№ 140
гр. Плевен , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Румен П. Лазаров
Членове:Доротея С. Цонева
Иван Н. Радковски
Секретар:Евгения М. Русева
като разгледа докладваното от Иван Н. Радковски Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20204400600661 по описа за 2020 година
Като разгледа докладваното от съдия Иван Радковски ВНОХД №
661/2020 г., по описа на Плевенски окръжен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба от подсъдимия П.П.,
чрез неговия защитник, адвокат Ц.А., против присъда № 20, постановена по
НОХД №150/2019 г., по описа на Районен съд-гр.Червен бряг.
В жалбата е изложено становище, че първоинстанционната присъда е
неправилна и незаконосъобразна, тъй като наложеното наказание не е
съобразено със събраните по делото доказателства и е явно несправедливо и и
завишено. Сочи се също, че пострадалият е предизвикал конфликта, при
който му е било причинено нараняването, предмет на обвинението и с
поведението си е допринесъл за настъпването на този резултат, като
подсъдимият П. още на досъдебното производство е съдействал за разкриване
на обективната истина, изразявайки критичното си отношение към деянието,
задържан е бил продължителен период от време, които обстоятелства не са
били оценени в достатъчна степен от първоинстанционният съд, поради което
е направено искане за намаляване на наложеното му наказание, което в
настоящия си размер е несправедливо и явно завишено.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция защитникът на
въззивния жалбоподател – адвокат Ц.А., от АК – гр. Плевен изложи доводи, в
1
изложения по-горе смисъл, с искане, при отчитане на посочените
смекчаващи обстоятелства, наказанието на подзащитния му да бъде намалено.
Въззивният жалбоподател П.П. заяви пред настоящия съдебен състав,
че поддържа казаното от неговия защитник.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Плевен изрази
становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден, тъй
като Районен съд – гр.Червен бряг е наложил на подсъдимия справедливо
наказание, което е съобразено с обществената опасност на деяниято и дееца,
като правилно са били отчетени в конкретния случай отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства, имащи значение.
Въззивната инстанция, като се запозна със съдържанието на жалбата,
при изпълнение на задълженията си по чл.313 от НПК, прие за установено
следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия срок.
Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:
С обжалваната присъда подсъдимият П.П. е бил признат за виновен в
това, че на 27.10.2019г., в с. ***, област Плевен, причинил на М.Х., от с.
Троица, община Велики Преслав, средна телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на прободно – порезно нараняване, което прониква в гръдната
кухина, от което не са последвали клинично проявени признаци за опасност
за живота, поради което и на основание чл. 129, ал.2, вр. ал.1 и чл.58а, ал.1 от
НК му е било определено наказание в размер на 3 години и 6 месеца
лишаване от свобода, което съдът е намалил с една трета, като е постановил
той да изтърпи наказание, в размер на 2 години и 4 месеца лишаване от
свобода, при първоначален строг режим, съобразно чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ от
ЗИНЗС.
На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът е постановил П.П. да изтърпи
изцяло и наложеното му наказание по НОХД №175/2019г. на РС – гр. Червен
бряг, в размер на 3 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг
режим.
Със същата присъда подсъдимият П.П. е бил осъден да заплати
деловодни разноски, в размер на 1852.50 лева, на основание чл. 301, т. 12 от
НПК и на основание чл. 53, ал.1, б. „а“ от НПК съдът е постановил да бъдат
отнети в полза на държаватавеществените доказателства, приложени по
делото, а именно: нож с черна пластмасова дръжка, зарядно за телефон, които
след влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
Настоящата съдебна инстанция провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, по която е приета за установена следната фактическа
обстановка:
2
На 26.10.2019г. подсъдимият П., заедно със свои роднини посетил
семейно тържество в с. ***, Плевенска област, където употребил значително
количество алкохол. Към 00.30 часа на 27.10.20г. той посетил дома на А.А., в
който живеела и дъщерята на последния – М.М. с трите си непълнолетни
деца, приятелят и – М.М.Х. и другата дъщеря на А.. Подсъдимият носел със
себе си три бутилки бира, телефон и тонколона, от която пускал музика. М.Х.
му направил на няколко пъти забележки да намали музиката, защото децата
спят. Подсъдимият се скарал с А.А., тръгнал си с вещите, които носел и се
заканил, че ще викне баща си и присъстващите ще видят какво ще стане. След
кратък период от време П. се върнал и си поискал от А. телефона, но
последният му отговорил, че при него не е наличен такъв, а само зарядно за
телефон. Около 02 часа на посочената дата подсъдимият се върнал в къщата,
изправил се лице в лице с пострадалия М.Х. и му нанесъл два удара в тялото с
нож, при което единият удар попаднал в лявата ръка на последния, а другият
– в областта на сърцето. Свидетелят Х. тръгнал да бяга по улицата, пред
къщата, а подсъдимият го следвал известно време, след което се спрял. След
няколко минути пострадалият Х. се върнал в къщата, следван от подсъдимия
П., при което свидетелят А. успял да го отстрани от пострадалия, а
свидетелката М. се обадила на тел. 112, тъй като Х. се оплакал от двете
пробождания , нанесени му от подсъдимия и недостиг на въздух, в следствие
на това. На място пристигнал екип на ЦСМП – Червен бряг, който откарал
пострадалия в болница в гр. Плевен. Към 02.20 часа на същата дата екип от
полицейски служители посетили дома на П., но не го открили там, след което
заедно с бащата на последния – И.И. отишли в дома на дядото на подсъдимия
– свидетеля П.К., където открили подсъдимия, който спял дълбоко. До
леглото му бил оставен нож с черна дръжка, който свидетелят П.К. предал с
протокол за доброволно предаване.
По случая било образувано досъдебно производство № 206/2019г. по
описа на Окръжна прокуратура – гр. Плевен, за престъпление по чл. 115, ал.1,
вр. чл. 18, ал.1 от НК, като подсъдимият бил задържан с постановлени на
същата, на основание чл. 64, ал.2 от НПК, считано от 14.20 часа на 27.10.19
година, а в последствие спрямо него била взета постоянна мярка за
неотклонение – задържане под стража, в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, като с постановление от
06.03.20г. на Окръжен прокурор на гр. Плевен производството по чл. 115, вр.
чл. 18 ал.1 от НК било прекратено и делото било изпратено на Районна
прокуратура – гр. Плевен. В последствие, с определение от 14.05.20г., по ЧНД
130/20г. на Районен съд – гр. Червен бряг, мярката за неотклонение по
отношение на подсъдимия П. била изменена от задържане под стража, в
домашен арест, която мярка за неотклонение е в сила и към момента на
разглеждане на настоящото дело от Окръжен съд – гр. Плевен.
При така приетата за установена фактическа обстановка по делото, която
не се оспорва от страните, първоинстанционният съд е приел, че с описаното
деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на посочените време
3
и място е причинил на пострадалия М.Х. средна телесна повреда, изразяваща
се, според представената съдебно- медицинска експертиза, в причиняване на
прободно-порезно нараняване, което прониква в гръдната кухина, на гърдите
в ляво, проникващо между трето междуребрие и средностението и нараняване
на лявата мишница, средна трета по страничната повърхност, които
наранявания могат да се получат при различни взаиморазположения между
пострадал и нападател, включително и при това, съобщено от пострадалия.
Според заключението на експертизата за нараняването на гърдите в ляво,
което прониква в гръдната кухина липсват данни то да е довело до реална
опасност за живота, а за нараняването на лявата мишница е посочено, че то е
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За да приеме за установена и доказана изложената по-горе фактическа
обстановка първоинстанционният съд е съобразил също така и заключенията
на представените съдебно – химическа експертиза, ДНК експертиза и
съдебно- психиатрична експертиза, свидетелските показания , писмените и
веществените доказателства по делото.
Въззивната инстанция изцяло възприе изводите на основния съд
относно установената фактическа обстановка, правната квалификация, както
и обективната и субективната страна на извършеното от подсъдимия П.
престъпно деяние, които впрочем не се оспорват и от страните по делото.
При индивидуализацията на наказанието, което е наложил на
подсъдимия за извършеното престъпление, първоинстанционният съд, в
проведеното съдебно производство по реда на съкратеното съдебно
следствие, в хипотезата на чл. 373, ал.2, вр. чл. 372, ал.4 от НПК е приел, че
трябва да определи размера на наказанието, при условията на чл. 58а, ал.1 от
НК, тъй като в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.4
от НК, поради това, че по делото не са събрани доказателства за наличието
на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства.
Този извод на Районен съд – гр. Червен бряг се споделя и от настоящата
инстанция, при наличието на установената фактическа обстановка и
събраните доказателства и доказателствени средства.
От друга страна първоинстанционният съд е счел, че единственото
смекчаващо обстоятелство в случая е факта, че подсъдимият признава
авторството на деянието, но това е задължителна предпоставка за да бъде
проведено съкратено съдебно следствие, каквото е било искането на П.П..
Същевременно, при индивидуализацията на наказанието съдът е
съобразил обстоятелството, че „подсъдимият е многократно осъждан за
престъпления от общ характер и е налице системно неизпълнение на
правните норми, регулиращи обществените отношения в различните сфери“ и
при превес на отегчаващите обстоятелства е наложил на П.П. наказание
лишаване от свобода, над средния размер на предвиденото в закона за
престъплението по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно – 3 години и 6
4
месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК е намалил
същото с 1/3 или е постановил той да изтърпи наказание, в размер на 2 години
и 4 месеца лишаване от свобода.
В действителност, съобразно приложената справка за съдимост, / на л.
27-28 от НОХД 150/20 г. на Районен съд – гр. Червен бряг/, П.П. е бил осъден
по НОХД №130/2014г. на Районен съд – гр. Червен бряг, за престъпление по
чл. 343б, ал.1 от НК, на пробация, с пробационни мерки – задължителна
регистрация по настоящ адрес, за срок от 8 месеца, задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от 8 месеца и
поправителен труд, с удръжки, в размер на 10 процента от трудовото му
възнаграждение, за срок от 4 месеца, което наказание той е изтърпял на
15.12.2014г. и на 25.10.2018г. е бил реабилитиран по право за това му
осъждане, на основание чл. 86, ал.1, т.2 от НК, следователно от последната
дата осъждането следва да се счита за заличено и последиците му за в бъдеще
следва да бъдат отменени, включително и при решаване на въпроса, във
връзка с индивидуализацията на наказанието, което да бъде наложено за
извършеното от него престъпление, предмет на настоящото дело.
С присъда по НОХД 175/2019г. на Районен съд – гр. Червен бряг
подсъдимият П. е бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.1, вр. чл. 55, ал.1
т.1 от НК на 3 месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което
наказание е било отложено, на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три
години, както и да заплати глоба, в размер на 100 лева.
При така изложеното настоящият съдебен състав счете, че изводът на
първоинстанционния съд за завишена обществена опасност на личността на
подсъдимия, който „е многократно осъждан за престъпления от общ характер
и е налице системно неизпълнение на правните норми, регулиращи
обществените отношения в различните сфери,“ е необоснован, а наложеното
му наказание, определено над средния размер за престъплението, предмет на
обвинението, е несъразмерно тежко с обществената опасност на неговата
личност и обществената опасност на извършеното от него деяние. Видно от
справката за съдимост П.П. е осъждан само веднъж, за престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК, което не е тежко, по смисъла на чл.93, т. 6 от НК, като
наложеното му наказание е било определено в минималния размер за този
вид – 3 месеца лишаване от свобода и при условията на чл. 55, ал.1 т.1 от
НК, чието изтърпяване е било отложено, на основание чл. 66, ал.1 от НК,
следователно не е налице нито многократното му осъждане за престъпления
от общ характер, нито системно неизпълнение от негова страна на правните
норми, регулиращи обществените отношения в различните сфери, които
обстоятелства са били отчетени като отегчаващи от първоинстанционния съд
и като такива са били надценени, за да бъде при техен превес определено
наказание, в размер на 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, т. е. – над
средния размер, предвиден от закона за съответното престъпление.
От друга страна начинът, по който е било осъществено изпълнителното
5
деяние на престъплението по чл. 129, ал.1 от НК също не би могъл да се
охарактеризира като отличаващ се с някаква особена престъпна упоритост,
свързана с множество удари или нанесени такива с необичайна сила или
средства, през продължителен период от време, за се приеме, че действията
на извършителя се отличават с твърде висока степен на обществена опасност,
обосноваваща необходимост да му бъде определено наказание лишаване от
свобода, при превес на отегчаващите обстоятелства.
Според въззивната инстанция при определяне на наказанието на
подсъдимия П. за извършеното престъпление следва да бъдат отчетени като
смекчаващи обстоятелства проявената от него критичност към извършеното
деяние още във фазата на досъдебното производство и процесуалното му
поведение, насочено към съдействие за разкриване на обективната истина,
както и това, че е млад човек, комуто предстои социална реализация в
обществото, а като отегчаващи обстоятелства – предходното му осъждане,
както и недобрите характеристични данни по местоживеене.
При превес на смекчаващите обстоятелства, които по тежест и значение
преобладават и съобразно изложените по – горе съображения, относно
обществената опасност на личността на подсъдимия и обществената опасност
на извършеното от него деяние, настоящият съдебен състав счете, че
размерът на наложеното от първоинстанционния съд наказание на П.П.
следва да бъде намален от 3 години и 6 месеца - на 2 години лишаване от
свобода, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК, така определеното му
наказание следва да бъде намалено с 1/3 или той да изтърпи наказание в
размер на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, при първоначален общ
режим, съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, тъй като сборът
на наложените му наказания лишаване от свобода по настоящото дело и по
приведената в изпълнение, на основание чл. 68, ал.1 от НК, присъда по НОХД
№175/2019г. на Районен съд – гр. Червен бряг, с която той е бил осъден на 3
месеца лишаване от свобода не надвишава две години.
При цялостната проверка на първоинстанционния съдебен акт
настоящата инстанция не установи наличието на нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да налагат неговата отмяна или изменение.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счете, че
обжалваната присъда №65, постановена по НОХД № 797/2020г. на Районен
съд – гр. Плевен, следва да бъде изменена, в посочения по-горе смисъл, а в
останалата и част – следва да бъде потвърдена, като правилна, обоснована и
законосъобразна, тъй като не са налице основания за нейната отмяна или
изменение.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.3, вр. чл. 337,
ал.1, т.1 от НПК , Плевенският окръжен съд
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 20, постановена по НОХД №150/2020г.,
по описа на Районен съд-гр.Червен бряг, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание на подсъдимия П. И. П. от 3/ТРИ/ години и 6/ШЕСТ/
месеца лишаване от свобода, на 2/ДВЕ/ години лишаване от свобода, което
наказание, на основание чл. 58а, ал.1 от НК, НАМАЛЯВА с 1/3 или
ПОСТАНОВЯВА той да изтърпи наказание в размер на 1/ЕДНА/ година и
4/ЧЕТИРИ/ месеца лишаване от свобода, при първоначален ОБЩ РЕЖИМ,
съобразно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Решението не подлежи на касационна жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7