РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Видин, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ БЕЗ
МЛ. СЪДИЯ в публично заседание на шестнадесети септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:И.И.
Членове:Г.Й.
Р.Д
при участието на секретаря Н.К.
като разгледа докладваното от Р.Д.Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20211300600159 по описа за 2021 година
С присъда №4, постановена на 17.05.2021година по н.о.х.д.№40 по
описа за 2021 година на Районен съд – Кула, подсъдимият КР. ВЛ. Ц., ЕГН
**********, от град Кула, е признат за виновен в това, че наг*****одина по
време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на
основание чл.84, т.12 от Конституцията на Република България с Решение от
13.03.2020година на 44-тото Народно събрание на Република България,
/обн.ДВ бр.22/13.04.2020 г./, удължено с Решение от 07.04.2020година за
удължаване срока на обявеното извънредно положение/обн.ДВ
бр.33/07.04.2020г./ е нарушил мярката издадена против разпространяването
или появяването на заразна болест по хората, а именно: нарушил е
Предписание с изх.№ДМ-П-406/24.04.2020година на Регионална здравна
инспекция – град Видин, за поставяне под карантина, издадено в изпълнение
въведените със Заповед №РД-01-183/06.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването на територията на страната противоепидемични мерки
против разпространението на заразна болест по хората във връзка с
разпространението на епидемиологичната обстановка свързана с
разпространението на КОВИД-19, като след пристигане на 24.04.2020година
от рискова страна – Федерална република Германия, не спазил срока на 14-
дневната карантина по т.1, раздел II от Заповед №РД-01-183/06.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването да пребивава на адрес в град Кула, област
Видин,ул.“**********№********** след като напуснал адреса, на който
1
изпълнявал карантината, пребивавал в дома на Ц.Д.К. в град Кула, област
Видин, ул.“*******№****– престъпление по чл.355, ал.2 предл.3-то, във вр. с
ал.1 от НК, като на основание чл.355, ал.2 , предл.трето, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.55, ал.1, т.2 б.“Б“ от НК, съдът го е признал за виновен в извършването
на това престъпление и му е наложил наказание „пробация“, със следните
пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност за явяване и подписване пред пробационен служител два пъти
седмично за срок от шест месеца; задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца, като на основание чл.55, ал.3
от НК не му налага кумулативно предвиденото наказание „глоба“.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подсъдимия
КР. ВЛ. Ц., чрез пълномощникът му адвокат Л. ИВ. ИВ. – АК – Видин, с
оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, със следните доводи:
в жалбата се твърди, КРС неправилно е стигнал до извода за извършеното от
подсъдимия престъпление, тъй като се е взето предвид изменението на Закона
за здравето от 14.05.2020година за лица, влизащи от други държави, за които
е предвидено административно наказание предвид чл.215б; карантината била
намалена от 14 на 10 дни съгласно заповед н а министъра на здравеопазването
от 20.10.2020година, подсъдимият е бил установен на чужд адрес в последния
му ден на карантина; твърди се също, че КРС е приел неправилно, че не са
налице предпоставките по чл.9, ал.2 от НК; също така се твърди, че
неправилно КРС е приел, че подсъдимият е извършил деянието виновно, тъй
като не била налице легална дефиниция за карантина и в издаденото
предписания няма забрана за излизане от дома, и на последно място се сочи,
че липсват мотиви, тъй като наличните такива не представляват правен
анализ на установените факти и събрани доказателства.
Иска се от съда да отмени атакуваната присъда, като постанови нова, с
която подсъдимият бъде оправдан за извършено престъпление по чл.355, ал.2
във вр. с ал.1 от НК.
Видинският окръжен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
жалбоподателя К., като страна по делото, която страна има правен интерес за
обжалване на подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Окръжният съд след като прецени събрания доказателствен материал,
изложените доводи във въззивната жалба и след като извърши служебна
проверка в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК, намира, че
жалбата е неоснователена, имайки в предвид следните съображения:
По служебната проверка на присъдата.
Окръжният съд установи, че първоинстанционният съд е извършил
2
правилна преценка на доказателствата по делото, съответно в тяхната
съвкупност и поотделно, като фактическите положения, които са приети се
доказват по несъмнен начин от същите. По делото са изяснени всички
обстоятелства свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено
значение за правилното решаване на делото. Не са допуснати съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили
процесуалните права на страните. Поради това съдът намира, че с оглед на
така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и
въззивният съд счита, че не следва да повтаря, тъй като я възприема изцяло,
то първоинстанционният съд правилно е приложил закона и е стигнал до
направения от него извод и е приел, че подсъдимият е виновен и го е осъдил,
като му е определил наказанието посочено в атакуваната присъда.
Първоинстанционният съд подробно и обосновано се е мотивирал както
относно фактическата обстановка, така и съставомерността на повдигнатото
обвинение.
По оплакванията в жалбата:
Оплакванията в протеста, са, че така атакуваната присъда на ВРС е
неправилна. Сочи се, че не е взето предвид изменението на Закона за здравето
от 14.05.2020година за лица, влизащи от други държави, за които е
предвидено административно наказание предвид чл.215б; карантината била
намалена от 14 на 10 дни съгласно заповед н а министъра на здравеопазването
от 20.10.2020година, подсъдимият е бил установен на чужд адрес в последния
му ден на карантина; твърди се също, че КРС е приел неправилно, че не са
налице предпоставките по чл.9, ал.2 от НК; също така се твърди, че
неправилно КРС е приел, че подсъдимият е извършил деянието виновно, тъй
като не била налице легална дефиниция за карантина и в издаденото
предписания няма забрана за излизане от дома, и на последно място се сочи,
че липсват мотиви, тъй като наличните такива не представляват правен
анализ на установените факти и събрани доказателства.
Настоящият състав намира, че така изложените оплаквания в жалбата
са неоснователни. Освен това, същите доводи и твърдения защитата на
подсъдимия е изложил и пред първостепенния съд, който по всяко едно от
възраженията е изложил мотивите си защо не възприема съответното
възражение. Въззивният съд напълно споделя съображенията на
първостепенния съд относно повторените във въззивната жалба доводи и
съображения и възражения, както следва:
1. Възъзивният съд, след като се запозна с оплакването на защитата, че
деянието на подсъдимия не е съставомерно по чл. 355, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК, а представлява административно нарушение по Закона за
здравето, намира същото за неоснователно, като напълно се
солидаризина с доводите на първостепенния съд, а именно, че в чл. 215,
ал.1 от Закона за здравето (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от
14.12.2010 г., изм., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от
3
2020 г., в сила от 13.03.2020 г. в редакцията към момента на извършване
на деянието е регламентирано, че болен от заразна болест, посочена в чл.
61, както и контактно лице, което чрез изследване е с потвърдено
носителство на заразна болест, посочена в чл.61, който откаже
задължителна изолация и лечение, се наказва с глоба в размер на 5000
лв. В чл. 355, ал.2 е инкриминирано нарушаването на мерки, издадени
против разпространяването или появяването на заразна болест по хората,
когато е извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно
положение, свързано със смъртни случаи, какъвто е настоящия случай.
Съдът намира, че в случая е налице по - висока степен на обществена
опасност на деянието, с което е нарушена такава мярка, а имено
карантинираното лице да не напуска определеното в предписанието
място за срок от 14 дни, тъй като същото е извършено в условията на
бързо разпростаняващо се заразно заболяване, с голям брой случаи на
тежки усложнения, налагащи болнично лечение, както и не малко случаи
с летален изход, водещи до претоварване на здравната система на
страната, което заболяване към онзи момент, а и към настоящия е слабо
познато и изследвано, поради което се предприети и посочените мерки
за ограничаване на разпространението на заразата. Именно с тази цел са
предприети и мерките, които засягат не само заразени лица, но и лица,
пристигащи от силно засегнати от заразата страни.
2. Относно възражението на защитата на подсъдимия, че с оглед
намаляване на срока на карантиниране на 10 дни за лица, пристигащи от
други държави със Заповед № 01-610/22.10.2020г./т. 14/ на министъра на
здравеопазването и обстоятелството, че подсъдимият е нарушил
карантината след десетия ден, е налице по - благоприятен закон с оглед
разпоредбата на чл. 2, ал.2 от НК, съдът намира и него за неоснователно,
тъй като както сочи първостепенния съд съгласно чл. 2, ал.2 от НК „ Ако
до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се
законът, който е най-благоприятен за дееца“. Константно съдебната
практика приема, че по-благоприятен закон е този, който предвижда за
нарушителя по-леки наказателни последици. Прилагането на по-
благоприятния закон се свързва с хипотезите, при които или се изключва
наказуемостта на даден вид деяния, третирани дотогава като
престъпления, или се предвижда по-леко по размер и вид наказание за
деяния, които представляват престъпления и по стария закон. В този
смисъл, промяната на срока на карантиниране на лицата, влизащи от
определени страни засегнати от заболяването не изпълва никоя от
горевизираните хипотези. Конкретните правила и мерки касаят
определен период от време и са свързани с определени обстоятелства -
брой инфектирани лица, регистрирани смъртни случаи, разпространение
на заболяването и др., които са различни в различните времеви отрязъци,
с оглед на което и мерките и правилата са различни. Ако се приеме
обратното, ако в един момент заболяването изчезне или вече не е заплаха
за населението и респективно всички мерки отпаднат, то всички
обвинения следва да отпаднат, какъвто със сигурност не е духа и разума
4
на закона.
3. Възъзивният съд не споделя и възражението на защитата, че са налице
условията за прилагане на чл. 9, ал. 2 от НК. Извършеното деяние не е
малозначително или с явна незначителна обществена опасност смисъла
на чл.9,ал.2 от НК. Подсъдимият е напуснал дома си и е контактувал с не
малък брой лица, на закрито пространство, като по този начин е могъл да
застраши тяхното здраве. Нещо повече, въззивният съд преценява, че с
оглед почти двугодишното съществуване на заразата, то деянието се
явява със завишена обществена опасност, тъй като практиката показва,
че именно при такива събирания и празненства се получава силна
заразяемост на присъстващите от една страна и от друга тежко
притичане на болестта, когато е налице по-голям заразен товар, каквито
са и тези събирания.
4. Съдът намира за неоснователно и възражението, че неправилно
първостепенният съд е приел, че подсъдимият е извършил деянието
виновно, тъй като от самите обяснения на подсъдимия е видно, че
същият е съзнавал, че не бива да напуска адреса, на който е
карантиниран, но го е направил, тъй като това било в последния ден от
карантината му. Освен това факта, че се касае за последен ден на
карантината с нищо не изменя фактическата обстановка и същността на
обвинението.
5. Оплакването, че липсват мотиви, тъй като изложените такива не
представлявали правен анализ на установените факти и събраните
доказателства е неоснователно, тъй като изложените от първостепенния
съд мотиви са изключително подробни, аналитични и даващи отговор на
всички възражения на защитата на подсъдимия и на всички оплаквания,
направени във въззивната жалба.
С оглед на горните съображения, въззивната инстанция намира, че така
подадената въззивна жалба е неоснователна, съображенията в нея са също
неоснователни с оглед изложените по-горе съображения, поради което
атакуваната присъда следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 от Наказателно
процесуалния кодекс , Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №4, постановена на 17.05.2021година по
н.о.х.д.№40 по описа за 2021 година на Районен съд – Кула.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
или протестиране.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6