Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. д. № 13798 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 157793/04.07.2019 г., постановено по гр. д. № 74009/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 състав, са отхвърлени предявените искове от „С.в.“ АД срещу А.П.Н., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 794, 30 лв. – главница за предоставени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води през периода 20.03.2012 г. – 29.08.2018 г. в имот, находящ се на адрес в гр. София, ж. к. „*******“, бул. „***********, клиентски № *******, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018 г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 1 305, 20 лв. за периода 20.03.2012 г. – 16.08.2018 г., като неоснователни. Ищецът е осъден да заплати на ответницата сумата от 500 лв.- разноски в исковото производство и 500 лв. – разноски в заповедното производство.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „С.В.“ АД, с
която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано
и неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила. С постановеното
съдебно решение съдът не е съобразил безспорните по делото факти. С молба от
28.05.2019 г. е взел становище във връзка с депозирания по делото писмен
отговор на исковата молба, в което е посочено, че липсва оспорване на факта, че
ответницата е собственик на процесния имот, като същата признава този факт.
Оттук следва, че тя има качеството потребител на В и К услуги за процесния
имот. След като не е приел този факт за безспорен, на основание чл.146, ал.2 ГПК СРС е следвало да укаже на ищеца, че не сочи доказателства за установяване
на това обстоятелство. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи
предявения иск и му присъди сторените по делото разонски.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ответницата А.П.Н.. В проведеното
открито съдебно заседание същата оспорва въззивната жалба. Твърди, че с
писмения отговор на исковата молба е посочено, че имотът е съсобствен, но не се
твърди, че имотът е нейна собственост. Твърди, че никога не е живяла в този
имот. Поддържа, че искът не е доказан и по размер, тъй като по делото не са
представени писмени доказателства в тази насока. В случай, че съдът приеме, че предявеният
иск е основателен, то същият следва да се уважи за периода, който не е покрит
от погасителна давност. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира
сторените по делото разноски.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че спрямо
ответницата е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 2 794, 30 лв. – задължения да доставена и потребена вода
за периода 20.03.2012 г. – 16.08.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до изплащане на задълженията, сумата от 1 305,
20 лв. – мораторна лихва за периода 20.04.2012 г. – 16.08.2018 г., както и
сторените по делото разноски. Длъжникът е депозирал възражение срещу
постановената заповед. Твърди, че между страните са налице трайно установени
фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги. По силата на
чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи,
получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системи или от
съответния регулаторен орган. По силата на чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „С.в.“ АД ответникът има качеството на потребител на
ВиК услуги за имот, находящ се в гр. София, ж. к. „*******“, бул. ******************,
клиентски № *******. Въз основа на издадените фактури за периода 20.03.2012 г.
– 16.08.2018 г. за посочения имот задължението на ответницата е в
горепосочените размери. Претендира установяване на вземанията му спрямо
ответницата, както и сторените в исковото и заповедното производство разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответницата оспорва предявените искове по основание и размер.
Позовава се на спор между страните от 2016 г., който е приключил с обезсилване
на постановената заповед за изпълнение в полза на ищеца, който е претендирал
сумата от 9 000 лв. Счита, че исковата молба е бланкетна. Ищецът не е
представил писмени доказателства за извършени услуги, за размера и количеството
на предоставената услуга, за издадени фактури. Счита, че ищецът следва да
уточни дали искът е предявен единствено към ответницата, тъй като имотът е
съсобствен. Моли съда да отхвърли предявените искове, като й присъди сторените
по делото разноски.
На 29.08.2018 г. „С.В.“ АД е депозирал пред СРС
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А.П.Н. за сумата от 2 794,
30 лв. - главница за периода 20.03.2012 г. – 16.08.2018 г., както и мораторна
лихва в размер на 1 305, 20 лв. за периода 20.04.2012 г. – 16.08.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на
делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
На 11.09.2018 г. съдът е постановил исканата
заповед, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 131, 99 лв., от които: 81, 99 лв. - държавна такса, както
и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение
от длъжника, с което заявява, че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение. Като причина за депозиране на възражението е посочено, че
претендирната от заявителя сума не е реална, тъй като такова количество вода не
е потребено. Много отдавна е подала жалба до заявителя, на която няма отговор.
Дори и да дължи някаква сума, то тя е погасена по давност.
В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове
за установяване на вземанията си по исков ред.
С молба от 28.05.2019 г. ищецът е изразил становище
във връзка с депозирания от ответницата писмен отговор на исковата молба. С
него същата не оспорва фактическите твърдения в исковата молба и качеството си
на потребител на В и К услуги за процесния период. Заявила е и признание, че е
съсобственик на процесния имот.
В първото редовно открито съдебно заседание страните
не са представлявани, а ответницата не се е явила и съответно не са се
възползвали от предвидената в чл.143, ал.2 ГПК възможност ищецът да поясни и
допълни исковата молба, както и да посочи и представи доказателства във връзка
с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и представи
нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба.
От заключението на вещото лице В.С.по изслушаната
пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно дадено, се установява, че за периода 20.03.2012 г. –
16.08.2018 г. в ищцовото дружество има открита партида с клиентски № **********
и е създадена сметка № ********** във връзка с доставка на В и К услуги за
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******* -2“, бл*******ет.*, ап.60. На
20.12.2016 г. във връзка с представено удостоверение за наследници, е закрит
стар клиентски № ********** с титулярЗ.П. Владимирова и е открит клиентски №*****г.
с титуляр А.П.Н. – наследник, за процесния имот. Закритата съдебна договорна
сметка № ********** и дължимата сума от 10 326, 89 лв. е прехвърлена по
създадената сметка № *******.За разглеждания период консумацията на вода е
изчислена на база, на основание чл.39, ал.5 от Наредба № 4, поради липса на
узаконен водомер. Въз основа на изчислените количества вода са издавани фактури
от отдел клиентски плащания – счетоводство, като потребената вода е изчислена в
съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени за разглеждания период. По партида на
ответницата по данни на ищеца са начислени следните суми по фактури. Общо
начислената към 20.12.2016 г. сума възлиза на 10 326, 89 лв. Извършена е
корекция поради смяна на собственост със сумата от 1 681, 60 лв. Остатъкът
към 04.07.2017 г. възлиза на 8 645, 29 лв. Начислената главница за периода
04.01.2017 г. – 17.07.2018 г. възлиза на 1 046, 05 лв.Начислените лихви за
същия период възлизат на 2 279, 97 лв. Така общият размер на задължението
възлиза на 11 971, 60 лв. Партидата е намалена със 7 872, 10 лв., от
които: 4 531, 43 лв. – главница и 3 340, 67 лв. – лихви. Дължимата
сума по сметка № ******* възлиза на 4 099, 50 лв. Стойността на
потребените вода и В и К услуги за периода 20.03.2012 г. – 16.08.2018 г.
възлиза на 2 794, 30 лв., а лихвата за същия период е 1 305, 20 лв.
Вещото лице е определило стойността на главницата за период от 3 години назад,
считано от 29.08.2018 г., като главницата възлиза на 840, 86 лв., а лихвата
възлиза на 37, 37 лв. Вещото лице е съобразило изчисленията си с предвидения в
чл.31, ал.2 от Общите условия на ищеца, в който е предвиден срок за плащане от
30 дни от датата на издаване на фактурата.
Пред СРС е изслушана и съдебно - техническа
експертиза. От заключението на вещото лице инж. С.Я., неоспорено от страните,
което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че стар клиентски
№ ********** е с титуляр З.П.В., а новооткритият клиентски №***** е с титуляр А.П.Н..
Тези номера са за процесния период. За периода 01.02.2015 г. – 16.12.2016 г. е
извършено префактуриране на начислените количества вода поради смяна на
собственост. За исковия период консумираната вода е определяна на база, като
заявеният брой потребители е както следва: за периода 01.02.2012 г. –
30.09.2014 г. трима потребители, а за периода 01.10.2014 г. – 17.07.2018 г.
един потребител. Вещото лице не е извършило оглед на имота, тъй като му е
отказан достъп. Обемът на доставените услуги до процесния имот за периода
20.03.2012 г. – 17.07.2018 г. е 1 524, 27 куб. м., от които: 1 245
куб. . в жилището и 279, 27 куб. м. общи нужди. Определеното количество
съответства на заявения брой. Размерът на задълженията за разглеждания период е
определен в съответствие с начислените количества и с утвърдените от КЕВР цени.
В чл.2, ал.3 вр. с чл.1, ал.1, т.1 от Общите условия
за предоставяне на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.“ АД
потребител по смисъла на същите може да бъде наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги. Собствениците или ползватели на имота се задължават
солидарно с наемателя за дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на
наемното правоотношение с писмена декларация – съгласие. В чл.31 и чл.32 от
Общите условия на ищеца е предвидено, че В и К операторът издава ежемесечни
фактури, като потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране. Възражения
срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги могат да се правят
писмено през ВиК оператора в срок от 7 работни дни, считано от датата на
получаване н фактурата.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същите е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
Спори
се между страните в производството дали за исковия период са обвързани от
облигационна връзка и съответно дали ответницата е собственик на процесния имот.
Ищецът
основава качеството на ответницата на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги с
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. С депозираното
възражение в заповедното производство, както и с писмения отговор на исковата
молба ответницата не е оспорила това обстоятелство. Същата поддържа, че
претендираната стойност на доставеното количество вода през исковия период е
завишено по размер, както и вземането е погасено по давност. Това обстоятелство
не е оспорено и в първото редовно открито съдебно заседание, след депозиране на
молба от ищеца от 28.05.2019 г., в която поддържа безспорност на този факт
между страните. Макар заявено в контекста на редовността на исковата молба, с
която СРС е сезиран, ответницата е заявила, че имотът е съсобствен. По този
начин същата релевира възражение за намаляване обема на отговорността й. На
основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на ответницата е да докаже,
че отговаря за част от задължението за стойността на оказаните през исковия
период ВиК услуги.
Съгласно експертните заключения
на вещите лица В.С.и инж. С.Я., обсъдени по – горе, на 20.12.2016 г. е
представено при ищеца удостоверение за наследници, въз основа на което е закрит
клиентски номер ********** с титуляр З.П.В.и е открит клиентски номер*****с
титуляр А.П.Н., в качеството й на наследник. Липсват данни че същата е един от
наследниците на З.В.. Поради смяна на собствеността ищецът е префактурирал
начислените водни количества за периода 01.02.2015 г. – 16.12.2016 г., като
сумите са отнесени по партидата на ответницата. Експертните заключения не са
оспорени от страните, както и не са ангажирани доказателства, които да
разколебаят или опровергаят изводите им, както и проверената при ищеца
документация. Ето защо въз основа на тях и с оглед направените от ответницата
признания, се налага извода, че страните са били обвързани от облигационно
правоотношение, считано от 01.02.2015 г., като ответницата има качеството
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги от този момент. Същата не
е ангажирала доказателства в подкрепа на възражението си, че не следва да
отговаря за цялото задължение поради наличието на съсобственост по отношение на
процесния имот. С оглед на това същото се явява неоснователно.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че страните в производството са
били обвързани от облигационна връзка, считано от 01.02.2015 г., възникнала по
силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от съответния
регулаторен орган, в съответствие с изискванията на чл.8 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда да присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Нормата на чл.11,
ал.7 и 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
предвижда задължение за всички ВиК оператори да публикуват одобрени от КЕВЪР
общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един
централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не
са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество
заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в
допълнителни писмени споразумения.
В случая ответницата
не се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение
предвидената в нормата на чл.298, ал.1, т.2 ТЗ последица – общите условия на
ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл.11, ал.7
и ал.8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
периоди (решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО;
решение № 191/06.10.2015 г., по гр. д. № 496/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО,
постановени по реда на чл.290 ГПК и др.).
По изложените
съображения въззивният съд счита, че жалбоподателят има качеството на потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги за периода 01.02.2015 г. –
16.08.2018 г. за процесния имот.
Ответницата своевременно е
релевирала възражение за изтекла погасителна давност. Предвид разясненията,
дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, вземанията на ищеца са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД,
поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на ВиК услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Ето
защо и с оглед разпоредбата на чл.114 ЗЗД, погасени по давност са вземанията на
ищеца, чиято изискуемост е настъпила 3 години преди завеждане на делото.
На
основание чл.422, ал.1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая това е сторено на
29.08.2018 г. С оглед на това погасени по давност са вземанията, чиято
изискуемост е настъпила преди 29.08.2015 г. Това са вземанията за периода от 17.06.2015
г. – 16.08.2018 г., доколкото на 16.07.2015
г. е съставена фактурата за периода 17.06.2015 г. – 16.07.2015 г., платима след
изтичане на 30 дни: до 16.08.2015 г. Нейният
размер възлиза на 840, 86 лв. – главница и 37, 37 лв. лихва за забава за
периода 17.03.2017 г. – 16.08.2018 г., съгласно заключението на вещото лице Виолета
Стоянова. Ето защо предявеният иск е основателен в посочените размери и
периоди.
Тъй като изводите на двете
инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 840, 86 лв. – главница за
периода 17.06.2015 г. – 16.08.2018 г. и за сумата от 37, 37 лв. – лихва за
забава за периода 17.03.2017 г. – 16.08.2018 г., като искът следва да се уважи
в тази му част, а решението в останалата част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
В полза на жалбоподателя следва
да се присъди, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 17, 56 лв. –
сторени разноски във въззивното производство по съразмерност, както и 21, 42
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на делото в полза
на ищеца следва да се присъди сумата от 103, 26 лв., на основание чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК, представляваща сторени разноски в исковото производство пред СРС и
21, 42 лв. – юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска, както и сумата от 17, 56 лв. – държавна такса и 10, 71 лв. –
юрисконсултско възнаграждение по съразмерност за заповедното производство.
Обжалваното решение следва да се
отмени в частта, с която в тежест на ищеца е възложена сумата над 392, 89 лв.
до 500 лв. – разноски в исковото производство, както и за сумата над 392, 89
лв. до 500 лв. – разноски в заповедното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 157793/04.07.2019 г., постановено по гр. д. № 74009/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове от „С.В.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, сграда **, срещу А.П.Н., ЕГН **********,*** – адв. К.К., с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 840, 86 (осемстотин и четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки) лв. – главница за предоставени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води през периода 17.06.2015 г. – 16.08.2018 г. в имот, находящ се на адрес в гр. София, ж. к. „*******“, бул. „***********, клиентски № *******, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018 г. до изплащане на вземането, за периода 17.06.2015 г. – 16.08.2018 г. и за сумата от 37, 37 (тридесет и седем лева и тридесет и седем стотинки) лв. – лихва за забава за периода 17.03.2017 г. – 16.08.2018 г., както и В ЧАСТТА, с която „С.В.“ АД, ЕИК *******, е осъден да заплати на А.П.Н., ЕГН **********, сумата над 392, 89 (триста деветдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки) лв. до 500 (петстотин) лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото и сумата над 392, 89 (триста деветдесет и два лева и осемдесет и девет стотинки) лв. до 500 (петстотин) лв. – разноски в заповедното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „С.В.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, ж. к. „*******“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сграда **, срещу А.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен адрес *** – адв. К.К., съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, че А.П.Н., ЕГН **********, дължи на „С.В.“ АД, ЕИК *******, сумата от 840, 86 (осемстотин и четиридесет лева и осемдесет и шест стотинки) лв. – главница за предоставени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води през периода 17.06.2015 г. – 16.08.2018 г. в имот, находящ се на адрес в гр. София, ж. к. „*******“, бул. „***********, клиентски № *******, ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 37, 37 (тридесет и седем лева и тридесет и седем стотинки) лв. – лихва за забава за периода 17.03.2017 г. – 16.08.2018 г., за които е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 57503/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157793/04.07.2019 г., постановено по гр. д. № 74009/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 113 състав В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА А.П.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** и със съдебен адрес *** – адв. К.К., да заплати на
„С.В.“ АД, ЕИК *******, с адрес ***, ж. к. „*******“, ул. „Бизнес парк София“ №
1, сграда **, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 17, 56 (седемнадесет лева и петдесет и шест стотинки) лв. – сторени
разноски във въззивното производство по съразмерност, на основание чл.78, ал.1
вр. с ал.8 ГПК, сумата от 21, 42
(двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки) лв. – юрисконсултско
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство на страната във
въззивното производство, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 103, 26 (сто и три лева и двадесет и
шест стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, представляваща сторени
разноски в исковото производство пред СРС, сумата от 21,
42 (двадесет и един лева и четиридесет и две стотинки) л.в., на основание
чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска, сумата от 17, 56 (седемнадесет лева и петдесет и шест стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК – сторени разноски в заповедното производство, както
и сумата от 10, 71 (десет лева и седемдесет и една стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение по съразмерност за
заповедното производство.
Решението не подлежи обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.