Решение по дело №396/2024 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 253
Дата: 19 август 2025 г. (в сила от 19 август 2025 г.)
Съдия: Румяна Атанасова Танева
Дело: 20245500900396
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 юли 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Стара Загора, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на пети август
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна Ат. Танева
при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело №
20245500900396 по описа за 2024 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 110 от ЗЗД - за изтекла погасителна давност за
периода от 03.04.2017 г. до 26.06.2023 г.
В исковата молба ищецът твърди, че през юли 2023 г. е получил Покана
за доброволно изпълнение по Изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ **.
peг. № 868, като също му е наложен запор на банковите сметки и на трудовото
възнаграждение.
Сочи, че адвокат Б. Й., след като е отишъл на място в кантората на **,
peг. № 868, е констатирал, че по Изпълнителен лист, издаден на 25.06.2009 г.
по частно гражданско дело №1408/2009 г. по описа на Районен съд - гр. **
първоначално е било
образувано Изпълнително дело №20098680400186 по описа на ЧСИ **, peг. №
868 като последното изпълнително действие е било от дата 03.04.2017г. През
периода от 03.04.2017 г. до 26.06.2023 г. е нямало напълно никакви
изпълнителни действия и са изминали почти 6 години и е изтекла 5-годишната
погасителна давност за вземането на "**, ЕИК **. На 26.06.2023 г.
изпълнително дело № 20098680400186 е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. Веднага изпълнителният лист е взет от взискателя и е
образувано ново изпълнително дело - Изпълнително дело № 202386804002 3 0
по описа на ЧСИ ** peг. № 868.
Посочва, че поради изтеклата погасителна давност, ** АД, ЕИК ** са
нямали право да събират по принудителен ред процесното вземане, поради
което ищецът има правен интерес от настоящото дело.
1
Моли, съдът да признае за установено по предявения отрицателен
установителен иск, че ищецът не дължи сумите по Изпълнителен лист,
издаден на 25.06.2009 г. по частно гражданско дело № 1408/2009 г. по описа на
Районен съд - гр. ** и претендирани от взискателя ** АД, ЕИК ** по
Изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ **. per. № 868, а именно:
- Сумата от 35 540.93 лв. главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 24.06.2009 г. до изплащане на вземането;
- 2031.18лв. просрочени лихви за периода от 08.01.2009 г. до 24.06.2009
г.;
- 460.85 лв. начислени неустойки за периода от 08.01.2009 г. до
24.06.2009 г.
- 1607.62 лв. разноски по гражданското дело поради изтекла погасителна
давност по чл. 110 от ЗЗД
Претендира и разноски-адвокатско възнаграждение по чл. 38. ал.1, т.2 от
ЗАдв.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с която
ответникът заявява, че признава предявения срещу банката отрицателен
установителен иск от И. М. З..
С оглед на горното, относно разноските моли да бъде приложен
чл.78,ал.2 от ГПК.
С молба вх. № 10207/05.08.2025 г., подадена преди съдебно заседание,
ищецът е поискал съдът да постанови решение при признание на иска.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността, когато
ответникът е признал иска, ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното
дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
Признанието на иска е изявление от страна на ответника, че правното
твърдение на ищеца, заявено в исковата молба, отговаря на действителното
правно положение. Това като последица води до съвпадение на правните
твърдения на двете страни. От процесуална гледна точка признанието на иска
от страна на ответника може да доведе до прекратяване на съдебното дирене
и произнасяне на съда по съществото на спора, ако ищецът е направил искане
за това /чл. 237, ал. 1 ГПК/. В този случай съдът е длъжен да се произнесе с
решение съобразно признанието, без да обсъжда в мотивите си
доказателствата, като е достатъчно да посочи, че постановява решението си
само въз основа на направеното признание.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. Предявеният иск е допустим,
ответникът е направил изрично изявление за пълно признание на
претендираното вземане и това признание е неоттегляемо по аргумент от чл.
237, ал. 4 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави, а от друга
страна е такова, с което страната може да се разпорежда.
2

С оглед направеното признание, съдът намира, че искът е основателен.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски, тъй като е дал повод за завеждане на делото
като не е поискал прекратяване на Изпълнително дело № ** по описа на ЧСИ
**, peг. № 868, като същото стои активно. Това е обусловило и правния
интерес на ищеца за завеждане на настоящото дело. Съобразно приетото с
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС , Наредба № 1/2004 г., чието
приложение е задължително за българските съдилища, както и с оглед
фактическа и правна сложност на делото, обема на оказаната правна помощ на
ищеца от адв. Й., адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в
размер на 3500 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М. З., с ЕГН
**********, с адрес: с. **, община **, ***, че не дължи сумите по
Изпълнителен лист, издаден на 25.06.2009 г. по частно гражданско дело №
1408/2009 г. по описа на Районен съд - гр. ** и претендирани от взискателя **
АД, ЕИК **, гр. ** по Изпълнително дело №** по описа на ЧСИ **, peг. №
868, а именно:
- Сумата 35 540.93 лв. - главница, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 24.06.2009 г. до изплащане на вземането;
- 2031.18лв. просрочени лихви за периода от 08.01.2009 г. до 24.06.2009
г.;
- 460.85 лв. начислени неустойки за периода от 08.01.2009 г. до
24.06.2009 г.
- 1607.62 лв. разноски по гражданското дело поради изтекла погасителна
давност по чл. 110 от ЗЗД

ОСЪЖДА ** АД, ЕИК **, гр. ** да заплати на адвокат Б. Й. адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в размер на 3 500 лв.
(три хиляди и петстотин лева).

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото
постановяване с приложен препис.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
3
4