Решение по дело №37/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 9/23.01.2012 г., постановено по гр.д. № 80/2009 г., Ардинският районен съд е признал за установено по отношение на М. М.С., С. М.С., Р. М.С., С. М. Е., К. М.С., Х.М.С.а, А. А. Ч., Ю.Л.Ч., С. Л. Г. и А.Л.Ч., че Е. Ф. О. е собственик на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда с висок полупризем, с площ на жилищния етаж 50 кв.м., състоящ се от коридор, две стаи, кухненски бокс, санитарен възел и две тераси и 50 кв.м. на приземния етаж, построен върху терен с площ 326 кв.м. в С., общАрдино, находящ се в югозападната част на поземлен имот с кадастрален № 52, целият с площ 1000 кв.м., за който е отреден урегулиран поземлен имот (парцел) ХІ с неуредена дворищна регулация от кв. 20 по ПУП на С., одобрен със заповед № 556/16.09.1983 г., при граници на имота: изток – улица; запад имот с кадастрален № 53 от кв.20; север – улица и юг – улица. Със същото решение на основание чл.537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 17, том 1, дело № 13 от 29.01.2009 г., в частта, с която ответниците са признати за собственици на едноетажна масивна жилищна сграда с висок полупризем, с площ на жилищния етаж 50 кв.м., състоящ се от коридор, две стаи, кухненски бокс, санитарен възел и две тераси и 50 кв.м. на приземния етаж, построен върху терен с площ 326 кв.м. в С., общАрдино, находящ се в югозападната част на поземлен имот с кадастрален № 52, целият с площ 1000 кв.м., за който е отреден урегулиран поземлен имот (парцел) ХІ с неуредена дворищна регулация от кв. 20 по ПУП на С., одобрен със заповед № 556/16.09.1983 г., при граници на имота: изток – улица; запад имот с кадастрален № 53 от кв.20; север – улица и юг – улица. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в размер на 1 645 лв.

Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите С. Л. Г. и А. А. Ч., които го обжалват – първата чрез процесуалния си представител по пълномощие, а втората чрез особения си представител, като незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните доказателства. В жалбата се сочи, че ответниците придобили процесния имот, видно от представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, скица на имота, издадена от Община Ардино и положени печати за подадени данъчни декларации. Процесният имот бил станал УПИ с кадастрален № 52 от кв.20 през 1983 г., като в този имот нямало нанесени два или повече поземлени имота, същият бил идентифициран с граници и площ и бил записан на името на общият наследодател на ответниците – М. С.. През 1998 г. ответниците декларирали имота на свое име, а преди около 5 години извършили основен ремонт, но на площ от 100 кв.м. от процесната едноетажна масивна жилищна сграда. От показанията на свидетелите Е. Х., Р.С. и Р.И. се установявало, че ищецът се самонастанил в процесния имот от преди 4-5 години, като преди това не бил живял в това село и не владял добросъвестно имота. Безспорно било доказано, че ответниците били собственици на процесния поземлен имот и двете сгради, построени в него, като го били декларирали с реалните му площи от 1000 кв.м. на поземления имот и 100 кв.м. на сградата и заплащали данъците. Не било доказано, че ищецът притежава строителни книжа и, че бил извършвал ремонт на високия полупризем. Свидетелите установили, че ремонтът бил извършен от С. М. Е., като високият полупризем се ползувал от ответниците. Молят съда да отмени обжалваното решение на Ардинския районен съд и да отхвърли предявените искове. Претендират разноски. В съдебно заседание жалбодателките А. А. Ч. и С. Л. Г., редовно призовани не се явяват и не се представляват.

Недоволен от решението на Ардинския районен съд е останал и жалбодателят С. М. Е., който го обжалва чрез процесуалния си представител като недопустимо и необосновано. Като съображения за недопустимост на решението жалбодателят излага твърдението, че ищецът бил признат за собственик на терен с площ 326 кв.м., който се намирал в границите на поземлен имот с кадастрален № 521 който бил с площ 1000 кв.м. и бил описан в нотариалния акт за собственост по давностно владение № 17, том І, дело № 13 от 29.01.2009 г.УПИ Х-53. Относно необосноваността на обжалваното решение са изложени съображения, че процесният имот бил записан на наследодателя на ищците – М.С.Ч. и И.Ш.Х., които живеели в имота и плащали данъци. След смъртта на наследодателят ответниците декларирали процесния имот през 1998 г., като имало представена скица, а планът на селото бил одобрен през 1983 г. Твърди се, че ищецът не живеел в селото от 1958 г., като през 1989 г. заминал за Турция и едва през 2010 г. бил записан за жител на С., в която насока били и показанията на свидетелитеН.Е., Н.Х., В. Е., Е. Х., Р.М. и Р.И.. Съдът не дал отговор кои били доказателствата, които правели ищеца собственик на процесния имот, като не обсъдил наведените от ответника доводи за отхвърляне на иска. Не били обсъдени и представените разписки, като ищецът не декларирал името си в тях, но декларирал името на ответника. Сумата от 300 лири била дадена за прехвърляне на 1/2 идеална част на ищеца, но болният ответник К. М. не успял да завери пълномощното и сделката не могла да се извърши. Получените 2400 долара били за покриване на част от разходите по изграждането на целия призем, който се намирал под жилищната част, която ремонтирал ищеца. Неправилен бил извода на съда, че къщите били две след като нотариалният акт бил изготвен, както и относно показанията на свидетелите, че ищецът се е родил и живял в процесна‗а къща. Не били събрани доказателства дали имотът бил на реални части. Моли съда да обезсили решението като недопустимо с прекратяване на производството или да го отмени като отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът С. М. Е. лично и чрез процесуалните си представители поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемият Е. Ф. О., представляван от процесуалния си представител оспорва въззивната жалба в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК. Твърди се, че предявеният иск бил доказан от събраните писмени и гласни доказателства. От представените разписки се установявало, че С. М. Е. Нямал намерение да свои къщата на Е. О. и нямал претенции. След като били ремонтирани двете къщи ищецът предложил на ответника С. М. да са снабдят с нотариален акт, за което дал на ответника 300 лири. От заключението на вещото лице се установявало, че ищецът владеел терен от 326 кв.м., разположен в югозападната част на поземлен имот с кадастрален № 52, целият с площ 1000 кв.м. Никой от разпитаните свидетели не отричал владението на ищеца, като нямало владение от страна на ответниците. Ответниците също имали имот, който декларирали през 1998 г., но той нямал нищо общо с претендирания имот. Безспорно било установено, че ищецът владеел процесния имот повече от десет години, като през 2007-2008 г. извършил ремонт. Моли съда да отхвърли жалбите като неоснователни. В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди решението на Ардинския районен съд по изложените в отговора съображения.

Ответниците Х.М.С., С. М.С., Ю.Л.Ч., К. М.С., М. М.С., Р. М.С. и А.Л.Ч. не са обжалвали решението на Ардинския районен съд и не са се присъединили към въззивните жалби при условията на чл.265, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателите констатира:

Жалбите са допустими, а по същество разгледани са неоснователни.

Обжалваното решение на Ардинския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК относно процесната едноетажна масивна жилищна сграда с висок полупризем, с площ на жилищния етаж 50 кв.м., състоящ се от коридор, две стаи, кухненски бокс, санитарен възел и две тераси и 50 кв.м. на приземния етаж е основателен и доказан и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е придобил собствеността върху сградата по давностно владение, продължило повече от десет години. Безспорно по делото е, че страните са роднини по съребрена линия - втори братовчеди, а ищецът Е. Ф. О. е живял в процесната къща, като в последствие през 1966 г. година е заминал да живее в гр.Хасково и през 1989 г. заминал за Р Турция. Установява се също, че през 2007 – 2008 г. на процесната къща бил извършен ремонт първоначално от С. М. Е., който построил плоча на кота нула над призема и изградил за себе си своята част от къщата. В последствие Е. Ф. М. също построил своята част от къщата със самостоятелен вход. През 2009 г. ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение за едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 100 кв.м. При тези данни обосновано и правилно Ардинският районен съд е направил извод, че ищецът е собственик по давностно владение на процесната жилищна сграда. Владението на ищеца се установява, както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от признанията на въззивника С. Е. М., който заявява в съдебно заседание пред въззивния съд, че Е. О. искал горната част от плочата, за да си направи две стаи, като наел майстори и построил тези две стаи. С. М. посочва също, че ищецът му дал пари за неговата си част от плочата, която построил. Признанията на ответника се подкрепят и от подписаната от него на 07.12.2007 г. разписка за получени 2400 долара за ремонта на къщата, като освен това в разписката е посочено: “както винаги е било половината от къщата е собственост на чичо ми Е.”. Всички тези изявления на ответника С. М. безспорно показват, че ищецът свои сградата са себе си и неговото владение не е смущавано от владението на ответниците. В противен случай, въззивникът не би му разрешил да строи, да наема строители, нито би взел пари от него за извършен ремонт на плочата, която е обща за двете сгради. В тази връзка следва да бъде посочено, че изводът за владението на ищеца продължило повече от десет години преди завеждане на исковата молба не се разколебава от твърденията на част от свидетелите, които посочват, че ищецът не е живял в селото от 1966 г. до 2007 г. Съвсем нормално е ищецът и дори ответниците да не са живели в къщата, тъй като същата не е била годна за живеене, както посочват свидетелите, а и страните по делото. Впрочем, правото на собственост, респ. владението, не се губи ако ищецът не е живял непосредствено в недвижимия имот. Владението може да бъде загубено само ако бъде придобито от друго лице, каквито денни по делото няма. Напротив, С.ят ответник С. М. заявява, че ищецът е построил неговата си част от къщата, като за общата плоча е получил и пари от него. Нещо повече, видно от представеното като доказателства по делото писмо изх. № */15.11.2011 г. на Община Ардино (л.352 от гр.д. № 80/2009 г. по описа на РС - Ардино) и през 1998 г. ответниците са декларирали своята си част от къщата в размер на 32 кв.м. и призем от 32 кв.м., а не 100 кв.м. Т.е. и към този момент същите не са смутили владението на ищеца и не са установили свое владение. Ето защо ищецът е собственик на процесната жилищна сграда на основание давностно владение, а първоинстанционното решение в тази му част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение на предявения установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК относно процесния поземлен имот – терен с площ 326 кв.м. в С., общАрдино, находящ се в югозападната част на поземлен имот с кадастрален № 52, целият с площ 1000 кв.м., за който е отреден урегулиран поземлен имот (парцел) ХІ с неуредена дворищна регулация от кв. 20 по ПУП на С., одобрен със заповед № 556/16.09.1983 г., при граници на имота: изток – улица; запад имот с кадастрален № 53 от кв.20; север – улица и юг – улица, то съдът не се е произнесъл по тази част от искането. Така, с диспозитива на решението, съдът се е произнесъл само и единствено по отношение на едноетажната жилищна сграда, посочвайки, че същата е построена на терен от 326 кв.м., но не е формирал воля относно собствеността върху този терен. Но, тъй като липсва жалба от ищеца и не е направено искане за допълване на решението по чл.250 от ГПК, то настоящата инстанция не може да се произнесе по отношение на установителния иск, касаещ поземлен имот – терен с площ 326 кв.м. в С., общАрдино, находящ се в югозападната част на поземлен имот с кадастрален № 52, целият с площ 1000 кв.м. за който е отреден урегулиран поземлен имот (парцел) ХІ с неуредена дворищна регулация от кв. 20 по ПУП на С.. Поради тази причина съдът не излага съображения, касаещи спорния поземлен имот – терен с площ 326 кв.м.

Като е уважил предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК относно процесната едноетажна сграда, обосновано и правилно първоинстанционният съде се е произнесъл и по искането с правно основание чл.537, ал.2, предложение последно от ГПК, отменяйки съответната част от нотариален акт за собственост върху недвижим имот по давностно владение № 17, том 1, дело № 13 от 29.01.2009 г. по описа на Съдия по вписванията при РС – Ардино. С този диспозитив на решението първоинстанционният отново не се е произнесъл по отношение на процесния поземлен имот – терен с площ 326 кв.м. в С., общАрдино, находящ се в югозападната част на поземлен имот с кадастрален № 52, целият с площ 1000 кв.м., за който е отреден урегулиран поземлен имот (парцел) ХІ с неуредена дворищна регулация от кв. 20 по ПУП на С., поради липса на жалба от ищеца и искане по чл.250 от ГПК, въззивният съд не може да се произнесе и не излага съображения в тази насока.

Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено решение № 9/23.01.2012 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 80 по описа за 2009 г. на същия съд. Разноски за тази инстанция не са направени от въззиваемия, а и не се претендират, поради което не следва да бъдат присъждани.

Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/23.01.2012 г., постановено от Ардинския районен съд по гр.д. № 80 по описа за 2009 г. на същия съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.