Р Е
Ш Е Н
И Е
№..................................................2021г.,
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ
състав
в публично заседание на трети февруари 2021г.,
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
с участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1148/2020г.
по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Трафикбилд
Инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково,
обл.Варна, м-ст „Варненски път“, имот № 039002, представлявано от управителя Н.Д
Д., срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000319003506-091-001/06.01.2020г., издаден
от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение по жалба срещу
ревизионен акт № 60/07.04.2020г. на Директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест
на дружеството са установени допълнителни задължения за данък върху дивидентите
и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ за данъчен период /д.п./
2017г. в размер на 16 700 лева – главница и 3 270.68 лева – лихви.
Твърди се незаконосъобразност на РА поради
издаването му при съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост. Конкретно се сочи, че за да
установят посочените в РА задължения, ревизиращите органи не са взели предвид,
представения от дружеството „Протокол на едноличен собственик на капитала
„Трафикбилд“ ЕООД от 02.07.2010г., съгласно който е взето решение за
разпределяне на неразпределена печалба от предходни периоди: 2004г. - 2009г., в
размер на 346 605.35 лв. Оспорва се като необоснован с представените
доказателства изводът на приходните органи, че решението за разпределение на
дивидента е взето през четвъртото тримесечие на 2017г., а не на вписаната в
протокола дата – 02.07.2010г. Аргументира се, че протоколът от общото събрание
на съдружниците на ревизираното лице от 02.07.2010г. носи нотариална заверка от
14.09.2010г., т.е. притежава достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.144 от АПК, поради което от тази дата възниква задължение за
дружеството по чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ да удържи и внесе дължимия данък върху
разпределения дивидент в срок до края на месеца, следващ месеца, през който е
взето решението за разпределение на дивиденти. Посочва се, че обстоятелството,
че задълженото лице не е изпълнило задължението си по чл.65, ал.3 от ЗДДФЛ е
основание да му се търси административнонаказателна отговорност, но не е
обстоятелство, от което следва, че това задължение може да се прехвърли и
породи правни последици, в периода на фактическото изплащане на дивидентите по
взето решение от едноличния собственик на капитала. Сочи се, че изводите
наведени от ревизиращите органи за недобросъвестно поведение на дружеството при
представяне на документи, изискани при ревизията и по – конкретно протокол от
02.07.2010г., са неоснователни. Още при извършената първоначална проверка са
представени както писмени обяснения, така и счетоводни документи и препис от
Протокола от 02.07.2010г. с нотариална заверка на 01.03.2019г. Твърди се, че
нотариалните заверки се отнасят до един и същи документ – протокол на
едноличния собственик на капитала на „Трафикбилд“ ЕООД, на който са направени
два заверени нотариални преписа – на 14.09.2010г. и на 01.03.2019г., като
вторият е направен във връзка с искането да бъде представен оригинала на
протокола по време на проверката, като съгласно разпоредбата на чл.170, ал. 2
от ГПК във вр. с пар. 2 ДОПК, този официално заверен документ се ползва с
доказателствената сила на оригинала. На изложените основания се отправя искане
за отмяна на РА.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
представител по пълномощие адв.К., поддържа подадената жалба. Моли за отмяна на
РА в обжалваната част и за присъждане на сторените по делото разноски съгласно
представен списък.
Ответникът по жалбата – Директорът на
дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител – гл.ю.к.Е,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли същата да бъде
отхвърлена. В депозирана по делото писмена защита навежда подробни аргументи за
законосъобраност на РА. Претендира
присъждане на разноски в полза на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП
независимо от изхода на правния спор, тъй като по делото са ангажирани
доказателства, които не са представени по време на ревизията и в хода на
административното обжалване на РА.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата срещу РА, потвърден с решение на
Директора на Дирекция „ОДОП”-Варна, е подадена пред надлежния съд, от
легитимирано лице, в законоустановения по чл.156 ал.1 от ДОПК срок, отговаря на
изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК, като е налице и правен интерес от
обжалването, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността:
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по издаване на обжалвания ревизионен
акт е започнало въз основа заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000319003506-020-001/06.06.2019г.
/л.2/, издадена от Е.С Х., на длъжност Началник сектор, съгласно която
ревизията е с обхват установяване на задължения за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за периода от
01.01.2016г. до 31.12.2018г., като е посочено, че ревизията следва да завърши в
срок до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 19.06.2019г.
Със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000319003506-020-002/18.09.2019г.,
издадена от Е.С Х., е изменена първоначално издадената ЗВР по отношение на
срока за извършване на ревизията, като е определено същата да завърши до
19.11.2019г. Лицето, издало посочените заповеди, е надлежно оправомощено да
издава ЗВР със Заповед № Д-14/03.01.2017г. и Заповед № Д-1249/30.06.2017г. /л.5
и 6/ на Директора на ТД на НАП Варна.
В рамките на срока по чл.117, ал. 1 от ДОПК
определеният със ЗВР екип е изготвил Ревизионен доклад /РД/ №
Р-03000319003506-092-001/03.12.2019г., фактическите констатации в който, ведно
с предложените за установяване задължения, са потвърдени с обжалвания РА,
издаден в сроковете и от органите по приходите, определени в чл.119, ал.2 от ДОПК, с който в тежест на „Трафикбилд“ ЕООД са установени допълнителни задължения
за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни
физически лица по ЗДДФЛ за д.п.2017г. в размер на 16 700 лв. – главница и 3 270.68
лв. – лихви.
След оспорване на РА в тази част по
административен ред, Директорът на Дирекция „ОДОП“ е потвърдил същия с Решение
№ 60/07.04.2020г.
В хода на ревизионното
производство са направени следните относими към предмета на делото фактически
констатации:
Установено е, че през
ревизирания период „Трафикбилд“ ООД извършва строителство на жилищни и
нежилищни сгради. Във връзка с определените задължения за данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица на
дружеството е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения от
ЗЛ /ИПДПОЗЛ/ № Р-3000319003506-040-001/13.06.2019г.
/л. 57/. Освен всички първични
документи в т.4 от същото, органите по приходите изрично са изискали Протоколи
за разпределение на дивиденти, договори за заеми, лизинг, запис на заповеди,
банкови извлечения, квитанции, ПКО, РКО, Протоколи и др.
След анализ на представения в хода на ревизията хронологичен регистър на
сметка 122 „Неразпределена печалба от минали години“ за периода 01.01.2016г. -
31.05.2019г. /л. 66/, ревизиращите са установили следното:
-в регистъра, с дата на осчетоводяване 30.06.2016г. е осчетоводен документ
с дата на съставяне 30.09.2010 г., с текст „разпр. печалба - протокол ОСС 02.07.2010г.“, като е
дебитирана сметка 122, срещу кредитиране на сметка 501 „Каса“ със сумата 104 000 лв.;
-по дебита на сметка 122 срещу кредита на сметка 503 „ПИБ АД/Юнионбанк АД“
с дата 17.10.2017г., е осчетоводена сума в размер на 230 000 лв., с
текстово пояснение „разпр. печалба – протокол
ОСС 02.07.2010г.“;
-по дебита на сметка 122 срещу кредита на сметка 500 „Вътрешни разчети“, с
датата на осчетоводяване 01.012018г. е осчетоводена сторно сума в размер на 334
000 лв., с текстово пояснение „разп. п-ба - протокол
ОСС 02.07.2010 г. – изправление“;
-по дебита на сметка 122 срещу кредита на сметка 493 „Н.Д“, с дата
01.01.2019г., е осчетоводена сума в размер на 334 000 лв., с текстово пояснение
„разпр. п- ба-протокол ОСС 02.07.2010г.
–изправление“;
-по дебита на сметка 122 срещу кредита на сметка 493 „Н.Д", с дата на
осчетоводяване 01.01.2019г. е осчетоводена сума в размер на 12 605.35 лв.
с текстово пояснение „Доосч. прот ОСС
02.07.2010г.”
С Протокол № 0878935/26.09.2019г.
/л.286/, са приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка,
приключила с Протокол № П-03000318213298-073-001/28.03.2019г. /л.284/. В хода на тази проверката с Искане за
представяне на документи от 13.12.2018 г. /л.281/ са
изискани документи във връзка с изразходвани средства от касата на дружеството.
В отговор, с писмо от 25.01.2019г. /л.280/ е представено обяснение, съгласно което в т.11 е посочено, че за периода от
01.01.2016 г. – 30.11.2018 г. няма взети решения
на общото събрание за разпределяне на дивиденти. В този период има изплатен
дивидент на собственика на капитала по решение от 02.07.2010г. В подкрепа на
обясненията е приложено платежно нареждане от дата 17.10.2017г. /л.276 и л.70/
за преведена сума в размер на 230 000 лв. от „Трафикбилд“ ЕООД на едноличния
собственик и по решение, взето на 02.07.2010г.
В изпълнение на допълнително връчено ИПДПО, с молба от 06.03.2019г. /л.169/, с опис са представени заверени копия на Протокол от 02.07.2010г. на едноличния собственик
на капитала на „Трафикбилд“ ЕООД /л.166/, с
нотариална заверка с peг. № 1430 от дата 01.03.2019 г. на Д.С – помощник нотариус.
Съгласно съдържанието на протокола, натрупаната печалба в размер на 346 605.35
лв., следва да бъде разпределена и да започне изплащане на сумата, като
дивидент на едноличния собственик Н.Д Д..
Депозирано е и писмено обяснение /л.165/, съгласно което Протоколът от
02.07.2010г., е пропуснат да бъде осчетоводен в счетоводните регистри и отчети
на дружеството през 2010г., тъй като тогава не е извършено плащане, което се
дължи на счетоводен пропуск. Този пропуск е констатиран през 2017г., когато е
извършено плащане. Осчетоводяването на платения дивидент през 2017г., е със
счетоводна статия 122/503- 230 000 лв. В обяснението е
посочено, че през 2010 г. не е удържан и внасян данък върху дивидента и не е
изплащан дивидент на собственика на капитала на дружеството. В т.2 е посочено,
че Протоколната книга на дружеството е на разположение в офиса, находящ се в
гр.Аксаково, м-ст Варненски път, имот № 39002, като не е приложено копие от
нея.
С ИПДПО от 26.09.2019г. /л.96/, от дружеството жалбоподател са изискани
писмени обяснения, относно причините, поради които не е осчетоводен Протоколът
на едноличния собственик на капитала от 02.07.2010г. Изискани са и всички
документи /банкови и касови/, удостоверяващи изплатен дивидент в размер на 346 605.35
лв., съгласно Протокол от 02.07.2010 г., в това число и
РКО от 30.09.2010г., за сума в размер на 104 000 лв.
В отговор на искането, на 21.10.2019г. /л.94/, са получени документи, в
т.ч. и РКО без номер, с дата 30.09.2010г., за изплащане на едноличния
собственик на капитала Н.Д, сумата в размер на 104 000 лв. /л.69/.
Органите по приходите са анализирали данните от декларираните от
ревизираното дружество в ТР счетоводни баланси, при което са установили, че към
31.12.2015г., дружеството е декларирало парични средства в брой 503 хил. лв. и
неразпределена печалба 1 038 хил. лв., към 31.12.2016г. - парични средства в
брой 633 хил. лв. и неразпределена печалба 1 092 хил. лв. и към
31.12.2017г. - в брой 9 хил. лв. и
неразпределена печалба 763 хил. лв.
Изискана е информация от нотариус С.Д., която с електронно съобщение от
декларирания електронен адрес за кореспонденция, е изложила доводи, че
адресираните искания са неправилни, тъй като не са отправени до нотариус С.Д.,
а до физическото лице С.Д.. Предвид това до нотариуса е изпратено ново искане,
но до датата на издаване на ревизионния акт не е получен отговор. Ревизиращите
органи са анализирали декларираните продажби в подадените дневници за продажби
от нотариус С.Д. за периода 01.01.2010г. до 30.11.2019г., с контрагент
„Трафикбилд“ ЕООД, с предишно наименование „Трафик консулт“ ЕООД /л.427- 424/,
при което са установили, че на датите на нотариалните заверки 01.03.2019г. и
14.09.2010г., не са налице издадени фактури от Нотариус С.Д. на ревизираното
дружество. Към тези дати са налице издадени фактури към дружество „Трафик
холдинг“ ЕООД, свързано с „Трафикбилд“ ЕООД лице по см. на § 1, т.3, б.“д“ и б.“м“ от ДР на ДОПК, с един и
същи собственик на капитала - Н.Д. Констатациите от проверката са документирани
с протокол от 03.01.2019 г. /л.429/.
След анализ на събраните доказателства в хода на ревизията, извършените
проверки на „Трафикбилд“ ЕООД, както и извършени справки в информационния масив
на НАП и Търговски регистър, органите по приходите са приели за установено
следното: Ревизираното дружество е представило РКО, без номер, с дата
30.09.2010г. с посочено основание - „дивидент - Решение ОСС 02.07.2010г.“ за
изплатена на Н.Д сума в размер на 104 000 лв. и платежно нареждане от
17.10.2017г., за изплатен дивидент на Н.Д в размер на 230 000 лв., с основание
Решение ОСС 02.07.2010г. Съгласно хронология на см.22 “Неразпределена печалба
минали години“, осчетоводяванията с дата 30.06.2016г. на документ от
30.09.2010г. по кредита на сметка 501 „Каса“ и дебита на сметка 122
„Разпределение на печалба за 2004г., 2005г., 2006г. и 2007г. са с общ размер
104 000 лв.
На 17.10.2017г., е осчетоводен
изплатен дивидент в размер на 230 000 лв. на Н.Д, като разпределена
печалба за 2007г. и 2008г. по дебита на сметка 122 и кредита на сметка 503,
съответно в размер на 70 544.71 лв. и 159 455.29 лв.
За периода от
01.01.2010г. до 31.12.2016г., в публикуваните ГФО дружеството не е декларирало
разпределение на натрупаната печалба от минали години. За първи път в
представения за публикуване ГФО за 2017г. и по-конкретно в Отчета за собствения
капитал, е отразено намаление на неразпределената печалба със сума в размер на
334 000 лв. /230 000 лв. плюс 104 000 лв./, представляваща - разпределение
на печалба, в това число за дивиденти.
Органите по приходите са
приели, че декларираното в ГФО за 2016г. и даденото в хода на проверката
обяснение, противоречи на представения в хода на ревизията счетоводен регистър
на сметка 501 „Каса“ за 2016г., на РКО от 2010г. за изплатен дивидент в размер
на 104 000 лева, на главна книга и оборотна ведомост за 2016г. Поради това са
счели, че отразената информация в счетоводния регистър на сметка 501 „Каса“ е
за целите на ревизията. В периода 2010г. - 2016г., дружеството не е разпределяло неразпределена
печалба от минали години и не е изплащало дивиденти.
Относно представения Протокол на едноличния
собственик на капитала на “Трафикбилд“ ЕООД от 02.07.2010г. е прието, че като
частен документ, същият представлява доказателство само относно това, че
изявленията в него са направени от посочения в него автор, но не и като
доказателства за вписаната в този документ дата. В този смисъл са счели, че
същият следва да се разглежда като
създаден и отразяващ взето решение през 2017 година.
В
обобщение органите по приходите са заключили, че решението за разпределяне на дивидент
за сумата от 334 000 лв. е взето през четвъртото тримесечие на 2017г. За РЛ е възникнало задължение да начисли и внесе данък върху дивидента по чл.46, ал.3
от ЗДДФЛ в размер на 16 700 лв. до края на месец януари 2018 година. Доколкото
това не е сторено от дружеството, с РА са начислени задължения в посочения
размер, а за невнасяне на данъка в законоустановения срок са начислени лихви за
забава в размер на 3 270.68 лв.
В хода на производството по административно
обжалване на РА пред Директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП,
решаващият орган е извършил анализ на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства и информация, въз
основа на което е приел за правилни изводите на органа по приходите и е
потвърдил РА.
С протоколно определение от открито съдебно
заседание на 05.08.2020г., на основание чл.193, ал.1 от ГПК е открито
производство по оспорване истинността на протокол на едноличния собственик на
капитала на „Трафикбилд Инвест“ ЕООД, с предишно наименование „Трафикбилд“ ЕООД
/“Трафикбилд консулт ЕООД“/ за проведено общо събрание на 02.07.2010г., относно
дата на съставяне, съдържание и датата на нотариалната заверка от нотариус С.Д.,
рег. № 6555/2010 година и рег. № 1430/01.03.2019г., находящ се на страница 408 и
страница 166 от административната преписка.
Във връзка с изрично разпределената
доказателствената тежест, в открито съдебно заседание, проведено на
05.08.2020г. пълномощникът на жалбоподателя е представил оригинала на протокола
от 02.07.2010г., както и оригинала на копието на същия, на което е направена
нотариална заверка. След извършена от съда съпоставка на представените оригинал и съответно
копие с нотариална заверка, с тези находящи се по делото, е констатирана
идентичност между същите.
По искане на ответника, по реда на 192 от
ГПК с писмо с.д. 13983/10.11.2020г. /л.91 от делото/ третото, неучастващо по
делото лице – нотариус С.Д., представя извлечение от Общ регистър за рег. № 6555/14.09.2010г.
и за рег. 1430/03.01.2019г. Към писмото е приложена фактура, издадена към рег.
№ 1430/01.03.2019г., а относно фактура, издадена към рег. № 6555/14.09.2010г.,
прави уточнение, че предвид изтеклия пет годишен срок за съхранение, не може да
представи копие на тази фактура.
С оглед дадени указания, с молба от
15.12.2020г. от пълномощника на дружеството жалбоподател е заявено, че в
счетоводството на същото не се съхранява първичен счетоводен документ за
платена нотариална услуга за направената на 14.10.2020под рег № 6555 от
нотарияс Д. нотариална заверка, снет от оригинала на Протокол от 02.07.2010г.
При направена проверка в дневниците за покупки на „Трафик холдинг“ ЕООД
/свързано лице/е установено, че за данъчен период м.09.2010г. е отразена
фактура № 15431/14.09.2010г., издадена от нотариус Д., с основание „нотариална
такса“, данъчна основа 15 лв. и ДДС – 3 лв. Дадени са обяснени, че управителят
на дружествата на тази дата са извършени няколко нотариални услуги на двете
дружества, като обаче са фактурирани само на едно от тях, поради идентичност на
приносителя – управители същите. С молбата е представено и извлечение от
дневника за покупки.
Предвид гореустановената фактическа
обстановка, за да се произнесе по жалбата, съдът съобрази следното:
По валидността на акта.
При дължимата пълна служебна проверка на
валидността и законосъобразността по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е
възложена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. РА е издаден от
компетентни органи – възложителя на ревизията и ръководителя на ревизията, в
съответствие с чл.119, ал.2 от ДОПК и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до
нищожност. В тази насока, в хода на съдебното дирене са събрани доказателства,
че лицата, издали и подписали ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА с електронен подпис, имат
валиден такъв, съобразно разпоредбата на чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Атакуваният по съдебен ред ревизионен акт,
чиято неразделна част е РД, е издаден в изискуемата от закона писмена форма –
арг. от чл. 120, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ, и обективира
както фактическите основания на органа по приходите във връзка с установените
данъчни задължения на ревизираното лице, така и правните основания за издаване
на акта. Установените публични задължения са конкретизирани по основание, по
размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема РА за съответстващ
на законовите изисквания за форма на административен акт.
По процесуалната законосъобразност на акта.
Жалбоподателят не твърди конкретни
нарушения на процесуалните норми, а при извършената служебна проверка съдът не
констатира такива. От приобщените по делото доказателства се установява, че в
хода на ревизията органите по приходите са извършили редица проверки и справки,
изготвени по предвидения в закона ред и съобразени при изготвяне на РД и РА. Всички, развити от
жалбоподателя, доводи изразяват по същество оспорване на материалната
законосъобразност на РА.
По материалноправната законосъобразност на
оспорения акт:
Съгласно чл.8, ал.3 от ЗДДФЛ, доходите от
дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица и
неперсонифицирани дружества, включително договори за съвместна дейност, са от
източник в Република България.
Според чл.38, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДДФЛ, с
окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни
дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в
България. Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху
брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент – чл.38, ал.2
от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ, ставката на
данъка е 5 на сто за доходите по чл.38, ал.1. А разпоредбата на чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ повелява, че този данък се удържа и внася от предприятието – платец на
дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето
решението за разпределяне на дивидент.
Нормата на чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ гласи, че
предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, задължени да
удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за
дължимите данъци, в сроковете за внасяне на дължимите данъци - чл.56 ал.1 от ЗДДФЛ.
От анализа на цитираната правна уредба, регламентираща
обществените отношения, свързани с облагането на доходите от дивиденти от
участие в местни юридически лица, каквото безспорно е оспорващото търговско
дружество, се установява, че същите са от източник в Република България и се
облагат с данъчна ставка в размер на 5 на сто, като данъчно задължено лице е
предприятието – платец на дохода. Императивната норма на чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ
изрично посочва, че меродавният момент, от който възниква задължението за
удържане и внасяне на данъка от задълженото лице, е вземането на решението за
разпределяне на дивидента.
В конкретния случай, спорът между страните
е относно датата на съставяне, съдържание и нотариална заверка на протокола от
общо събрание на съдружниците на „Трафикбилд инвест“ ЕООД с предишно наименование
„Трафикбилд“ ЕООД, /“Трафик Консулт“ ЕООД/, на което е взето решение за
разпределяне на натрупана печалба през периода 2004г.-2009г. в размер на 346 605.35
лв. Според жалбоподателя датата на протокола,
обективиращ взетото решение на общото събрание на съдружниците, е посочената в
него дата – 02.07.2010г. Ответната страна оспорва тази дата, както съдържанието
и нотариалната заверка, считайки, че по хронология и икономическа същност
решението за разпределение на неразпределена печалба за минали години 2004 г. –
2009 г. в размер на 346 605.35 лева е взето през четвъртото тримесечие на
2017г., а с посочената в протокола дата се цели единствено да бъде препятствано
установяването дължимостта на данъка, поради изтичане на петгодишния срок по
чл.109, ал.1 от ДОПК, регламентиращ допустимостта на ревизионното производство
за данъци.
Видно от представения в хода на
производството по административно обжалване на РА пред Директора на дирекция
„ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП нотариално заверен препис от протокол от общото
събрание на съдружниците на в „Трафикбилд инвест“ ЕООД, от 02.07.2010г. /л.408/,
същият носи нотариална заверка от 14.09.2010г.
Съдът намира направеното от ответната
страна оспорване истинността на Протокола от 02.07.2010г., относно дата на
съставяне, съдържание и нотариалната
заверка от нотариус С.Д., рег. № 6555/2010 година и рег. 1430/01.03.2019г., за
неуспешно проведено, като съображенията за това са следните:
От ангажираните от носещата
доказателствената тежест за доказване неистинността на документа ответна страна
/арг. от чл. 193, ал. 3, изречение първо от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК/
не се установи твърдението на органите по приходите, за неистинност на датата
на съставяне, съдържанието и нотариалната заверка.
Съдът преценява като нормативно
аргументиран и обоснован първият отговор на нотариус Д. относно молбата на
ответната страна по чл.192 от ГПК, в който е посочено, че отправеното до нея
искане е твърде общо и неконкретизирано, като обхваща периоди от няколко
работни дни и лица, неучастващи по делото, за които се иска предоставяне на
информация, и предвид нормативните изисквания за защита на личните данни на
лицата и липсата на яснота в искането същото не може да бъде изпълнено. Към
отговора си нотариус Д. е приложила писмо до ТД на НАП – Варна, както и Удостоверение № 12/05.06.2020г., с което
удостоверява, че под общ рег.№ 6555/14.09.2010г. има направено следното
вписване: Действие – Препис на Протокол на едноличния собственик на „Трафик
консулт“ ЕООД, Преносител – Н.Д Д., ЕГН **********; под общ рег. № 1430/01.03.2019г. има направено следното вписване:
Действие – Препис на Протокол на едноличния собственик на „Трафик консулт“
ЕООД, ЕИК103845730, Преносител – М. Д. Д., ЕГН **********.
С оглед повторно задължаване на третото
неучастващо по делото лице – нотариус С.Д., същата депозира молба, с която представя заверени копия - извлечение от общ регистър за рег.
№6555/14.09.2010г. и за рег. № 1430/01.03.2019г., както и фактура №**********/01.03.2019г.,
издадена към рег. № 1430/01.03.2019г. С молбата е направено уточнение, че
фактура към рег. № 6555/14.09.2010г. нотариуса не може да представи, предвид
изтеклият пет годишен срок за съхранение на фактурите. С представените копия нотариус Д. установява дадената вече информация,
че по цитираните рег. номера са вписани именно преписи на протокол от ОС на
„Трафикбилд инвест“ ЕООД, с предишно наименование „Трафикбилд“ ЕООД
/“Трафик консулт“/ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 3 от
Наредба №32 от 29 януари 1997г. за служебните архиви на нотариусите и
нотариалните кантори, не се
допуска водене на повече от един общ регистър. С оглед на това и предвид
отговорността, която Д. носи в качеството си на нотариус, съдът счита, че не съществуват основания за
съмнения относно изявленията и истинността на доказателствата, представените от
същата. Съдът кредитира представените от същата документи, като доказателства
потвърждаващи твърденията на жалбоподателя. Същите намира за достатъчни за
целите на настоящото производство, във връзка с направеното оспорване на
документа.
С оглед всичко изложено до тук, в т.ч.
представеният оригинал на Протокола и дадените обяснения относно фактурата,
настоящият съдебен състав приема за установено по делото, че нотариалната
заверка от 14.09.2010г. и от 01.03.2019г. на преписа на Протокол на едноличния
собственик на капитала на „Трафикбилд инвест“ ЕООД, за проведено общо събрание
на 02.07.2010г. съответства на удостовереното нотариално вписване в общия регистър
на нотариус Д..
Следователно, протоколът на едноличния
собственик на капитала на „Трафикбилд инвест“ ЕООД, с предишно наименование
„Трафикбилд“ ЕООД /“Трафик консулт“ ЕООД/ за проведено общо събрание на
02.07.2010 г., на което е взето решение натрупаната печалба през периода 2004г.-2009г.
в размер на 346 605.35 лв. да бъде разпределена като дивидент, притежава
достоверна дата за трети лица по смисъла на чл.181, ал.1, предложение първо от ГПК, във връзка с чл.144 то АПК, от деня на нотариалната заверка, а именно:
14.09.2010г. Тоест, посоченият частен документ е съставен не по-късно от тази
дата.
При издаване на процесния РА органите по
приходите са извели изводи, че предвид отказа на дружеството да представи
оригинал на Протокол от 02.07.2010г.
следва да бъде разглеждан като създаден и отразяващ взето решение през
2017г. Съдът намира, направените изводи за необосновани и неотговарящи на
действителната фактическа обстановка. С писмени обяснения изх. № 3943-1/06.03.2019г. /л.165/ дружеството е
изразило готовност да представи оригиналите на Протоколна книга на дружеството
и Протокола, но предвид, че тези документи са в един екземпляр са помолили да
бъде съставен протокол по чл.50 от ДОПК, като органите по приходите посетят
офиса на дружеството. Тази възможност е била отхвърлена от ревизиращите органи.
На следващо
място, съгласно принципа на обективност, прогласен в чл.3 ал.1 от ДОПК органите
по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно
фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността
на задължените лица в производствата по този кодекс. Основателно е оплакването
на дружеството с жалбата, че ако представения протокол е будел съмнения относно
достоверността на вписаната дата, то органите по приходите са били длъжни
съгласно изричната разпоредба на чл.115, ал.2 от ДОПК да се запознаят на място
с намиращите се при ревизираното лице документи и други доказателства, както и
да установят фактите и обстоятелствата от значение за определяне на резултатите
от ревизията. Няма спор, че тази възможност не е била използвана и не може да
се направи извод, че е налице отказ на РЛ за представяне на оригинал на
протокола в хода на ревизионното производство.
Меродавен за
изискуемостта на данъка по чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ е моментът, в който е взето
решение за разпределение на дивидентите, т.е. законът обвързва изискуемостта на
данъка върху дивидентите по чл.38, ал.1 не с факта на изплащането на дохода, а
с вземането на решение за разпределение на дивиденти. /В този смисъл и Решение
№ 13916/11.11.2020г. по адм.д. № 4598/2020г., VІІІ отд. на ВАС./ В тази връзка
съдът намира за необоснован изводът на ревизиращите органи, че представеният
РКО от 30.09.2010г. /л.69/ за изплатената на Н.Д Д. сума 104 000 лева, с
основание – изплатен дивидент с Решение ОСС 02.07.2010г., е новосъздаден
за целите на ревизионното производство.
Неправилно е
прието, че РКО от 30.09.2010г. е съставен в нарушение на чл.7, ал.1, т.1 от ЗСч
/отм./, предвид това, че върху документа не е посочен като задължителен
реквизит номер. С
разходен касов ордер може да бъде доказано плащане, ако същият съдържа
изискуемите реквизити, като е необходимо от него да се установява лицето, на
което е изплатена посочената сума и основанието за плащането. Този първичен
счетоводен документ се съставя при плащане на пари от касата на предприятието и
се използва във възприетата там вътрешна организация на дейността по отчитане
на паричните средства. Съгласно чл.6 ал.1, т.1-4 от Закона за
счетоводството, първичният счетоводен документ съдържа най-малко следната
информация: наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
дата на издаване; наименование или име, адрес и единен идентификационен код от
Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен
граждански номер на издателя и получателя; предмет, натурално и стойностно изражение
на стопанската операция.
Съдът намира, че
представения РКО, макар и без номер е правилно отразен в счетоводните регистри
на дружеството, с оглед на което следва да се кредитира като годно
доказателство.
От представените
в хода на ревизията оборотна ведомост и главна книга за 2016г. /л.56/ е видно,
че сумата от 104 000 лева е осчетоводена. От представената детайлна
хронологична по документи за периода 01.01.2016г. до 31.05.2019г. /л.66/ е
видно, че на 30.06.2016г. същата е осчетоводена по дебита на сметка 501 „Каса“.
В действителност сумата не е отбелязана в оборотната ведомост за периода м.06.2016г.
От обяснения на едноличния собственик на дружеството по време на ревизионното
производство, както и от писмена молба /л.29 от делото/, става ясно, че поради
счетоводен пропуск, счетоводното отразяване на изплатената през 2016г., сума е
извършено през 2017г. Съдът намира даденото обяснение за достоверно, доколкото
твърдяното обстоятелство се доказва от представените по административната
преписка и с молба с.д. № 8900/27.07.2020г. от процесуалния представител на
жалбоподателя, писмени доказателства. С писмо изх. № 26/30.09.2017г. от
„Трафикбилд инвест“ ЕООД /л.32/ до Национален статистически институт,
дружеството е помолило да бъде извършена корекция на годишен отчет за дейността
на нефинансовите предприятия за 2016г., поради допусната техническа грешка,
изразяваща се в следното: касови наличности в лева към 31.12.2016г. са обявени
за 633 хил. лева, а следва да са 529 хил. лева; неразпределената печалба към
31.12.2016г. е обявена за 1092 хил. лева, а следва да е 986 хил. лева. В отговор с писмо изх. № УП-6023/06.10.2017г.
от Директора на дирекция „Бизнес статистика“ към НСИ, дружеството е уведомено,
че исканата корекция е извършена.
С оглед
възражението, направено от ответната страна с писмени бележки, че по делото е
приложено писмо без посочен входящ номер по регистъра на НСИ, съдът намира, че
в отговора Директора на дирекция „Бизнес статистика“ е цитирал номера, под
които е заведено подаденото от „Трафикбилд инвест“ ЕООД писмо. По отношение на
твърденията на ответната страна, направени с писмени бележки, че корекцията на
извършена счетоводна грешка следва да се отрази в ГДД по чл. 92 от ЗКПО, съдът
намира за необходимо да посочи, че коригиращата ГДД по чл.75, ал. 3 от
ЗКПО, която следва да се подаде до 30.09.2017г., е за корекция на данъчния
финансов резултат. Тя не следва да се подава, ако допусната грешка не
влияе на данъчния финансов резултат, какъвто е настоящия случай.
Съдът намира за
неправилен изводът на ревизиращите органи, че решението за изплащане на
процесния дивидент е взето едва през четвъртото тримесечие на 2017г. На първо
място - няма законово ограничение на колко части може да бъде разпределен
дивидент по взето решение. И на второ - в платежното нареждане от 17.10.2017г.
/л.70 стр./, изрично е посочено, че основанието за превода е дивидент –
разпределение на печалба, съгласно решение на ОСС от 02.07.2010г.
Предвид извършения в настоящото изложение
съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и съобразно резултата от
оспорването на нотариалната заверка от 14.09.2010г. на преписа на протокол
02.07.2010г., съдът приема, че решението за разпределяне на натрупана печалба
от минали години – 2004г.-2009г. в размер на 346 605.35 лева и изплащането
й като дивидент е взето от общото събрание на „Трафикбилд инвест“ ЕООД през
2010 година.
След като нормата на чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ
определя за меродавен момент, от който се изчислява срокът за удържане и
внасяне на данъка по чл.46 за доходите по чл.38, ал.2 от задълженото лице –
платец на дохода, моментът /датата/ на вземане на решението за разпределяне на
дивидент, ирелевантно за възникването на това задължение се явява моментът на
изплащане на дивидента, поради което изложените от данъчните органи мотиви, че
по хронология и икономическа същност решението за разпределение на
неразпределена печалба за минали години 2004г.-2009г. в размер на 346 605.35
лв. е взето през четвъртото тримесечие на 2017г., основаващи се главно на
датите на извършените плащанията на едноличния собственик, освен че са
неоснователни и необосновани по изложените по-горе съображения, са и неотносими
към релевантния за разрешаването на повдигнатия правен спор въпрос, касаещ
момента на възникване на задължението за удържане и внасяне на окончателен
данък върху доходите от дивиденти.
Доколкото решението за разпределяне на
дивидента е взето през 2010г., съдът намира, че установените с процесния РА в
тежест на жалбоподателя допълнителни задължения за данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ и
начислените акцесорни задължения за лихви за д.п.2017г., са определени в
нарушение на материалния данъчен закон.
Горното налага извод
за материална незаконосъобразност на РА,
тъй като фактическите констатации в него не се подкрепят от събраните по делото
доказателства, поради което същият
следва да се отмени.
При този изход на правния спор, с оглед направеното своевременно искане
и на основание чл.161, ал.1, изречение първо от ДОПК, на жалбоподателя следва
да се заплатят действително сторените от него разноски, за които са приложени
доказателства по делото, в общ размер на
1 406 лв., представляващи държавна такса в
размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 356 лв.,
които ответната страна следва да бъде осъдена да му заплати.
Претенцията на ответната страна за присъждане на разноските по делото в
нейна полза, независимо от изхода на делото, е неоснователна. Съгласно чл.161,
ал.3 от ДОПК, в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е
могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги
страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход, освен в
случаите по чл.155, ал.3 и 4. Съдът преценява, че в случая не е налице хипотезата на посочената
правна норма, като съображенията за това са следните:
Не кореспондира на фактическите и правните
установявания по делото твърдението на
директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, че в хода на съдебното
производство са ангажирани доказателства, които не са представени по време на
ревизията и при административното обжалване на РА. Единствените, представени от
жалбоподателя доказателства в хода на настоящото производство са оригинали на
протокола и на преписа от същия с оригинална нотариална заверка от 14.09.2010г.
Тези документи са представени още в хода на административното обжалване на РА
пред Директора на дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП /л.408 и л.166/.
Нормата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК е предвидена като санкция за лица, които не
са представили доказателства в ревизионното производство, поради което следва
да се прилага изключително прецизно и при доказано недобросъвестно поведение на
данъчно задълженото лице. В случая такова поведение не е налице по отношение на
жалбоподателя, поради което посочената разпоредба е неприложима.
Предвид гореизложеното, не са налице
основания за присъждане на разноските по делото в полза на
дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03000319003506-091-001/06.01.2020г.,
издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение по
жалба срещу ревизионен акт № 60/07.04.2020 г. на Директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в
тежест на „Трафикбилд“ ЕООД с ЕИК *********, с предишно наименование „Трафик
консулт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Аксаково, обл. Варна,
м-ст „Варненски път“, имот № 039002, представлявано от управителя Н.Д Д.,са
установени допълнителни задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица по ЗДДФЛ за данъчен период
2017г. в размер на 16 700.00 лева – главница и 3 270.00 – лихви.
ОСЪЖДА дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Варна при ЦУ на НАП да заплати в полза на Трафикбилд“ ЕООД с ЕИК
*********, с предишно наименование „Трафик консулт“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление: гр.Аксаково, обл.Варна, м-ст „Варненски път“, имот № 039002,
представлявано от управителя Н.Д Д., сумата от 1 406.00
лева /хиляда четиристотин и шест лева/,
представляваща направените по делото разноски.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: