№ 3051
гр. С., 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.Г.И.
при участието на секретаря П.Н.А.
като разгледа докладваното от С.Г.И. Гражданско дело № 20211110140467
по описа за 2021 година
Предявен е иск от Л.. Б. Л.., ЕГН **********, с адрес гр.С., чрез адв.Ц. със съдебен
адрес гр.С., за осъждане на ответника Р. Б. Л.., ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.С., да
заплати на ищеца сумата от 5 000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъпление, извършено на 09.07.2016 г. в гр.С., при което
ответникът е влязъл на етажа на къщата, обитаван от ищцата, приближил се до нея и
започнал да й крещи, че следва да му заплаща за това, че минава през общия вход на къщата
и ще изпрати група от Б., която да я убие, ведно със законната лихва от датата на
непозволеното увреждане – 09.07.2016 г., до окончателното плащане на дължимото.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са брат и сестра, като поради грубото
отношение на ответника спрямо ищцата, вкл. и поради нанесен й побой, срещу същия е
издадена заповед за защита от домашно насилие, извършено на 21.11.2015 г. Отбелязва се,
че освен задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие, на
последния е наложена и мярка забрана да доближава ищцата на по-малко от 50 метра.
Ищцата сочи, че въпреки, че ответникът е уведомен за наложените му мерки по
ЗЗДН, той е нарушил същите, като на 09.07.2016 г. е влязъл на етажа на къщата, обитаван от
ищцата, приближил се до нея и започнал да й крещи, че следва да му заплаща за това, че
минава през общия вход на къщата и ще изпрати група от Б., която да я убие. Според
ищцата, за това деяние, ответникът е осъден с влязла в сила присъда.
Аргументира се становище, че извършените от ответника действия са предизвикали
у ищцата болки, страдания, силен стрес, уплаха, обида и огорчение. Твърди се, че Л.Л. е е
преживяла силно разочарование, тъй като се е почувствала беззащитна и унизена от
поведението на барт си, който не е зачел освен нейните права, но и съдебното решение.
Отделно от това репликите на ответника, че ще изпрати група от Б., която да убие ищцата,
предизвикали у нея страх за живота й, несигурност и описения да посещава жилището си,
което се намира в една сграда с това на ответника. Поради тези негативни емоции в
исковата молба се твърди, че ищцата е имала разстройство на съня, проблеми с
концентрацията, с кръвното налягане и сърдечни проблеми.
1
От съда се иска да присъди на ищцата обезщетение за така причинените
неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв., ведно със законната лихва от датата на
деликта.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва иска с мотив, че престъплението, за което е признат за виновен, а
именно такова по чл.296, ал.1 от НК, има за предмет обществените отношения, свързани с
нормалното функциониране на правораздавателните органи и в частност на съдебните
такива. Ответникът аргументира становище, че посоченото пресътление не е насочено срещу
личността и правата на отделните граждани, поради което ищцата няма качеството
пострадал от това деяние и влязлата в сила присъда на СРС не е задължителна за
гражданския съд.
С оглед на това ответникът оспорва на 09.07.2016 г. да е обиждал, нагрубявал,
заплашвал ищцата и да й крещял. Навежда доводи за влошени отношения със сетра си и за
инициирани от нейна страна съдебни дела от 2015 г. и до момента. В същото време
отбелязва, че част от заявените претърпени неимуществени вреди представляват лични
оценъчни съждения на ищцата, за които ответникът не може и не следва да носи
отговорност.
На самостоятелно основание ответникът оспорва иска и поради съпричиняване от
страна на ищцата. В тази насока излага данни, че процесната къща, в която всяка от
страните притежава самостоятелен етаж, е единствено жилище за ответника, но не и за
ищцата. Въпреки това и въпреки, че последната не живее и не обитава имота си, тя го е
посетила след издаване на процесната заповед за защита от домашно насилие и то във
времеви диапазон, в който ответникът си е вкъщи. Според ответника извън обсега на
действие на заповедта по ЗЗДН е адресът, на който той живее. С оглед на това изразява
становище, че с посещението си на 09.07.2016 г. на процесния имот, ищцата е целяла да
инициира поредно съдебно производство срещу брат си, иначе не би била на място, което
обитава ответника, за който твърди, че предизвиква у нея страж и ужас.
Ответникът оспорва иска за главница по размер като недоказан и силно завишен, а
искът за лихва като погасен по давност на основание чл.111, б.”в” от ЗЗД.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат
направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, като се иска присъждане на
обезщетение за претърпени от престъпление неимуществени вреди.
Елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД са
следните: противоправно поведение, причинени вреди, обективна връзка между тях и вина
на делинквента. Всички те трябва да са налице кумулативно, за да може да се ангажира
отговорността на причинилия непозволеното увреждане.
Противоправно поведение по смисъла чл.45 ЗЗД е всяко действие или бездействие
/непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя,
което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму
и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.
2
Налице е неправомерно действие, ако такова е предприето въпреки нормативна забрана за
извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му
предпоставки, съответно - бездействието ще бъде противоправно, когато не се предприема
действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма или въпреки
направеното от съответната страна искане за това, макар и да са налице предвидените в
закона предпоставки за извършване на действието.
В случая по делото безспорно е установено, че на 07.06.2016 г. срещу ответника е
издадена заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН по гр.д.№ 79651/2015 г. по описа на СРС,
91 състав, с която той е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо Л.. Б. Л.., и му е забранено да се доближава на по-малко от 50 м. от нея, от
местоработата й, от местата й за социални контакти и отдих за срок от 12 месеца. Решението
по делото, въз основа, на което е издадена заповедта за защита е влязло в сила 23.06.2017 г.,
когато е потвърдено с решение № 1548/23.06.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 453/2017 г. по
описа на СГС.
На 11.07.2019 г. е постановена присъда по нохд № 16794/2017 г. по описа на СРС,
115 състав, изменена с решение от 09.06.2021 г., постановено по внохд № 4159/2020 г., с
която ответникът е признат за виновен в това, че на 09.07.2016 г. около 18.00 ч. в гр.С., кв.С.
е нарушил заповедта за защита от домашно насилие, като е влязъл на етажа на къщата,
обитаван от Л.Л., приближил се е до нея и е започнал да й крещи, че тя следва да му заплаща
за това, че минава през общия вход на къщата и че ще изпрати група от Б., която да я убие –
престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Въззивният съд е освободил подсъдимия Р.Л. от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като на основание чл.78а,
ал.1 от НК, му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000.00 лв.
Присъдата, респ. решението по чл. 78а НК има задължителен характер относно
извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, в това чило и относно
размера на причинените вреди, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от
престъпния състав (в този смисъл решение № 25 от 17.03.2010 г., постановено по т.д.№
211/2009 г. по описа на ВКС II т.о.). Осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на
присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието,
което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд, като присъдата е
задължителна за гражданския съд само относно конкретното деяние, обективирано в
обвинителния акт по повдигнатото срещу извършителя обвинение, но не и относно друго,
различно от това, деяние (в този смисъл решение № 135 от 13.10.2014 г., постановено по т.д.
№ 3945/2013 г. по описа на ВКС, I т.о.). С оглед на това следва да се приеме, че по делото
безспорно се установи противоправното поведение на ответника на 09.07.2016 г.,
изразяващо се в нарушение на издадената на 07.06.2016 г. срещу него заповед за защита по
чл.15, ал.2 от ЗЗДН. Доколкото престъплението по чл.296, ал.1 от НК е формално /в този
смисъл решение № . от 24.06.2021 г., постановено по в.а.н.д.№ 1545/2021 г. по описа на
СГС/, то достатъчно е единствено осъществяване на деянието, без да е необходимо
настъпване на предвиден в закона престъпен резултат. В този смисъл твърдените от ищцата
вреди подлежат на пълно и главно доказване, както по отношение техния вид и размер, така
и по отношение причинно-следствената им връзка с поведението на ответника.
В тази насока са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.В.М.,
Е.А.С., В.М.Д. и Б.Х.Н..
Св.С.М. е дъщеря на ищцата и в показанията си твърди, че отношенията между
нейните майка и вуйчо са влошени. Тя потвърждава, че е била свидетел на инцидент от
лятото на 2016 г., при който вуйчо й е нарушил издадена ограничителна заповед и е
възникнал конфликт с майка й. Според свидетелката, след този случай ищцата е много зле –
не може да спи, да се храни правилно, сънува кошмари, съцето й излиза от ритъм и получава
сърдечни кризи, проявява симптоми като при паник атаки. М. обяснява, че след процесното
3
деяние, майка й е загубила вярата си в съдебните институции, доколкото дори и да има
ограничителна заповед, това не спира ответника. В показанията си сочи, че ищцата се
страхува от ответника и иска свидетелката да я взима от работа, да я придружава извън дома
й, проверява дали е зключена хубаво вратата, дали е пусната алармата, снабдила се е със
спрей за противоотбрана. М. твърди, че след случая ответникът е продължил да звъни по
телефона на майка й, да й оставя гласови съобщения, да ходи до офиса, в който работи, в
магазините в ж.к.М. 4, в които тя пазарува.
Свидетелката обяснява, че имота, в който е извършено дейнието от ответника е
съсобствен между него и майка й, като Л.Л. ползва първия етаж от къщата, а Р.Л. – втория.
Според М. обаче, майка й се е изнесла от жилището през 2015 г., като след това, вкл. и след
инцидента, тя го е посещавала периодично с цел да си вземе лични вещи, да нагледа имота и
т.н.
Св.Е.С. е колежка на ищцата и е живяла в процесния имот на първия етаж в периода
от 2013 г. до 2019 г. Виждала е ищцата да ходи там до смъртта на майка й през 2015 г. На
самия инцидент не е присъствала, но е разбрала за него впоследствие от разкази на самата
Л.Л.. Според свидетелката, ищцата е посещавала имота и след процесния случай, но винаги
придружена от друго лице, тъй като се е страхувала от Р.Л.. С. описва състоянието на
ищцата с пристъпи на задушаване, сърцебиене, паник атаки, страх, плач, отчаяние.
Обяснява, че това е дало отражение и в работата на ищцата, за която е възникнала опасност
да загуби поради нарушена концентрация.
Св.В.Д. живее на семейни начала с ответника и твърди, че е била свидетел на
процесния случай. В показанията си Д. обяснява, че ищцата никога не е живяла в общия на
страните имот, но след снабдяването си със заповед за защита е започнала да го посещава
по-често от преди, което е предизвикало неудобства за ответника, свързани с възможността
му да ползва имота си, тъй като се е налагало, за да не наруши забраната, да не се прибира
докато ищцата е в жилището си. Свидетелката съобщава на съда, че с цел преустановяване
на евентуални конфликти ситуации, тя и ответника са се изнесли от имота преди около
година и половина. Според св.Д., ищцата е изглеждала спокойна при посещенията си в
имота, вкл. и на 09.07.2016 г.
Св.Б.Н. е съсед на имота на страните и твърди, че познава както ищеца, така и
ответника. Обяснява, че й е известен случая от лятото на 2016 г., тъй като след пристигане
на място на полицейски служители, св.В.Д. й се е обадила по телефона и тя е отишла
веднага до тях, където е видяла как отвеждат Р.Л. с патрулен автомобил. На място е
забелязяла и ищцата, която е била спокойна и се е подхилквала. След този инцидент Н.
твръди, че е виждала ищцата да посещава имота през ден-два, придружена от дъщеря й, но
не й е направило впечатление да е притеснена или разстроена. Според Н., при посещенията
ищцата е разпитвала съседи дали брат й си е вкъщи, като го е търсила и на други адреси.
При така събрните гласни доказателства съдът намира, че по делото се установи, че в
резултат от противоправното поведение на ответника на 09.07.2016 г. за ищцата са
настъпили неимуществени вреди. Същите са породени от факта, че въпреки намесата на
правоохранителните органи при установен акт на извършено от ответника спрямо ищцата
домашно насилие, той не само не е преустановил противоправното си поведение и е
нарушил наложените му забрани, но е отправил и заплахи към Л.. В резултат на това у
ищцата са възникнали страх, притеснение, чувство на беззащитност и отчаяние като
последица от породеното недоверие в съдебните институции. Независимо от оценката, която
свидетелите дават на състоянието на ищцата при посещенията й в имота и която е резултат
от външния израз на емоционалното й състояние, всички свидетели са категорични, че Л.Л.
е била придружавана от дъщеря си, когато се е отбивала в дома си, което предполага
наличие на страх и притеснение. Въпреки това, интензитът на тези усещания на ищцата
съдът намира, че не е висок, доколкото Л. и след инцидента е продължила да посещава често
4
жилището си /по няколко пъти на седмица според св.Н./, без установена наложителна
причина за това. Доколкото в етажа от къщата на Л. е имало наематели, не може да се
приеме, че е било необходимо да го наглежда през такъв кратък интервал от време.
В същото време, съдът намира, че по делото не се установи причинно-следствената
връзка между твърдените от ищцата здравословни проблеми с осъществения от ответника
деликт, а именно сочените сърцебиене, задух, симптоми на паник атаки и др. За тях липсват
и медицински документи с излючение на представените такива в о.с.з. от 15.03.2022 г., в
които обаче не се поставя диагноза след задълбочено изследване, а само по анамнеза, и
които не навеждат на системна проява на установените състояния, а сочат по-скоро на
инцидентно разстройство на здравето на ищцата.
Тук за пълнота на изложението следва да се посочи, че отговорността на делинквента
се ограничава до вредите, които се явяват пряка и непосредствена последица от деликта.
Съдебната практика приема, че преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща
и необходима последица от вредоносния редултат, т.е. които са адекватно следствие от
увреждането, а непосредствените вреди са тези, които са настъпили по време и място,
следващо противоправния резултат.
Ето защо, при така установените неимуществени вреди за ищцата, съдът следва да
определи обезщетение, за чийто размер законът - чл.52 от ЗЗД, поставя като критерий
справедливостта. Според възприетото в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС този
критерий не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, Такива могат да бъдат характерът на причинената
вреда, обстоятелствата и начинът на извършване на противоправното поведение, което я е
предизвикало и др.
Съобразно изложените вече по-горе мотиви за тези обстоятелства, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението, което се дължи от ответника на ищцата е 2000.00
лв. За разликата до пълния предявен размер от 5000.00 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Върху така определено обезщетение се дължи и лихва от датата на извършване на
деликта - 09.07.2016 г. Срещу последната е направено от ответника възражение за
погасяване по давност, което се явява основателно, предвид разпоредбата на чл.111, б.“в“ от
ЗЗД, за периода от 09.07.2016 г. до 08.07.2018 г. вкл. С оглед на това върху сумата от
2000.00 лв. следва да се присъди законна лихва, считано от 09.07.2018 г., до окончателното
плащане на дължимото.
С оглед изхода на спора всяка от страните има право на разноски, каквото искане е
направила. От страна на ищеца е заплатен адвокатски хонарар от 580.00 лв. Съобразно
уважената част от исковете, от тази суми в полза на ищцата следва да се присъдят 232.00 лв.
Ответникът също е направил разноски за адвокатско възнаграждение от 580.00 лв., от
която сума в тежест на ищцата следва да се поставят 348.00 лв.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК
ищецът е освободен от държавна такса и разноски по производството, последните по силата
на разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ответника, който
да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 80.00 лв., представляваща дължима
държавна такса съобразно уважения размер на иска, както и 5.00 лв. за служебно издаване
на изпълнителен лист за събирането й на тези суми.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Р. Б. Л.., ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.С., да заплати на Л.. Б. Л..,
ЕГН **********, с адрес гр.С., сумата от 2 000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от престъпление, извършено на 09.07.2016 г. в гр.С.,
кв.С., при което ответникът е влязъл на етажа на къщата, обитаван от ищцата, приближил се
до нея и започнал да й крещи, че следва да му заплаща за това, че минава през общия вход
на къщата и ще изпрати група от Б., която да я убие, ведно със законната лихва от 09.07.2018
г., до окончателното плащане на дължимото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен от 5000.00 лв. и искането за присъждане
на законна лихва от датата на увреждането – 09.07.2016 г. до 08.07.2018 г. вкл., като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Р. Б. Л.., ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.С., да заплати на Л.. Б. Л..,
ЕГН **********, с адрес гр.С., сумата от 232.00 лв., представляваща направени от ищцата
разноски, съобразно изхода на делото.
ОСЪЖДА Л.. Б. Л.., ЕГН **********, с адрес гр.С., да заплати на Р. Б. Л.., ЕГН
**********, с адрес гр.С., кв.С., сумата от 348.00 лв., представляваща направени от
ответника разноски, съобразно изхода на делото.
ОСЪЖДА Р. Б. Л.., ЕГН **********, с адрес гр.С., кв.С., да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 80.00 лв. разноски по делото, както и 5.00 лв. за служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6