Решение по гр. дело №27365/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 октомври 2025 г.
Съдия: Николай Илиев Николов
Дело: 20211110127365
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17819
гр. София, 05.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т.
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20211110127365 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и
по чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „С.“ АД твърди, че на обект, находящ се в гр.София, ж.к.“Люлин“ бл.464,
вх.Б, ет.5, ап.546, който е собственост на ответника е доставял ВиК-услуги. Претендира
сумата от 1621.31 лева, представляваща задължения за предоставена и потребена вода за
периода от 08.05.2013 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението- 15.10.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 618.89 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 08.06.2013 г. до 03.07.2020 г. Претендира
разноски.
Ответникът Н. Т. Б. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 от ГПК е
подал писмен отговор, чрез адвокат Л. З.-особен представител. Заявява, че не е налице
облигационна връзка, между страните по делото, и оттам не е потребител на ВиК-услуги.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на иска се обуславя от осъществяване на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. ответникът да има качеството потребител на ВиК-
услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение; 2. за процесния
период ищецът да е доставил ВиК-услуги в претендираните количества в посочения обект,
чиято стойност възлиза на претендираната сума.
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
1
канализационните услуги „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК-услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, потребители на ВиК-услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради –
етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Аналогична е и
разпоредбата чл.2, ал.1 от Общите условия на „С.“ АД.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, която императивно установява кой е
страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение. В настоящето производство не е ангажирано нито едно доказателство, че
ответника е титуляр на вещно право на ползване или е собственик на имот, до който е
налице доставка на питейна вода. Качеството собственик и или вещен ползвател на лицето,
от което се претендира заплащане на ВиК-услуги следва да се докаже с документ за
собственост, респективно за учредено вещно право на ползване. По делото не са
представени никакви доказателства, от които да се направи извод, че недвижимия имот е
собственост на ответника, като нотариален акт, договор за продажба на държавен
недвижим имот, придобиване по наследствено правоприемство или друг вид способ.
Такива доказателства не са представени нито в исковото производство, нито в
производството за издаване за заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, поради което това обстоятелство остава недоказано по делото.
По изложените съображения следва да се приеме, че по делото не се установи по
безспорен начин наличието на договорна връзка между ищеца и ответника, а оттам и
наличието на възникнало за ответника задължение за заплащане на претендираните от
ищеца суми за предоставените и потребени ВиК-услуги в процесния обект.
В тази връзка предявения главен иск за заплащане на сумата от 1621.31 лева,
представляваща задължения за предоставена и потребена вода за периода от 08.05.2013 г. до
03.07.2020 г. се явява неоснователен и недоказан и като следва да се отхвърли.
Щом неоснователен/недоказан се явява главния иск, неоснователен/недоказан е и
акцесорния такъв за сумата от 618.89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
08.06.2013 г. до 03.07.2020 г. и като такъв подлежи на отхвърляне.

2


По разноските:
С оглед на изхода на правния спор на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК право
на разноски има само ответника. По делото е внесена сумата от 500 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение за особения представител на ответника адвокат З.,
които следва да си останат в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.” АД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес център „Интерпред“ ет.2 и ет.3,
срещу Н. Т. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“ бл.434 вх.Б, ет.5, ап.546,
иск по чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, за установяване съществуването
на вземането за сумата от 1621.31 лева, представляваща задължения за предоставена и
потребена вода за периода от 08.05.2013 г. до 03.07.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на заявлението- 15.10.2020 г. до окончателното изплащане и иск по чл.422, ал.1 ГПК,
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземането за сумата от
618.89 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 08.06.2013 г. до 03.07.2020
г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от датата на връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3