Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13260 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Е.Б.Т.“ ЕАД срещу решение от 04.07.2018 г. по гр.д. №45803/2017 г. на
Софийския районен съд, 81 състав, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя срещу К.П.П. установителен иск с правно основание чл.422 вр.
чл.415 ал.1 ГПК за сумата от 12,96 лв., представляваща стойността на услугата
„дялово разпределение“ за периода мес.05.2014 г. – мес.04.2016 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. № 14556/2017 г. по
описа на СРС, 81 състав.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че не е носител на активната материална легитимация да претендира
възнаграждение за извършената от третото лице-помагач услуга „дялово
разпределение“, което възнаграждение се дължи от абоната по силата на ОУ.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната му част и да уважи предявения установителен иск за възнаграждение
за услугата „дялово разпределение“. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна К.П.П. в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. оспорва същата. Претендира
разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Решението
на СРС в частта, в която предявените установителни искове за стойността на
доставената топлинна енергия и за лихва за забава върху нея са уважени, не е
обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочената по-горе част, то наличието на облигационна връзка - договор за продажба на топлинна енергия между топлопреносното дружество – ищеца и собственика или
ползвателя на топлоснабдения имот – ответника е установено със сила на
присъдено нещо, а спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху обстоятелството дали ищецът е активно легитимиран да
претендира заплащането на възнаграждение за извършената от третото лице-помагач
услуга „дялово разпределение“.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката
/ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се
създава по силата на закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и
собственика или ползвателя на топлоснабдения имот - ответника. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по
правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в един
централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Съгласно чл.33 ал.1 от процесните ОУ, месечната дължима от
купувача сума за топлинна енергия се състои от два компонента – сума, формирана
по цена за потребена топлинна енергия и сума, формирана по цената за услугата
„дялово разпределение“, а според чл.34 ал.1 ОУ, купувачите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и за дяловото разпределение
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за която се отнасят. В настоящия
случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена /по делото са
събрани доказателства, че за топлоснабдения имот са съставени изравнителни
сметки на база извършените от третото лице-помагач три отчета на уредите,
носещи подпис на потребител/, като съгласно заключението на ССчЕ, което съдът
кредитира напълно, размерът на това вземане възлиза на 12,96 лв. за периода
мес.05.2014 г. – мес.04.2016 г.
Поради изложеното съдът намира, че
предявеният иск е основателен до размера на сумата от 12,96 лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен искът за стойността на услугата „дялово
разпределение“ за периода мес.05.2014 г. – мес.04.2016 г. и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявеният
иск бъде уважен за пълния претендиран размер. Решението следва да се отмени и в
частта, в която ищецът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 50,00
лв., представляваща държавна такса и сумата от 5,00 лв. в случай на издаване на
изпълнителен лист, и вместо него следва да бъде постановено друго, с което
посочените по-горе суми бъдат възложени в тежест на ответника.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника
на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят допълнително разноски
за производство пред СРС, както следва: в заповедното размер на сумата от 1,66
лв. и в исковото производство – в размер на сумата от 12,76 лв., и за
въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №443782/04.07.2018 г., постановено по гр.д. №45803/2017
г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от „Е.Б.Т.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***7, срещу К.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, иск
с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК за сумата
от 12,96 лв., представляваща стойността на услугата „дялово разпределение“ за
периода мес.05.2014 г. – мес.04.2016 г., и в частта, в която „Е.Б.Т.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***7,
е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 50,00 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 5,00 лв. в
случай на издаване на изпълнителен лист, и
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 вр. чл.415
ал.1 ГПК, че К.П.П., ЕГН **********,
адрес: ***, дължи на „Е.Б.Т.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***7, на основание
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ сумата от 12,96 лв., ведно със законната
лихва, считано от 16.02.2017 г. до окончателното изплащане, представляваща
стойността на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.05.2014 г. –
мес.04.2016 г. за имот с ИТН №1953152, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №14556/2017 г. по описа на СРС, 81 състав.
ОСЪЖДА
К.П.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати по сметка на СРС на основание чл.77 ГПК
сумата от 50,00
лв., представляваща държавна такса и сумата
от 5,00 лв. в случай на издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА
К.П.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „Е.Б.Т.“ ЕАД, ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***7, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата
от 1,66 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, сумата от 12,76 лв., представляваща разноски в
исковото производство пред СРС и сумата от 125,00 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.