№ 22506
гр. София, 02.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110129819 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу АНН. Н. ИВ. ,
с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 438,49 лв., представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2018г. - м.04.2020 г. за топлоснабден имот,
представляващ ап.2 , находящ се в гр. София, оАДРЕС, АБ № **** ; 122,74 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху задължението за доставена топлинна енергия
за периода от 15.09.2019 г. до 01.12.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
По делото е постъпила отговор на депозираната искова молба от ответника с вх. №
149102/18.07.2022 г., в който ответницата А.И. заявява, че е заплатила дължимите суми в
полза на „ФИРМА“ ЕАД, за което представя фискален бон за сумата от 637,42лв. от
18.07.22г. Поискано е присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждение в полза
на ищцовото дружество.
С молба с вх. № 167866/11.08.2022 г. ищецът е заявил, че след завеждане на исковата
молба – на 18.07.2022 г. ответницата е заплатила претендираните суми в настоящото
исково производство, като претендира единствено юрисконсултско възнаграждение за
заповедното и исковото производство.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответника
АНН. Н. ИВ. посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не
съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено нещо. Няма ли
правен спор, няма нужда и интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на
иск, за която съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че в случая не е налице изрично
изявление на ищеца за оттегляне или отказ от предявените искове, съдът намира, че
доколкото заявените от него искови претенции са удовлетворени изцяло, то за „ФИРМА“
ЕАД не съществува правен интерес от водене на настоящото съдебно производство. В
подкрепа на този извод е и изявлението на ответника в горепосочената молба от 08.06.2017
г., с която е направено изрично искане за десезиране на съда по настоящото дело. Съдът е
длъжен да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно производство,
поради което в случай че констатира липсата на някоя от абсолютните положителни
процесуални предпоставки за надлежно възникване на правото на иск - правен интерес от
1
заявената с исковата молба съдебна защита, следва да счете, че предявените искове се явяват
процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови
претенции са изцяло удовлетворени от ответницата АНН. Н. ИВ. в хода на процеса, за
„ФИРМА“ ЕАД е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради което
образуваното въз основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо следва
да се прекрати.
В т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, се предвижда,
че при прекратяване на производството по иска по чл. 422, респ. 415, ал. 1 ГПК издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист подлежат на обезсилване, за което компетентен
е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят
едновременно с определението за прекратяване на производството по иска. Ето защо, с
настоящия съдебен акт наред с прекратяването на производството, следва да бъде
обезсилена и издадената по ч. гр. дело № 71948/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав,
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 31.01.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответника в хода на процеса - след връчване на препис от исковата молба , с
извънпроцесуалното си поведение той е дал повод за завеждане на делото срещу него,
поради което безспорно следва да понесе сторените по същото разноски. С молбата от
11.08.2022 г. ищецът е претендирал единствено присъждането на такива за юрисконсултско
възнаграждение в исковото и заповедното производство, които съдът намира, че следва да
му бъдат присъдени в размер от 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство. Съдът определя размера на юрисконсултското възнаграждение в двете
съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от
Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ
(по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в исковото производство), като съобразява вида и обема на извършената
дейност от пълномощника на ищеца и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения, съдът намира, че като процесуално недопустима исковата
молба следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство по гр. дело №
29819/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, следва да се прекрати. Издадената по ч. гр.
дело № 71948/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 31.01.2022 г. следва да се обезсили, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ответникът
АНН. Н. ИВ. следва да бъде осъдена да заплати на „ФИРМА“ ЕАД сумата от 50 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело № 71948/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 69 състав, както и сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 113621/06.06.2022 г. по описа на СРС, подадена от
„ФИРМА“ ЕАД, ЕИК **** срещу АНН. Н. ИВ. с ЕГН ********** и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 29819/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
2
31.01.2022 г., издадена по ч. гр. дело № 71948/2021г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав,
срещу длъжника АНН. Н. ИВ. с ЕГН ********** .
ОСЪЖДА АНН. Н. ИВ. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА“ ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК сумата от 50 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по
ч. гр. дело № 71948/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, както и сумата от 100 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна
инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3