№ 3573
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВА ЦВ. НЕШЕВА
при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВА ЦВ. НЕШЕВА Гражданско дело №
20211110135606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Постъпила е искова молба от малолетния В. ИВ. СЛ., действащ чрез своята майка
и законен представител Н. Г. В., срещу ИВ. В. СЛ.. Предявен е иск с правна
квалификация чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 от Семейния кодекс СК). Направена е
претенция за законна лихва по чл. 146 СК.
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца, като по силата на съдебно решение,
първият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 280,00 лева. Сочи се в
исковата молба, че от определянето на предходната издръжка нуждите на ищеца са се
увеличили, поради което се моли съда да постанови решение, с което да увеличи
размера на предходно определената издръжка, като осъди ответника да заплаща такава
в размер на 450,00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 22.06.2021 г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
В преклузивния едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който се излагат доводи за неоснователност на иска. Според твърденията
на ответника не е налице промяна на обстоятелствата, налагаща изменение на размера
на издръжката. Ответникът сочи, че има и друго дете, за което следва да се грижи,
както и че решението за записване на детето в частно училище е направено единствено
от майката, като не е съгласувано с него. Поради това счита подадената искова молба
за неоснователна.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото по
свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното:
1
Не се спори между страните, а това се установява и от представеното
удостоверение за раждане, че ИВ. В. СЛ. е баща на В. ИВ. СЛ., роден на 27.08.2008г.
От Удостоверение за раждане, издадено от СО, район „Младост“, се установява,
че ответникът е баща на Анаис И.С.а, родена на 12.09.2016г.
От Удостоверение за раждане, издадено от СО, район „Надежда“, се установява,
че Н. Г. В. е майка на Ния Георгиева Джелепова, родена на 05.01.2018г.
С Решение № 12820 от 11.08.2016г., постановено по гр.д. 29216/2016г. по описа на
СРС, 86 състав, влязло в законна сила на 22.092016г., ответникът е осъден да заплаща
месечна издръжка на ищеца в размер на 280 лева.
Видно от 3 бр. договори за обучение и възпитание В. ИВ. СЛ. е ученик в Частно
основно училище „Томас Едисън“, като с договор от 05.02.2021г. е записан в 7-ми
клас.
По делото са приложени разписки за заплащане на вноски и допълнителни
дейности и занимания към ЧОУ „Томас Едисън“ за периода м.11.2020г.-м.06.2021г. в
общ размер на 1914,04 лв.; 2 бр. вносни бележки за сумата от общо 8340 лв. съответно
от 25.01.2021г. и 26.06.2020г. и бележка за капаро от 780 лв. от 09.02.2021г., заплатени
на училището.
Приложени са 3 бр. квитанции за сумата от 65 лв. месечна такса за СК „Радулов“.
Видно от приложена вносна бележка Н. Г. В. съхранява стволови клетки, за което
се заплаща годишна такса от 330 лв.
По делото е приложена справка от НАП от 10.03.2022г., от която е видно, че Н. Г.
В. е заета по трудово правоотношение с „Нова Броудкастинг Грип“ ЕООД, а
ответникът осъщества трудова дейност при „Просфит Текнолоджис“ АД.
От служебна бележка изх. № 885/03.06.201г., издадена от „Нова Броудкастинг
Грип“ ЕООД, се установява, че Н. Г. В. е реализирала месечно нетно възнаграждение в
размер на 1567,55 лв. за м. 03.2021г., 1850,41 лв. за м.04.2021г. и 3067,81 лв. за м.
05.2021г. Съгласно справка от НАП осигурителният доход на лицето за периода
м.05.2021г.-м.01.2022г. възлиза на 3000 лв., а месечният й облагаем доход възлиза на
около 3400 лв.
Видно от справка за местни данъци и такси Н. Г. В. е собственик на 4 бр.
недвижими имоти и един автомобил-БМВ.
Представено е Удостоверение от „Просфит Текнолоджис“ АД, от което е видно,
че за периода м.06.2020г.-м.06.2021г. брутният месечен доход на ответника възлиза на
3146,18 лв. или общо сумата за получаване за този период възлиза на 26792 лв. От
справка от НАП се установява, че осигурителният доход на И.С. възлиза на 3146,18 лв.
месечно за периода м.01.2021г.-м.12.2021г., като от м.07.2021г. възлиза на 3968,96 лв.
Ответникът е собственик на един автомобил-БМВ.
С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт. по делото е изготвен социален доклад от
ДСП – Младост /по адрес на бащата/. По данни на последния родителите на детето
2
Виктор са разделени от 2009г., като грижи за детето полага майката, а бащата заплаща
издръжка от 280 лв. Бащата е споделил, че закупува на детето всичко необходимо.
Детето не отговаря на телефонните му обаждания, като роднините на детето по бащина
линия и сестра му не са го виждали от две години. Изборът детето Виктор да учи в
частно училище бащата е заявил, че е направен от майката, без да се иска неговото
съгласие, като родителите нямат комуникация помежду си относно отглеждането и
възпитанието на детето. Бащата живее заедно с настоящата си партньорка и 5-
годишната им дъщеря.
Изготвен е и социален доклад от ДСП-Красно село. Служителите на ДСП са
констатирали, че родителите имат нови съжители и деца. През последните шест години
майката полага грижи за детето с помощта на нейния съжител. Роднините по бащина
линия на детето не поддържат контакт с детето. По данни на майката от две години
бащата и детето Виктор не са разговаряли, като детето е обидено, тъй като баща му не
проявявал интерес към него.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно,
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличие на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от
трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /т.
2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Задължението на родителя, обаче, не е безусловно, що
се касае до размера на даваната издръжка зависи от възможността на същия да
предоставя такава – арг. от чл. 140, ал. 2 СК. Същевременно издръжката на едно дете
не може да бъде по-ниска от ¼ от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК)
или 162,50 лева към настоящия момент. Това означава, че родителят дължи издръжка,
ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели
средства и за издръжката на своето дете. Размерът на издръжката се обуславя от
съотношението между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите
на задълженото лице. Тъй като посочените две величини не са константни,
законодателят е предвидил възможност при промяната им издръжката да бъде
изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл.
150 СК, е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да е неработоспособен и да
не може да се издържа от имуществото си не се прилага спрямо ненавършилите
пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 от СК е специална норма по отношение на
чл.139 от СК и изключва неговото приложение. Освен това детето с оглед ниската си
възраст е дефинитивно неработоспособно, поради което има право на издръжка от
3
родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал.
1, т. 2 от СК) поради липса на лица от първи ред. Обичайните за дете на възрастта на
Виктор възраст (за храна, дрехи, обувки, за обучение, медицински грижи и т.н.) нужди,
както и общите разходи за издръжката на домакинството на майката, в което детето са
отглеждани, се установява от самия факт на биологичното им съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално. По делото не се установяват специални
здравословни и образователни потребности на детето.
Размерът на издръжката следва да се определи, като се съобразят, от една страна,
възможностите на дължащия родител, а от друга – нуждите на детето, с оглед
правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му нужди. При
определяне на общия размер на издръжката, съдът следва да съобрази той да бъде
дефиниран така, че да не стимулира използването й за цели, неприсъщи на
предназначението й. С оглед грижата за детето на него следва да се осигурят такива
битови условия и средства, които да гарантират нормален живот и развитие, каквито би
имало, ако родителите му живееха заедно. Нуждите на детето съдът следва да
определи съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално
икономическата обстановка в Република България, както и всички особености на
конкретния случай.
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето В.С., роден на
27.08.2008г., в размер от 280 лева, с Решение № 12820 от 11.08.2016г., постановено по
гр.д. 29216/2016г. по описа на СРС, 86 състав, влязло в сила на 22.09.2016 г., ищецът е
бил на 8 години, а към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото
производство е навършил 13 години. От определянето на месечната издръжка от 280
лева е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на
издръжката. През изминалия период от пет години ищецът е пораснал, с което
дефинитивно са се увеличили и потребностите му от средства за съществуване, за
образование, за социално-културно развитие (доколкото всеки човек неминуемо има
нужда от такива). Настъпили са трайни промени в обстоятелствата, при които размерът
на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен, продължителен и
необратим характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се
възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (ищецът да
има нужда от по-малко средства за месечната си издръжка). От това следва, че след
приключване съдебното дирене по горепосоченото производство е настъпило
съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо и увеличение на нейния
размер.
По отношение възможностите на ответника, видно от приложената по делото
справка от НАП, месечният облагаем доход на лицето от м.07.2021г. е близо 4000 лв.
Ответникът има и други алиментни задължения, като има още едно дете - Анаис,
4
родена на 12.09.2016г.
Заедно с посоченото за размера на издръжката също от значение е и
обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и
възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай от родителя при
ангажираността му във връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под
внимание при определяне размера на издръжката. В този смисъл е и възприетото с
ППВС № 5/1970 г. и ППВС № 5/1981 г., което не е загубило актуалността си. Като в
процесния случай тези усилия се удвояват, предвид факта, че майката, която макар и да
получава също високи за страната доходи /за периода м.05.2021г.-м.01.2022г.
месечният й облагаем доход възлиза на около 3400 лв./, полага непосредствените
усилия по отглеждане и възпитание на още едно дете – Ния Джелепова, родена на
05.01.2018г.
След съобразяване съотношението на доходите на двамата родители, нуждите на
детето, обстоятелството, че бащата има други алиментни задължения, както и че
преките и непосредствени грижи за отглеждането и възпитанието на детето се полагат
от майка му, настоящата инстанция, счита, че ответникът, следва да поеме сума в
размер на 400 лв. от месечната издръжка на детето Виктор. Останалата сума,
необходима за издръжката на детето, следва да се поеме от майката, която също следва
да участва с парични средства в нея, въпреки полаганите преки грижи за Виктор.
Що се отнася до доводите на ищеца за необходимост от увеличаване на
издръжката в претендирания размер с оглед записването на детето в частно училище, в
което годишната такса възлиза на близо 10 000 лв., както и направени разходи за
допълнителни занимания, съдът ги намира за неоснователни. Това обстоятелство не е
относимо към възможностите на бащата да дава претендираната издръжка, и към
обичайните потребности на детето – претендиращо издръжката. Безспорно в правото
на всеки родител е да избере детето му да посещава допълнителни занимания и да бъде
записано в частно училище с цел по-доброто му развитие, за които се изисква
допълнително заплащане, но то не следва да бъде възлагано в тежест на дължащия
издръжка родител, в какъвто смисъл е и съдебната практика. Не са налице данни
решението за обучение в частно училище на детето Виктор да е взето от двамата му
родители, доколкото от представените доказателства същото е записано през 2019г. в
5-ти клас в ЧОУ „Томас Едисън“ , а родителите са разделени още докато детето не е
ученик. Когато двамата родители, по общо съгласие, преценяват за необходимо
покриването на определени разходи за детето им /такъв е случаят с посещаването на
различни извънучебни мероприятия, курсове, екскурзии т. н. /, това е израз на тяхното
общо разбиране за необходими грижи за пълноценното отглеждане и възпитание на
детето. В този случай родителите съобразяват и финансовите си възможности за
задоволяване на такива потребности на детето. При липса на общо съгласие обаче,
5
когато решението е взето единствено по волята на единия родител, е трудна
преценката за необходимостта от такива разходи, с оглед интересите на детето. Нещо
повече, претендирането им в хипотезата на разделени родители и присъждането им от
съда би означавало скрепяване със силата на съдебното решение на едноличното
субективно желание на родителя, който упражнява непосредствено родителските
права, и представлява повратно тълкуване на закона. Подобен подход от съда би
противоречал на института на издръжката и ще се яви способ за покриване на
субективно определени от единия родител нужди на детето, без да се отчитат
обективните му потребности и финансовите възможности на другия родител за
заплащането му.
С оглед изложеното, искът е основателен до сумата от 400 лева, като в
останалата част до пълния предявен размер от 450 лева исковата претенция следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Налице е следователно призната по право изпълнителна сила на невлезлите в сила
решения относно посочените в закона вземания, за което съдът е оправомощен да се
произнесе служебно. За това в конкретния случай следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на решението в частта му, с която ответникът е осъден да
заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 400 лева.
Относно направените разноски по делото.
Искане за присъждане на направените по делото разноски е направено от двете
страни, като същите имат право на такива съразмерно с уважената и отхвърлената част
от иска.
Ищецът е доказал разноски в размер от 400 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Съразмерно с уважената част от исковата претенция на
ищецът се следват разноски в размер от 282,35 лв.
От страна на ответника са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лв. Направено е възражение за прекомерност, което
съдът намира за основателно, доколкото делото не се отличава с правна и фактическа
сложност. Съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено на 400 лв.,
вземайки предвид минималния размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 6 от Наредбата № 1/2004 г. от 300 лв. По съразмерност на ответника се дължат
разноски от 117,65 лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, дължи по сметка на Софийския
районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в общ размер на 172,80
лева.
6
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, издръжката,
определена с Решение № 12820 от 11.08.2016г., постановено по гр.д. 29216/2016г. по
описа на СРС, 86 състав, влязло в законна сила на 22.09.2016г., като я УВЕЛИЧАВА
от 280 /двеста и осемдесет/ лева на 400 / четиристотин/ лева, като
ОСЪЖДА на основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал. 2 СК, ИВ. В. СЛ., ЕГН:
**********, да заплаща на детето В. ИВ. СЛ., ЕГН: **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Н. Г. В., ЕГН: **********, месечна издръжка в размер на
400 / четиристотин/ лева, считано от датата на предявяване на иска – 22.06.2021 г. до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й
заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 150, пр. 1 и 3, вр. чл. 143, ал.
2 СК, за разликата над 400 лева до пълния предявен размер от 450 лева, като
неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза В. ИВ. СЛ. издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ИВ. В. СЛ., ЕГН: **********, да
заплати на В. ИВ. СЛ., ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Н. Г. В., ЕГН: **********, сумата в размер на 282,35 лв. –
представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. ИВ. СЛ., ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законен представител Н. Г. В., ЕГН: **********, да
заплати на ИВ. В. СЛ., ЕГН: **********, сумата в размер на 117,65 лв. –
представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ИВ. В. СЛ., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса върху увеличението на
издръжката в размер на 172,80 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните, а в частта, в която
7
е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на определение и
подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8