РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Варна, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.а
Мария Кр. М.а
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Въззивно гражданско дело №
20233000500301 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 301/2023 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна и насрещна въззивна жалба на
страните срещу различни части на решение № 23/15.03.2023 г. по т.д.
№49/2022 г. по описа на Силистренския окръжен съд, както следва:
По въззивна жалба на Гаранционен фонд гр.София, подадена чрез адв.
М. П., против решение № 23/15.03.2023 г. по т.д. №49/2022 г. по описа на
Силистренския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: Гаранционен фонд е
осъден да заплати на всеки от ищците М. Н. Й., Н. М. Н. и Д. М. Н.
обезщетения за причинените им неимуществени вреди, вследствие смъртта на
Сн. С. Й. – съпруга на първия и майка на останалите двама, починала на * г. в
резултат на настъпило на 08.09.2018 г. пътнотранспортно произшествие на
републикански път III-204, км. 4+706, ЗА ГОРНИЦИТЕ над сумата от 120 000
лв. до присъдените 150 000 лв. на всеки от тях, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на постановяване на писмения отказ за
определяне и изплащане на обезщетение от страна на Гаранционен фонд в
проведената извънсъдебна административна процедура пред него, а именно
от 29.07.2021 год. до окончателното изплащане на сумите; Гаранционен фонд
е осъден да заплати законна лихва върху главниците, считано от 29.07.2021
год. до окончателното изплащане на сумите.
1
Настоявал е, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно
- постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е
необосновано, като е молил за отмяната му в посочените осъдителни части, за
отхвърляне на исковете за същите, както и за отмяна на решението в частта на
присъдените лихви за забава от 29.07.2021 год. Молил е за присъждане на
сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение
съобразно отхвърлената част. Навел е оплаквания, че при определяне размера
на обезщетенията съдът не отчел конкретно претърпените вреди от всеки от
ищците и фактите имащи отношение към размера на обезщетенията им,
включително възрастта на съпруга и на пълнолетните синове със собствени
семейства и деца, както и интензитета, степента и продължителността на
понасяните страдания и не съобразил конкретните икономически условия в
страната и нивата на застрахователно покритие към релевантния период и
така присъдил прекомерно завишен размер на обезщетенията, несъобразено с
чл.52 ЗЗД и в разрез с принципа за справедливост. Първоинстанционният съд
неправилно присъдил лихвите за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от отказа на Гаранционен фонд за изплащане
на обезщетение - 29.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата предвид
липсата на забава: дължимото от фонда обезщетение покривало само вредите,
но не и обезвредата за забава, която дължал деликвентът съгласно чл.84, ал.3
от ЗЗД; Гаранционен фонд не бил деликвент, нито застраховател и не
изплащал обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо
задължение и то тогава, когато бъде поискано от пострадалите;
Лицата на насрещната страна – М. Н. Й., Н. М. Н. и Д. М. Н., чрез адв.
Ц., са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба и по
съображения неоснователност на всяко от оплакванията и за правилността на
решението в обжалваната осъдителна част, са молили за потвърждаване на
решението в същата част и за присъждане в полза на адв. Ц. на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
По насрещна въззивна жалба на М. Н. Й., Н. М. Н. и Д. М. Николов,
подадена чрез адв. Ц., против решение № 23/15.03.2023 г. по т.д. №49/2022 г.
по описа на Силистренския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които са отхвърлени
исковете им срещу Гаранционен фонд за присъждане на обезщетения за
причинените им неимуществени вреди, вследствие смъртта на Сн. С. Й. –
съпруга на първия и майка на останалите двама, починала на * г. в резултат на
настъпило на 08.09.2018 г. пътнотранспортно произшествие на републикански
път III-204, км. 4+706, ЗА ГОРНИЦИТЕ над присъдените с решението
обезщетения на всеки от тях от по 150 000 лв. до претендираните 180 000 лв.
както и в частта на осъждането им за разноските, като са молили за осъждане
на Гаранционен фонд да заплати на всеки от тях допълнително по 30 000 лв.,
ведно с лихви от 29.07.2021 г. до окончателното им изплащане. Молили са и
за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в полза на
адв. Ц.. Навели са оплаквания за неправилност на решението на окръжния съд
в отхвърлителната му част, поради противоречието му с материалния закон –
2
чл. 52 ЗЗД и необоснованост. Изложили са съображения за присъждане на
занижен размер на обезщетенията, с оглед конкретните факти за характера,
интензитета и продължителността на болките и страданията на ищците.
Ответникът Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. П., е подал писмен
отговор на насрещната въззивна жалба, с който е оспорил същата и по
съображения за правилността на обжалваното решение в отхвърлителната му
част, е молил за потвърждаването му в същата.
Третото лице – помагач П. И. С. не е подал отговор на жалбата на
насрещната страна.
Решението на окръжния съд е влязло в сила в осъдителната част за
сумата от 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
Обжалваното решение е валидно изцяло и допустимо в обжалваната му
част, а по правилността му, след като съобрази оплакванията и доводите на
страните и с оглед събраните по делото доказателства и приложимия закон,
съдът намира следното:
Предявените пред окръжния съд от М. Н. Й., Н. М. Н. и Д. М. Н. против
Гаранционен фонд гр.София осъдителни искове са по чл. чл. 558, ал.5 и чл.86
ЗЗД за заплащане на сумата от по 180 000 лв. за всеки един от тях,
представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди,
вследствие смъртта на тяхната съответно съпруга и майка Сн. С. Й., пътувала
в автомобил „Форд“ модел: „Транзит“ с ДК № * и починала на * г. в резултат
на настъпило на 08.09.2018 г. пътнотранспортно произшествие на
републикански път III-204, км. 4+706, по вина на П. И. С., управлявал товарен
автомобил марка: „Щаер“ модел: „19С46“ с ДК № *, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на постановяване на писмения
отказ за определяне и изплащане на обезщетение от страна на Гаранционен
фонд в проведената извънсъдебна административна процедура пред него, а
именно от 29.07.2021 год. до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът е оспорил исковете, като релевантни за настоящото
производство са оплакванията във въззивната му жалба.
Страните не спорят и установена е с влязлата в сила част от решението
на окръжния съд и на база събраните по делото доказателства, в.т.ч.
присъдата на наказателния съд, следната фактическа обстановка:
Ищецът М. Й. е преживял съпруг, а ищците Н. и Д. Н.и са деца на Сн.
С. Й., починала на * г., вследствие на травмите от ПТП (като пътник в
автомобил„Форд“ модел: „Транзит“, с per. № * от 08.09.2018 г.), причинено от
П. И. С. при управление на товарен автомобил марка: „Щаер“ модел: „19С46“
с ДК № *. С присъда от 23.04.21г. по НОХД № 296/19г. на ОС-Разград,
водачът П. И. С. е признат за виновен в това, че на 08.09.18г. на път III-204,
км. 4+706, в посока гр. Попово -гр. Разград, при управление на МПС със
скорост 83.3 км/ч., на т.а. „МАН", модел „Щаер 19 С 46“, с прикачено към
него ремарке, при сигнализиран с пътен знак „В26“ участък - забранено е
3
движението със скорост по-висока от означената 60 км/ч., нарушил правилата
за движение - чл. 20, ал. 2, чл. 21, ал.и ал. 2 от ЗДвП и чл.75, ал.1 от ППЗДвП,
по непредпазливост причинил смъртта на повече лица (две лица, едното от
които е Сн. С. Й.) и средни телесни повреди на повече лица и на основание
чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3, б. „А“ и б. „Б“, във вр.с ал. 1, във вр. с чл. 342,
ал.1 от НК е осъден. С въззивното решение № 110/13.12.21г., постановено по
ВНОХД № 242/21г. на ВАпС частично е изменена горната присъда като
деянието е преквалифицирано и приложен закон за по-леко наказуемо
престъпление, а в останалата част присъдата е потвърдена. С решение №
97/07.06.22г., постановено по н.д. № 195/22г. на ВКС, I н.о. въззивното
решение е изменено само досежно срока на наказанията, т.е. налице е
хипотезата на чл. 300 от ГПК. Товарният автомобил „МАН“марка: „Щаер“
модел: „19С46“ с ДК № * е нямал действаща към датата на произшествието
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". На
23.04.2021 г. ответникът е сезиран от ищците във връзка с процесното ПТП и
се е произнесъл по претенцията по реда на чл. 496 КЗ на 29.07.2021г. с отказ
за изплащането на застрахователни обезщетения на тримата.
На осн. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ ответникът е пасивно легитимиран
да отговаря по претенцията на ищците като трети увредени лица, т.к. се
претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили вследствие на
смърт при ПТП на територията на РБ, от МПС, което обичайно се намира на
територията на РБ, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Изпълнена е и
процесуалната предпоставка за допустимост на иска, предвидена в чл.558,
ал.5 от КЗ - предявена претенция пред Гаранционен фонд, по която
ответникът е отказал да изплати обезщетение.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от
фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума
по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване
чл.497 от КЗ.Минималната застрахователна сума/лимит на отговорността/ за
2018г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ в действащата й
към датата на ПТП редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие
независимо от броя пострадали лица е 10 000 000лв.
По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени
вреди:
При произшествието на 08.09.2018г. Сн. Й. е получила много тежки
увреждания: хеморалгичен шок; съчетана травма: глава, гръбначен стълб,
корем, гърди; остра дихателна недостатъчност; комоцио церебре; фрактури на
1-ви шиен и на 3- ти торакален прешлен; комоцио медуле спиналис;
контузио торацис; преден гръден капак; фрактура клавидуле декстра;
фрактури на 4 ребра вляво; хемоперитонеум; руптура на слезка; фисура на
4
черен дроб. Претърпяла е операции и е пролежала в три болници, като
смъртта й е настъпила на * г.
В случая, търпените от ищците (съпруг и двама сина на загиналата)
страдания са доказани по делото с показанията на свидетелите Д. С.
(съжителстваща с ищеца Н. Н.) и К. Н. (съпруга на Д. Н.), които имат преки и
непосредствени впечатления от отношенията в семейството преди и след
загубата.
Към датата на смъртта, Сн. е била на * години, работила е като секретар
на читалището в с. Ср., организирала е фестивали и занимания с деца,
ползвала се е с авторитет. Тя е била обична съпруга и майка, подкрепа за
съпруга си, за семействата на синовете и опора за близките си. Според св. С.,
синовете и майка им били много привързани и близки. Събирали се
непрекъснато, заедно прекарвали празниците, помагали си, тя се грижела за
внуците, разчитали на нея. Преди години, синовете със съпругите и децата им
живеели на село (с.Ср.) заедно със Сн. и М., а след като се преместили в
гр.Силистра нямало празник, на който да не са заедно, особено на Бъдни
вечер, когато Сн. имала и рожден ден. В почивните дни също ходели на село,
децата прекарвали ваканциите си там, Сн. ги отгледала. Синовете и
семействата им много разчитали на нея. След смъртта й, много им липсвала
подкрепата й. Пак се събирали, но не било същото, усещала се липсата й.
Загубата й била неочаквана (по път за самодеен фестивал) и травмираща
(след двумесечна борба за живота й). След инцидента, синовете и съпругът й
били денонощно в болницата, тревожили се, надявали се да оздравее и да се
върне, подготвили място в дома й с болнично легло, за да се грижат за нея.
Преди катастрофата, Сн. живеела в с.Ср. със съпруга си М. (първият ищец),
работела в читалището на селото, била много отдаден на работата си и
отговорен човек и всички я уважавали. След смъртта й синът й Н. се затворил
в себе си, не разговарял. Близките се самообвинявали, че не са я закарали
лично до събитието. Н. не можел да спи спокойно, нямал желание за нищо,
бил демотивиран в работата си. Съпругът М. продължил да живее на село, но
му било много трудно сам и сила му давали само внуците. В семейството
често си говорели за Сн., проявили нейни снимки от живота й и заедно ги
разглеждали. Според св. Н., съпругът и синовете й били постоянно до
болничната стая на Сн. - да помагат на лекарите, да носят консумативи и да я
преместят при нужда, хранели я с малка лъжичка и страдали за нея, всеки ден
питали лекарите за състоянието й и се надявали да се оправи. След
съобщението за смъртта на майка му, Д. бил в шок, изпаднал в депресия,
възобновили се проблемите му със стомаха, затворил се в себе си, не
комуникирал с други хора, бил постоянно притеснен. Започнал да вдига
кръвно, имал стягане и бодежи в сърдечната област, ускорен пулс без видима
причина, вечер се събуждал изпотен, не можел да заспи. Двамата с брат му
имали изключително здрава връзка с майка си, не се били разделяли, тя много
се грижела за тях, а след като те се оженили – и за семействата им.
Подкрепяла ги морално в начинанията им, помагала им и финансово, гледала
5
плодове, зеленчуци от градината, зимнини им правела. Правела всичко за
семейството и ги обединявала. Всички заедно ходели на село – братята,
жените и децата, а децата и в съботи и недели и всички ваканции били при
баба си. Тя им шиела носии и ходела с тях по концерти. Сн. била в
ежедневието на семействата на синовете си. Тя работела като секретар в
читалището в с.Ср., участвала в организирането на всички мероприятия,
ходела по фестивали, била много всеотдайна и всички много я обичали и
уважавали. Със съпруга й били прекрасно семейство – уважавали се и децата
си уважавали. След смъртта й, М. останал сам на село, загубил най-близкия
си човек и принуден да се грижи сам за себе си и да посреща проблемите сам.
Къщата опустяла. От погребението редовно правели помени, ходели на гроба,
защото това го приемали като една грижа за нея. Показанията на свидетелите
са последователни, взаимноподкрепящи се и житейски логични, поради което
и съдът напълно ги кредитира за него.
Децата и съпругът са сред най-близките на починалия (по смисъла на
Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление №5/24.ХI.1969г.), които се
ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на
съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките
да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.
52 ЗЗД. /ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК/,
като тези вреди в случая са установени с обсъдените по-горе доказателства.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – такива при
причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му
положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията
между починалия и близкия, който търси обезщетение и др. При определяне
на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат
предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни
обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета
и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и
страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента
на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за неимуществени и
6
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт. От своя страна
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 510лв./, инфлационни процеси/2, 7%
за 2018г./, нарастване на цените и др.
Изложеното по-горе налага изводите, че починалата е била активна
жена на * години, в добро здравословно състояние, жизнена, енергична, със
собствени интереси и занимания, с авторитет в работата си и в общността. Тя
е била стожер на семейството и сплотяващата сила, подкрепа и опора за
семействата на синовете си. Макар и със свои семейства и деца, връзката
помежду им е била много силна и никога не е била прекъсвана, независимо
от отделянето на младите семейства. Гостували са си непрекъснато, помагали
си, споделяли си, разчитали са на нейната подкрепа. Връзката им родител –
дете е била много дълбока, емоционална, отличаваща се с изключителна
обич, доверие, грижа, привързаност, съпричастност с нуждите и проблемите
на другия. Връзката със съпруга й също е била изпълнена с голяма взаимна
обич, уважение и разбирателство. Всички ищци след смъртта й са изпитвали
и продължават да изпитват чувство на непредотвратима загуба и скръб и
продължават да страдат. Имайки предвид вида и интензитета на претърпените
неимуществени вреди за ищците – съпруг и синове от смъртта на най-скъп
човек – съпруга на първия и майка на другите двама, обстоятелствата при
които се е случило (много тежък пътен инцидент), съдържанието на
съществувалата между тях трайна емоционална връзка, привързаността
между членовете на семейството и мястото, което починалата е заемала в
живота на съпруга и синовете си, внезапното прекъсване на живота й,
необратимия характер на събитието, продължителността на страданията и
това, че занапред животът им ще е без близкия им човек, както и вземайки
предвид обществено-икономическите условия в страната към момента на
деликта, нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент и съдебната практика по подобни казуси, съдът
намира, че обезщетението следва да се определи в размер на по 150 000 лв.
Този размер е съобразен с конкретно установените в производството и
търпени от всеки от ищците емоционални болки и страдания от загубата на
съпруга и майка и психичната травма, която ще им остане до живот,
включително и с обстоятелствата за съхранената близост и връзка между
майката и синовете, продължила и след създадените от тях собствени
семейства.
До извод за този размер на обезщетението е достигнал и окръжния съд в
обжалваното решение, поради което то следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Предвид изложеното, неоснователни са всички оплакванията на
страните в жалбите им за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД при
определяне размера на обезщетението.
7
По оплакването на ГФ за началния момент на законната лихва върху
обезщетението: Върху присъдената главница се присъжда мораторна лихва.
Безспорно Гаранционен фонд не е застраховател, още по-малко деликвент
или граждански отговорно лице за чуждо задължение. Същият обаче е
носител на законово задължение да покрива вреди в изрично определените в
КЗ случаи, в които реално липсва застрахователна закрила. Затова и, според
уредбата в КЗ, отговорността му е еквивалентна с тази на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
същият дължи мораторна лихва върху обезщетението за вреди. Съгласно
чл.558, ал.1 от КЗ лихвите за забава на Гаранционния фонд се изчисляват и
изплащат при спазване на чл.497 от КЗ-норма, уреждаща дължимите от
застраховател лихви за забава върху дължимото от него застрахователно
обезщетение. По приложението на чл.496 и чл.497 от КЗ понастоящем има
формирана константна практика на ВКС, според която застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за настъпване
на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя - решения по т.д.№2273/18г., ВКС, II т.о.; т.д.
№2466/2018г.; ВКС, I т.о., т.д.№1191/21г., ВКС, II т.о.; т.д.№1865/21г., ВКС, I
т.о.; т.д.№2026/21г., ВКС, I т.о.; т.д.№2530/21г., ВКС, I т.о. и др. Така, защото
той отговаря за забавата на застрахования, с оглед функционалната
обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността на
делинквента, като съгласно чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и
чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“, считано
от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Аналогично е разрешението и в случаите
на претендирано обезщетение, дължимо от НББАЗ (така решение
№50102/20.10.2022 г. по т.д.№1428/21г., ВКС, II т.о. ), където е казано, че
предвиденият в чл.496, ал.1 от КЗ максимален тримесечен срок за
произнасяне по претенцията за обезщетение, е относим към евентуалната
забава на фонда, а не към дължимата от фонда лихва за забава, покриваща
отговорността на делинквента от момента на предявяване на претенцията /в
конкретния случай/. Предвид изложеното, ответникът Гаранционен фонд
дължи лихви за забава върху обезщетението от датата на уведомяване, тъй
като покрива забавата на деликвента, а не собствената си забава (без значение
е дали са били представени всички поискани им от ГФ доказателства за
произшествието). В случая лихвата е поискана от ищците и присъдена от съда
от по-късна дата 29.07.2021 г. - датата на отказа на ГФ да плати обезщетение,
поради което тя се дължи от ответника от тази дата. В този смисъл
неоснователно е оплакването на ГФ за недължимост на законна лихва преди
8
датата на подаване на исковата молба в съда.
С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, разноските за
първата инстанция не подлежат на промяна. За производството пред
настоящата инстанция, предвид неоснователността на двете жалби и с оглед
резултата, всяка от страните дължи заплащане само на съразмерни части за
адвокатско възнаграждение и за юрисконсултско такова. Съразмерната част
(според резултата 1/2) от дължимото на адв. Ц. адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал.1 т.2 ЗА, изчислено съгл. чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в пълен размер от
5450 лв.) се равнява на сумата от 2 725 лв. за защита на всеки ищец или общо
8 175 лв. за тримата, които Гаранционен фонд следва да му заплати. М. Н. Й.,
Н. М. Н. и Д. М. Н. също дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение
на другата страна в общ размер на 450 лв. (3 по 150 лв.).
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23/15.03.2023 г. по т.д. №49/2022 г. по
описа на Силистренския окръжен съд В ЧАСТИТЕ, с които: - Гаранционен
фонд- София е осъден да заплати на всеки от ищците М. Н. Й., Н. М. Н. и Д.
М. Н. обезщетения за причинените им неимуществени вреди, вследствие
смъртта на Сн. С. Й. – съпруга на първия и майка на останалите двама,
починала на * г. в резултат на настъпило на 08.09.2018 г. пътнотранспортно
произшествие на републикански път III-204, км. 4+706, ЗА ГОРНИЦИТЕ над
сумата от 120 000 лв. до присъдените 150 000 лв. на всеки от тях, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на постановяване на
писмения отказ за определяне и изплащане на обезщетение от страна на
Гаранционен фонд в проведената извънсъдебна административна процедура
пред него, а именно от 29.07.2021 год. до окончателното изплащане на
сумите; - Гаранционен фонд е осъден да заплати законна лихва върху
главниците, считано от 29.07.2021 год. до окончателното изплащане на
сумите; - са отхвърлени исковете на М. Н. Й., Н. М. Н. и Д. М. Н. срещу
Гаранционен фонд за присъждане на обезщетения за причинените им
неимуществени вреди, вследствие смъртта на Сн. С. Й. – съпруга на първия и
майка на останалите двама, починала на * г. в резултат на настъпило на
08.09.2018 г. пътнотранспортно произшествие на републикански път III-204,
км. 4+706, ЗА ГОРНИЦИТЕ над присъдените с решението обезщетения на
всеки от тях от по 150 000 лв. до претендираните 180 000 лв.;
ОСЪЖДА Гаранционен фонд гр.София, БУЛСТАТ * да заплати на адв.
Н. Ц. сумата от 8 175 лв., на осн.38, ал.2, т.2 ЗА - адвокатско възнаграждение
за осъществена от него безплатна адвокатска защита на ищците във
въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Н. Й. с ЕГН **********, Н. М. Н. с ЕГН ********** и Д.
9
М. Н. с ЕГН ********** да заплатят на Гаранционен фонд гр.София,
БУЛСТАТ * сумата от 450 лева – юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на „Гаранционен фонд“, гр.София П. И. С..
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10