№ /01.11.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в
публичното заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
с участието на секретаря Ангелина
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№
2288 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.99б ал.23 вр.чл.99 ал.1 от Закона за гражданската регистрация
вр.чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Е.Ю.М., ЕГН **********,***, против
мълчаливия отказ на кмета на Община Варна по нейн сигнал рег.№
РД19010825ПР/12.06.2019г за заличаване на адресната регистрация по постоянен
адрес на лицето С.В.А.на адрес: гр. Варна, ***Жалбоподателката твърди, че отказът е
незаконосъобразен на първо място поради неспазване на установената със Закона
за гражданската регистрация форма по см.чл.146 т.2 от АПК, поради което подлежи
на отмяна само на това основание; както и неправилно приложение на материалния
закон по см.чл.146 т.4 от АПК, като сочи, че в случая липсва нейното изрично
съгласие като собственик на жилището, в което е регистрирано по постоянен адрес
посоченото лице. С тези съображения
настоява за отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката на
административния орган за произнасяне по заявлението й в цялост; претендира и
сторените в производството разноски. В съдебно заседание жалбоподателката
поддържа лично жалбата си. С молба-становище от 30.09.2019г допълва твърденията
са за незаконосъобразност на мълчаливия отказ с нарушение на регламентираното с
чл.8 от ЕКПЧ право на несмущавано ползване на личното й жилище; сочи, че в
случая липсва както правна, така и фактическа връзка на лицето С.А.с
горепосочения адрес; счита, че в съответствие с нормата на §1 т.3 от ДР на ЗГР
след заличаване на адресната му регистрация по адреса на нейното жилище, следва
да се възстанови служебно предходния му постоянен адрес, а при липса на такъв
следва да се приложи по аналогия чл.93 ал.4 от ЗГР относно български граждани,
живеещи в чужбина и без постоянен адрес в РБ, които се вписват служебно в
регистъра на населението на район „Средец“ на гр.София.
Ответникът кмета на Община Варна
чрез процесуалния си представител ю.к.П.Н. оспорва жалбата като неоснователна;
с писмена молба с.д.№14301/25.09.2019г сочи, че е спазена процедурата по
заявлението на Е.М., обсъдени са всички събрани доказателства, а формираният
мълчалив отказ е в съответствие и с материалния закон, в подкрепа на което
излага мотивирани съображения, с настояване за отхвърляне на неоснователната
жалба.
След преценка на събраните в
производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна
следното:
С н.а. №145 от 09.06.2017г жалб.Е.М.
е придобила собствеността върху апартамент 12, находящ се в гр.Варна, ***,
идентифициран с площ и граници, ведно с прилежащото му избено помещение и
принадлежащите му общи части.
Началото на производството по
чл.99б от ЗГР е поставено с нейн сигнал рег.№РД19010825ПР/12.06.2019г, в който
е изложила, че на адреса на жилището й преди много години е бил регистриран С.В.А.–
еднокръвен брат на майка й и нейна праводателка П. М.; че А. не живее на този
адрес от близо 40 години, че никога не е бил собственик, няма достъп и не живее
там и понастоящем; че тя няма никакъв контакт с него и никой от семейството й
не поддържа отношения с него от години; че не е давала съгласие той да бъде
регистриран на нейния адрес; но въпреки това постоянно получава кореспонденция
за него на адреса на имота си, който е посещаван от служители на НАП, общинска
полиция, частни и публични съдебни изпълнители, фирми за събиране на вземания и
пр., което създава притеснения за нея и за семейството й. Предвид липсата на
всякаква правна и фактическа връзка с този адрес, М. *** да заличи адресната
регистрация по постоянен и настоящ адрес на С.В.А.на ***.
Със Заповед №298/17.06.2019г на
кмета на район „Приморски“ на осн.чл.99б ал.1 от ЗГР е назначена комисия за
извършване на проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна
регистрация, с която е разпоредено извършване на проверка в 7-дневен срок от
служител на ІІ РУМВР- Варна относно обстоятелствата съгл.чл.140а ал.1 т.11 от
Наредба №РД-02-20-9/21.05.2012г за функциониране на единната система за
гражданска регистрация. Тази проверка е документирана с докладна записка
рег.№РД19010825ПР_001ПР/25.06.2019г на район „Приморски“, изготвена от
полицейски инспектор във ІІ РУ МВР-Варна, в която са възпроизведени данните,
предоставени от Е.М. (идентични с изложеното в сигнала й), и са изброени
регистрираните на адрес гр.Варна, *** лица, сред които и С.В.А., ЕГН **********
– вуйчо на заявителката, регистриран от 03.04.2000г (писмо
рег.№ИАО19000738ПР_001ПР/19.06.2019г от кмета на район „Приморски“ до началника
на ІІ РУ МВР – Варна), както и неговата майка и баба на заявителката;
установено е, че в момента на проверката на адреса живеят жалбоподателката,
съпруга им и тяхното дете.
На 25.06.2019г назначената
комисия съставила Протокол за извършена проверка, в който е възпроизведено
съдържанието на жалбата на М., на докладната записка, и са цитирани
установените при извършената служебна проверка в НБД „Население“ данни, въз
основа на които е прието, че предвид датата на вписване на адресната
регистрация – постоянен адрес от 03.04.2000г и настоящ адрес от преди 2000г на С.А.на
адрес гр.Варна, ***, адресната регистрация на посоченото лице е извършена
съгласно действащите към 01.01.2000г разпоредби на чл.92 от ЗГР; че подадените
заявление за постоянен адрес и адресна карта за настоящ адрес от А. не се
съхраняват поради изтекъл срок за съхранението им в администрацията съгл.чл.140
ал.5 от Наредба №РД-02-20-9 от 21.05.2012г за функциониране на Единната система
за гражданска регистрация (Наредбата); че според данните от полицейската
проверка С.А.не живее на този адрес повече от 40 години, във връзка с което е
извършил нарушение по чл.99 ал.1 от ЗГР. Комисията е взела решение да предложи
на кмета на Община Варна да издаде заповед на осн.чл.140а ал.4 от Наредба №
РД-02-20-9 от 21.05.2012г вр.чл.99 ал.1 от ЗГР за заличаване на адресната
регистрация на С.В.А.само по настоящ адрес.
Със Заповед №2893/15.07.2019г,
въз основа на протокола от 25.06.2019г на Комисията, кметът на Община Варна е
наредил да се заличи адресната регистрация по настоящ адрес:*** на лицето С.В.А.с
оглед несъответствие с изискванията на чл.99 ал.1 от ЗГР вр.чл.140а ал.4 от
Наредбата. Компетентният административен орган - кметът на Община Варна, не се
е произнесъл по искането на Е.М. за заличаване на адресната регистрация на
лицето и по постоянен адрес, с което е формиран мълчалив отказ по тази част от
искането й.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по
административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които
са последователни, безпротиворечиви и взаимно допълващи се, и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
законоустановения срок по чл.149 ал.2 от АПК, от легитимиран субект – подател
на искането по чл.99б от ЗГР, и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.
На първо място следва да се
посочи, че предвид липсата на изрична забрана за постановяване на мълчалив
отказ по искания по чл.99б в специалния ЗГР (каквато например съществува в
ЗДОИ), формирането на такъв само по себе си не е достатъчно основание за
отмяната му като незаконосъобразен поради липса на форма, в какъвто смисъл е
първото възражение на жалбоподателката.
Съгласно чл.92 ал.1 от ЗГР (в
редакцията ДВ бр.67 от 1999г., в сила от 1.01.2000г.), адресната регистрация се
извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето. С изменението на чл.92
ал.1 и ал.3 от ЗГР (ДВ, бр.9 от 2011г., изм.бр.39, в сила от 20.05.2011г.) е
въведен разрешителен режим – заявителят следва да представи документ за
собственост/документи за ползване на имота за жилищни нужди/други документи,
доказващи собствеността или ползването на имота, както и да представи писмено
съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик чрез декларация по
образец.
Действително към датата на
извършване на процесната адресна регистрация на С.А.през 2000г е действал
старият режим, при който е било достатъчно заявление от лицето за извършване на
такава регистрация. Към момента на формиране на мълчаливия отказ през 2019г обаче
измененият чл.92 ал.3 от ЗГР (нова - ДВ бр.9 от 2011г.) въвежда като изискване
писмено съгласие на собственика чрез декларация по образец, подадена лично пред
органа по ал.1, или с нотариална заверка на подписа. Следователно по аргумент
на противното, при наличието на изрично несъгласие на собственика, какъвто е
настоящият случай, адресната регистрация по постоянен/настоящ адрес на друго
лице, което не е собственик на този имот, не живее на този адрес и собственикът
на този имот не желае други лица (извън самия него или тези, за които е дал
съгласието си) да имат адресна регистрация по постоянен и настоящ адрес на този
имот, адресната регистрация следва да бъде заличена.
Обстоятелството, че към момента
на регистрацията по постоянен адрес на С.А.по стария режим на ЗГР тя е била
законна, не може да се възприема като основание за отказ това лице да бъде
служебно пререгистрирано или да бъде заличено от този адрес. Подобно тълкуване
би било в противоречие с останалите разпоредби на ЗГР, както и на целта на самия
закон, понеже неоправдано засяга интересите на собственика на имота, давайки
необоснован приоритет на лица, които с бездействието си – незаявяване на
промяна на адреса, са нарушили нормите на ЗГР, за което е следвало да бъде
ангажирана административнонаказателната им отговорност. Освен това следва да се
има предвид и нормата на чл.89 от ЗГР, според която адресът е еднозначното
описание на мястото, където лицето живее или където получава кореспонденцията
си. Това е и целта на адресната регистрация – да се удостовери връзката на
конкретно лице с конкретно място, което значи, че при преценката дали адресната
регистрация е извършена в съответствие с чл.92 от ЗГР, следва да се проверят и
отчетат и новонастъпилите обстоятелства, а именно – липсата на данни това лице
да е живяло на адреса поне от 2017г, когато жалбоподателката е придобила имота,
а според нея – и в продължителен период преди това, което еднозначно сочи, че
за С.А.не съществува връзка с конкретния адрес. Дори към 2000г спрямо него да са
били налице условията за извършване на адресна регистрация, към момента на формирания
мълчалив отказ основанията за съществуването на такава регистрация вече са
отпаднали. Съгласно чл.91 от ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване
на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението, който адрес е
определен в чл.89 от Закона, а според чл.92 от ЗГР (в актуалната към 2000г
редакция) адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при
заявяване от лицето. Значението на адреса на гражданите е определено със закон
и несъответствието на вписания такъв в официалните регистри и документи за
самоличност с фактическия влече съответните правни последици. С разпоредбата на
чл.108 ал.1 от ЗГР законодателят е предвидил институциите, физическите и
юридическите лица, получили данни от ЕСГРАОН, в случаи на установено
противоречие, неточност или непълнота в тях да могат да поискат тяхната
корекция, а с ал.2 е предвидено задължение на съответната администрация,
отговорна за достоверността на предоставените данни, да извърши корекция. След
като в правомощията на кмета на общината, района или кметството или определени
от тях длъжностни лица е извършването на адресна регистрация, с оглед нормата
на чл.108 от ЗГР е налице възможност за извършване на корекция при установено
противоречие в получените от ЕСГРАОН данни относно лицето, чиято адресна
регистрация е извършена на адреса на жалбоподателката, въпреки нейното изрично
несъгласие. Следователно при констатирано противоречие в данните от ЕСГРАОН,
каквото безспорно представлява несъответствието между формалната адресна
регистрация и фактическото положение, кметът на общината следва да издаде
заповед за заличаване на адресна регистрация съгласно чл.99б ал.3 от ЗГР.
По изложените съображения съдът
преценява формирания мълчалив отказ като незаконосъобразен поради противоречие
с приложимите материалноправни норми, което налага отмяната му. С оглед
спецификата на дейността по извършване на заличаване на постоянния адрес, т.е.
естеството на акта не позволява решаването на въпрос от съда по същество,
следва на основание чл.172 ал.2 вр.чл.173 ал.2 от АПК да се изпрати преписката
за произнасяне по искането на жалбоподателката за заличаване на постоянния
адрес на С.В.А., който адрес съвпада с адреса на имота, собственост на жалб.Е.М.,
при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането
на закона.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателката за присъждане на разноски е основателна и
следва да бъде уважена в размер на 10лв. платена ДТ.
Предвид изложеното и на
осн.чл.172 ал.2 вр.чл.173 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета на
Община Варна по искането на Е.Ю.М., ЕГН **********, с рег.№РД19010825ПР/12.06. за
заличаване адресната регистрация по
постоянен адрес на лицето С.В.А., ЕГН ***********, и
ИЗПРАЩА делото като преписка на кмета
на Община Варна за ново произнасяне по искането на Е.М. в тази му част, в
съответствие с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Е.Ю.М., ЕГН **********,***, сторените в
производството разноски в размер на 10 (десет) лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Преписи от решението да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: