№ 1671
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501764 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 277932/12.03.2021 г., уточнена с молба вх. №
28074/29.03.2021 г., от ЕМ. Г. ЕМ., ЕГН **********, с адрес: с. Горен чифлик, община
Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Божур“ № 6, срещу Решение № 260428 от 12.02.2021 г.,
поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 261942 от 11.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 16834/2019 г., по описа на Районен съд – Варна, XL състав, с което се ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, в отношенията между страните „ЕОС
Матрикс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, и ЕМ. Г. ЕМ.,
ЕГН: **********, с адрес: с. Горен чифлик, община Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Божур“
№ 6, че съществува присъденото с издадена по ч.гр.д. № 12883/2019 г. на ВРС заповед по чл.
410 ГПК вземане за сумите от 2000,00 лв. (Две хиляди лева) - частична претенция от общо
15813,49 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.06.2008 г.,
сключен между длъжника ЕМ. Г. ЕМ., ЕГН **********, и “Сибанк“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 1000,00 лв. (Хиляда лева) - частична претенция от общо 5160,61лв.,
представляваща възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, начислена за
периода от 19.06.2008 г. до 19.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 14.08.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят счита атакуваното решение за неправилно и необосновано.
Поддържа, че още в подадения от него отговор на исковата молба е оспорил усвояването на
сумата по кредита. Излага, че само като косвена индиция за последното може да се счита, че
ответникът, сега въззивник, е внесъл по сметка на „Сибанк“ ЕАД сума, представляваща
погасителна вноска съгласно представения по делото погасителен план. Застъпва
становище, че горното само по себе си не е достатъчно и първоинстанционният съд е
1
следвало да отхвърли предявената претенция, тъй като предоставянето и усвояването на
процесната сума от 17 000,00 лева следва да бъде установено от кредитора при условията на
пълно и главно доказване. Изтъква, че по делото липсват доказателства горецитираната сума
да е получена от жалбоподателя. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил
направеното възражение, че вземането е станало изискуемо и същото е погасено с
изтичането на петгодишен давностен срок. В тази връзка поддържа, че към 28.09.2012 г. със
сключване на Договора за цесия вземането е станало предсрочно изискуемо и от този
момент е започнала да тече погасителна давност. Твърди още, че в чл. 20 от представения
Договор за потребителски кредит е записано, че неразделна част от същия са Условия по
кредитна програма „Сибанк Авангард“, с които длъжникът се съгласява безусловно.
Изтъква, че процесният Договор е подписан при горните Условия, но последните не са
представени към Договора. Липсват данни дали жалбоподателят се е съгласил с Условията
по кредитната програма. Позовава се на т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г., постановено по т. д. №
4/2013, и съдържащата се в процесния договор т. 5, изр. 2 уговорка, като излага, че за да е
действително обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията по договора за
кредит, задълженията следва да са се осъществили преди датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Сочи, че
ответникът изобщо не е извършвал плащания, а представената от ищеца служебна бележка
не може да послужи като годно доказателство за последно извършено плащане на дата
27.05.2013 г. Счита, че дори да се приеме, че ответникът е платил на горепосочената дата, то
след нея и съобразно договора са настъпили обективните предпоставки за предсрочна
изискуемост на вземанията на дружеството по него. Навежда още, че договорът е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в същия липсва
посочване по какъв начин е изчислена общо дължимата сума, като съгласно чл. 23 от ЗПК
при недействителност на договора се връща единствено получената заемна сума.
Настоява за отмяна на обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок е депозиран отговор от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, чрез адв.
Р.М., с който се оспорва въззивната жалба. Счита първоинстанионното решение за правилно
и законосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи, че в съдебно
заседание на 18.06.2020 г. пълномощникът на ответника - сега въззивник, е направил
изявление, че не оспорва факта на усвояване на сумата, като застъпва, че оспорване на вече
признато обстоятелство не може да бъде направено повторно с въззивната жалба. Изтъква,
че в процесния договор не се твърди, че Условията по кредитна програма „Сибанк
Авангард“ са в писмен вид, подписани от ответната страна, като сочи, че в чл. 20 на същия е
записано само, че кредитополучателят се съгласява с тях. Поддържа, че липсват уговорки,
които да налагат прилагането на последните. Сочи още, че ЗПК е влязъл в сила едва на
12.05.2010 г. и е нямало как да бъде приложен към съдържанието на договора към датата на
подписване. Прави възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание въззивникът Е.Г. Е., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба вх. № 19892/06.10.2021 г., подадена от процесуалния представител
на страната, поддържа въззивната жалба на изложените в нея основания и оспорва
отговорът.
В съдебно заседание въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, редовно призована,
не се представлява. С молба вх. № 19823/05.10.2021 г. процесуалният представител на
дружеството оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице,
чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
2
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива.
Производството по делото е образувано по предявен от „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, срещу ЕМ. Г. ЕМ., ЕГН:
**********, с адрес: с. Горен чифлик, община Долни чифлик, обл. Варна, ул. „Божур“ № 6,
иск за приемане за установено, на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, в отношенията между
страните, че съществува присъденото с издадена по ч. гр. д. № 12883/2019 г. на ВРС заповед
по чл. 410 ГПК вземане за сумите от 2000,00 лева - частична претенция от общо 15813,49
лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.06.2008 г.,
сключен между длъжника ЕМ. Г. ЕМ., ЕГН **********, и “Сибанк“ ЕАД, ЕИК *********,
сумата от 1000,00 лева - частична претенция от общо 5160,61 лева, представляваща
възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, начислена за периода от
19.06.2008 г. до 19.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 14.08.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч. гр.
д. № 12883/2019 г. по описа на ВРС, че по последното е издадена Заповед № 6351/16.08.2019
г., поправена по реда на чл. 247 от ГПК със Заповед № 9009/28.11.2019 г., за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът,
сега въззивник, е възразил в законоустановения срок. Със същата на ЕМ. Г. ЕМ. е
разпоредено да заплати на „ЕОС Матрикс” ООД сумите, както следва: сумата от 2000,00
лева - частична претенция от главница, цялата претенция в размер на 15813,49 лева, по
Договор за отпускане на кредит от 19.06.2008 г., заедно със законната лихва върху
главницата от датата на сезиране на съда - 14.08.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 1000,00 лева - частична претенция от претенция, цялата в размер на
5160,61 лева, представляваща договорна лихва за времето от 19.06.2008 г. до 19.06.2018 г.;
сумата от 60,00 лева – разноски по делото.
Поставените пред настоящата инстанция спорни въпроси се свеждат до усвояването
на сумата по кредита в размер на 17 000,00 лева от ответника; спазването на изискванията
на нормата на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по отношение на процесния договор;
както и настъпила ли е предсрочна изискуемост на вземането с прехвърлянето му на
цесионера „ЕОС Матрикс” ООД с Договор за прехвърляне на парични вземания от
28.09.2012 г., съответно настъпила ли е погасителната давност спрямо същото.
Видно от копие от Договор за потребителски кредит по кредитни програми от
19.06.2008 г., същият е подписан между „Стопанска и инвестиционна банка“ АД (Сибанк) и
ЕМ. Г. ЕМ., ЕГН: ********** – длъжник, като банката отпуска на длъжника потребителски
кредит в размер на 17 000,00 лева със срок на издължаване от 120 месеца. Договорът е
сключен при банков лихвен процент 4,9% и преференциална лихвена надбавка в размер на
2,50 процентни пункта. В чл. 4, ал. 2 е уточнено, че длъжникът дава съгласие банката да
променя едностранно БЛП за кредити в национална валута съгласно утвърдена методика,
като същият има право, в случай че не приема промяната, да прекрати договора с писмено
уведомление до банката и в рамките на 10 дни да погаси целия остатък по кредита без да
дължи комисион за предсрочно погасяване. В чл. 3, ал. 3 е отразено, че ГПР към датата на
подписване на договора е 8,10 %, в който процент не са включени разходите по чл. 21, ал. 2
от ЗПК. Чл. 3, ал. 4 предвижда, че ГПР се променя с промяната на БЛП. Кредитът е
обезпечен с Договор за учредяване на залог върху вземания. Към договора за кредит е
представен и подписан от страните погасителен план, съгласно който датата на издължаване
е 19.06.2018 г.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението, релевирано във
3
въззивната жалба, че сумата по кредита не е усвоена от ответника, доколкото видно от
Протокол от съдебно заседание, проведено на 16.06.2020 г., процесуалният представител на
въззивника адв. Д. изрично заявява, че не оспорва факта на получаване на сумата, както и
плащанията по договора за потребителски кредит за разликата между договорената главница
от 17 000,00 лева и дължимата част от нея в размер на 15 813,49 лева. Следва да се посочи,
че при отделяне на спорното от безспорното, с оглед направено признание по дадени факти,
последното освобождава заинтересованата страна от тежестта да ги докаже.
Неоснователно е и оплакването на въззивната страна, че първоинстанционният съд не
е изпълнил задължението си да следи служебно нормата на чл. 22 ЗПК, съгласно която,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Законът за
потребителския кредит е обнародван в ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г. и е влязъл в сила от
12.05.2010 г., а процесният Договор за потребителски кредит по кредитни програми е
сключен на 19.06.2008 г., т. е. към момента на сключване на същия ЗПК не е бил част от
действащото право.
По отношение възражението за настъпила предсрочна изискуемост на вземането с
прехвърлянето му на „ЕОС Матрикс” ООД с Договора за прехвърляне на парични вземания
от 28.09.2012 г., съдът намира следното:
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й (така Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І
т.о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 год. на II т.о. на ВКС и
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 год. на І т.о на ВКС). Волеизявлението
може както да е обективирано в нарочно уведомление, нотариална покана или в исковата
молба, така и да бъде инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение или в
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, стига да е възпроизведено недвусмислено и
конкретно спрямо вземането и задълженото лице.
В настоящия случай, към датата на прехвърляне на вземането от цедента към
цесионера - 28.09.2012 г., обективните факти, обосноваващи обявяването на предсрочната
изискуемост, са настъпили. Съгласно чл. 10, ал. 1 на сключения между Сибанк и Е.Е.
Договор за потребителски кредит, банката има право едностранно да обяви кредита за
предсрочно изискуем, ако длъжникът не издължи частично или напълно която и да е
анюитетна погасителна вноска (лихва и главница). Видно от приложения по делото
погасителен план към горния договор, към месец септември 2012 г. остатъкът от главницата
по договора следва да е 11 267,60 лева, като същевременно дължимата сума, записана в
Приложение № 1 към Договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г. е 15
813,49 лева. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Договора за потребителски кредит, в случаите когато е
упражнила правото си по чл. 10, ал. 1, банката изпраща до длъжника писмено съобщение за
датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, и за размера на остатъка от
кредита. Видно от писмо с вх. № 274117/19.10.2020 г. от ОББ, след извършена проверка в
архивна база на „Сибанк“ ЕАД, е установено, че потребителският кредит по договор № 898-
РК08090121 от 19.06.2008 г., в размер на 17 000,00 лева, с титуляр ЕМ. Г. ЕМ., ЕГН
**********, е цедиран с договор за цесия от 28.09.2012 г., като към датата на цесията
кредитното задължение не е било съдебно (само просрочено), съответно банката не е
изпращала уведомления за предсрочна изискуемост.
Видно от копие на Договор за прехвърляне на парични вземания от 28.09.2012 г., в т.
2.1 на същия е посочено, че цедентът „Сибанк“ ЕАД продава на цесионера „ЕОС Матрикс“
ООД вземания към свои длъжници, а цесионерът купува от цедента вземанията, подробно
описани в Приложение № 1 към Договора, като вземанията са възникнали от договори за
кредит, сключени между цедента в качеството му на кредитор и физически лица. В т. 2.3 е
уредено, че вземанията по т. 2.1 се прехвърлят от цедента към цесионера ведно с всички
привилегии и обезпечения, включително с изтеклите лихви и направените разноски за
събиране на вземанията. Видно от представеното по делото Приложение № 1, в същото
4
фигурират името и ЕГН на ответника, датата на договора и размерът на прехвърленото
вземане.
Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности по чл. 99, ал. 2 ЗЗД,
т. е. с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото вземане права, включително
правото да обяви неговата предсрочна изискуемост (така Решение № 204/25.01.2018 г. на
ВКС, I ТО). В конкретния случай, в уведомлението за цесията, получено – видно от известие
за доставяне на „М и БМ експрес“ – на 04.06.2019 г. от брата на ответника, е инкорпорирано
и волеизявление на цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД, че същият упражнява правото си да
направи предоставения кредит предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията
на длъжника по него, считано от датата на уведомяването за договора за цесия, в случай че
крайният срок на договора не е изтекъл. Предвид обективираното в уведомлението,
настоящият състав намира, че е налице липса на изрично обявена предсрочна изискуемост,
доколкото същата е поставена под условие – а именно, да не е настъпила крайната датата за
издължаване по кредита. Освен това, в конкретния случай последната е настъпила на
19.06.2018 г.
От представените по делото доказателства не се установява банката – кредитор или
цесионерът да са изразили недвусмислена и конкретна воля за предсрочна изискуемост на
процесното вземане. В тази връзка следва да се посочи, че предвиденият в закона давностен
срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В хипотезата, на
настъпване на крайната дата на договора давносния срок започва да тече от падежа на всяка
отделна дължима вноска. Предвид горното дори и в най-неблагоприятния за кредитора
вариант, при отчитане на най-късия давностен период ( три години от подаване на
заявлението - 14.08.2016 г.), погасителният ефект няма да засегне последните части от
погасителния план с вноски, чиито сборен размер е по-висок от настоящата частична
претенция. По изложените съображения съдът намира възражението за изтекла погасителна
давност на претендираните с иска вземания за неоснователно.
Предвид горното, неоснователна се явява и подадената въззивна жалба, поради което
решението на РС – Варна, следва да бъде потвърдено.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски се следват на
въззиваемата страна. Същата обаче не е претендирала присъждането на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260428 от 12.02.2021 г., поправено по реда на чл. 247
ГПК с Решение № 261942 от 11.06.2021 г., постановено по гр. д. № 16834/2019 г. по описа на
Районен съд – Варна, XL състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6