О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер:21 07.02.2019 година Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в закритото заседание на седми
февруари през две хиляди и деветнадесетата
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА
При секретаря
В присъствието на прокурора
Като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 235 по описа за 2018, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявено е оспорване с правно основание
чл.40, ал.2 от ЗДОИ.
Постъпила е жалба от В. Л. Н. от село В. против
мълчалив отказ на директора на СУ „Св.св. Кирил и Методий“ град Завет, област Разград за
предоставяне на обществена информация. Жалбата е подадена чрез административния
орган, а към нея е приложена и административната преписка.
След преценка на изложеното в жалбата и
представената административна преписка съдът констатира, следното:
На 31.10.2018г.
жалбоподателят депозирал в учебното
заведение заявление за достъп до обществена информация. В предвидения от чл.28,
ал.1 от ЗДОИ срок административният
орган не се е произнесъл по искането за
предоставяне на информация.
След
получаването на жалбата против мълчаливия отказ за предоставяне на обществена информация, на жалбоподателя
е предоставена поисканата обществена
информация относно лицата, заемащи педагогически длъжности. Информацията е предоставена на заявителя по електронен път на посочения
от него електронен адрес.
Административният орган се е възползвал от
правото си да издаде искания административен акт съобразно чл.156, ал.1 предл.
последно от АПК. Ето защо съдът намира,
че в такъв случай за жалбоподателя липсва правен интерес от водене на
настоящото производство. Ето защо и на основание чл. 159, т.4 във връзка с чл.156, ал.1 от АПК подадената жалба следва да се остави без
разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Съобразно направеното с жалбата искане и по аргумент от чл.143, ал.2 от АПК, на
жалбоподателя следва да се присъдят разноските, за които са налице доказателства за извършването
им. Съобразно представената разписка жалбоподателят е заплатил 10 лева държавна такса, които следва да се
възстановят от бюджета на органа.
Останалите претендирани
по списъка разноски- адвокатско възнаграждение, данък добавена стойност и пощенски разходи, не следва да се
присъждат. Съобразно правилата на АПК и
ГПК разноските за направените от страните разходи по водене на делото, които
съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за
производството. В този смисъл пощенските
разходи, банковите такси и дължимите данъци не представляват съдебни разноски
по смисъла на закона и не следва да се
присъждат.
Разноските за правна защита са разходи за
производството и включват възнаграждението за един адвокат- чл.143, ал. 1 АПК. Съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане.
Ако плащането е по банков път, задължително се представят доказателства за
това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай в представения договор за правна защита и
съдействие е посочено единствено:“ІІІ.
Договорено възнаграждение- 500 лева съгласно
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, при
условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата“.
Липсват доказателства това уговорено
възнаграждение да е заплатено, поради което такова не следва да се присъжда.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по административно
дело № 235/2018г. по описа на Разградския административен съд на основание
чл.159, т.4 от АПК.
ОСЪЖДА СУ
„Св.св. Кирил и Методий“ град Завет, област Разград да
заплати на В. Л. Н. от село В, ул.“******“
№ **, 10 (десет) лева за разноски по
производството.
Определението може да се обжалва с частна
жалба в седмодневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд на Република България.
Съдия:/п/