Р Е Ш Е Н И Е
№ 553
гр. Варна, 13.02.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Н. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 9614 по описа на ВРС за 2017-та година, 9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.143 СК и чл.149 СК на М.И.М., ЕГН**********, чрез
майката Х.А.М., ЕГН**********, за осъждане
на бащата И.М.И., ЕГН**********, за заплащане на издръжка на детето в размер
140.00лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 10.07.2017г. до
настъпване на основания за изменение или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от предявяване на иска – 10.07.2017г. до окончателното й
изплащане, както и за сумата 1680.00лв.
– издръжка на детето за минало време
за периода 10.07.2016г.
– 10.07.2017г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 10.07.2017г. до окончателното й изплащане.
В исковата
молба се твърди, че страните по делото са родители на детето М.М., родено на ***г.
Твърди се
още, че родителите живяли задно на семейни начала до
около средата на 2015г., когато се разделили. От този момент се твърди, че
майката и детето заживяли при нейните родители в с.И.,
а бащата престанал да полага каквито и да било лични или материални грижи за
детето.
Твърди се също, че с оглед възрастта на детето, нуждите му предполагат
издръжка в предявения размер, която бащата може да поеме, тъй като е в
трудоспособна възраст и разполага с достатъчно доходи за това. Поради това
претендира издръжка занапред и за период от една година преди предявяване на
исковете. Моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който оспорва исковете, като твърди,
че и след фактическата раздяла е осигурявал изцяло финансовата издръжка на
детето и майка му. Поради това моли да бъдат отхвърлени исковете за издръжка.
В срока за отговор ответникът И.М. предявява насрещни искове с правно основание чл.127,
ал.2 СК, за предоставяне на родителските
права върху детето М.М. на него, за определяне местоживеенето на детето при него, на посочен
от него адрес, за определяне на предложен
режим на лични контакти на другия родители и за присъждане на издръжка на детето от 140.00лв. месечно, считано от
предявяване на насрещния иск – 10.08.2017г. до отпадане на основанието на
задължението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска
от предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Насрещните искове обосновава с твърденията, че през месец
юни 2015г. ответницата самоволно напуснала семейния дом и се върнала с детето
при нейните родители; че в този дом живеят още нейните родители, нейните баба и
дядо и нейните двама братя, поради което условията не са подходящи за детето;
че същевременно в неговия дом е обособен за бащата и детето самостоятелен и
изцяло ремонтиран етаж, където детето ще се чувства удобно и спокойно; че през
времето на фактическото съжителство и след него, бащата е осигурявал финансовата издръжка на детето и майка му, а последната
редовно бездействала.
Моли за
уважаване на насрещните искове и за присъждане на разноски.
Ответникът
по насрещните искове
депозира отговор в законоустановения срок, с който оспорва твърденията на
ищеца по тях и моли за отхвърлянето им. В тази връзка потвърждава, че окончателанта раздяла на родителите е настъпила през лятото
на 2015г., от който момент майката живее при родителите си, в дом с подходящи
условия и среда за детето. Твърди още, че през април 2016г. бащата е „отвлякал” майката, вкарвайки я насила в автомобила му, от
който тя скочила в движение, за да се спаси. Твърди също, че към момента бащата
живее с друго момиче, при това непълнолетно, от което при това чака и детет, което прави още по – неподходящо общото на страните
дете (М.) да живее при баща си.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е
безспорно и се потвърждава и от приложеното удостоверение за раждане, че
страните по делото родители на
детето М.М., родено на ***г.
Безспорно е
още и се потвърждава от приложения социален доклад, че след раждането родителите
живяли заедно,
при бащата, до лятото на 2015г., когато се разделили, а майката и детето се
преместили при нейните родители в с.И., където живеят и досега.
На л.57-67 от
делото е приложена преписка от ВРП във връзка с подаден сигнал от майката срещу
бащата за деяние на 26.04.2016г. С влязло в законна сила постановление на ВРП
по сигнала е отказано образуването на ДП, поради липса на данни за
престъпление. На бащата е съставен единствено протокол за предупреждение по
ЗМВР.
От приетия по
делото социален доклад, който съдът цени като максимално актуален (завършен в
деня преди устните състезания пред ВРС) и изготвен от служители на ДСП в кръга
на служебните им задължения, се потвърждава, че родителите
живяли заедно до лятото на 2015г.,
когато се разделили, а майката и детето се преместили при нейните родители в с.И.,
където живеят и към момента. Изяснява се още, че от този момент и до днес основни
грижи за детето М. полага майката Х.М. и нейните родители, които заедно успяват
да задоволяват потребностите на момчето. За него са налице и обичайно
необходимите жилищни условия. М. все още не посещава детско учебно заведение,
но говори свободно, самостоятелно се самообслужва и храни, видимо е спокоен и
щастлив. Между майката и сина й има изградена силна емоционална връзка. Такава
не се наблюдава между бащата и сина му, тъй като те не са прекарвали значително
време заедно. Бащата също има добри жилищни условия и може да разчита на добра
подкрепяща среда. Към момента бащата има нова партньорка, с която скоро очакват
дете.
Показанията на св. В.
В. съдът цени като обективни. От тях се потвърждава, че родителите живяли заедно
до лятото на 2015г., когато се разделили, а майката и детето се преместили при
нейните родители в с.И., където живеят и към момента. Изяснява се още, че от
този момент и до днес основни грижи за детето М. полага майката Х.М. и нейните
родители, които заедно успяват да задоволяват потребностите на момчето. В дома
им има подходящи условия за детето. По данни на свидетелката бащата много рядко
посещава сина си, като според нея детето не познава добре баща си.
Показанията на св. И. П. съдът цени като непосредствени.
От тях се потвърждава, че след раждането на детето М., родителите живяли два – три месеца в жилището на родителите на бащата И.И.. През този период бащата и неговите близки, включително
свидетелката, се грижели за М. и за майка му. След като Х.М. напуснала жилището
зедно със сина си, тя създавала пречки на И.И. да се вижда с детето, въпреки че той е искал това. По
тази причини момчето не познава добре баща си – „мен и дядото ни познава повече,
отколкото познава баща си“, посочва свидетелката. В момента И.И. живее с друга жена, с която очакват бебе.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка, приложимата за случая нормативна регламентация и позициите на страните, съдът достигна до следните правни
изводи:
По
предмета на разглеждане: Независимо, че първоначално предявени са само
искове по чл.143 СК и чл.149 СК, доколкото с насрещен иск ответникът е предявил
такива по чл.127, ал.2 СК, съдът следва да разгледа изцяло въпросите за
упражняването на родителските права, местоживеенето и режима на контакти,
съобразно интереса на детето, без да е обвързан от конкретните параметри на
исканията на двете страни, в който смисъл е и практиката на ВКС.
По родителските
права и местоживеенето: Раздялата на
родителите и създалите се отношения между
тях налагат
родителските права и задължения да се
предоставят за упражняване на единия, при
невъзможност
за съвместното им споделяне. Изборът на родител за непосредствено упражняване
на родителските права е детерминиран от редица конкретни за случая фактори,
които следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип за максимална
защита на интересите на детето (чл.59, ал.4 СК вр. чл.3,
т.3 ЗЗДет и КЗПД), при зачитане на заложените в ППВС
№1/1974г. критерии, сред
които родителските качества и индивидуални особености на родителите, битовите
условия в домовете им, наличието на подходяща подкрепяща среда, възрастта и
пола на детето, неговите личностови, физиологични и
емоционални характеристики и други.
По този спорен за
производството въпрос се установи, че след раждането на детето, родителите са живяли два – три месеца заедно при бащата, като през лятото
на 2015г. се разделили и майката и детето се преместили при нейните родители в
с.И., където живеят и досега. От този момент и до днес основните грижи за
детето М. се полагат от майката Х.М. и
нейните родители. Заедно те успяват да задоволяват потребностите на
момчето. При тях са налице и обичайно необходимите жилищни условия. В резултат
на грижите детето говори свободно, самостоятелно се обслужва и храни, видимо е
спокойно и щастливо. Между майка и дете има изградена силна емоционална връзка,
каквато не се наблюдава между бащата и сина му, тъй като контактите между тях
не са редовни. По думите и на двамата свидетели (включително този на самия
ответник), детето не познава добре баща си.
При тези данни
съдът намира, че е изцяло в интерес на детето да се запази актуалното
състояние, като момчето продължи да се отглежда от майка си и от нейните
родители, в позната и усвоена среда, в която то расте спокойно и щастливо и в
която има нужното усещане за подкрепа и сигурност. Поради това следва да се
предоставят родителските права на майката, като местоживеенето също се определи
при нея, а на бащата се следва режим на лични контакти.
Относно режима: Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт с
двамата му родители, в т.ч. с този, на когото не е предоставено упражняването
на родителските права, при липса на вредоносно спрямо детето поведение.
В случая няма
доказателства за вредоносно за детето поведение на бащата, напротив има данни,
че бащата е привързан към сина си и желае да прекарва повече време с него, но
не го е правил редовно през последните години, отчасти поради нежеланието на
майката, отчасти поради недостатъчна инициативност (не са ползвани законовите
способи за това чрез съда или ДСП). Изясни се още, че бащата разполага с добри
жилищни условия и може да разчита на подкрепата на неговите родители и близки.
При това положение
съдът преценява като полезно за детето редовното присъствие на баща му в
неговия живот. Същевременно контактът следва да бъде проведен поетапно, с
тенденция към увеличаване, при отчитане на ниската възраст на детето и
нередовните между баща и дете контакти през последните години (като обективен
факт). Поради това режимът следва да бъде определен първоначално без
преспиване, а след известно време – с такова. Подлежат на нормиране и най –
значимите общоприети семейни празници в годината.
По издръжката: Нормата на чл.143, ал.1 СК вменява на всеки родител
задължение за издръжка на своето непълнолетно дете. По отношение на размера й
следва да бъдат съобразени потребностите на детето, възможностите на
родителите, обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за детето,
обществено – икономическата обстановка в страната и други (ППВС 5/1970г.).
В случая се
установи, че детето е на около две години и девет месеца (към устните
състезания пред ВРС), не посещава детско образователно заведение, не посещава
други образователни, спортни или творчески мероприятия, не страда от хронични задравословни проблеми. Няма и данни за други извънредни
нужди. По тези причини и при отчитане на обществено – икономическата обстановка
в страната, съдът намира за адекватен за нуждите му общ размер на издръжката от
210.00лв. към момента.
Доколкото майката
ще предстои да полага непосредствените ежедневни грижи за детето, от общия
определен размер на издръжката бащата следва да поеме 2/3 части или сумата от 140.00лв.
месечно, която съдът преценява като напълно съобразена с възможностите му, с
оглед данните по делото (по негови твърдения, видни от социалния доклад,
реализира доходи от около 1500лв. месечно), а майката ще следва да поема разликата
от останалата 1/3 част.
От горното следва,
че искът по чл.143 СК следва да бъде уважен изцяло.
По издръжката за
минало време: Предвид липсата
на доказателства за значителна промяна на релевантните обстоятелства спрямо
процесния изминал период по чл.149 СК, преди иска по чл.143 СК, определеният по
– горе размер на издръжката съдът намира за относим и към задължението за
минало време. От друга страна по делото няма несъмнени доказателства, че бащата
е заплащал редовно такава през последната една календарна година (спорадичното
купуване на подаръци не може да се отъждестви с издръжка). Ето защо на детето
следва да се присъди пълния размер на определената по – горе издръжка, за
заявения изминал период, тоест искът по чл.149 СК да се уважи изцяло.
По разноските: Предвид изхода по спора ответникът следва да заплати по
сметка на ВРС 67.20лв. – държавна такса по иска по чл.149 ГПК и 201.60лв. –
държавна такса по иска по чл.143, ал.1 ГПК, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
Тъй като в случая
ищецът изрично е заявил, че не претендира разноски по делото, такива не му се
следват.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права
по отношение на детето М.И.М., ЕГН**********, на майката Х.А.М.,
ЕГН**********.
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето М.И.М.,
ЕГН**********, при майката Х.А.М., ЕГН**********, на адрес ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето М.И.М., ЕГН**********, с бащата И.М.И., ЕГН**********,
както следва:
първите шест месеца
след влизане в сила на решението:
всяка първа и трета
събота и неделя от месеца – от 10.00 часа до 13.00часа на същия ден, като
бащата взема детето и го връща в дома му;
между шестия и
дванадесетия месец от влизане в сила на решението:
всяка първа и трета
събота и неделя от месеца – от 10.00 часа до 18.00часа на същия ден, като
бащата взема детето и го връща в дома му;
един ден от Коледните,
Новогодишните и Великденските празници –
от 10.00 часа до 18.00часа на същия ден, като бащата взема детето и го
връща в дома му, като денят бъде
определен допълнително между родителите;
след изтичане на
дванадесет месеца от влизане в сила на решението:
всяка първа и трета
събота и неделя от месеца – от 10.00 часа в събота до 18.00часа в неделя, с
преспиване, като бащата взема детето и го връща в дома;
един ден от Коледните,
Новогодишните и Великденските празници –
от 10.00 часа до 18.00часа на следващия ден, с преспиване, като бащата
взема детето и го връща в дома му, като
денят бъде определен между родителите;
една седмица през лятната ваканция на детето, когато
майката не ползва правото си на платен годишен отпуск, с преспиване при бащата.
ОСЪЖДА И.М.И., ЕГН**********, да заплаща издръжка в полза на детето М.И.М.,
ЕГН**********, чрез
майката Х.А.М., ЕГН**********,
в размер 140.00лв. месечно, платими
с падеж 15-то число на всеки месец, считано от подаване на исковата молба – 10.07.2017г.
до настъпване на основание за промяна или отпадане на задължението, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, до окончателното й изплащане, на осн. чл.143 ГПК.
ОСЪЖДА
И.М.И., ЕГН**********, да заплати на детето М.И.М., ЕГН**********, чрез
майката Х.А.М., ЕГН**********, сумата 1680.00лв. – издръжка на детето за минало време, за
периода 10.07.2016г.
– 10.07.2017г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 10.07.2017г. до изплащане на сумата, на
осн. чл.149 ГПК.
ОСЪЖДА
И.М.И., ЕГН**********, да заплати
полза бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумите 67.20лв. – държавна такса по иска по чл.149 СК вр.
чл.143, ал.1 СК и 201.60лв. –
държавна такса по иска по чл.143, ал.1 ГПК, на осн. чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифата за ДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок
от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………