№. 230 / 26.6.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 26.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа Илиева и С.. участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД №. 878 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
С.. Наказателно Постановление №. 17 - 0996 - 002028 от 13.07.2017г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана било констатирано, че на 19.05.2017г. около 15:50ч. в гр.Монтана, на бул. ,,Христо Б."xxx,,Граф Игнатиев" към бул. ,,Александър Стамболийски", жалбоподателят М.Х.П., С.. ЕГН: xxxxxxxxxx, управлявал лек автомобил ,,Б. С.. р. №. С.. x. Н. като при извършената справка С.. ОДЧ при ОДМВР - гр.Монтана било установено, че МПС - то е спряно от движение /служебно прекратена регистрация без задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите"/, поради което и на основание чл.177, ал.1 т.4 пр.1 от ЗДвП, било наложено на водача наказание глоба в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3 т.2 от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което го обжалва С.. оплакването, че не е извършил вмененото му нарушение. В заключение се иска от съда да постанови решение, С.. което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят М.П., редовно призован за съдебно заседание, се явява лично и чрез упълномощеният си защитник поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Излага допълнителни аргументи, че основанието, въз основа на което е било спряно от движение управляваното МПС е било отпаднало, тъй като застраховката е била заплатена преди датата на проверката.
Административно – наказващият орган - редовно призован не се представлява.
Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна С.. доказателствата по делото и като взе предвид становището на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана да обжалва наказателното постановление страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея мотиви.
При съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът възприема за безспорно установена следната фактическа обстановка:
На 17.05.2017г. била заплатена задължителната застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите” по отношение на лек автомобил ,,Б. С.. р. №. С.. x. Н.. На 19.05.2017г. около 15:50ч. в гр.Монтана, на бул. ,,Христо Б."xxx,,Граф Игнатиев" към бул. ,,Александър Стамболийски", жалбоподателят М.Х.П., С.. ЕГН: xxxxxxxxxx, управлявал лекия автомобил ,,Б. С.. р. №. С.. x. Н.. По същото време и място се намирали полицейските служители Венцислав В. и В.И., които спрели водача за проверка. При извършената справка С.. ОДЧ при ОДМВР - гр.Монтана било установено, че МПС - то е спряно от движение /служебно прекратена регистрация без задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите"/. Във връзка С.. констатираното нарушение бил съставен АУАН №. 2028 от младши автоконтрольор В.В., който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение. Въз основа на издадения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, тъй като същата не се оспорва от жалбоподателя, а и се подкрепя от приобщените писмени доказателства, които следва да бъдат кредитирани С.. необходимата достоверност. Жалбоподателят П. не оспорва фактическата обстановка, отразена както в АУАН, така и в обжалваното НП. Релевираните от него оплаквания са свързани единствено С.. липсата на виновно поведение предвид заплащането на задължителната застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите" няколко дни преди проверката.
Съдът намира за безспорно установено, че със своето поведение М.Х.П. е извършил вмененото му нарушение по чл.5, ал.3 т.2 от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС, което е било спряно от движение на едно от изчерпателно посочените от ЗДвП правни основания. В конкретния случай това е не заплащане на задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите".
От субективна страна нарушението на жалбоподателя е извършено при форма на вина - непредпазливост, тъй като същият, независимо че преди няколко дни е била заплатена задължителната застраховка, не е изпълнил процедурата по чл.44, ал.1 и сл. от Наредба №. І- 45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане и спиране от движение моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрирани пътни превозни средства. Независимо, че по делото са налице данни, че той не е собственик на автомобила, същият е следвало да прояви изискуема активност и да узнае, че след заплащане на задължителната застраховка, автомобилът не е бил все още дерегистриран като такъв, спрян от движение. Обстоятелството, че няколко дни преди самата проверка, деецът е бил заплатил гражданската отговорност, не обуславя отпадането на неговата вина, тъй като С.. това заплащане не се легитимира автоматично юридическото пускане на автомобила в движение. Като не е съобразил отпадналото основание за спирането на управляваното моторно превозно средство от движение, жалбоподателят е извършил едно непредпазливо нарушение, което съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН не се наказва само в изрично предвидените от закона случаи. С.. оглед извода на настоящия съдебен състав, че лицето е било длъжно и е могло да предвиди настъпването на обществено опасните последици от своето деяние, правилно е била ангажирана и административно наказателната му отговорност.
По отношение на вида и размера на наказанието санкционната разпоредба на чл.177, ал.1 т.4 от ЗДвП предвижда за извършеното нарушение на дееца да бъде наложено административно наказание глоба от 100 до 300 лева. Според настоящия съдебен състав липсва основание, на жалбоподателят да бъде определяно максимално предвиденото по размер наказание от 300 лева. По делото не бяха ангажирани други доказателства, които да докажат наличието на извършени предходни нарушения по ЗДвП. Същевременно в хода на административното производство жалбоподателят е имал добро процесуално поведение, заплатил е изискуемата от закона задължителна застраховка няколко дни преди извършената проверка, а и е налице изминал значителен период от време от извършване на нарушението до настоящето разглеждане на делото.
Предвид наличието на така посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът намира че наказателното постановление следва да бъде изменено като на нарушителя бъде наложено минималното по размер наказание от 100 лева. Същото би постигнало в най – пълна степен целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът намира, че размерът на наказанието глоба, който е бил наложен С.. обжалваното наказателно постановление, е явно несправедлив, поради което и същото следва да бъде изменено.
При извършена служебна проверка на законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани допуснати съществено процесуални нарушения, които да обусловят неговата отмяна на процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №. 17 - 0996 - 002028 от 13.07.2017г. издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция" при ОДМВР - гр. Монтана, С.. което, на основание чл.177, ал.1 т.4 от ЗДвП, на М.Х.П., С.. адрес: xxx, С.. ЕГН: xxxxxxxxxx, е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 (триста) лева за извършено нарушение по чл.5, ал.3 т.2 от ЗДвП, като намалява размера на административното наказание на глоба в размер на 100.00 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: