Решение по дело №1153/2019 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

13.12.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

27.11.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

Здравка Запрянова

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Таня Цинова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

1153

по описа за

2019

година.

Производството е по чл.72 ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи.

Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз-306/ 29.10.2019г. издадена от младши полицейски инспектор при РУ- Кърджали.

Жалбоподателят М.Н.А. *** твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на закона е немотивирана. Излага следните съображения: не е налице законовата предпоставка на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР за задържане на М.А., тъй като следва да са налице данни обосноваващи предположението за извършено престъпление от страна на задържаното лице; не са налице данни, от които да се направи предположение, че има опасност М.А. да се укрие или да извърши друго престъпление, както и да осуети наказателно преследване; въпреки, че в 13,51ч. на 30.10.2019г. М.А. е имал качеството на обвиняемо лице по досъдебно производство № 654/ 2019г. по описа на РУ- Кърджали и е имал взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000лв., която е следвало да внесе в 7- дневен срок, той същият противозаконно е продължил да търпи принудителната административна мярка „задържане за срок от 24 часа“ и освободен едва в 16,10ч. Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз- 306/ 29.10.2019г. издадена от Б.Б.-***. В съдебно заседание жалбоподателят М.А. редовно призован се явява лично и със защитник, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени атакуваната заповед по подробно изложени съображения.

Ответникът по жалбата- Б.Б. ***, се явява лично и оспорва жалбата. В ход по същество предоставя решението на съда и представя подробна писмена защита.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 29.10.2019г. на база ЗМ- 657/ 29.10.2019г. ответникът по делото Б.Б. в качеството му на младши полицейски инспектор при РУ- Кърджали издал Заповед за задържане на лице рег.№ 1947зз- 306/ 29.10.2019г., с която е задържан за срок до 24 часа М.Н.А. от с.Нови пазар във връзка с извършване на престъпление по чл.216 ал.1 от НК касаещо унищожаване и повреждане на чужди движими и недвижими вещи считано от 16,30ч. Тази заповед е връчена на задържаното лице, което е било освободено на следващия ден в 16,10ч. По повод на задържането на М.А. бил извършен обиск, който бил документиран в Протокол за обиск на лице от 29.10.2019г., както и бил освидетелстван в Спешно отделение на МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“- Кърджали. В рамките на това 24- часово задържане на датата 30.10.2019г. в 13,51ч. жалбоподателят М.А. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление на 29.10.2019г. по чл.216 ал.1 вр.чл.20 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК по досъдебно производство № 654/ 2019г. по описа на РУ- Кърджали. На 30.10.2019г. от 13,58ч. до 14,20ч. той бил и разпитан като обвиняем по това производство.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от обжалването, поради което следва да бъде разгледана по същество. 

Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72 ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е предвидената от закона форма съгласно чл.74 ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР- вписани са името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице- три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането. Разяснени са му правата по чл.63 ал.3 и ал. и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка с извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК по ЗМ-657/ 29.10.2019г. за унищожаване и повреждане на чужди движими и недвижими вещи.

Нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правна си същност задържането под стража по реда на ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН- административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Въпреки това, следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. В този смисъл следва да се има в предвид и решение от 24.06.2014г на ЕСПЧ по жалби № 50027/08 и № 50781/096 – Петков и Профиров срещу България, в което е прието, че: „За да е налице обосновано подозрение следва да има факти и информация, които биха убедили един обективен наблюдател, че въпросното лице може да е извършило престъплението. Освен това подозрението трябва да се отнася до конкретно престъпление“. Изхождайки от изискването „подозрението да се базира на разумни основания, като съществена част от защитата срещу произволен арест и задържане“, ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, то се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол.

С Разпореждането си за насрочване съдът е изискал от административния орган, в съответствие с разпределената доказателствена тежест, да представи преписката съставена във връзка с обжалваната заповед. В изпълнение на това указание на 11.11.2019 г. в съда са постъпили писмени доказателства, а именно атакуваната заповед, Протокол за обиск на лице и Карта за медицинско освидетелстване на лице. Но не се събра нито един документ- докладна записка, сведение, протокол за разпит на свидетел или друго, от който да може да се направи извод за съпричастност на задържания към инкриминираното деяние, камо ли да се отговори на стандарта подозрението да се базира на разумни основания. Вярно е, че по делото са приети като доказателства Постановление за привличане на обвиняеми и Протокол за разпит на обвиняеми, и двата документа носещи датата 30.10.2019г., но тези доказателства следват датата на задържането, поради което са неотносими към съгласно чл.142 ал.1 от АПК, тъй като те не са били налични към момента на задържането. Към времето на издаване на оспорената заповед за задържане в преписката не са се съдържали данни, че жалбоподателят М.А. е евентуален извършител на престъпление, каквото е твърдението в мотивите за издаване на оспорената заповед. При посочената липса на доказателства, заповедта се явява издадена при липсващо фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение и на материалния закон. Неизпълнението на изискването на чл.170 ал.1 от АПК, съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му води до неговата незаконосъобразност. В този смисъл е и Решение № 1164/02.03.2015 г. по адм. дело № 6741/2014 г. на ВАС. Без значение е последващо привличане на М.А. като обвиняем и ангажиране на наказателната му отговорност, тъй като това е период следващ оспорената заповед за задържане.

На следващо място задържането за срок от 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Тази мярка, в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се прибегне до задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната цел, а не да се явява съобразно наказание, репресия налагана по усмотрение на административния орган. В случая от доказателствата по делото по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане. От установената по делото фактическа обстановка, хронологията и обстоятелства по задържането, може да се направи извод, че упражненото от полицейския орган правомощие сочи на използване на нормативно регламентираната възможност за налагане на административна принуда за цел, различна от законово установената. Целта на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността лицето, което има вероятност да е извършило престъпление, да се укрие и спрямо него да не може да бъде приведено в действие наказателно преследване. Посочената норма дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез задържане на заподозряното лице за 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка. В този смисъл е и практиката на ВАС, обективирана в Решение № 59 от 05.01.2017 г. по адм. № 13359/2015 г., Решение № 60 от 05.01.2017 г. по адм. д. № 13251/2015 г., Решение № 4712 от 18.04.2017 г. по адм. д. № 1155/2016 г.; Решение № 1487 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2271/2016 г. и др. В случая не са налице данни лицето да е възпрепятствало действията на полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване на неотложни процесуално-следствени мероприятия. Няма данни задържането на лицето да е осъществено в момент, когато се върши престъпление или друго противоправно деяние, да е налице опасност от извършването на такова, за да бъде предотвратено или да бъде осуетена възможността на нарушителя да се укрие. Това означава, че в конкретния случай неоправдано и в нарушение на материалноправните предпоставки на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е приложена процесната принудителна административна мярка. Вярно е, че в този 24 часов срок с него са провеждани процесуални действия по реда на НПК, но липсват каквито и да било доказателства установяващи, че жалбоподателя М.А. е възпрепятствал извършването им или се е укривал.

От всичко изложеното до тук настоящият съдебен състав приеме, че атакуваната Заповед е наложена в нарушение на закона и при несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на лицето, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК, както и претенцията на жалбоподателя за разноски, то сторени такива са в размер на 120лв. за адвокатско възнаграждение, поради което и същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР- Кърджали. Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№ 1947зз-306/ 29.10.2019г. издадена от младши полицейски инспектор Б.Д.Б. ***, с която е задържан М.Н.А. с ЕГН ********** за срок от 24 часа считано от 29.10.2019г. в 16,30ч. до 30.10.2019г. в 16,10ч.

ОСЪЖДА ОДМВР- Кърджали да заплати на М.Н.А. с ЕГН ********** *** сумата от 120,00 лева за адвокатска защита в първоинстанционното съдебно производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – Кърджали в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                         Районен съдия: