Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, втори въззивен състав, в
публично съдебно заседание на първи
ноември две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЩЕРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО Г.
ВАНЯ ИВАНОВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева
като разгледа докладваното от съдия Щерева гр.д. №432 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение №29 от 21.03.2017 г. по гр.д.№635/2015 г. РС С.
е признал за установено по отношение
на ответника Х.Г.М., че Х.Х.С., като наследник на Х. С.
М. бивш жител ***, починал на 26.03.2015 година и на В. Г. М. бивш жител ***,
починала на 19.07.2015 година е собственик по наследство на 1/2 идеална от втория етаж от построената в
поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 65231.913.116.1,
който втори етаж представлява жилище апартамент с идентификатор
65231.913.116.1.2 със застроена площ от 69 кв. м., при съседи: на същия етаж
няма, под обекта имот с идентификатор 65231.913.116.1.1, ведно със съответните
идеални части от общите части на двуетажна масивна жилищна сграда идентификатор
65231.913.116.1, находяща се в град С.,
административен адрес ул. П. № 37, построена поземлен имот, ПИ с идентификатор
65231.913.116 с предназначение урбанизирана територия, като е отхвърлил иска за
разликата над 1/2 или 3/6 идеални части от собствеността до претендираните
2/3 или 4/6 идеални части от собствеността върху същия имот, както и на
основанията саморъчни завещания от Х. С. М. и В. Г. М., като неоснователен. С
решението е отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 182, том
І, рег. № 26ЗЗ, дело № 172 от 2015 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова
с район на действие РС С., рег. № 4439 на НК за 1/2 идеална част от
собствеността призната на Х.Г.М. с този нотариален акт върху описания в него
имот, като е отхвърлил претенция с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК
за отмяна на същия нотариален акт за разликата над 1/2 идеална част до претендираните 2/3 идеални части от собствеността върху
имота. Присъдени са разноски.
Недоволен от
така постановеното решение ответникът в първоинстанционното
производство Х.Г.М., чрез пълн.адв.О.,
го обжалва в частта с която са уважени предявените искове. Твърди, че
обжалваното решение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че решението е
постановено при нарушение на съществени процесуални правила, тъй като съдът не
е обсъдил релевантни по делото факти, не е преценил събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е игнорирал част от събраните
доказателства. Счита, че решението е необосновано защото правните изводи на
съда не съответстват на събраните по делото доказателства. Твърди, че по делото
е безспорно установено, че ответникът и баща му са упражнявали фактическа власт
върху процесния втори етаж от сградата от 1979 г. до
настоящия момент. Счита, че РС С. неправилно е интерпретирал свидетелските
показания досежно вътрешните отношения между Х. М.,
който твърди, че упражнява фактическата власт върху процесния
имот, респ.,че такава е упражнявана от баща му Г. до неговата смърт и дядо му и
баба му. Счита, че изводът на съда, че ответникът и баща му са живели в имота
като низходящи на собственика не изключва възможността те да са осъществили
елементите на фактическия състав на чл.79,ал.1 от ЗС, което твърди, че се
установява по несъмнен и категоричен начин от свидетелските показания на свидетелите
К., Д. и Ч.. Счита, че съдът не е извършил обективен анализ на вътрешните
отношения на ответника с дядо му и баба му, които са предали владението на
имота на сина си и на внука си. Твърдят, че след като от 1994 г. и да настоящия
момент ответникът е упражнявал фактическа власт върху процесния
етаж повече от десет години е налице своене върху
имота по отношение на собственика, поради което първоинстанционният
съд неправилно е приел, че не е осъществен състава на чл.79,ал.1 от ЗС. Искането
е да бъде отменено решението на РС С. в обжалваните части и вместо това да бъде
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
В съдебно заседание, чрез пълн.адв.О., поддържа жалбата.
За да се принесе, съдът взе предвид
следното:
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по предявен от Х.Х.С. против Х.Г.М.
иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК. Ищцата твърди, че е собственик по
наследство и завещание от родителите си Х.
С. М. и В. Г. М. на 2/3 ид.ч. от от
собствеността върху недвижим имот целия втори етаж, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 65231.913.116.1.2 със застроена площ от 69 кв.
м., представляващ жилище апартамент жилище апартамент при съседи визирани в
исковата молба, ведно със съответните идеални части от общите части на
двуетажна жилищна сграда и съответните идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, в което сградата е построена, представляващ поземлен имот с
идентификатор 65231.913.116.
Ответникът Х.Г.М. е оспорил предявения
иск, оспорил е приложените към исковата молба завещания, твърди и че е
собственик по давност на процесния недвижим имот, тъй
като процесния имот е владян от неговия баща от 1979
г. до смъртта му през 1992 г. , а след неговата смърт от ответника.
След самостоятелна преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, въззивната
инстанция приема фактическа обстановка, идентична с изложената в мотивите на първоинстанционното решение, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към нея.
При така установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в
предвидения за обжалване срок от страна, която има интерес от обжалването и е
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по наличието на противоречие с императивните
правни норми, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
С оглед извършената от съда служебна проверка по реда
на чл.269 ГПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Същото е и правилно.
Предявеният иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК
е основателен. От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата
като наследник на общите на страните наследодатели Х. С. М. и В. Г. М. е
собственик на ½ идеална част от процесния
недвижим имот, а на останалата ½ ид.ч.
наследника на техния син Г. Х. М..
Възражението за придобивна
давност на ответника е неоснователно.
По своята правна същност придобивната давност
съставлява упражнявано от несобственик владение върху определена вещ,
продължило в определен от закона срок, след изтичането на който се придобива
правото на собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание
и начин на упражняване е съответствало. Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на владение, което да
е явно и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство върху
определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също
съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. В този случай, за
да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението
фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за
себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец.
В случая синът на общите наследодатели Г. Х. М., а след неговата смърт
ответника Х.Г.М. са живяли в процесния
недвижим имот като техни низходящи.
Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния
съд, че от събраните по делото доказателства не се установява, че до смъртта на
Х. С. М. и В. Г. М. ответникът е променил намерението си и е владял процесния имот за себе си.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба,
че първоинстанционният съд не е преценил и неправилно е преценил
събраните по делото доказателства.
Първоинстанционният съд е направил
задълбочен и всестранен анализ на събраните по делото доказателства,
включително гласните такива, и въз основа на тях е приел за установени
изложените в мотивите на решението релевантни факти и обстоятелства.
Изводите на настоящата инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради
което обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272
от ГПК, въззивният съд препраща и към неговите
мотиви.
Въззиваемата Х.Х.С.,
чрез пълн.адв.М.,
претендира разноски, каквито при този изход от спора следва да й бъдат присъдени
в размер на 300 лв.-адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание
чл.271 от ГПК, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №29 от 21.03.2017 г. по гр.д.№635/2015 г. РС С.
, в частта, с която е
признато за установено по отношение на
ответника Х.Г.М., че Х.Х.С., като наследник на Х. С. М.
бивш жител ***, починал на 26.03.2015 година и на В. Г. М. бивш жител ***,
починала на 19.07.2015 година е собственик по наследство на 1/2 идеална от втория етаж от построената в
поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 65231.913.116.1,
който втори етаж представлява жилище апартамент с идентификатор
65231.913.116.1.2 със застроена площ от 69 кв. м., при съседи: на същия етаж
няма, под обекта имот с идентификатор 65231.913.116.1.1, ведно със съответните
идеални части от общите части на двуетажна масивна жилищна сграда идентификатор
65231.913.116.1, находяща се в град С.,
административен адрес ул. П. № 37, построена поземлен имот, ПИ с идентификатор
65231.913.116 с предназначение урбанизирана територия, както и в частта, с
която е отменен, на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 182, том І,
рег. № 2633, дело № 172 от 2015 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова
с район на действие РС С., рег. № 4439 на НК за 1/2 идеална част от
собствеността призната на Х.Г.М. с този нотариален акт върху описания в него
имот.
В останалата част
решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 от ГПК, Х.Г.М. с ЕГН **********
да заплати на Х.Х. С. с ЕГН ********** сумата
300/триста/лева разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му, при предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.