Р
Е Ш Е
Н И Е № .........
гр.К., ………..2017 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
трети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й.П.
при
секретаря..................Х.К...................................................................като
разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №1533 по описа за 2016
год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените при условията на субективно
кумулативно съединяване искове са с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и
чл.49 от ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 15.08.2006г. тръгнали с микробус за Р.Т.. При пристигането на ГКПП - К.А.
митнически инспектор ги запитал, дали имат нещо за деклариране. Всички в
микробуса отговорили положително и той им раздал да попълнят бланки от валутни
декларации. Декларирали, че изнасят сумата **** евро всеки един от тях. Това
усъмнило митническият инспектор, който извършил допълнителна проверка в базата
данни на Митницата. Според митническите служители възникнали съмнения за
извършено престъпление от лицата в микробуса, поради което била сезирана П..
Образувано било досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МВР - Х.,
пр.преписка вх.№1184/2007г. по описа на РП - С.. Носените от тях парични суми
били предадени като веществено доказателство на органите на досъдебното
производство, с протоколи за доброволно предаване. На 15.08.2006г. срещу И. Ш. Б.
и Р.М.К. било повдигнато обвинение за извършено от всеки един от тях
престъпление по чл.251, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, а А.А.К.,
Д.М.Ч., К.Н.М., М.Б. Ю., С.М.С., С.О.Н. и Х.А.Ч. били призовани и разпитани
като свидетели. Образувано било н.о.х.д.№**55/2011г. по описа на РС-С.. С
Присъда от 03.05.2012г. съдът е постановил, че обвинението не е доказано и е
признал двамата подсъдими И. Ш. Б. и Р.М.К. за невиновни в извършване на
престъплението, за което били привлечени като обвиняеми. С присъдата си съдът
постановил веществените доказателства, оставени на съхранение в банка, а
именно: иззетите парични средства в общ размер **** евро да бъдат върнати на
правоимащите лица, от които са отнети: на А.А.К. - **** евро, на Д.М.Ч. - ****
евро, на И. Ш. Б. - **** евро, на К.Н.М. - **** евро, на М.Б. Ю. - **** евро,
на Р.М.К. - **** евро, на С.М.С. - **** евро, на С.О.Н. - **** евро и на Х.А.Ч.
- **** евро. Срещу постановената присъда бил подаден протест от РП-С. и
образувано в.н.о.х.д.№362/2012г. по описа на ХОС, по което присъдата на РС- С.
била потвърдена с решение №111/30.07.2012г. По искане на Главния прокурор на
Република България за възобновяване на в.н.о.х.д.№362/2012г. по описа на ХОС и
за отмяна на постановеното по делото решение било образувано наказателно дело
№272/2013г. по описа на ВКС, по което с решение №**4/18.06.2013г. съдът оставил
без уважение като неоснователно искането на Главния прокурор. На 19.03.2008г.
свидетелят М.Б. Ю. починал, като оставил за законни наследници: С.К.Ю., с ЕГН-**********
и Б.М.Ю., с ЕГН-**********. С разписки от 14 и 15 април 2014г. органите на
досъдебното производство върнали на правоимащите лица иззетите от тях суми в
общ размер **** евро. Сочат, че съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗОДОВ
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи
или П.при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ сочела, че се дължи обезщетение за всички
имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице, а
разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗОДОВ, че при смърт на увредения, неговото право
на обезщетение за имуществени вреди се наследява. Позовават се на Решение
№281/04.**.2011 г. по гр.д.№1684/20** г. на ВКС, III г.о., постановено по реда
на чл.290 от ГПК в което било посочено, че „според т.11 на ТР №3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС обезщетението за
имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и
при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи и,
че за да се присъди обезщетение за имуществени вреди по реда на чл.2, т.2 от ЗОДОВ, следва да се установи причинна връзка между вредата и незаконното
обвинение в извършване на престъпление, а когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума,
размера на вредата се заключава само в заплащане на законната лихва по чл.86,
ал.1 от ЗЗД. Ако увреденото лице претендира вреди над законната лихва,
той следва да ги докаже“. Считат,
че с повдигането на обвинение срещу И. Ш. Б. и Р.М.К., които в последствие са
оправдани като невиновни в извършването на престъпление, задържането на сумата ****
евро се явявало незаконно, без основание. Твърдят, че през периода на
задържането на сумите всички са били в невъзможност да ги използват за
задоволяване на свои нужди и да реализират доход от тях, поради което са
пропуснали и възможността да реализират полза, което представлявало имуществена
вреда, подлежаща на обезщетяване. Причинната връзка между пропускането на
ползата и незаконното обвинение била тази, че сумата е иззета като веществено
доказателство във връзка с обвинение, за което обвиняемите са оправдани. Тъй
като се касаело до парично задължение, законът в разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД предвидил презумпцията, че в тези случаи вредите са най-малко до размера на
законната лихва, определена по реда на чл.86, ал.2 от ЗЗД, в случая в размер на
**** лв. за всяко едно от деветте лица, от които са били иззети паричните
средства, изчислени за периода от датата на доброволното предаване 15.08.2006г.
до датата н.връщането им от органите на досъдебното производство 14.04.2014г. Молят съда да постанови решение, с което да осъди П.на Р.Б. 1. да заплати на А.А.К., с ЕГН-**********
сумата **** лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата ****
евро по досъдебно производство №245/200бг. по описа на ОД на МБР - Х. за периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г.,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 2.да заплати на Д.М.Ч., с ЕГН-**********
сумата ****лв. представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата **** евро по
досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Х. за периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г.,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 3. да заплати на И. Ш. Б., с ЕГН-**********
сумата ****лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата **** евро по
досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Х. за периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г.,
ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 4. да заплати на К.Н.М., с ЕГН-**********
сумата **** лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата *****
евро по досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Х. за периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно
със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 5. да заплати на Б.М.Ю., с ЕГН-**********
и на С.К.Ю., с ЕГН-********** в качеството им на законни
наследници на М.Б. Ю., ЕГН-**********,
общо сумата **** лв. или по ***** лв. за всеки един от тях,
представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили от
незаконното задържане на сумата ***** евро по досъдебно производство
№245/2006г. по описа на ОД на МБР - Х. за периода от 15.08.2006г. до
14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 6.да заплати на Р.М.К., с ЕГН-**********
сумата **** лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата *****
евро по досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Х. за
периода от 15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на задължението; 7. да заплати на С.М.С., с ЕГН-********** сумата **** лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили
от незаконното задържане на сумата ***** евро по досъдебно производство
№245/2006г. по описа на ОД на МБР - Х. за периода от 15.08.2006г. до
14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението; 8.да заплати на С.О.Н., с ЕГН-**********
сумата **** лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, настъпили от незаконното задържане на сумата **** евро по
досъдебно производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Х. за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г., ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението и 9.да
заплати на Х.А.Ч., с ЕГН-********** сумата **** лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили от незаконното задържане на сумата **** евро по досъдебно
производство №245/2006г. по описа на ОД на МБР - Х. за периода от 15.08.2006г.
до 14.04.2014г. Претендират съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита исковите претенции за недопустими, тъй като спрямо част от ищците не са повдигнати и поддържани обвинения в хода на наказателното производство. Счита, че не са налице изискванията на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, а претенциите им следвало да се предявят по общия ред. Като допустими следвало да се приемат исковете на И. Ш. Бюбюл и Р.М.К.. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното:
По делото е приета като
доказателство преписка ДП №245/2006 г.
на ОД на МВР-Х., пр.пр.№1184/2007 г. на РП-С..
Съгласно приложената по преписката справка рег.№ЗМ-245/06 от 15.08.2006
г. на ОДП-Х., на 15.08.2006 г. в РЗБОП при ОДП-Х. е постъпила информация от
Митница „С.“, че девет български граждани при напускане на Р.България
декларирали по ***** евро като при проведените мероприятия с лицата С.О.Н.,
С.М.С., Д.М.Ч., К.Н.М., А.А.К., Р.М.К.,
И.Ш.Б., М.Б. Ю. и Х.А.Ч.
и след извършена справка в Митница „С.“ е установено изнасяне на парични
средства на 03.08.2006 г., на **.08.2006
г. и на 15.08.2006 г. от посочените лица. От приложените към преписката 9
бр. протоколи е видно е видно, че с протокол за доброволно предаване от
15.08.2015 г. С.О.Н. е предал в ОД „Полиция“-Х. общо 25 броя банкноти, с
номинал *** евро, с посочени номера; 2.с протокол за доброволно предаване от 15.08.2015 г. К.Н.М. е предал в ОД
„Полиция“-Х. общо 25 броя банкноти с номинал *** евро, с посочени номера, на
обща стойност ***** евро; 3.с
протокол за доброволно предаване от 15.08.2015 г. А.А.К. е предал в ОД
„Полиция“-Х. 25 броя банкноти, с номинал *** евро, 2 бр. банкноти с номинал **
евро и 2 бр.банкноти с номинал ** евро с посочени номера на обща стойност
**** евро; 4.с протокол за доброволно предаване
от 15.08.2015 г. Р.М.К. е предал в ОД „Полиция“-Х. общо 25 броя банкноти с номинал *** евро с
посочени номера; 5. с протокол за доброволно предаване от
15.08.2015 г. И.Ш.Б. е предал в ОД
„Полиция“-Х. общо 25 броя банкноти с
номинал *** евро, с посочени номера;
6. с протокол за доброволно
предаване от 15.08.2015 г. С.М.С. е предал в ОД „Полиция“-Х. общо 25 броя
банкноти с номинал *** евро, с посочени номера, на обща стойност ***** лв. 7. с протокол за доброволно предаване от
15.08.2015 г. Д.М.Ч. е предал в ОД „Полиция“-Х. общо 25 броя банкноти с номинал
*** евро, с посочени номера; 8. с протокол за доброволно предаване от
15.08.2015 г. М.Б. Ю. е предал в ОД „Полиция“-Х. общо 25 броя банкноти с
номинал *** евро, с посочени номера;9. с протокол за доброволно предаване от 15.08.2015 г. Х.А.Ч. е предал в ОД
„Полиция“-Х. общо 25 броя банкноти с номинал *** евро, с посочени номера.
От 9 бр. протоколи за разпит на свидетел от 15.08.2006 г. и 16.08.2016 г. на
ОДП-Х. се установява, че лицата С.О.Н., С.М.С., Д.М.Ч., К.Н.М., А.А.К., Р.М.К.,
И.Ш.Б., М.Б. Ю. и Х.А.Ч.
са разпитани като свидетели по дознание
№245/2006 г. по описа на ОДП-Х. относно декларираните от всеки един от тях по ***** евро. На 16.08.2006 г. лицата Х.А.Ч. и К.Н.М.
са дали показания в производство по чл.223, ал.1 от НПК по ч.н.д.№394/2006 г.
по описа на ОС-Х.. Съгласно постановление от 28.08.2006 г. на ОП-Х.
/л.145/ иззетата по дознание №245/2006 г. на ОДП-Х. сума от 1***** евро е
разпоредена да бъде предадена за пазене в „ОББ“ АД -клон Х., а с постановление
от 24.08.2006 г. по ЗМ/245/06 г. и писмо рег.№15266/24.08.2006 г. на ОДП-Х.
/л.146, л.147/ е разпоредено сума от 1*****
евро да бъде предадена за пазене в сейф в ТБ“Булбанк“ АД клон-Х. до приключване
на разследването по досъдебното производство. Видно от депозитна разписка от
24.08.2006 г. на „Булбанк“ АД-филиал Х. /л.148/ сумата е предадена.
С 2 бр.
постановления от 08.11.2007 г. на …. Р.М.К. и
И.Ш.Б. са привлечени в качеството на обвиняеми в извършване на престъпление от общ характер
за това, че на 03.08.2006 г., **.08.2006 г. и 15.08.2006 г. на ГКПП-К.А. при
условията на продължавано престъпление, при съучастие като съизвършител И.Ш.Б.
/Р.М. К., и при посредственото извършителство чрез лицата С.О.Н., С.М.С., Д.М.Ч., К.Н.М., А.А.К.,
М.Б. Ю., Х.А.Ч. и др. са нарушили чл.11, ал.3 от Валутния
закон / ред.ДВ.бр.54/2006 г./ и чл.2, ал.3 и ал.4 от Наредба №**/2003 г. на МФ
за износ на парични средства… **** евро
или **** лв. и стойността на предмета на
престъплението е в особено големи размери /**** лв. /- престъпление по чл.251, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК и е взета е мярка за неотклонение
„подписка“. От заверено копия на
обвинителен акт по ДП№245/2006 г. по описа на ОД МВР-Х., пр.пр.вх.№1184/2007 г.
на РП-С. е видно, че на Р.М.К. и на И.Ш.Б. са повдигнати обвинения за
престъпление по чл.251, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК, а от приложените н.о.х.д.№**55/2011 г. по описа на РС-С., в.н.о.х.д.№362/2012 г. по описа
на ОС-Х., н.о.х.д.№272/2013 г. по описа на ВКС, н.о.х.д.№728/2011 г. по описа
на РС-С., в.н.о.хд.№94/20** г. по описа на ОС-Х., н.о.х.д.№712/20** г. по по
описа на РС-С., н.о.х.д.№**64/2008 г. по описа на РС-С., в.н.о.х.д.№163/2008 г.
по описа на ОС-Х., н.о.х.д.№**27/2007 г. по описа на РС-С. се установява, че с
присъда №334/03.05.2012 г. подсъдимите Р.М.К. и И.Ш.Б. са признати за невиновни
за това, че на 03.08.2006 г. и на **.09.2006 г. са нарушили разпоредбите на чл.11, ал.1 и ал.2 от Валутния
закон- чл.2 ал.2, ал.3, ал.5, чл.5, чл.6, чл.8 ал.2 от Наредба №**/16.12.2003
г. на МФ /ред.Дв.бр.1/06.01.2004 г./ като не са декларирали пред митническите
органи общия размер на изнасяната валута в наличност като стойността на
предмета на престъплението е в особено големи размери: **** евро с обща левова
равностойност **** лв. като общия размер на стойността е в особено големи
размери-**** евро, с обща левова равностойност **** лв. -престъпление по
чл.251, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и на основание
чл.2304 от НПК са оправдани по повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.251, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и е постановено сумата
1**** лв. евро да бъде върната на лицата, от които са отнети, а именно: на С.О.Н.-***** евро, на С.М.С.-*****
евро, на Д.М.Ч.-***** евро,
на К.Н.М.-***** евро, на А.А.К.-****
евро, на Р.М.К.-***** евро, на И.Ш.Б.-*****
евро, на М.Б. Ю.-***** евро и на
Х.А.Ч.-***** евро., която е потвърдена с
решение №111/30.07.2012г. по в.н.о.х.д.№362/2012г. по описа на ХОС. По искане
на Главния прокурор на Република България за възобновяване на
в.н.о.х.д.№362/2012г. по описа на ХОС е образувано наказателно дело №272/2013г.
по описа на ВКС и решение №**4/18.06.2013г. съдът оставил без уважение искането
на Главния прокурор за отмяна на постановеното решение.
Видно от удостоверение за наследници
№9/29.01.2016 г. М.Б. Ю., с ЕГН-**********,*** е починал на 19.03.2008 г. като оставил за законни
наследници: С.К.Ю.-майка и Б.М.Ю.-баща.
От приложените към исковата молба 2 бр.разписки от 14.04.2014 г. и
15.04.2014 г. се установява, че иззетите суми в общ размер **** евро са върнати на ищците.
По делото е назначена съдебно-
икономическа експертиза с депозирано заключение, не оспорено от страните, което
съдът възприема. Съгласно заключението ако задържаните средства са били вложени на депозит в
банка, биха донесли по-голяма доходност
от законната лихва на притежателите. Размерът на законната лихва върху сумата ****
евро за периода 15.08.2006 г. до 14.04.2014 г. е ****3 лв., а размерът на
законната лихва върху сумата ***** евро за периода 15.08.2006 г. до 14.04.2014
г. е **** лв.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
С оглед спецификата в дейността на правораздавателните органи и с цел по-ефективна защита на гражданите срещу незаконни посегателства върху техни основни права и свободи, законодателят е предвидил отговорността на органите на съдебната власт да се реализира по реда на специалния закон – ЗОДОВ. В чл.2, ал.1, т.1-т.7 от ЗОДОВ е определен кръга на лицата, които имат материалното право да претендират обезщетение за вреди от действията на представители на дознанието, следствието, П.и съда- това са лицата, които лично са били засегнати и са претърпели вреди от действия на тези органи. Специалният закон- ЗОДОВ не допуска други лица, дори и да са претърпели вреди да могат да претендират обезщетение от действията на органите на съдебната власт и дознанието.
От събраните по делото доказателства се
установи, че с постановление от 15.08.2006 г. на основание чл.212, ал.1 от НПК
е образувано досъдебно производство срещу И. Ш. Б. за престъпление по чл.253 от НК и са ответи банкноти на обща стойност 1****
евро от С.О.Н.-***** евро, от С.М.С.***** евро, от
Д.М.Ч. ***** евро, К.Н.М. ***** евро, от А.А.К. **** евро,
от Р.М.К. ***** евро, И.Ш.Б. ***** евро, от М.Б. Ю. ***** евро и от Х.А.Ч. ***** евро. Установи се, че Р.М.К. и И.Ш.Б. са привлечени като обвиняеми за нарушение
на чл.11, ал.1 и ал.2 от Валутния закон вр. чл.2 ал.2, ал.3, ал.5, чл.5, чл.6,
чл.8 ал.2 от Наредба №**/16.12.2003 г. на МФ /ред.Дв.бр.1/06.01.2004 г./, че не
са декларирали пред митническите органи общия размер на изнасяната валута в
наличност на стойност в особено големи размери-престъпление по чл.251, ал.1 вр.
с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а С.О.Н., С.М.С., Д.М.Ч., К.Н.М., А.А.К.,
М.Б. Ю. и Х.А.Ч. са разпитани
като свидетели. С присъда от 03.05.2012 г. по н.о.х.д.№**55/2011г.
по описа на РС-С. Р.М.К. и И.Ш.Б. са признати за невиновни и са оправдани
по повдигнатото им обвинение за престъпление по
чл.251, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и е постановено сумата
1**** лв. евро да бъде върната на лицата, от които са отнети: С.О.Н.-***** евро,
С.М.С.-***** евро, Д.М.Ч.-***** евро, К.Н.М.-***** евро, А.А.К.-**** евро, Р.М.К.-***** евро, И.Ш.Б.-***** евро, М.Б. Ю.-***** евро и Х.А.Ч.-***** евро. Присъдата е влязла в
сила на 30.07.2012г.
На 14.04.2014 г. и на 15.04 2014г. иззетите
суми са върнати на ищците.
В разпоредбата на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ са предвидени хипотези на отговорност на държавата за
вреди при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради неизвършване
на деянието от лицето или извършеното деяние не е престъпление /защото липсва
някой от елементите от обективна и субективна страна на фактическия му състав
т.е. елемент от състава на отговорността е наличието на обвинение. В решение №431/11.04.2016 г. по гр.д.№2329/2015
г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 от ГПК е дадено тълкуване на
хипотезите на чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Сочи се, че досъдебното производство се образува
при наличие на предвидени в НПК предпоставки /чл.207,
ал.1 от НПК/ - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено
престъпление от общ характер - с постановление на прокурор по чл.212,
ал.1 от НПК, или със съставяне на протокол за първото действие по
разследването в случаите по чл.212,
ал.2 от НПК /при неотложни следствени действия/ или в случаите на бързо и
незабавно производство по чл.356,
ал.3 и чл.362,
ал.3 от НПК. При различните начини за поставяне началото на наказателното
производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като
обвиняем: при образуване на ДП по чл.212,
ал.2 от НПК разследващият орган може да привлече лицето и със съставянето
на протокола за първото действие по разследването срещу него - чл.219,
ал.2 от НПК; при образуването на бързо или незабавно производство лицето се
счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото действие по
разследването срещу него - чл.356,
ал.4 и чл.362,
ал.4 от НПК; при образуване на ДП по чл.212,
ал.1 от НПК се пристъпва към привличане с постановление на разследващия
орган, когато се съберат достатъчно доказателства за виновността на лице в
извършване на престъпление. С оглед на това при образуване на ДП с
постановление по чл.212,
ал.1 НПК не е предвидено /не е реквизит/ посочване в него на лицето,
извършило престъпление, дори да са налице данни за него - чл.214,
ал.1 НПК. Когато ДП в нарушение на това правило е образувано срещу
конкретно лице /с посочване на името му в постановлението/ и то е разпитано
като свидетел /т.е. извършено е действие по разследване срещу него с участието
му/, въпреки че не е било привлечено като обвиняем по предвидените форма и ред,
следва да се счита, че е ангажирана наказателната му отговорност и че от
проведеното срещу него наказателно преследване до прекратяването на досъдебното
производство поради неизвършване на деянието или поради неговата
несъставомерност то може да претърпи вреди, отговорна за които е държавата на
основанието по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ / в т.см. решение
гр.д.№527/2015 г.
на ВКС, IV г.о., решение №187/13.06.2012 г. по гр.д.№1215/2011 г. н.ВКС,
III г.о., решение №398/26.11.2015 г. по гр.д.№6047/2013 г.
на ВКС, IV г.о., решение №353/06.11.2015 г. по
гр.д.№892/2015 г.
на ВКС, IV г.о./.
Субект на отговорността
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ може да бъде само орган, който е оправомощен да
повдига и поддържа обвинението по наказателни дела за престъпления от общ
характер, какъвто орган е П.на Р.Б. доколкото прокурорът като орган
на досъдебното производство упражнява
ръководство и надзор-
арг.чл.196 от НПК. Прокурорът е държавният орган, който
проверява съставлява ли деянието престъпление, като е длъжен да даде
правилната квалификация на деянието, да извърши проверка има ли
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство, събрани ли
са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина,
подкрепя ли се обвинението от тези доказателства и да отстоява
обвинението в наказателния процес. В този смисъл обвинение в
престъпление винаги е неоснователно, когато образуваното
срещу лицето наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или, че
извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на
предявения иск по чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ предпоставя да се установи, че спрямо ищеца е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер и да е бил оправдан по
това обвинение, или ако образуваното наказателно производство е прекратено
поради неизвършване на деянието от ищеца или извършеното деяние не е
престъпление, ищецът да е претърпял твърдените вреди, като между незаконното
действие на правозащитните органи и вредите следва да е налице
причинно-следствена връзка. С оглед разпоредбата на чл.154,
ал.1 от ГПК доказателствената тежест на релевантните факти е на ищеца,
който по арг. на чл.4
от ЗОДОВ е освободен от задължението да установява вината на длъжностните
лица за настъпване на претендираните вреди. От събраните по делото
доказателства се установява, че спрямо ищците И.Ш.Б. и Р.М. К. е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от РП-С.
обвинение за извършено умишлено престъпление -
чл.251, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Фактът, че Б. и К. са
били оправдани по повдигнатото им обвинение, обуславя възникване на отговорност
на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в
извършване на престъпление и причинените вреди /т.11 от Тълкувателно решение №3
от 22.04.2005 г./. Ищците И.Ш.Б. и Р.М. К. претендират обезщетения,
представляващи лихва върху задържаната от всеки един от тях сума от ***** евро за периода от 15.08.2006г. до деня на
фактическото им връщане 14.04.2014г. Паричните
суми, които са иззети по реда на НПК и за които се
претендира, че са били предмет на престъплението, трябва да се върнат на притежателя
им след оправдаването му с влязла в сила присъда т.е. след като е установено,
че престъпление няма. Парите подлежат на връщане, макар да е съществувало
процесуално основание за изземването им, тъй като в действителност такова
основание не е било налице. Връщането на паричните суми, които са неоснователно
отнети, е възстановяване на съществуващото положениe /restitutio in integrum/.
Вредите от неоснователното отнемане са загубите и пропуснатите ползи, които
кредиторът е търпял през времето, в продължение на което не е разполагал с
отнетото. Разпоредбата на чл.86,
ал.1 от ЗЗД урежда последиците от неизпълнението на изискуемо парично
задължение. Когато неоснователно се задържа парична сума, причинената
имуществена вреда - загуби и пропуснати ползи,
е в размера на законната лихва за времето на неоснователното задържане.
Законната лихва се дължи винаги, когато паричното задължение съществува и е
изискуемо, независимо от какво e породено - сделка, деликт, неоснователно
обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие и др. Разрешението е
идентично в случаите когато кредитор, разполагащ с изпълнителен лист, събере
вземане, чието съществуване впоследствие е отречено. Привидният кредитор, който
е получил нещо процесуално законосъобразно, но при липса на материалноправно
основание, дължи връщането на полученото без основание по чл.55 от ЗЗД. Тогава вземането за връщане на недължимо платеното възниква с
получаването му и от този момент става изискуемо, поради което се дължи със
законната лихва от получаването /т.7 на ППВС
№1/28.05.1979 г./. Същото важи и за отнетото от обвинения в извършване на
престъпление, макар и по законния ред, когато се установи, че липсва
материалноправно основание за отнемането /решение №413/**.12.2012 г. по
гр.д.№1478/2011 г. на ВКС, IV г.о./. Следователно в
настоящият случай за целия период на неоснователното задържане на сумите от
ищците Б. и К. - по ***** евро от всеки се дължи обезщетение в размер на законната лихва, която съгласно ССЕ за
периода от 15.08.2006г. до
14.04.2014г. е **** лв. Предявеният от И.Б. иск е основателен за
сумата **** лв., а в частта до претендираните **** лв. следва да бъде
отхвърлен.
Предявеният от Р. К. иск за сумата **** лв. е основателен и следва да бъде уважен, а в частта
до претендираните **** лв. следва да бъде отхвърлен. Предвид правната природа на обезщетенията следва да
бъде отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираните
суми, считано от датата на подаване на исковата молба -26.05.2016 г. до
окончателното изплащане, доколкото представлява искане за олихвяване на лихви -
анатоцизъм, което е ограничено от чл.**,
ал. 3 от ЗЗД.
Специалният
закон- ЗОДОВ не допуска други лица, дори и да са претърпели вреди да могат да
претендират обезщетение от действията на органите на съдебната власт и
дознанието. В настоящия случай ищците С.О.Н.,
С.М.С., Д.М.Ч., К.Н.М., А.А.К.,
Х.А.Ч. и наследодателят М.Б. Ю. на ищците С. Кадирва Ю. и Б.М.Ю.
макар да паричните им суми да са били отнети като веществено доказателство от
органите на досъдебното производство, те не попадат в кръга от лицата, визирани
в хипотезите на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна. Съгласно чл.49
от ЗЗД, възложителят отговаря за вредите причинени от друго лице, на което
е възложило работа при или по повод изпълнението й. Нормите за непозволено
увреждане се прилагат както за физическите, така и за юридическите лица и се
основават на общия принцип да не се вреди другиму. В този смисъл, отговорността
за поправяне на вредите от деликт следва да се ангажира не само при нарушаване
на конкретни правни норми, но и в случаите на причинени вреди чрез накърняване
на имущество или права на лица т.е. при всяка външна проява на нарушаването на
общото правило да не се вреди другиму. В случая, по делото се доказва по
несъмнен начин, че проведеното наказателно производство срещу И.Ш.Б. и Р.М. К. за престъпление
по чл.251, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от Н, по което са предадени от С.О.Н., С.М.С., Д.М.Ч., К.Н.М., А.А.К.,
Х.А.Ч. и М.Б. Ю. на органите надосъдебното производство паричните суми е завършило с
оправдателни присъди. Предвид това иззети по реда на НПК суми, за които се
претендира, че са били предмет на престъпление, трябва да се върнат на
притежателя им след като е установено, че няма престъпление. При неоснователно
задържане парична сума, причинената имуществена вреда е в размера на законната
лихва за времето на неоснователното задържане. Предвид установените по делото
обстоятелства приема, че е налице фактическия състав на непозволеното увреждане
и ответникът дължи на ищците обезщетение за претърпените вреди в размер на
законната лихва времето от задържането на паричните суми- 15.08.2006г. до фактическото им връщане на
ищците. Предявените от Д.Ч., К.М., С. и Б. М. като наследници на М. Ю., С.
Солак, С.Н. и Х.Ч. искове са основателни
и доказани в установения от ССЕ размер, а в частта до претендираните суми
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Предявеният от А.К. иск
е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер, тъй като съдът не
може да присъди повече, от колкото е поискано. Предвид правната природа на
обезщетенията следва да бъде отхвърлена претенцията за присъждане на законна
лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата
молба -26.05.2016 г. до окончателното изплащане, доколкото представлява искане
за олихвяване на лихви - анатоцизъм,
което е ограничено от чл.**,
ал.3 от ЗЗД.
По разноските:
Всеки от ищците претендират съдебни
разноски съгласно приложен общ списък по чл.** от ГПК в общ размер ****
лв.- адвокатско възнаграждение при цена
на всеки един от субективно съединените исковете- ****лв., заплатена държавна
такса и разноски за експертиза както следва: С.О.Н.-**** лв., С.М.С.-****
лв., Р.М.К.-*** лв. Д.М.Ч.-****
лв., И. Ш. Б.-**** лв., К.Н.М.-****
лв., А.А.К.-**** лв., Х.А.Ч.-****
лв., С. Кадирва Ю. и Б.М.Ю.- ****
лв.Разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата визира правото на
адвоката на възнаграждение за своя труд, размерът на което се определя в
договор между него и клиента и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид правна помощ. Приложима
относно размера на адвокатското възнаграждение е разпоредба на чл.7, ал.2, т.4
от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнаграждението е: при интерес над ** 000 - *** лв. + 3 %
за горницата над **** лв.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, отговорността за разноските обхваща заплатеното от
страната възнаграждение за един адвокат - пълномощник. Съгласно правилото на
§2а от Наредба №1/09.07.2004г., минималните размери на адвокатските
възнаграждения, определени в цитираната наредба, под които не може да се
договоря адвокатското възнаграждение, при облагаема по ЗДДС услуга се явяват
данъчна основа, върху която се начислява ДДС. Разпоредбата е в съответствие с
изводимото от чл.67, ал.1 от ЗДДС правило, че когато при договаряне на
„доставката” изрично е посочено, че данъкът не е включен в договорената цена,
нейният окончателен размер се формира след начисляване на ДДС. Когато услугата
за предоставената правна помощ попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с
вкл. ДДС е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер
на възнаграждението с вкл. ДДС/ определение №**9/18.02.2016 г. по
ч.т.д.№1983/2015 г. на ВКС, I т.о., определение №782/12.12.2014г. по ч.т.д.
№3545/2014г. на ВКС/. В настоящия случай един от ищците е заплатил
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство съгласно приложени 9
бр. фактури в размер на *** лв. и *** лв. ДДС. Ако заплатеното от страната
възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна може да присъди
по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА -арг.чл.78, ал.5 от ГПК. При
преценката по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, предвид характера н.производството,
осъществената защита и извършените процесуални действия от пълномощника, съдът
намира, че заплатеното от всеки от ищците адвокатско възнаграждение е в размер
под минимално предвидения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. Предвид
изложеното искането за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност се явява неоснователно. Ответникът следва да заплати на ищците на
основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в общ размер **** лв., съобразно уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на Р.М.К., с ЕГН-********** *** на основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ сумата **** лв. представляваща обезщетение за вреди в размер на законната лихва за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г. за
незаконното задържане н.сумата ***** евро като ОТХВЪРЛЯ иска в частта до
претендираните **** лв. и претенцията за законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане като неоснователни.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на И. Ш. Б., с ЕГН-********** *** на основание чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ сумата **** лв. представляваща обезщетение за обезщетение за вреди в размер на законната лихва за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г. за незаконното задържане н.сумата ***** евро като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта до претендираните **** лв. и претенцията за законна
лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на А.А.К., с ЕГН-********** *** на основание чл.49 от ЗЗД сумата **** лв. представляваща обезщетение за вреди в размер на законната лихва за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г. за задържане н.сумата **** евро, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на Д.М.Ч., с
ЕГН-********** *** на основание чл.49 от ЗЗД сумата **** лв. представляваща обезщетение за вреди в размер на законната лихва за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г. за задържане н.сумата ***** евро като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта до претендираните **** лв. и претенцията за законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на К.Н.М., с
ЕГН-********** *** на основание чл.49 от ЗЗД сумата **** лв. представляваща обезщетение за вреди в размер на законната лихва за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г. за задържане н.сумата ***** евро като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта до претендираните **** лв. и претенцията за законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на Б.М.Ю., с ЕГН-********** *** и С.К. Ю. ЕГН-**********
*** в качеството им на законни наследници на М.Б. Ю., ЕГН-**********,
починал 19.03.2008 г., на основание чл.49 от ЗЗД общо сумата
**** лв.
или по **** лв. за всеки един от тях, представляващи обезщетение за вреди в размер на законната лихва за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г. за задържане н.сумата ***** евро като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта до претендираните **** лв. и претенцията за законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати на С.М.С., с
ЕГН-********** *** основание чл.49 от ЗЗД сумата **** лв. представляваща обезщетение за вреди в размер на законната лихва за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г. за задържане н.сумата ***** евро като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта до претендираните **** лв. и претенцията за законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане като
неоснователни.
ОСЪЖДА П.на Р.Б. да заплати
на С.О.Н., с ЕГН-********** *** на основание чл.49
от ЗЗД сумата **** лв. представляваща обезщетение за вреди в размер на законната лихва за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г. за задържане н.сумата ***** евро като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта до претендираните **** лв. и претенцията за законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане като
неоснователни.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да заплати
на Х.А.Ч., с ЕГН-********** *** на основание чл.49 от ЗЗД сумата **** лв. представляваща обезщетение за вреди в размер на законната лихва за периода от
15.08.2006г. до 14.04.2014г. за задържане н.сумата ***** евро като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта до претендираните **** лв. и претенцията за законна лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане като
неоснователни.
ОСЪЖДА П. на Р.Б. да
заплати на Р.М.К.,
с ЕГН-********** ***, И. Ш. Б., с ЕГН-********** ***, А.А.К., с ЕГН-********** ***, Д.М.Ч., с
ЕГН-********** ***, К.Н.М.,
с ЕГН-********** ***,
Б.М.Ю., с ЕГН-********** ***, С.К.Ю., с ЕГН-********** ***, С.М.С., с ЕГН-********** ***, С.О.Н., с ЕГН-********** ***, Х.А.Ч., с ЕГН-********** *** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК направените по делото разноски в общ размер ***** лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: