Р Е Ш Е Н И
Е
№ 111
гр.Велико
Търново, 09.05.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на шести април две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
492 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ш.Ф.А. *** против Заповед № 632-РД-01-03 / *.05.2021г., издадена
кмета на Община Свищов, с която е наредено премахването на незаконен строеж „търговски
обект”, находящ се в УПИ IХ-4482 от кв.66, по плана на гр.Свищов с
административен адрес ул.”Петър Ангелов” № *. В жалбата се твърди, че оспорения акт е
издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като строежът
е търпим. Излагат се доводи за допуснати в хода на административното
производство нарушения на процесуалните правила. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната
страна изразява становище за неоснователност на жалбата с подробни
съображения развити в писмени бележки. Моли за отхвърлянето й и присъждане
на сторените разноски.
Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № 632-РД-01-03 / *.05.2021г., издадена кмета на Община Свищов,
с която е наредено премахването на незаконен строеж „търговски обект”, находящ
се в УПИ IХ-4482 от кв.66, по плана на гр.Свищов с административен адрес ул.”Петър
Ангелов” № *.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
На 22.04.2021г. от служители в община Свищов е извършена проверка на обект
– търговски обект – разположен в УПИ IХ-4482 от кв.66, по плана на гр.Свищов. Проверката е
извършена в отсъствие на строителя и собственика на имота. Установено е, че
имотът върху който е построен павилиона е публична държавна собственост.
Строител е Ш.Ф.А.. За строежа липсват строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
Строителството е извършено преди 2000г., като постройката е ситуирана в
югозападната част на имота и застроената площ е 17,50 кв.м. Строежът се състои
от смесена конструкция – търговска част от метална конструкция и разширение за
санитарен възел от носещи тухлени зидове 12 см. На север със покривна
стоманобетонова плоча, а на юг е извършено разширение с РВЦ дограма.
Констативния такт е връчен на Ш.А., който подава възражение с
доводи за отразяване на обекта в кадастралната карта и кадастралните регистри и
търпимост на строежа.
В Констативен протокол от 10.05.2021г. е отразено
постъпилото възражение и мотивите за неоснователността му – търговският обект
има статут на строеж, тъй като е захванат трайно за земята чрез замолитване в
бетоновата настилка на стените в основата. Премахването на обекта без
разрушаване не е възможно. Възражението за нанасяне на обекта в кадастралната
карта е възприето като доказателство за статута на постройката като строеж.
Въз основа на така установените факти е издадена и процесната заповед.
В хода на съдебното производство е прието заключение по допусната
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обективно и безпристрастно дадено.
Пред съда са представени нови писмени доказателства – договор за
покупко-продажба от 2006г., договор за присъединяване към ВиК мрежа и
Удостоверение за регистрация на търговия на дребно с храни.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган – кметът на общината по
местонахождение на строежа.
Спорният между страните въпрос относно вида на постройката е
разрешен от вещото лице, което в заключените си дава категорично становище, че
това е строеж по смисъла на §5, т.38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ –
сграда за обществено обслужване с ниско застрояване. Установените от
административния орган факти за наличие на бетонова основа в която са
замонолитени стените се потвърждават и от вещото лице след извършен оглед на
място. Така описания стоеж попада в обхвата на чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ
и представлява строеж от пета категория, съгласно заключението на СТЕ. След
като стоежът е от пета категория, то заповед за премахването му следва да се
издаде от кмета на общината, съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Тези законови
разпоредби са спазени.
Оспорвания административен акт е издаден в писмена форма,
съдържа изискуемите реквизити – издател, адресат, установени факти и правна
квалификация, поради което и липсва формално основание за отмяната му.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за неяснота на мотивите на
органа за премахване на строежа – дали поради изпълнението му в противоречие с
ПУП, или поради изпълнение на строежа без одобрен инвестиционен проект и без
издадено разрешение за строеж. В заповедта изрично е посочено липсата на инвестиционни
проекти и разрешение за строеж, поради което и липсва неяснота относно приетото
фактическо основание за определяне на стоежа като незаконен.
Спазена е и процедурата по издаването на заповед за
премахване на незаконен строеж, разписана в чл.225а от ЗУТ. На място е
извършена проверка от служители на община Свищов. Установените при проверката
факти са вписани в констативен акт, който е връчен редовно на жалбоподателя,
който своевременно депозира възражение. При тези доказателства неоснователно е
възражението на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения в
производството по издаване на оспорената заповед.
В хода на
съдебното производство се доказа и твърдението на административния орган за
липса на строителни книжа за процесния обект, който представлява строеж. След
като чл.148
ал.1 ЗУТ предвижда извършване на
строежи само ако са разрешени съгласно този закон, то незаконен е този строеж, който е извършен без да са
издадени необходимите строителни книжа, инвестиционен проект и разрешение за
строеж, като задължителен документ за започването на строеж е издаването на
разрешение за строеж. В случая се касае за изграждане на строеж, за
извършването на който е необходимо разрешение за строеж. Не се спори, че в
случая не е издавано разрешение за строеж, поради което обекта, предмет на
премахване, представлява незаконен строеж.
Тази характеристика на изградения строеж сочи на незаконен
такъв в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, каквото правно основание е
посочено и в обжалваната заповед. Характеристиката на незаконен строеж е
основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като
оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица
може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките
за търпимост на същия по пар.16 ПЗР на ЗУТ или по пар.127 ПЗП на ЗИД на ЗУТ.
Именно такива са и твърденията на жалбоподателя – строежът е
търпим, поради което и заповедта за премахването му е в противоречие със
закона.
Дали строежът отговаря на предпоставките на пар.16 ПЗР на ЗУТ
или по пар.127 ПЗП на ЗИД на ЗУТ за търпимост вещото лице изследва подробно и
дава отговор в заключението си. Крайният извод е за липсата на законовите
предпоставки за приложение на режима на търпимост на незаконен строеж. Този
извод е формиран въз основа на липсата на предвиждане за изграждане на сградата
с влязъл в сила подробен устройствен план. Нито един от устройствените планове
не предвижда изграждането на търговския обект – нито към момента на
построяването му, нито към настоящия момент. Отразяването на строежа в
кадастралната карта е без правно значение за настоящия спор, тъй като кадастъра
отразява съществуващите към момента сгради без да има за задача да проверява
тяхната законност.
Отделно от изложеното, настоящият състав намира, че след като
сградата попада в имот публична държавна собственост, то тя не може да бъде
търпим строеж, тъй като е недопустимо придобиването на ограничено вещно право
на строеж в публична държавна собственост.
С оглед на гореизложеното,
строежът е незаконен и подлежи на премахване. Безспорно се установи, че е
налице незаконен строеж по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. Оспорената заповед е
издадена в съответствие с материалния и процесуалния закон, не са налице
основания за нейната отмяна, поради което жалбата следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Ш.Ф.А. *** против Заповед № 632-РД-01-03 / *.05.2021г., издадена кмета на Община Свищов .
ОСЪЖДА Ш.Ф.А. *** да заплати на Община Свищов сумата от 1 580 лева
( хиляда и петстотин и осемдесет лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.
Съдия: