Р Е Ш Е Н И Е
№ 260153
гр. Пловдив 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в
публично заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
МИНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА БОРИСОВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3254/2020 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 02-ЗМВР-13/27.04.2020 г. на Началник Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, с
което на М.К.Д. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание глоба
в размер на 500 /петстотин/ лв. за нарушения на чл.4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и на чл.264 ал.1 от ЗМВР на
основание чл.264 ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят М.К.Д. не се явява в
съдебно заседание, не се явява и упълномощеният й процесуален представител.
Чрез жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Излагат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство. Претендират се направени по делото разноски –
за процесуално представителство от адвокат.
Въззиваемата
страна Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно
заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 17.04.2020 г. около 16.50 ч. полицейските служители
към Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив *** С. З. и *** С.С.извършвали обход в
района на Второ РУ гр. Пловдив, като на бул. „Шести септември“ до № 128 пред
кино „Фламинго“ видели жена, която била без поставена защитна маска за лице – в
нарушение на наложена противоепидемична мярка – за задължително носене на
предпазни маски за лице. Жената била жалбоподателката М.К.Д. ***, родена на ***
г. След като полицейските служители се приближили до Д. за извършването й на
проверка, представили се и поискали данни за самоличността й жалбоподателката
започнала да разговаря с тях на английски език, представяйки се с друго име – Д.С.,
че е гражданин на Великобритания, че е родена на дата *** г., че е на гости при
приятели в гр. Пловдив. Полицаите поискали от жената да представи документ за
самоличност, както и да посочи при кои приятели е отседнала в града, както и да
ги заведе до тях. Д. започнала да симулира болки в корема и изведнъж побягнала.
Служителите на Второ РУ разпоредили да остане на място, но жалбоподателката
продължила да бяга. Полицаите тръгнали след нея и успели да я заловят при
кръстовището на ул. „Волга“ с ул. „Брегалница“.
Д. била отведена във Второ РУ Пловдив, където на
работа по това време бил св. Д.Я. – инспектор, с който свидетел *** С. се
свързал малко преди това, за да поиска справка за лице с имената Д.С. и да
съобщи, че водят такова лице, представило се с тези имена.
Във Второ РУ св. Я. установил самоличността на
жалбоподателката Д., с която вече разговорът протекъл на български език,
разговарял за случилото се и с полицейските служители С. и З. Заради
поведението на жалбоподателката при извършването й на проверка от полицаите на
бул. „Шести септември“ и последвалото бягство, св. Я. приел, че М.К.Д. е
осъществила състав на две административни нарушения – по чл.4 от ЗМВР и по
чл.264 от ЗМВР, и й съставил акт – АУАН № 214162/17.04.2020 г., в който акт
нарушенията били описани като осуетяване извършването на полицейска проверка и
попречване на полицейски орган да изпълни служебните си задължения във връзка с
прилагането и контрол на въведените противоепидемични мерки чрез активните
действия опит за прикриване на самоличност с представяне на чужди имена и дата
на раждане, опит да се демонстрира невладеене на български език и опит за
бягство. При предявяването на акта нарушителката Д. вписала, че се прибирала за
вкъщи и била прибрана против волята й.
Писмени възражения против АУАН в срока за това по
чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени.
Въз основа на АУАН и останалите материали по
административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление,
в което административно-наказващият орган изложил същите обстоятелства на приети
за извършени нарушения по чл.4 от ЗМВР и по чл.264 от ЗМВР като в АУАН, като
било уточнено за нарушението по чл.264 от ЗМВР, че следва да се квалифицира по
ал.1 на чл.264 от ЗМВР. С наказателното постановление под № 02-ЗМВР-13/27.04.2020
г. било наложено едно административно наказание – на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР глоба в размер на 500 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: показанията на свидетеля Я., АУАН, докладни
записки, обяснения, оправомощителна заповед.
Съдът прие да се довери на казаното от свидетеля Я. като
кредитира показанията му изцяло – като последователни, обстоятелствени,
кореспондиращи с писмените доказателства по делото и неоспорени от страните.
При така възприетата и изложена откъм факти обстановка
съдебният състав прие, че ангажираната спрямо жалбоподателката М.К.Д.
административна отговорност за нарушения по чл.4 от ЗМВР и по чл.264 от ЗМВР,
които да са извършени от лицето на 17.04.2020 г. около 16.50 ч. в гр. Пловдив
на бул. „Шести септември“ пред № 128, следва да отпадне, въпреки извършването
им според съда от лицето, като обжалваното наказателно постановление следва да
бъде отменено изцяло – като незаконосъобразно. Като основание за този правен
извод на съда е преценката за допуснато в хода на административното
производство – при издаването на НП, на съществено процесуално нарушение,
ограничаващо правото на защита на подведеното под отговорност лице.
Това съществено процесуално нарушение се състои в нарушаване
изискването залегнало в чл.18 от ЗАНН за налагане на отделно нарушение за всяко
отделно извършено административно нарушение – съгласно чл.18 от ЗАНН „Когато с
едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице
е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях.“. В обжалваното НП № 02-ЗМВР-13/27.04.2020 г.
административно-наказващият орган е приел, че лицето нарушител Д. е осъществила
с поведението си чрез действия на опит за прикриване на самоличност с
представяне на чужди имена и дата на раждане, опит да се демонстрира невладеене
на български език и опит за бягство, съставите на две административни нарушения
по ЗМВР – на чл.4 от ЗМВР и на чл.264 ал.1 от ЗМВР, като в описателната част на
постановлението не е разграничил кои действия се отнасят до съставомерността на
стореното като нарушение по чл.4 от ЗМВР и кои – такива на нарушението по
чл.264 ал.1 от ЗМВР. Въпреки приетите за извършени две административни
нарушения лицето нарушител е било наказано само с едно административно
наказание – глоба в размер на 500 лв., наложена на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР, като в НП не са изложени никакви аргументи защо не е наложено евентуално
и наказание и за другото прието за извършено нарушение – по чл.4 от ЗМВР
/съгласно чл.6 от ЗАНН „Административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.“/. Налагането на едно административно
наказание за извършени от едно лице две отделни и различни административни
нарушения съставлява съществено процесуално нарушение, допуснато в случая в
хода на административното производство при издаването на обжалваното НП, доколкото
засяга правото на защита на наказания. Наличието на такова съществено
процесуално нарушение, неотстранимо при текущия последвал съдебен контрол, е
основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно
С
оглед на този изход от административно-наказателното производство – за отмяна
на атакуваното НП изцяло, искането на страната жалбоподател, сторено с жалбата
против НП, за присъждане на направените по делото разноски – за възнаграждение
за процесуално представителство от адвокат, следва да бъде уважено като
основателно. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В
конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателката М.К.Д. в
производството по делото е осъществено от адвокат – от адв. Е.Г. ***, като
съгласно приложен на л.16 от съдебното производство договор за правна защита и
съдействие от 03.09.2020 г. е било договорено възнаграждение безплатно – на
основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА. Спазвайки изискването на чл.38 ал.2 от ЗА,
независимо от договореното безплатно възнаграждение по процесуалното
представителство от адвокат, и предвид отмяната на НП, в тежест на въззиваемата
страна – ОД на МВР Пловдив, доколкото е и самостоятелно юридическо лице – в
съответствие с чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на
АПК, следва да се присъди заплащане на разноски в размер, предвиден в НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в случая 300 лв. – съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата, в
полза на страната жалбоподател.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н.
с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-ЗМВР-13/27.04.2020
г. на Началник Второ РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на М.К.Д. с ЕГН **********
*** е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв.
за нарушения на чл.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и
на чл.264 ал.1 от ЗМВР на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив с адрес гр. Пловдив ул.
„Княз Богориди“ № 7 да заплати на М.К.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 300
/триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен
съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
Е.Р.