Определение по дело №149/2020 на Административен съд - Търговище

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер                                  29.01.2021 година                                         Град  Търговище

 

                                                                                             

Търговищки Административен съд                                                                            

на  двадесет и девети   януари                                                                       2021 година                        

в  закрито заседание в следния състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА   

                                                                                                     ИВАНКА ИВАНОВА   

                   

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

КНАХД № 149  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК.

Образувано    е   по   молба   на      Д.     Л.     П.              чрез процесуалният му представител  а.. Ст.И. - БАК, с искане за допълване на решение № 155/18.12.2020 г. януари 2020 г. по КНАХД № 149/2020 г. по описа на Административен съд - Търговище в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна е депозирала становище.

Съдът, намира искането за допустимо - постъпило е в преклузивния срок по чл. 248 ал. 1 ГПК, от надлежна страна.

Разгледано по същество, е неоснователно.

Искателят е бил касатор в касационното производство, което е приключило с решение, с което е оставено в сила в сила на обжалвано  решение №183/29.09.2020 г. по описа на ТРС.  

      Изложени са доводи, че следва да се заплатят разноски на осн. чл.63, ал.3 ЗАНН, във вр. с чл.143-144 АПК, вр. чл.78, ал.1 ГПК.

С Решение       № 183  /  26.10.2020 г., на ТРС постановено по  АНД №  20203530200726 по описа за 2020 г. на ТРС  е  било изменено Наказателно постановление № 38-0001106/13.08.2020 г. на Директор Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – Русе, с което за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП във вр.с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. “а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е била наложена глоба в размер на 3000 лева, като е намален размера на наложената глоба на 900 (деветстотин) лева.  Касационната инстанция е оставила в сила съдебния акт.

Изменението в ЗАНН в разпоредбата на чл.63, ал.3 на практика е предпоставка за противоречива съдебна практика както между районните съдилища, така и сред административните такива.

Настоящият съдебен състав застъпва становището, че в рамките на провелото се въззивно производство  пред ТРС, АНО на практика е доказал осъщественото нарушение от извършителя както от обективна, то така и от субективна страна. Въззивната инстанция е приела, че целите на наказанието биха се постигнали и посредством глоба в размер под средния, предвиден в закона и е намалила размера. При това положение, след като е прието осъществяването на  фактическия състав на нарушението, не следва да се присъждат разноски, доколкото е редуциран само размера на санкцията. В конкретния случай не е налице хипотеза, в която жалбата е била частично основателна, за да се присъдят разноски съобразно произнасянето.  Нарушителят е бил подведен под административнонаказателна отговорност по отношение на едно нарушение и АНО успешно е доказал  в процеса осъществяването му.

На осн. чл.27,ал.2 ЗАНН: При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В случая преценката за определянето на размера на наказанието от съда, е последица обаче от извършено и доказано нарушение, защото санкцията следва да е съответна.

В хипотезата  на чл.3, ал.2 ЗАНН, съгласно която: „Ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя“. Евентуална законодателна промяна само и единствено в частта на санкцията за дадено нарушение и намаляването й, не би могла да бъде основание за присъждане на разноски в полза на извършителя или редуцирането им, защото по същия начин не е отпаднала административнонаказателната отговорност, ако фактическият състав на нарушението е осъществен.

 

Водим от горното и на основание чл. 248, ал.3 ГПК вр. чл. 144 АПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Д.Л.П.         чрез процесуалният му представител  а.. Ст.И. - БАК за допълване на решение № 155/18.12.2020 г.   по КНАХД № 149/2020 г. по описа на Административен съд - Търговище в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                    2.