№ 2416
гр. София, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Членове:Мариана Георгиева
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Ели Й. Гигова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100508840 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20046488/18.02.2021г. по гр.д. № 21207/2020г. по описа на
Софийски районен съд 145 състав е признато за незаконно уволнението на
А.И. П., ЕГН **********, с адрес гр. София ул. ******* извършено със
Заповед № 21115/04.05.2020г. на работодателя „У.Е.У.“ Црт. като на
основание чл. същото е отменено чл. 344, ал.1, т.1 от КТ и на основание чл.
344, ал.1, т.2 от КТ, ищецът е възстановен на длъжността „пилот на самолет-
капитан“, която е заемал преди уволнението. Със същото решение ответникът
е осъден да заплати на ищеца сумата от 19 884,28 лв. на основание чл. 344,
ал.1, т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ. С решението е отхвърлен искът чл. 344, ал.1,
т.3 вр. с чл. 225, ал.1 от КТ за разликата над 19 884,28 лв. до предявения
размер от 59652,84 лв.
С определение 2011078/08.05.2021г. по същото дело съдът е оставил без
уважение искането на „У.Е.У.“ Црт по чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на
решението в частта на присъдените разноски в полза на ответника.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника, с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на
материалния закон. Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът приел, че
работодателят не е провел законосъобразен подбор. Сочи, че поради
ограниченията въведени във връзка с пандемията от „COVID 19“ подборът се
провел неприсъствено. Посочва че съдът е допуснал процесуални нарушения
1
като не допуснал разпита на свидетелите искани от ответника с които щял да
установи провеждането на подбор.
Постъпила е и частна жалба от ответника срещу определението по чл.
248 от ГПК. Процесуалният представител изтъква, че неправилно
първоинстанционният съд е намалил присъдените разноски за адвокатско
възнаграждение с 5000 лв., тъй като по делото са проведени множество
съдебни заседания както и че адекватната защита изисквала изчитане на
стотици съдебни решения. Сочи че работата на юриста е
високоинтелектуална и мерилото на адвокатското възнаграждение не следва
да са минималните размери по Наредба № 1.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
А.И. П. с който се взема становище за нейната неоснователност. Сочи че не
са налице процесуални нарушения. Изтъква че ответниците не са представили
обективни обстоятелства поради които не могат да доведат свидетелите.
Постъпил е и отговор на частната жалба с която се взема становище за
нейната неоснователност.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 344, ал.1,
т.1, т.2, т.3 от КТ вр. с чл. 225, ал.1 от КТ.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А.И. П.. с искова молба, с
която срещу „У.Е.У.“ Црт., с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за признаване за незаконно и за
отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 2115/04.05.2020г.,
за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „пилот
на самолет-капитан“ и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 48 805,40 евро с левова равностойност от 95 455,08 лв. обезщетение за
оставането му без работа за периода от 05.05.2020 до 05.11.2020г.
Не се спори между страните, а и това е видно от представените по
делото трудов договор и допълнителни споразумения, че между тях е
2
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът
е изпълнявал длъжността „пилот на самолет-капитан“.
Не се спори, а и е видно от заключението по приетатаприетата като
доказателство по делото платежна бележка, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец е в размер 9
942,14 лв.
Не е спорно между страните, че на дата 04.05.2020г. на служебен имейл
адрес на ищеца е връчено предизвестие с което е уведомен, че на основание
чл. 328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата на ищеца ще бъде
прекратено трудовото правоотношение.
Не е спорно че на дата 04.05.2020г. на служебен имейл адрес на ищеца
му е връчена Заповед № 21115/04.05.2020г.за прекратяване на трудовото му
правоотоношение.
Не се спори, че предивестието и заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношениеса връчени на ищеца лично на дата 28.05.2020г.
Спорно във въззивното производство е дали е проведен подбор
съгласно нормативноустановените правила.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ:
В случая трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328,
ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата. Изискванията за законност на
уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/ да е налице
премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни
длъжности от утвърдения общ брой на работниците или служителите в
предприятието или учреждението поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции ; 2/ съкращението да е реално, т.е.
съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се
променя наименованието на съответстващата й длъжност при запазване
характера на извършваната работа ; 3/ да е налице към момента на
уволнението - датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата,
на която е извършено реалното фактическо съкращаване и 4/ да е извършено
по съответния ред и от компетентния орган.
Съкращаването на щата означава намаляване, премахване за в бъдеще
на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите.
Причините за това могат да бъдат най-различни и наличието им се преценява
от работодателя или от компетентния за утвърждаването на щатното
разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на целесъобразност
за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно негово
право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е
съкращаването на съответна щатна бройка да е извършено от лицето или
органа, който има право да извършва промени в щатното разписание и да е
реално - да има фактическо /реално/ премахване на трудовите задължения,
които включва процесната длъжност.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ, при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване на щата или намаляване на обема на
работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на
производството или службата да уволни работници и служители,
длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които
имат по-висока квалификация и работят по добре. Когато се извършва
уволнение на някое от горепосочените основания, което основание засяга
част от служителите на съответната длъжност, подборът е задължителен.
Когато извършването на подбора е задължително за работодателя и
подбор не се извърши, както и когато се извърши, но не по
законоустановените критерии, уволнението е незаконно.
На следващо място следва да се държи сметка че подборът обхваща
конкретни действия, които се свеждат до оценка работата на всеки участник в
него, както и до съпоставянето на приетите показатели за изпълнение на
законовите критерии, а в зависимост от извършеното сравнение - и приемане
на решение по основния въпрос, кои работници и служители имат по-висока
квалификация и работят по-добре. Тези действия се обективират чрез външно
изявената воля на работодателя. Затова преценката му не е субективна -
правно значение има не конкретният мисловен процес, а направените оценки
и взетото решение по всеки от горните въпроси.
Съдебният контрол за законосъобразност на уволнението и извършения
подбор включва преценка за това извършен ли е подбор, включени ли са в
подбора всички необходими участници, приложени ли са законовите
критерии, като съдът може да проверява обективното съответствие на
оценката по приетите от работодателя показатели сдействителните качества и
квалификация на работника или служителя. Работодателят следва да
ангажира доказателства, с които да установи между кои лица, по какви
критерии и в каква поредност е извършил подбора, въз основа на който е
предпочел други работници пред уволнения.
Установява се, че работодателят е предприел действия по извършване
на подбор по реда на чл. 329 от КТ, като със Заповед № 1/12.04.2020г. е
определил комисия за извършване на подбора и критериите, въз основа на
които той трябва да се извърши, а именно задължителните критерии по чл.
329, ал.1 от КТ и допълнителните критерии отдаденост и мотивация.
По делото не са представени обаче доказателства за реалната работа на
определената комисия между кои лица, по какви критерии и в каква
поредност е извършил подбора. По делото липсват доказателства на
участващите в подбора лица да са поставяни оценки по заложените критерии,
които евентуално да обосноват решението на работодателя точно ищецът да
бъде съкратен.
Ответникът е поискал събирането на гласни доказателства разпит на
свидетелят Д.Т., при режим на довеждане обаче същият не е доведен без
основателни причини, поради което съдът е определил срок по чл. 158 от ГПК
4
до следващото съдебно заседание. Във връзка с поискано разпит по
делегация пред унгарски съд на основание чл. 25 във вр. с чл. 614 от ГПК във
вр. Регламент (ЕО) № 1206/2001 на Съвета относно сътрудничеството между
съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по
граждански или търговски дела. Настоящият състав намира, че
първоинстанционният съд правилно не е допуснал разпит по делегация
доколкото това би довело до неоправдано усложняване на производството
отлагане на делото и забавяне на процеса.
Ето защо настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният
съд е приел, че в случая подбор на практика липсва, тъй като не става ясно
между кои служители е извършен подбора, извършена ли е и каква преценка
за всеки от тях по двата законови критерия и какъв е резултатът от нея, за да
се стигне до решението за прекратяване на трудовите договори на някой от
тях. Подборът е незаконосъобразно извършен, вследствие на което незаконно
се явява и уволнението на ищеца.
Релевираната претенция по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ подлежи на уважаване,
което съответно обуславя и основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ
за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„пилот на самолет-капитан“", както законосъобразно е приел и
първоинстанционният съд.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал. 1 КТ е договорна и е за
имуществени вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението се съизмерва с
пропуснатото брутното трудово възнаграждение за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа поради незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Доказването на вредата – оставането без работа по трудово
правоотношение, е в тежест на ищеца – виж задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС по тълк. дело
№ 6/2013 г., ОСГК. Фактът на безработица може да бъде доказан, като се
установи липсата на вписване на последващо трудово правоотношение в
трудовата книжка на ищеца, липсата на регистрирано трудово
правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца в
бюрото по труда като безработен или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Предвид задължението на работодателя по чл. 62, ал. 3 КТ за регистриране в
тридневен срок на трудовите договори, удостоверението от НАП също е
годно доказателство за установяване състоянието на безработица по трудово
правоотношение.
В разглеждания случай оставането без работа на ищеца през процесния
период е доказано по несъмнен начин въз основа на представеното от него
трудова книжка, регистрационна карта към „Агенция по заетостта“, Дирекция
„Бюро по труда“ като отразените данни в същото в същите дават достатъчно
5
основание този факт да се счете за установен.
При това положение и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба по чл. 248, ал.3 от ГПК настоящият
състав намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част,
но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата.
За да може съдът да намали възнаграждението то следва да е
прекомерно и да е налице възражение за прекомерност от другата страна.
Процесуалният представител на насрещната страна е направил
възражение за прекомерност своевременно.
В случая минималния размер на дължимите възнаграждения възлиза на
4816,38 лв. с ДДС, а се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 8305,77 лв. който е в почти двоен размер над минималния.
Делото не е в голям обем от страници – 310, касае се за правен спор по
който няма противоречива практика и е налице достатъчно практика на
върховната съдебна инстанция, която може да служи като ориентир на
страните. Проведени са три съдебни заседания като второто отлагане на
делото е станало по причини от страната на ответника.
При това положение настоящият състав намира че правилно
първоинстанционният съд е намалил адвокатското възнаграждение по чл. 78,
ал.5 от ГПК, до размера от 5 000 лв. с ДДС като е присъдил съразмерно на
отхвърлената част 3 426,58 лв. Поради което жалбата по чл. 248, ал.3 от ГПК
следва да се остави без уважение.
По разноските:
При този изход на производството жалбоподателят няма право на
разноски.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20046488/18.02.2021г. по гр.д. №
21207/2020г. по описа на Софийски районен съд 145 състав в обжалваната му
част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 27.05.2021г. на „У.Е.У.“
6
Црт. срещу определение 2011078/08.05.2021г. по гр.д. № 21207/2020г. по
описа на Софийски районен съд 145 състав.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7