковите претенции
чрез адв. С. като претендира уважаването им и присъждането на разноски.
Ответникът „К. А2“ ЕООД оспорва исковата молба по съображения, подробно
изложени в писмения отговор от 28.01.2022г. и допълнителния отговор от 27.05.2022г.
Твърди, че не било получавало плащане по фактура №162/11.05.2021г. , за установяване на
което представя извлечения от банковите си сметки в „П.Б.“ АД. Изтъква, че плащанията не
касаят тази фактури по изложените подробно доводи. Поддържа, че е невярно твърдението,
че търговските правоотношения са прекратени, напротив имали такива, не само по договори
за продажба на стоки, но и по договор за административно обслужване от 2019г. насам, за
което представя фактури, издавани на това основание. Твърди, че с отговор на нотариланта
покана управителят на ответника е приложил три фактури, по които ищецът му дължи
плащане, а именно фактури с № **********/16.07.2021г., фактура №
**********/17.06.2021г. и фактура № **********/17.06.2021г., като му дължи описаните
суми, а именно по договор за административно и складово обслужване за месеци, като за
административно обслужване за месеците април и май 2021г. му дължи 9600 лв., а за
складово за периода от април до юли 2021г. общо 28 064,57 лв. или общо ищецът му дължал
сумата от 31 387,14 лв. без ДДС или 37664,57 с ДДС, с падеж на плащане 16.07.2021г., която
не е платена и към момента. Твърди, че по заявка на заявка на „И.С." ЕООД (търговска
марка на пазара П. БГ) за закупуване на контейнери, получена по ел. поща на 17.06.2021г.,
той е закупил от името и за сметката на „И.С." ЕООД от „К. А2" ООД общо 11 бр.
пластмасови контейнери с капак 1100 литра при единична цена за 1 бр. контейнер с капак
220 лв. /двеста и двадесет лева/ без ДДС или общо 2904 лв., за което била издадена фактура
№176/17.06.2021г., която също не е платена. Поддържа, че на 17.06.2021г. ищецът е закупил
от него фиксирано мебелно колело 30 мм с продажба цена 20 лв. с ДДС, за което е издадена
фактура №178, която също не е платена. Предвид горното твърди, че е прихванал
направените от ищеца авансови плащания по договора за продажба с гореописаните суми с
компенсационно изявление, съдържащо се в отговор на нотариална покана рег.№ 9778, том
4, акт 16 по описа на нотариус А.Б., но прави и изрично заявление за прихващане. В
допълнителния отговор ответникът отново поддържа, че направените от него твърдения за
липса на плащане на фактура с номер 162 от 11.05.2021г. кореспондират напълно с
представените писмени доказателства и от двете страни. Във връзка с направеното
оспорване от ищцовото дружество за наличие на сключен договор за административно и
складово обслужване от 2019г., респективно за наличие на вземания по него в полза на
ответника, както и на валидно извънсъдебно прихващане, представя извлечение от
банковата сметка на „К. А2” ЕООД за процесния период 2019г. - 2021г. вкл., от което
твърди, че е видно, че всички представени към първоначалния отговор на исковата молба
фактури, издадени от ответното дружество с получател „И.С.” ЕООД и основание
„административно обслужване” и съответния фактуриран месец, са платени от ищеца, с
4
изключение на последната издадена фактура. Твърди, че е настъпило прихващане, тъй като
за прихващането на насрещни изискуеми и ликвидния вземания чл. 104 от ЗЗД постановява,
че е достатъчно изявление от едната страна, достигнало до другата страна, без да изисква
потвърждаване или приемане от последната, поради което спорването на вземането на „К.
А2" ЕООД спрямо „И.С." ЕООД не опорочава извършеното прихващане. В допълнителния
отговор цитира подробно съдебна практика в подкрепа на твърденията си. В хода на
производството поддържа оспорването на исковете чрез адвокат П., като излага
съображения и в писмени бележки.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба е представена поръчка №ПО212704-01/27.04.2021г. на обща цена
15613,75 лв. без ДДС за описаните артикули и бройки, като доставчик е ответника, а
получател ищеца и е уговорено 100% авансово плащане, а срок за изпълнение – 30 дни след
получаване на ав.плащане, с място на доставка – склад на купувача. За сумата е издадена
фактура №160/27.04.2021г., като същата с ДДС е в размер на 18 736,50 лв. Видно от
представеното на стр. 12 от делото платежно нареждане сумата е платена от ищеца на
ответника на 05.05.2021г. като част от общо плащане със стойност на превода от 20 000 лв.,
като в основанието за превод е посочено освен фактура №160 и фактура №159/26.04.2021г.
На стр.14 от делото е представена и втората платена с този превод фактура, която е под
№159/26.04.2021г. и е за описаните стоки, като след приспадане по нея на аванс по фактури
№ 154/16.04.2021г. и по фактури №158/22.04.2021., е дължима сума с ДДС в размер на
сумата от 1263,58 лв. От ищеца са представени и фактури № 165/13.05.2021г., която е за
описаните стоки – пл. контейнер и с приспаднат аванс от 1935 лв. по фактура № 160, като е
с падеж 13.05.2021г. Представена е фактура № 167/19.05.2021г., с която са фактурирани
описаните стойки, приспаднат е аванс по фактура №160 в размер на 2389,50 лв. с падеж –
19.05.2021г. По фактура №169/20.05.2021г. отново получател е ищеца, а изпълнител
ответника за описаните стоки, приспаднат е аванс 860 лв., а е с падеж -20.05.2021г.
Видно от представената втора поръчка с №ПО210511-05/11.05.2021г. е уговорена
доставка на описаните стоки на обща цена 20 957,89лв. без ДДС или 25149,47 лв. с начислен
ДДС, с изцяло авансово плащане, срок за изпълнение -30 дни след получаване на аванса и
място на доставка – склад на купувача. За сумата по аванса е издадена фактура
№162/11.05.2021г. Видно от преводно нареждане от ПИБ“ АД от 13.05.2021г. е платена
сумата от 10 000 лв. по фактури №162/11.05.2021г. и фактура №163/11.05.2021г.
На стр. 20 от делото е представеното потвърждение за плащане от „П.Б.“ от
11.05.2021г. за платена сума от 10200 евро, с наредител ищеца и получател ответника, като
основание за плащане са посочени фактури № 159/26.04.2021г. и 160/27.04.2021г. Описаните
в това потвърждение фактури са същите две, за които е представено преводното нареждане
на стр.12 за сумата от 20000 лв.
От ищеца е представена нотариална покана от 09.07.2021г., с която е претендирал че
5
с преводи от 05.05.2021г., 11.05.2021г. и 13.05.2021г. ищецът е превел аванси за стоки в общ
размер на 43 885,97 лв., но стойността на доставените му стоки срещу авансовото плащане е
6221,40 лв., поради което счита, че подлежи на връщане сумата от 37 664,57 лв., като е
претендирал връщането й. Поканата е връчена съгласно отразеното от нотариус И.Н. на
14.07.2021г. на посочения представител на ответника.
С представения от ответника отговор на нотариалната покана, изпратен чрез
нотариус А. Б., ответникът „К. А2“ ООД е посочил, че не е съгласен, че търговските
взаимоотношения, датиращи от 2019г. са приключили. Посочил е, че счита, че ищецът му
дължи за административно и складово описване за април, май, юни и юли 2021г. съответно
8000 лв. за административно обслужване и 23 387,14лв. за складово или общо сумата от
31 387,14 лв. без ДДС или 37 664,57 с ДДС. Освен това е посочил, че по заявка от
17.06.2021г. са закупени 11 броя пластмасови контейнери и е издадена данъчна фактура
№176, по която е дължима сумата от 2904 лв. с ДДС и отново на 17.06.2021г. по фактура №
178 е дължима сумата от 20 лв., поради което е посочил, че няма да извърши плащане, тъй
като сумата е недължима. Поканата съгласно отразеното на гърба й, на стр.35 от делото е
връчена срещу разписка на управителя Х.Н. на 21.07.2021г., като е представена и самата
разписка.
На стр.37 и следващите са представени фактури, издавани от ответника с получател
ищеца съответно за административно обслужване по месеци, като първата от тях е №1 от
09.05.2021г. и е за месец април, като е на стойност 2400 лв. с ДДС. За тази сума са
издаваните представени фактури до месец септември 2020г., като за месец октомври 2020г. е
издадена представената фактура №108/03.11.2020г., която вече е за сумата от 4000 лв. или
4800 лв. с ДДС. Същата сума за административно обслужване е фактурирана и по
останалите фактури до април 2021г. включително. Представена е и фактура №
117/02.12.2020г., по която е фактурирано складово обслужване за периода 07.2020г. –
12.2020г. в единична цена 4500 лв. или общо за 6 месеца 27 000 лв. без ДДС или 32400 лв. с
начислен ДДС.
На стр. 65 и следващите са представени три фактури, които са оспорени от ищеца,
като първата под №176/17.06.2021г. е неподписана и е за описаните пл.контейнери, по която
е дължима сумата от 2904 лв. с ДДС, втората фактура с № 178/17.06.2021г. е за колело,
мебелно, фиксирано на ст. 16 лв. без ДДС или за 19,20 с ДДС, като същата има подпис и
печат за ответника и за получател е поставен подпис, който страните са посочили, че не
спорят, че не е на посоченото лице Х.Н., управител на ищцовото дружество. До подписа има
инициали А.Н.., като от ответника се твърди, че е подписана от а. Н., служител на ищеца. По
третата представена и оспорена фактура № 193/16.07.2021г. е видно, че е начислена сума за
услуги – административно и складово обслужване, като за административно е начислено за
месец април 2021г. и май 2021г. в размер на по 4 000 лв., а за складово за април, май, юни
по 4500 лв. и за услуга складово обслужване за период 01.07.2021г.-16.07.2021г. е начислена
сума 9 887,14 лв. От общо начислените суми е приспаднат аванс в размер на 31 387,14 лв. и
фактурата е с нулева стойност за плащане. Същата не е подписана. Съдът констатира, че от
6
ответника е представена и фактура №163/11.05.2021г., която е за административно
обслужване за април 2021г. на стойност 4000 лв. без ДДС или 4800 с ДДС, т.е. за
административно обслужване за април 2021г. ответникът е издал две фактури, т.е.
фактурирано е едно и също два пъти. С допълнителния отговор на стр. 119 и следващите са
представени отчети по сметки от „ПИБ“ АД, от които са видни преводи на суми по фактури
за 2019г. Всички преводи са до 31.03.2021г., с изключение на отчета на стр.132 от делото,
видно от който на 13.05.2021г. ответникът е получил вътрешнобанков превод от ищеца на
сумата от 10 000, с основание за плащане фактури 162 и 163/11.05.2021г.
На стр. 68 и следващите са представени платежни нареждания, с които ответникът
като наредител е заплащал суми на ищеца по описаните фактури съответно с
№20397,20676,21220, 21436,21410 от 28.06.2021г. и другите суми, като нито една от
фактурите не е от гореописаните.
От представените отчети по сметка на стр.75 и следващите от делото от П.Б. се
установява, че от ищеца И.С. е постъпило плащане на 11.05.2021г. на стойност 10 200 по
фактури №159/26.04.2021г., описана два пъти една и съща и на 05.05.2021г. за сумата от
20 000 лв. по фактури №159 и 160, а на 13.05.2021г. е получена сумата от 10000 лв. с
основание фактури № 162 и 163. Другите операции по отчетите са с други лица и не касаят
ищеца.
С допълнителната искова молба на стр. 112 и следващите от делото ищецът е
представил нотариална покана от 28.07.2021г. чрез нотариус Д., която съгласно
отбелязаното е връчена на ответника на 07.09.2021г., с която управителят е възразил срещу
претендираните от ответника като дължими суми и е посочил, че по процесните фактури №
176 и 178 не е негов подписа, не са правени заявките и не са доставяни стоки, оспорва че не
се дължат суми по нито една от трите фактури, за които се сочи в поканата. Претендира се
отново връщане на получения аванс в размер на разликата между платената сума от
43 885,97 лв. и доставените стоки на стойност 6221,40 лв., или сумата от 37664,57 лв., като
се оспорват твърденията за продължаващи търговски правоотношения.
На стр.164 и следващите от делото са представени под опис докумевти от НАП, а
именно постъпилите справки –декларации от ответника за май 201г и юли 2021г. и дневник
за продажби, както и за данъчен период април 2021г. от ищеца. Видно от същата фактури №
162, 163, 165, 167 и 169 са осчетоводени при ответника по дневник продажби за месец май
2021г.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от
вещото лице П. Д., което се кредитира от съда като дадено обективно и безпристраство с
уточненията при изслушването на експерта в съдебно заседание. Вещото лице освен с
материалите по делото, е извършило справка в счетоводството на ищеца и проверени:
хронологични извлечения за доставчик „К. А2“ ЕООД за период 01.01.2019г. – 31.08.2021г.;
Дневници за покупки по ДДС, Справки – декларации по ДДС и Уведомления за подаване на
данни в ТД на НАП, както и в счетоводството на ответника, където е проверило
7
хронологичен регистър по счетоводна сметка 411“Вземания от клиенти“ по партидата на
ищеца за период 01.01.2021г. – 31.07.2021г.; регистър на всички издадени фактури с
получател „И.С.“ЕООД за период 01.01.2021г. – 31.12.2021г., Дневници за продажби по
ДДС, Справки – декларации по ДДС и Уведомления за подаване на данни в ТД на НАП.
Експертът сочи, че в счетоводството на ответника фигурират фактури, издадени от
ответника с получател ищеца, както следва:Фактура № 176/17.06.2021г. на стойност
2904,00лв. с ДДС на основание: „пл.контейнер син капак 6 бр.х220лв. и пл.контейнер жълт
капак5 бр. х 220лв.; Фактура № 178/17.06.2021г. на стойност 19,20лв. с ДДС на основание:
„колело мебелно 20бр. х 0,80лв.“и Фактура № 193/16.07.2021г. на стойност 0,00лв. на
основание: „административно обслужване 04.2021г. и 05.2021г. и складово обслужване
04.2021г. – 07.2021г.“ на стойност 31387,14лв. без ДДС и приспаднат аванс на същата
стойност. Експертът сочи, че горепосочените три броя фактури са редовно осчетоводени от
ответника по счетоводна сметка 411“Вземания от клиенти“, включени са в Дневниците за
продажби по ДДС, отразени са в Дневниците за продажби по ДДС и данните са подадени с
Уведомления в ТД на НАП. При изслушване в съдебно заседание категорично сочи, че не е
установил и не са му предоставени фактури за аванс, но така е осчетоводено при ответника.
Според заключението горните три фактури на обща стойност 2923,20лв.
(ф.176/17.06.2021г. е за 2904лв. + ф. 178/17.06.2021г. за 19,20лв. + ф.№ 193/16.07.2021г. за
0,00лв. = 2923,20лв.) не са заплатени от ищеца на ответника и фигурират като крайно
салдо в счетоводните регистри, представляващо непогасено вземане на ответника към
ищеца. Според заключението е фактурирано административно обслужване 04.2021г. и
05.2021г. = 2 месеца х 4000лв. = 8000лв. без ДДС, Складово обслужване 04.2021г. –
06.2021г.= 3 месеца х 4500лв. = 13500лв. без ДДС + м.07.2021г. х 9887,14лв. без ДДС (общо
23 387,14лв. за складово обслужване), или общо размер на сумата от 31 387,14лв. без ДДС.
Във фактурата е приспаднат аванс 31 387,14лв. без ДДС, която представлява част от
заплатените от ищеца процесни суми. Фактури за аванс не са представени и осчетоводени,
както изтъква в заседанието експерта. Според заключението са извършени описаните
плащания от ищеца към ответника в общ размер 49 949,47лв., дадени по дати и
основание в таблицата на стр. 3 от заключението, както следва:
дата плащанепл.в европл.сумаоснование
05.05.2021г. 20 000,00 лв.ф.159 и ф.160
11.05.2021г.1020019 949,47 лв.банка ищец ф.159 и ф.160
банка отв.ф.159 и ф.159
13.5.2021 10 000,00 лв.ф.162 и ф.163
Според експерта с плащанията при ответника са погасени следните суми:
закрити задължения Без ДДС
165/13.05.2021по ф.160-1935
167/19.05.2021по ф.160-2389,5
8
169/20.05.2021по ф.160-860
159/26.04.2021 -1052,92
163/11.05.2021 -4000
ф.193/16.07.2021 -31387,1
ВСИЧКО без ДДС -41624,6
ВСИЧКО с ДДС -49949,5
Вещото лице сочи, че е видно, че с част от заплатените суми в размер 31 387,14лв. без ДДС
ответникът е погасил ф.193/16.07.2021г., а не е извършил претендираното от ищеца пълно
погасяване по ф.160/27.04.2021г. и ф.162/ 11.05.2021г. Според експертното заключение в
счетоводството на „И.С.“ЕООД за периода от 01.05.2019г. до 31.05.2021г. са осчетоводени
фактури, издадени от „К. А2“ЕООД за услуги административно и складово обслужване,
като за периода от 04.2019г. до 09.2020г.вкл. е начислявана и заплащана сума за
административно обслужване 2400лв. месечно с ДДС; за периода от 10.2020г. до 04.2021г.
вкл. е начислявана и заплащана сума за административно обслужване 4800лв.месечно с
ДДС, за периода от 01.2020г. до 06.2020г.вкл. е начислявана и заплащана сума за складово
обслужване в размер 3600лв. месечно с ДДС и за периода от 07.2020г. до 03.2021г.вкл. е
начислявана и заплащана сума за складово обслужване в размер 5400лв. месечно с ДДС.
Вещото лице сочи, че последно осчетоводената сума за административно обслужване е по ф.
№163/11.05.2021г. за месец 04.2021г. и за складово обслужване по ф.№ 152/02.04.2021г. за
01.2021г. – 03.2021г. Не е осчетоводена при ищеца фактура № 193/16.07.2021г. за
административно обслужване за период 04.2021г. и 05.2021г., както и за складово
обслужване за период 04.2021г. – 16.07.2021г. При изслушването си в съдебно заседание
вещото лице изрично уточнява, че сумата за административно и складово обслужване за
април 2021г.е двойно фактурирана, тъй като първо е фактурирана и платена, а после
повторно включена във спорната фактура №193, а също така уточнява, че няма издавани
авансови фактури за административно и складово обслужване. Сочи, че е посочило как е
осчетоводено при ответника, а не дали е правилно, като сочи, че следва да се съобрази
посоченото при плащането основание във връзка с осчетоводяването, но за фактури 159 и
160 има дублиране в платежните нареждания.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По делото не е спорно, че между ищеца и ответника са съществували трайни
търговски взаимоотношения, като ищецът периодично е правил поръчки към ответника за
доставка на стоки, за които е извършвал авансови плащания. В случая конкретно се
установи, че по поръчка от 27.04.2021г. за описаните стоки на стойност с ДДС от 18 736,50
лв., той е платил сумата авансово на 05.05.2021 чрез превод от „ПИБ“ АД общо на сумата от
20 000 лв., с която е погасил не само авансовото плащане по поръчката по фактура №
9
160/27.04.2021г., но и сумата по фактура №159/26.04.2021г., която е в размер на 1263,50 лв.
и се формира по предходни доставки с приспадане на аванс по фактури № 154/16.04.2021г. и
фактура №158/22.04.2021г. Не се спори и се установява от представените документи, че по
процесната поръчка от 27.04.2021г. са доставени стоки съответно на стойност 1935 лв.,
която сума е приспадната по фактура №165/13.05.2021г. и същата е с дължима стойност 0,00
лв., по фактура № 167/19.05.2021г. за сумата от 2389,50 лв. и по фактура № 169/20.05.2021г.
на стойност 860 лв., или общо за сумата от 5184,50 лв. без ДДС, като не се спори, че с ДДС
тази сума е в размер на 6221,40 лв. Ответникът не твърди и не доказа, че срещу авансово
платената сума от 18 736,50 лв. по фактура № 160 и поръчката от 27.04.2021г. е доставил
други стоки освен по гореописаните три фактури, т.е. налице е разлика между получения
аванс и доставените стоки в размер на сумата от 12 515,10 лв. /18 736,50лв. – 6 221,40 лв./.
Не се спори и че на 11.05.2021г.е направена втора поръчка от ищеца към ответника, по
която по фактура № 162/11.05.2021г. е дължима сумата от 25149,47 лв. с ДДС. За плащане на
тази сума е безспорно, че е направено такова на 13.05.2021г. по представеното преводно
нареждане от „ПИБ“ АД, включително и отчета от сметка на ответника, за сумата от 10 000
лв., като основание за плащане изрично е посочена фактура №162, както и фактура № 163.
Спорно е според доводите на ответника плащането на другата част от сумата, за която на
стр. 20 от делото ищецът е представил потвърждение за плащане на „П.Б.“ ЕАД от
11.05.2021г. за сумата от 10 200 евро, като в основанието за плащане са записани ф.
№159/26.04.2021г. и фактура №160/27.04.2021г. Безспорно е, че тези две фактури – 159 и
160 вече са заплатени с преводното нареждане от 05.05.2021г. на „ПИБ“ АД, т.е. в този
превод от 11.05.2021г. те са погрешно посочени отново, което констатира и вещото лице.
Самото получаване на сумата от 10 200 евро като превод е видно и от представеното от
ответника извлечение – отчет по сметка от 11.05.2021г. от „П.Б.“ ЕАД / стр.75 от делото/, в
което пък е записано като основание за плащане една и съща фактура № 159/26.04.2021г.
Следователно получаването на сумата не е спорно, спорен е въпросът какво е платено и е
следвало да се погаси с нея, тъй като очевидно и в двете банки при описване на номерата
фактури, платени с нея е допусната грешка, а именно в платежното от ищеца фигурират
двете вече платени на 05.05.2021г. фактури №160 и 159, а при ответника – само едната
фактура №159, която също вече е платена. Следователно тази сума е преведена, но предвид
неуточненото основание за плащане, е спорно дали е следвало да се отчете като авансово
плащане по фактура № 162 за поръчката от 11.05.2021г. или е следвало да се отчете при
констатирано дублиране на вече платени фактури, че със същата се погасява старо и
неплатено задължение на ищеца към ответника. Както сочи и вещото лице при
изслушването на експертизата, при плащането и осчетоводяването му, водещо е посоченото
от платеца кое задължение да се погаси, като в случая очевидно е, че в платежното от
13.05.2021г. е допусната може би и техническа грешка, но в същото не е отразено изрично,
че тази сума от 10 200 евро е за плащане по фактура №162/11.05.2021г., което е за аванса по
поръчката от тази дата. При това положение изрично отразено плащане по тази фактура има
само по второто платежно за 10 000 лв., а за плащането на сумата от 10 200 евро следва да се
приеме, че не е изрично уточнено от ищеца-платец към коя фактура и задължение следва да
10
се отнесе плащането, ето защо следва да се проследи дали към тази дата – 13.05.2021г.
ищецът е имал по-стари задължения към ответника за неплатени задължения, респ. по-
обременителни и при липса на ясна конкретизация какво се плаща с тази сума дали и как
ответникът е осчетоводил същата като погасително плащане. От събраните по делото
доказателства, а именно фактури и преводни нареждания се установи безспорно, че между
страните освен поръчките и заявките на стоки, са съществували и други правоотношения в
процесния период, а именно по предоставяне на услуги за административно и складово
обслужване. За същите са издавани фактури от ответника, като не се спори и установява от
преводните нареждания, че суми са заплащани от ищеца. Последната заплатена сума за
административно обслужване в размер на сумата от 4000 лв. без ДДС или 4800 лв. с ДДС е
както сочи вещото лице е за месец април 2021г. по фактура № 163/11.05.2021г. и е
заплатено. Независимо от горното ответникът повторно е фактурирал сума за
административно обслужване за месец април 2021г. по оспорената фактура №193 и
претендира, че тази сума е погасена с извършени авансови плащания. Безспорно се
установява от данните по делото и от посоченото изрично от вещото лице, че няма издавани
фактури за авансови плащания за административно и счетоводно обслужване, а и не се
установява такива авансови плащания да са извършени. В преводните нареждания не е
посочено основание – авансово плащане за услуга. Ответникът твърди, че е извършил
извънсъдебно / материално / прихващане със сумите, които не спори, че е получил със
задължения на ищеца по фактура № 193/16.07.2019г., които са описани в същата. На първо
място в същата фактура повторно е начислена сума за административно обслужване за
април 2021г., при положение, че такава вече е начислена по фактура и заплатена. На второ
място следва, за да се приеме, че е налице такова прихващане, да се установи дали към
процесната дата има сума, платена от ищеца, която да може да бъде прихваната. От анализа
на всички представени фактури и преводни нареждания е видно, че сумите за
административно и складово обслужване са фактурирани след изтичане на периода, за който
се отнасят, но не и преди това. Например по фактура № 96/18.09.20202г. са фактурирани
административно обслужване за предходните два месеца – юли и август 2020г., за
септември 2020г.е фактурирано октомври 2020г., за февруари 2021г. по фактура №146 от
05.03.2021г., за март 2021г. – по фактура № 153 от 02.04.2021г., за април – по фактура №
163/11.05.2021г. в размер на 4800 лв., която е платена след като изрично същото е посочено
в преводното нареждане от 13.05.2021г. / стр.21 от делото/. Следователно към май 2021г.
таксата за административно обслужване е платена, тъй като макар да не се установява как е
уговорено при сключване на договора, дори и устно, между страните, е видно, че практиката
е плащането да е дължимо след изтичане на процесния месец. Следователно към дата
11.05.2021г. ответникът не е имал основание да начисли и претендира заплащане за услуга
административно и/или складово обслужване за период, освен до април 2021г., който е
изтеклия месец, тъй като възнаграждението за май месец и останалите месеци още не е
изискуемо съобразно практиката на страните да се плаща следващия месец за изтеклия
такъв. Предвид горното съдът намира, че след като с плащането от 13.05.2021г. на сумата от
10 000 лв. изрично е посочено, че е погасена фактура №163 за административно обслужване
11
за април 2021г., към датата на плащането на сумата от 10 200 евро не се установява ищецът
да е дължал суми за услуги за административно обслужване / до април 2021г. е платено, а за
май 2021г. още не е било изискуемо/, поради което следва да се приеме, че със сумата от
10 200 евро ищецът е погасил задължението си за плащане по поръчката от 11.05.2021г. и по
фактура № 162/11.05.2021г. частично, като доплащане по тази фактура има и с платежното
от 13.05.2021г. за 10 000 лв. / за разликата от 5200 лв./. Няма основание към датата на
въпросните плащания, при положение, че ищецът има задължения по фактура №
162/11.05.2021г. в общ размер на 25 149 лв. с ДДС, ответникът счетоводно да отнася
получени суми като авансово плащане за услуги, чиято изискуемост още не е настъпила.
Към датата на плащанията - 11.05.2021г. и 13.05.2021г. / по второто изрично е отразено, че
се погасяват фактури №162 и 163/, задълженията на ищеца са били по тях и именно тези
суми е следвало да се осчетоводят като платени и от ответника. В тази връзка със сумата от
5200 лв. и левовата равностойност на 10 200 евро, възлизаща на 19 949,47 лв. е платена в
цялост сумата по фактура №162 от 11.05.2022г. в размер на 25 149,47 лв. Следователно не е
имало суми, които да остават свободни, за да може ответникът да осчетоводи същите като
авансови плащания за административно и складово обслужване и да приеме, че със същите
са погасявани задължения за последващ период, както е отразил във фактура №
193/16.07.2021г. Следователно плащанията от ищеца възлизат общо за двете поръчки на
сумата от 43 885,97 лв., като същите са авансово платени за стоки по двете фактури, а
именно № 160/27.04.2021г. за поръчката от тази дата и по фактура №162/11.05.2021г. за
поръчката от тази дата. По двете поръчки доставените стоки са по три фактури, съответно
№165,167 и 169 или общо на стойност 5184,50 лв. без ДДС или 6 221,40 лв. с ДДС, поради
което към момента на изтичане на срока за доставка на авансово уговорените доставки на
стоки, ответникът е дължал на ищеца сума, формирана от разликата между платените
авансово стоки и доставените такива, или сумата от 37 664,57 лв. Самият ответник, освен че
възразява, че бил получил пълно плащане на фактура №162, не твърди да е доставил стоки
за разликата над горепосочения размер, за да се приеме, че е изпълнил задължението си и
няма основание да се приспада още аванс от доставки на стоки.
Ответникът твърди, че с извънсъдебно компенсационно изявление, обективирано в
нотариална покана от 19.07.2021г., е прихванал задължението за връщане на авансовото
получените от него суми по доставка на стоки с други, насрещни задължения на ищеца,
които твърди, че са по трите фактури, а именно фактура № 193/16.07.2021г., фактура №
176/17.06.2021г. за пл.контейнери на стойност 2904,00 лв. с ДДС и фактура №
178/17.06.2021г. за колело, мебелно, на стойност 19,20 лв. с ДДС. По отношение на довода
на ищеца, заявен в отговора на исковата молба и поддържан в писмената защита чрез
процесуалния му представител, че в нотариалната покана, на която се позовава ответника за
възражението си за извънсъдебно прихващане, липсва такова компенсационно изявление и
следователно не е извършено прихващане, съдът намира, че същото е неоснователно.
Действително в текста на поканата няма изрично записано, че сумите се прихващат, но
изразената от ответника воля е ясна. Той е посочил, че има вземания по описаните три
фактури, с които счита, че е приспаднат аванса и не дължи нищо за възстановяване на
12
ищеца. Следователно, макар да не е изрично посочено чрез използване на думата
„прихващам“, от тълкуването на волята на ответника по нотариалната покана е видно, че
той е изразил компенсационно изявление, тъй като изрично е посочил, че счита, че не дължи
нищо за връщане на ищеца, тъй като има описаните насрещни вземания. Ето защо съдът
приема, че има доводи за извършено извънсъдебно прихващане, поради което следва да се
обсъди дали е настъпил ефект от твърдяното компенсационно изявление. Следва да се
отбележи, че ответникът не твърди и не поддържа, че прави съдебно възражение за
прихващане, а изрично, както подчертава в отговора и в писмената си защита, се позовава
само на извънсъдебно прихващане, извършено с процесната нотариална покана от
19.07.2021г. на нотариус Б. и съдът има задължение да обсъди само това възражение, а
именно дали към момента на това изявление са налице насрещни вземания и настъпило ли е
соченото материално прихващане от ответника. Възражение за съдебно прихващане не е
предявено от ответника и не е предмет на спора.
Съгласно чл. 103 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и
заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. При материалноправното прихващане, двете насрещни
вземания трябва да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за
компенсация, от който момент двете вземания се считат за погасени. Възражението за
съдебно прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато
вземането не е ликвидно, нито изискуемо, като в в тази хипотеза на съдебно прихващане
погасителният ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този момент
вземането става ликвидно и безспорно. Така например в решение № 225 от 28.05.2011 г. по
т. д. № 631/2010 г. ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК и мн.др. са
разгледани предпоставките за прихващане, като са разграничени хипотезите на прихващане
в материалноправен аспект по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, и на съдебна компенсация. В случая, както
се посочи по-горе от ответника не е предявено възражение за съдебно прихващане, а се
твърди само извънсъдебно такова, настъпило с изявлението с нотариалната покана от
19.07.2021г. При това положение в доказателствена тежест на ответника е да установи при
пълно и главно доказване, че той има изискуемо и ликвидно активно вземане към този
момент, с което прихваща. Съдът при преценка на ангажираните от ответника
доказателства, намира, че той не е установил, че към момента на неговото компенсационно
изявление, вземанията, с които е заявил, че прихваща са ликвидни. Фактическият състав на
правото да се извърши материалноправно /извънсъдебно/ прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД
включва: съществуването на две действителни вземания/ задължения/; вземанията да са
насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи;
вземането на страната, която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно,
като ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното
правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане.
Изискването за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се извършва прихващане, е
залегнало в закона, поради което в практиката на съдилищата, в т. ч. и в тази на ВС и ВКС,
13
никога не е имало спор, че изискуемостта и ликвидността са предпоставки за настъпване на
погасителния ефект на изявлението за извънсъдебно прихващане /компенсация/ по чл. 103
ЗЗД. Съдържанието на понятието "ликвидност" също е изяснено в достатъчна степен както
от съдебната практика, така и от правната доктрина, в които е възприето разбирането, че
ликвидно по смисъла на чл. 103 ЗЗД е вземането, което е безспорно по основание и
определено по размер. В случая е видно от данните по делото, че сочените от ответника
активни вземания, с които прихваща, не са ликвидни. Същите не са нито съдебно
установени, нито са безспорни. Вземанията и по трите фактури са спорни, като още с
получаване на нотариалната покана, ищецът своевременно е възразил относно
съществуването им. Трите процесни фактури са оспорени от ищеца, като същият установи и
че с изявление с нотариална покана чрез нотариус Д. е оспорил същите и действията по тях
своевременно, още при узнаването през юли 2021г. От ангажираните по делото
доказателства не се установи, че някоя от трите фактури е подписана от законния
представител на ищеца, нито че някоя от тях е осчетоводена от ищеца. Дори ответникът чрез
процесуалния си представител адв. П. сочи в съдебно заседание, че не твърди
осчетоводяване на фактурите, след като са оспорени. Налице е своевременно заявено
възражение и оспорване по смисъла на чл. 301 от ТЗ, тъй като нито една от фактурите не
носи подписа на законния представител на ищеца и в този смисъл дори и да се установи, че
една от тях, а именно № 178/17.06.2021г. за 19,20 лв. да е подписана от служител на ищеца,
то е налице своевременно оспорване на извършените без представителна власт действия.
Следователно по фактури № 176 и 178, доколкото след оспорването и установяването, че е
налице своевременно противопоставяне, не се установи по делото, че са налице реални
доставки на описаните стоки, тъй като не са налице нито приемо-предавателен протокол за
същите, нито други писмени доказателства, нито се установява, че стоките или фактурите са
осчетоводени при ищеца, съдът намира, че не се установява да е налице задължение на
ищеца за заплащане на сумите по тези две фактури, за да се приеме, че компенсационното
изявление на ответника по нотариалната покана от 19.07.2021г. е породило действие за тези
суми /19,20 лв. и 2904,00лв., или общо 2923,20 лв. По отношение на третата фактура, същата
е оспорена също, не е осчетоводена от ищеца, но доколкото предмет на същата са
предоставени услуги по трайни търговски отношения, следва да се обсъди налице ли е
такова задължение за ищеца за периода до 16.07.2021г., както се твърди от ответника и в
какъв размер. Безспорно се установи, че във фактура №193 неправилно и повторно
ответникът е включил вече начислена и платена сума за административно обслужване за
април 2021г., която вече е фактурирана по фактура №163 и платена от ищеца. Следователно
априори за сумата от 4800 лв. по тази фактура, която сума е двойно начислена, не е
основателно възражението за прихващане, тъй като тя не се дължи два пъти. По отношение
на останалите задължения за административно и складово обслужване за месеците май, юни
и частично за юли 2021г., съдът също счита, че не се установи същите да са безспорни, т.е.
ликвидни, за да се приеме, че е настъпил ефекта на извънсъдебното прихващане.
Действително по делото са налице данни, че до месец април 2021г. ищецът е заплащал на
ответника сума за услуга административно обслужване, включително се твърди, че по
14
фактура 163 е платена такава, а за складово обслужване са представени от ответника една
фактура и отчет за плащания за периода 07.2020г. – 12.2020г. / фактура №117/02.12.2020г./,
но не се установи надлежно, че за въпросния период, за който се търсят сумите по
компенсация са предоставяни такива услуги. Не са представени писмените договори за
уговорките относно такива услуги, за да се прецени за какъв срок и при какви условия са
сключени. Дори и да се поддържа, че са в резултат на трайни търговски взаимоотношения,
то следваше ответникът да установи, чрез своевременно заявено доказателствено искане
преди преклузията при доклада на делото в първото съдебно заседание от 28.06.2022г., че са
предоставяни такива услуги за процесния период. Тук следва да се отбележи, че последните
фактурирани услуги за складово обслужване, за които има фактури и данни са от декември
2020г., т.е. доказателства, че след това дори и да е имало сключен договор, услугата е
предоставяна, няма. Буди недоумение и факта, че за тази услуга за цял месец по оспорената
фактура №193 ответникът е начислил сума в размер на 4500 лв., а същевременно само за
част от месеца, а именно периода 01.07.2021г.-16.07.2021г. начислената сума за същата
услуга е в размер на 9887,14 лв., т.е. почти двойно. При положение, че не се установява
никаква уговорка за начина на формиране и плащане на тази услуга, не може да се приеме,
че вземането за цената й, особено формирана по този начин е ликвидно, т.е. безспорно и
съответно е настъпил компенсационния ефект на твръдяното материалноправно
прихващане.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че по делото безспорно се установи,
че е налице правоотношение между ищеца и ответника, по силата на което ищецът е платил
авансово цена на уговорени за доставка стоки по описаните авансови фактури общо в
размер ня 43 885,97 лв. / по фактура № 160/27.04.2021г. за поръчката от тази дата и по
фактура №162/11.05.2021г. за поръчката от същата дата. Установи се, че и доставените стоки
са по три фактури, съответно №165,167 и 169 или общо на стойност 5184,50 лв. без ДДС или
6 221,40 лв. с ДДС, поради което към момента на изтичане на срока за доставка на авансово
уговорените доставки на стоки, ответникът е получил от ищеца авансово сума, формирана
от разликата между платените авансово стоки и доставените такива в размер на 37 664,57 лв.
Установи се, че с изявление с нотариална покана, връчена на ответника на 14.07.2021г.,
ищецът е развалил договора за доставка на стоки, което е в изпълнение на правомощията му
поради това, че в уговорения срок, а именно 30 дни от авансовото плащане не е получил
стоки, поради което сумата се явява получена на отпаднало основание и подлежи на
възстановяване от ответника. С оглед гореизложените мотиви и липсата на ликвидност на
вземанията на ответника, с които се твърди насрещно извънсъдебно възражение за
прихващане, съдът намира, че същото е неоснователно и няма настъпил компесационен
ефект, както твърди ответника. Предвид горното исковата сума е дължима и исковата
претенция следва да бъде уважена изцяло. Предвид уважаването на главния иск, не следва
да се разглежда евентуалната претенция.
С оглед изхода на спора на ищеца се следват и направените по делото разноски, за
които е представил списък по чл. 80 от ГПК. В списъка са включени и разноските по
15
обезпечителното производство, за което са представени доказателства, а именно
определение №4958/08.12.2021г. на СГС, ГО, 1-29 състав по гр.д.№14667/2021г., потвърдено
с представеното определение на САС №830/24.03.2022г. по гр.д.№849/2022г., които
разноски са 40 лв. – държавна такса и сумата за адвокатско възнаграждение по договора за
правна помощ от 06.10.2021г., за която са представени доказателства за плащане- платежно
нареждане от същата дата за 1250 лв., както и същата сума – адвокатски хонорар по договор
от 16.02.2022г. за защита по производството по обжалване. За настоящото дело се
претендира адвокатски хонорар в размер на 4200 лв. по представения договор за правна
помощ с платежно от 20.12.2021г., 5 лв. – такса за удостоверение и 1506,58 лв. – държавна
такса. Ответникът е заявил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Следващото се адвокатско възнаграждение в размер по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения по чл.7, ал.2 т.4 е в твърда сума от 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв. или при цената на предявения иск възлиза на 1659,94 лв. без ДДС
или сумата от 1991,93 лв. В случая уговореният хонорар от 4200 лв. надхвърля двойно
минималния по Наредбата, а съдът намира, че делото не е с фактическа или правна
сложност. Същото касае търговски спор, като е решено в две заседания и не е приложима
хипотезата на чл.7, ал.9 от Наредбата. Предвид горното, без това да се отразява на
отношенията между процесуалния представител на ищеца и клиента му, съдът следва да
уважи възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, като намали присъдения като
разноски размер до сумата от 1991,93 лв., при което разноските за настоящото производство
възлизат на сбора от горепосочената сума, плюс платените такси от 1511,58 лв., или общо
3 503 лв. По отношение на разноските за обезпечителното производство в две инстанции,
съдът намира, че се следват разноски за ДТ в размер на 40 лв., а по отношение на
адвокатското възнаграждение, съобразявайки възражението на ответника за прекомерност и
също считайки, че обезпечителното дело не е от фактическа и правна сложност, намира, че
съобразно чл.7, ал.7 от Наредбата, за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск,
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите
на претендираните суми, т.е. същото следва да бъде определено при материален интерес
половината от исковата сума или сумата от 18 832,29лв., при което възнаграждението
възлиза на сумата от 1094,97 лв. без ДДС. С начисляване на ДДС сумата на адвокатското
възнаграждение възлиза на 1313,96 лв. Предвид горното при направените изчисления
адвокатския хонорар за обезпечителното производство не възлиза над законоустановения
минимум и няма причина да бъде намаляван. Предвид горното за обезпечителното
производство следва да се присъди платения за двете инстанции адвокатски хонорар от по
1250 лв., който не е прекомерен по размер с оглед цената на иска. Предвид горното общо за
обезпечителното производство на ищеца се следват разноски от 2540 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
16
ОСЪЖДА „К. А2“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, район Красно село, ул.“******* магазин 9 и със съдебен адрес – гр. София,
ул.“******* – адв. Р. П., да заплати на „И.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ж.к.“******* вх.******* и със съдебен адрес – гр. София,
бул.“******* – адв. С. С., на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД сумата от 37 664,57 лв. / тридесет
и седем хиляди шестстотин шестдесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща авансово платена цена по поръчки на стоки №ПО212704-01/27.04.2021г. и
№ ПО210511-03/11.05.2021г., недоставени, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на исковата молба – 23.12.2021г. до окончателното й заплащане, както и на основание чл. 78
от ГПК да заплати сумата от 3 503 лв. / три хиляди петстотин и три лева/, съдебно-
деловодни разноски за настоящото производство и 2540 лв. / две хиляди петстотин и
четиридесет лева/-съдебно-деловодни разноски за обезпечителното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
17