№ 1020
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100513624 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 20135573 от 09.06.2021 г. по гр.д. № 81393/18 г., СРС, ГО, 64 с-
в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че С. Д. К., ЕГН **********,
адрес : гр. София, ж.к. „**** дължи на „М.п.м.“ ООД (с предишно наименование „К.“), ЕИК
****, със седалище и адрес на управление : гр. София, ж.к. „София парк“, ул. **** на
основание чл.535 ТЗ сумата от 2785,09 лева - вземане по запис на заповед от 01.09.2016г.,
ведно със законна лихва от 10.04.2017г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 5676 лева.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, адрес : гр. София, ж.к. „**** да плати на
„М.п.м.“ ООД (с предишно наименование „К.“), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ж.к. „София парк“, ул. **** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от
80,23 лева - разноски за заповедното производство и сумата от 104,77 лева - разноски за
настоящото производство.
ОСЪЖДА „М.п.м.“ ООД (с предишно наименование„К.“), ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление : гр. София, ж.к. „София парк“, ул. **** да плати на адв. Д. Л. Ф.,
вписана в САК с личен № **********, адрес на упражняване на дейността : гр. София, ул.
**** на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 312,62 лева - адвокатско възнаграждение.
1
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,в частта,с
която е признато за установено,че ответницата дължи договорна лихва в размер на 485.09
лв. Счита решението за неправилно.Неправилно съдът приел,че уговорената в чл.12 ал.4 от
процесния договор неустойка не съставлява скрита лихва. Кредиторът е заблудил
потребителят какъв е действителният размер на приложимия в правоотношението ГПР, тъй
като не е включил в неговият обхват вземането си за договорна лихва, именувано от него
„неустойка“, на което основание клаузата за ГПР е неравноправна - разрешение, което е
изведено по дело С- 453/10 на СЕС. Клаузата за ГПР е нищожна и на още едно основание -
по силата на чл. 21 ЗПК, тъй като с нея са заобиколени изискванията на чл. 10, ал. 1 във вр. с
чл. 11, ал.1, т. 10 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, съгласно които кредиторът е длъжен
да обяви в договора за потребителски кредит ясно и разбираемо ГПР, изчислен съобразно
алгоритъмът на унифицирана математическа формула - така решение по дело С- 76/10 на
СЕС.
Съгласно чл. 23 ЗПК липсата в условията на договора на съществен елемент от договорното
съдържание, а именно на действителна клауза за ГПР има за правна последица нищожност
на цялата кредитна сделка. Неправилен е изводът на съда, че уговореното възнаграждение в
размер на 40 % годишно не противоречи на добрите нрави и че не надхвърля трикратният
размер на законната лихва. Клаузата за договорна лихва е изначално недействителна и на
основание нейната неравноправност.
Моли решението да бъде отменено като неправилно в обжалваната част и да се
отхвърли исковата претенция.Претендира разноски.
От въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.Претендира
разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на
СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:
По възражението на въззивника за нищожност на уговорката за възнаградителна
лихва, обосновано с противоречие с добрите нрави: Уговорената възнаградителна лихва в
размер на 485,09 лева не надвишава трикратния размер на законна лихва за уговорения срок
за издължаване на кредита - 11 месеца, не може да става въпрос за неморално висок размер
на възнаградителната лихва. Неоснователно се възразява, че част от уговорения размер на
възнаградителната лихва е и неустойката поради неизпълнение на задължение за
предоставяне на обезпечение, уговорена в чл.12, ал.4 от договора за кредит е довода, че тази
неустойка следва да се приема като „скрита лихва“. Източникът на задължението по чл.92
ЗЗД е друг - а именно неизпълнение на предвиденото договорно задължение, като отделен е
въпросът за действителността на уговорената неустойка. Неоснователно се претендира от
ответницата, че размерът на неустойката следва да се включи и в годишния процент на
разходите, защото неустойката като обезщетение за неизпълнение на договорно задължение
2
не се включва в годишния процент на разходите - чл.19, ал.З, т.1 ЗПК. Ирелевантно е с оглед
решаване на конкретния материалноправен спор наличието на заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.68д ЗЗП, доколкото дори и при наличие на такава това няма за
резултат непременно недействителност на процесния договор за кредит. Съгласно
цитираното от ответницата решение на Съда на Европейския съюз дело С - 453/10
установяването на нелоялния характер на търговска практика не се отразява непосредствено
на преценката от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива 93/13 на
действителността на сключения договор за кредит. Т.е. дори и да е налице нелоялна
търговска практика относно посочване на по - нисък от действителния годишен процент на
разходите да представлява заблуждаваща търговска практика, това не води автоматично до
недействителност на договора за кредит. В конкретния случай не се установява годишният
процент на разходите да е бил неправилно обявен на потребителя, доколкото неустойката по
чл.12, ал.4 от договора не следва да се включва в годишния процент на разходите. При това
не е налице и поддържаното нарушение на нормите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
Уговорката за дължимост на неустойка по чл.12, ал.4 от договора за кредит за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение е приета за нищожна от
първоинстанционния съд ,към мотивите на който СГС препраща.
По процесния договор за кредит в тежест на ответницата е възникнало валидно
задължение да плати възнаградителна лихва в размер на 485,09 лева, което вземане е било
обезпечено с издаване на процесния запис на заповед.
Не се доказаха твърдяните пороци на решението на СРС ,поради което то като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна има право на разноски.Такива са сторени в размер на 480
лв.,заплатен адвокатски хонорар.Предвид направеното възражение за прекомерност съдът го
намалява на 300 лв.-липса на отговор на въззивна жалба,неявяване в съдебно заседание от
упълномощения адвокат.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20135573 от 09.06.2021 г. по гр.д. № 81393/18 г.,
СРС, ГО, 64 с-в .
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН **********, адрес : гр. София, ж.к. „**** да заплати на
„М.п.м.“ ООД (с предишно наименование „К.“), ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление : гр. София, ж.к. „София парк“, ул. **** сумата 300 лв.разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4