Решение по дело №1763/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260360

гр. Перник, 21.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                                       Районен съдия: Адриан Янев

                                                                                                                                                                            

като разгледа гр. д. № 01763 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Елит Ойл - София“ ЕООД, с която се иска осъждане на „Ка- Ив Плюс“ ООД да заплати сумата в размер на 4800 лева, представляваща незаплатена цена на закупени стоки (различни видове масло и антифриз, както и части за автомобили), за което е издадена фактура №**********/01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1332,40 лева – мораторна лихва (върху остатъка от главница в размер на  25 788,22 лева), считано от 02.02.2018 г. до 06.08.2018 г., сумата от 2338,89 лева – мораторна лихва (върху остатъка от главницата в размер на 20000 лева), считано от 07.08.2018 г. до 01.10.2019 г., сумата от 56,83 лева - мораторна лихва (върху остатъка от главницата в размер на 6200 лева), считано от 02.10.2019 г. до 03.11.2019 г. и сумата от 150,67 лева - мораторна лихва (върху остатъка от главницата в размер на 4800 лева), считано от 04.11.2019 г. до 24.02.2019 г. Претендират се разноски в настоящото производство, както и сторените по обезпечителното и изпълнителното производство.

Твърди се за наличието на сключен договор за продажба, по силата на който ищцовото дружество доставило на ответната страна различни видове масло и антифриз, за което била издадена фактура № **********/01.02.2018 г. на стойност 30 858,36 лева. Извършено било частично сторниране на фактурата, при което дължимата сума възлизала на 25 788,22 лева. Ответното дружество изпаднало в забава и впоследствие направило три плащания, с които частично погасил вземанията си. Твърди се за наличието на издадена обезпечителна заповед в полза на ищеца. 

Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с която не се оспорва дължимостта на сумата в размер на 4800 лва – стойността на доставени стоки по фактура №**********/01.02.2018 г., както и размерите на претендираните лихви за забава. Противопоставя се на искането за заплащане на разноски, направени по обезпечителното и изпълнителното производство.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

Не се спори, че на 01.02.2018 г. ищцовото дружество доставило на ответното дружество стоки (различни видове масло и антифриз, както и части за автомобили), които са на стойност 30 858,36 лева, за което е издадена фактура №**********/01.02.2018 г., подписана от представител на ответника.

Впоследствие били издадени кредитни известия както следва: № **********/20.06.2018 г. на стойност 3204,52 лева; № **********/21.07.2018 г. на стойност 1787,92 лева и № **********/23.07.2018 г. на стойност 77,70 лева, с което задълженията на ответното дружество към ищеца възлизали на 25 788,22 лева – стойността на доставената стока.

Последвали са частични плащания от ответника както следва: 5 788,22 лева на 07.08.2018г.; 13 800 лева на 02.10.2019 г. и 1 400 лева на 04.11.2019 г., при което незаплатената цена на доставените стоки е в размер на 4800 лева. 

Установява се още, че в полза на ищеца е издадена обезпечителна заповед по гр. д. № 10185 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Не се оспорва доставянето на стоки, за което е издадена процесната фактура. Не се оспорва и размера на незаплатената цена, която по силата на чл. 327, ал. 1 ТЗ се дължи  от момета на доставка, т. е. на 02.02.2018 г. ответникът изпада в забава. Ответникът не оспорва и размерите на мораторната лихва, съобразени с датите на частичните плащания. С оглед изявлението на ответника и писмените доказателства по делото се налага извод за основателност на предявените искове.

По разноските:

Спорът е концентриран дали се дължат разноски, направени в обезпечителното и изпълнителното производство.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото производство съответни на уважената част на исковете. В настоящото производство са направени следните разноски: 341,12 лева – държавна такса и 763 лева за адвокатски хонорар, който е платен по банков път (видно от платежно нареждане).  

Неоснователно е направеното с молба от 29.09.2020 г. възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. В чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, е посочен следният минимален хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по дела: при интерес от 5000 до 10 000 лв. - 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. Съобразявайки общият материален интерес на делото, то съдът намира, че минималният размер е 756 лева, т. е. разликата от 7 лева е незначителна.

В обезпечителното производство по гр. д. № 10185 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, ищецът е направил следните разноски:  40 лева – държавна такса и 534 лева - адвокатски хонорар, който е платен по банков път (видно от платежно нареждане). Основателно е направеното с молба от 29.09.2020 г. възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Минималният размер е 500 лева – чл. 7, ал. 1, т. 5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, то хонорарът следва да се намали до 500 лева.

Неоснователни са възраженията на ответника, че не се дължат разноски в обезпечителното производство. Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/2013, отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното уважаване или отхвърляне.

Цитираното тълкувателно решение разглежда въпроса единствено по отношение на направените в хода на съдебното производство разноски по обезпечението на иска. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата част (по налагане на допуснатите обезпечителни мерки) това са разноски по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния изпълнител (в този смисъл определение № 845 от 05.12.2011г. на ВКС по ч. т. д. № 648/2011 г., I т. о., ТК,., определение № 876 от 02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г., I т. о., ТК и др, както и  Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК).

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА „Ка- Ив Плюс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Бачо Киро“ № 29 ДА ЗАПЛАТИ на „Елит Ойл - София“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гео Милев“ № 42, вх. „Б“, ет. 3, ап. 1, сумата в размер на 4800 лева, представляваща незаплатена цена на закупени стоки (различни видове масло и антифриз), за което е издадена фактура №**********/01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1332,40 лева – мораторна лихва (върху остатъка от главница в размер на  25788,22 лева), считано от 02.02.2018 г. до 06.08.2018 г., сумата от 2338,89 лева – мораторна лихва (върху остатъка от главницата в размер на 20000 лева), считано от 07.08.2018 г. до 01.10.2019 г., сумата от 56,83 лева - мораторна лихва (върху остатъка от главницата в размер на 6200 лева), считано от 02.10.2019 г. до 03.11.2019 г. и сумата от 150,67 лева - мораторна лихва (върху остатъка от главницата в размер на 4800 лева), считано от 04.11.2019 г. до 24.02.2019 г.

ОСЪЖДА „Ка- Ив Плюс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Бачо Киро“ № 29 ДА ЗАПЛАТИ на „Елит Ойл - София“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Гео Милев“ № 42, вх. „Б“, ет. 3, ап. 1  сумата в размер на 1104, 12 лева, представляваща направени разноски държавна такса и  адвокатски хонорар в настоящото исково производство и сумата в размер на 540 лева – направени разноски за държавна такса и адвокатски хонорар в обезпечителното производство по гр. д. № № 10185 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО ОС РИГИНАЛА :В.А.