№ 12716
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря МИРЕЛА Р. ЗАХРИДОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110164873 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба от И. Н. С. против В.С.У.Л.К. с искане
уволнението да бъде признато за незаконно, да бъде възстановена на
заеманата от нея длъжност „Доцент“ и да бъде заплатено обезщетение в
размер на 18372,72 лева за периода от 04.09.2024 г. до 04.03.2025 г. Ищцата
твърди, че била служител на ответника на тази длъжност с брутно месечно
възнаграждение от 3062,12 лева. Спечелила тази длъжност след конкурс,
проведен през 2017 г. Със Заповед № *** от 03.09.2024 г. трудовото
правоотношение било прекратено от работодателя на основание чл. 58, ал. 1, т.
4 ЗВО поради наличие на плагиатство в публикувани от нея научни трудове.
Ищцата оспорва тази заповед като немотивирана. Счита, че в нея не било
посочено основанието, въз основа на което била назначена проверката,
установила плагиатството. Не били посочени конкретните трудове, за които
било налице плагиатство, нито как то било установено. Документите,
издадени във връзка с проверката, не били редовно връчени. Твърди, че
плагиатството не било установено по надлежния ред, тъй като към ответника
не били разписани правилата за установяване на плагиатство. Оспорва
обосноваността на извода за наличието на плагиатство, като излага подробни
съображения в тази насока. Твърди, че била трудоустроен служител, както и
заместник-председател на синдикат висше образование към КТ Подкрепа и се
ползвала със специалната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 3 КТ. Моли съда
да уважи исковете, претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
ответникът подава отговор на исковата молба. Не оспорва фактите, че ищцата
е била негов служител на посочената длъжност, спечелването на конкурса
през 2017 г., последното трудово възнаграждение, прекратяването на
трудовото правоотношение с посочената заповед. Взима становище за
неоснователност на иска. Твърди, че пред него бил получен сигнал за наличие
1
на плагиатство в предоставени от ищцата публикации, с които тя била
участвала в конкурса за заемане на длъжност „доцент“. Описва подробно
процедурата по приемане на сигнала, определяне на арбитри, взимане на
становищата им и достигането до извода за извършено плагиатство. Твърди,
че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение била ясна и
мотивирана. Плагиатството било безспорно установено, а редът по
установяването му бил уреден в приетите от ответника вътрешни правила.
Разпоредбите на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 3 КТ били неприложими в случая.
Моли съда да отхвърли исковете, претендира разноски.
В последното по делото съдебно заседание страните, редовно призовани,
изпращат представители, чрез които поддържат исканията си. Ищцата се явява
и лично. След направено от нейна страна искане и поради факта, че след
образуване на настоящото дело, е встъпила в друго трудово правоотношение,
размерът на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е намален на
14500,26 лева, от които 14013,96 лева се претендират на основание чл. 225, ал.
1 КТ и 486,30 лева на основание чл. 225, ал. 2 КТ.
На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:
безспорни между страните са фактите, че ищцата е била служител към
ответника на длъжност „доцент“, заета след спечелване на конкурс, считано от
01.11.2017 г., че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №
*** от 03.09.2024 г., получена от ищцата на същата дата, както и че
последното брутно месечно възнаграждение възлиза на 3062,12 лева.
По делото са представени преписи на Разделителни протоколи от 16.04.2018 г.
(л. 89 до л. 92 от делото), от които се установява, че И.Л. е автор на 90 % от
съдържанието на процесните статии, а ищцата е автор на останалите 10 %. И
двата разделителни протокола са с нотариална заверка на подписите от
18.10.2024 г. Тъй като нотариалното заверяване има характера на официален
удостоверителен документ с обвързваща съда материална доказателствена
сила, настоящият състав приема, че достоверната дата на тези протоколи е
18.10.2024 г., а не 16.04.2018 г.
По делото е представен и препис от Сигнал от 17.06.2024 г., подаден от С.П.Ц.
(л. 148 до л. 155 от делото), с който въпросното лице е отправило до ректора
на ответника уведомление за наличието на плагиатство, извършено от ищцата.
Представен е и Протокол № 11 от заседание на Комисия по етика и
академично единство към ответника от 02.07.2024 г. (л. 156 и л. 157 от
делото). Установява, че на заседанието Комисията е била в състав: Б.М.В., П.
Г., А.А. и Н. Н.. По отношение на ищцата в т. 5 е взето решение за взимане на
становище, че постъпилите по отношение на ищцата сигнали за плагиатство
не са анонимни, относими и допустими са и са мотивирани. Отправено е
предложение да се извърши процедура за проверка по същество на сигналите.
Такива становища са взети от Д.В. (л. 166 до л. 170 от делото), от Д.Н. (л. 171
до л. 172 от делото) и от Я.А. (л. 173 до л. 186 от делото). От тях се
установява, че по отношение на статиите „The use of interactive facades as a
means of improving the built environment“ и „Технологичното развитие на
съвременната градска среда или как си взаимодействаме с интерактивните
фасади“, на които като ищцата и И.Л. са посочени като автори, е налице
плагиатство при условията на споделено плагиатство, тъй като не е посочен
разпределителен протокол между двамата автори. От Протокол № 12 от
заседание на Комисия по етика и академично единство към ответника от
03.09.2024 г. (л. 198 от делото) се установява, че комисията е анализирала тези
2
становища и е взела решение за предложение на ректора да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО.
По делото е представен и препис от Правилника за работата на Комисията по
етика и академично единство към ответника (л. 257 до л. 261 от делото).
Съгласно чл. 25 от същия, когато се разглежда случай на плагиатство в
трудове, с които лице е участвало в конкурса за академични длъжности
Комисията по етика и академично единство следва ЗРАСРБ и правилника за
прилагането му.
Всички останали писмени доказателства по делото съдът намира за
ирелевантни към предмета на спора.
Като свидетел по делото беше разпитан Н. Т. Н. – служител на ответника.
Заявява, че бил член на комисията по етика към В.С.У.Л.К., с мандата на
предното ръководство. Бил член към месец юли 2024 г. Не бил присъствал на
заседание на комисията по етика, проведено на 02.07.2024 г., понеже тогава не
бил в София, а в Ловеч през целия ден. Изографисвали катедралния храм в
Ловеч. На 03.07.2024 г. и на 04.07.2024 г. имал ангажименти в училището,
свързани с приемните изпити, така че до 02.07.2024 г. бил в Ловеч и не бил в
София. Бил поканен за това заседание, но звъннал по телефона и казал, че не
може да присъства. На 03.07.2024 г. участвал в направата на изпитната
постановка за приемния изпит, който бил на 04.07.2024 г. Предния ден
изработвал изпитните постановки – четири или пет на брой – които се
затваряли. Запечатвали се в залите, за да може на следващия ден приемният
изпит да започне. Изработка на тези материали, в която свидетелят участвал,
била за един ден. За това негово отсъствие в деловодство не бил пуснал
информация. Обадил се по телефона.
Като свидетел по делото беше разпитана и И.В.Л.. Заявява, че познава ищцата
от 2012 г., когато започнала да работи към В.С.У.Л.К.. Писали общи статии
заедно. Една от тях била „Технологическо развитие на съвременната градска
среда или как да си взаимодействаме в интерактивните фасади“. Имали
подобна статия, с подобна тематика на английски език. Участието на ищцата
било доста минимално. Тя участвала само в изводите, в края на статията и
анализите. Имало направени разделителни протоколи за всяка една от
статиите, където бил написан този процент, като участие. Тези разделителни
протоколи били направени през април месец, 2018 г., тъй като ищцата
претърпяла тежък инцидент и била почти една година в болничен и престой в
Пирогов. Нямало как това нещо да се случи по-рано. Едната статия не била
публикувана и до деня на разпита. Тя била предадена за публикуване, но не
била публикувана никога, а другата статия била публикувана в сборника с
доклади от въпросната конференция. Посочени били източниците, цитатите
били сложени в кавички и имало изнесени източници под черта. При
запознаването си със свидетелката, ищцата била главен асистент. В
последствие към 2017 г. двете преминали процедура за доцент и били
назначени като такива. Конкурсът за доцент протекъл спазвайки всички
изисквания на закона. Двете се явили по съвсем различни направления. Били с
различни специалности. Тази на свидетелката била „Теория и история на
архитектурата“, а на ищцата – „Конструкции и строителство на сгради“.
Явявали се пред различни журита, и двете седемчленни. Някои от съвместните
им статии участвали в конкурсите. При журито на ищцата, 7-те члена излезли
с категорични положителни становища за процедурата и тя преминала
успешно, което било гласувано във факултетен съвет. Свидетелката познава
3
архитект В. от времето, когато започнала работа към ответника. Ставала
свидетел на конфликт между него и И. С., която доста остро се изказвала
срещу процедурата, която била обявена за него за професор. Неведнъж го
изтъквала на заседания на университета и поради тази причина, те били в
доста влошени отношения по между си. Трудовото правоотношение на И. С.
било прекратено миналата година, септември месец. Тогава арх. В. бил
пенсиониран. Работел като гост преподавател, но не бил на трудов договор.
След уволнението на И. С. бил назначен на основен трудов договор, като
асистент, въпреки че е професор. Водел лекции в Архитектурния факултет.
Свидетелката познава Я.А. от времето, когато започнала работа. Той бил в
умерени взаимоотношения с И. С., въпреки че и там имало конфликти през
годините. Тъй като, започвайки работа, тя поела часове от неговата съпруга,
когато се е пенсионирала и от там имало някакъв конфликт, който във времето
бил потушен. Неговата ситуация била същата, каквато е и с арх. В.. Имало
проведена процедура за професура. По времето, когато свидетелката и ищцата
били уволнени, те вече са били назначени на основни трудови договори с
длъжност асистент и професор. Я.А. поел всички техни часове след тяхното
уволнение. В момента на разпита свидетелката работи на граждански договор
към Н.Б.У.. Била все още на работа, когато уволнили И. С. и проф. А. поел
нейните часове. Свидетелката е работила в архитектурно студио М.Д. и
познава вещото лице О. Д., изготвило съдебно-техническата експертиза по
делото.
Като свидетел по делото беше разпитан и П. Г. Г., служител на ищеца. Заявява,
че по професия е архитект. Към момента на разпита отговарял за имотите на
В.С.У.Л.К., длъжност „УСПР“- управление на строителството. Започнал да
работи, като преподавател през 2007 г., а като администратор от година и
половина. Преди това бил помощник лектор. Не бил запознат с
прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата. Познавал я като
архитект и като член на архитектурната колегия. Бил един от членовете на
комисията по етика. Присъствал на заседание на комисията по етика и
академично единство на 02.07.2024 г. Обикновено тези заседания се
провеждали в заседателната зала в административния блок, на етаж № 3 до
счетоводството и касата. От към страната на вратата, стояли А.А., който бил
пожарникар, след това проф. Д.В.; доц. Б.М., след това свидетелят. Срещу тях
били седнали от към страната с прозорците: един юрист, на когото не помни
името, инж. В.С. и художникът Н.. По средата на заседанието Н. станал и
излязъл. Инж. В.С. също излязъл, след като разгледали неговия въпрос.
Заседанията се провеждали като най-напред се избирал протоколчик. За това
заседание свидетелят бил протоколчик. Записвал всичко, което се казва,
съкратено, тъй като било чернова. Свидетелят разпознава почерка си в
представените от ответника извадки от черновата книга за водене за
заседания. Въз основа на тази книга се изготвял протокол, който се подписвал
от свидетеля и от председателя. По отделните точки гласували по
единодушие. Всички били приели описания от свидетеля дневен ред.
Свидетелят познава Я.А. и Д. В. от много години. Не му е известно да е имало
конфликти между тях двамата и ищцата. Не бил ставал свидетел. Не познава
ищцата. Само веднъж се срещали и говорили пред съюза на архитектите.
Сигналите за плагиатство постъпили от инж. Ц. директно в комисията.
Комисията не преценява какви са критериите за плагиатство, а само
информира академичния съвет. В.С. не бил член на комисията. Срещу него
бил сигналът и за това бил на заседанието. Свидетелят не може да каже защо
4
ищцата не присъствала на заседанието. Председателят решавал кой да
присъства на заседанията. Свидетелят бил член на комисията от две години.
Лицето, срещу което е подаден сигналът, трябвало да присъства на
заседанията. Не си спомня какво е наложило юристът и проф. В. да участват в
заседанието. Сигналът за плагиатство бил разгледан в последната точка от
протокола. Свидетелят не си спомня Н. дали е присъствал, докато се
разглеждала последната точка. Той си тръгнал по средата, стоял най-вдясно.
Имал някакъв ангажимент и си тръгнал.
Като свидетел по делото беше разпитана и А.К.Х. – бивш ректор на
В.С.У.Л.К.. Заявява, че е запозната с настоящото производство. До 02.05.2025
г. изпълнявала длъжността ректор. Подписала процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата след работата на
комисията. След получаване на сигнала за плагиатство, комисията направила
няколко заседания, както било по техен правилник. Изискали се становища от
назначени арбитри. Те били предложени на първото заседание. Били сключени
граждански договори с тях. Те подали декларации за липса на конфликт на
интереси. След като си предали становищата, било поискано мнението и на
ищцата. След това арбитрите били запознати с това мнение по въпроса. След
това те още веднъж изразили и потвърдили своето мнение на базата
запознаване с нейните писмени сведения. Комисията провела следващо
заседание, за да разгледа случая изцяло и да направи предложение до ректора.
Свидетелката не участвала в техните заседания и не може да потвърди дали Н.
Н. присъствал. Знае само, че трябвало да е бил на работа, понеже нямал
пусната отпуска или командировка в този период. Освен това трябвало да
изпълнява заповед за изграждане на макети за изпит по рисуване в този
период. Разпределянето на часове в училището ставало по определен
механизъм. Първо се правело предложение в катедрата. Тя била минимално от
седем човека, които се обединявали под решението кой какви часове да води.
След това предложението минавало на факултетен съвет за утвърждаване.
Факултетният съвет можел да направи корекция. Ректорът в тази част не
участвал. Свидетелката не била запозната кой е поел часовете на С., но
трябвало да са различни колеги, а не един. Познавала арх. Я. А. и арх. Д. В..
Не била запозната да е имало конфликт между тях и И. С.. Сигналът за
плагиатство постъпил в деловодството. Бил адресиран до нея и до комисията
по етика и академично единство. Преценката за допустимостта на сигнала
била в компетентността на комисията по етика и академично единство.
Комисията по етика и академично единство предлагала арбитри. Със същите
ректорът трябвало да сключи граждански договор. При сключването му
арбитрите показвали своя конфликт на интереси или липсата на такъв, като
попълвали декларация. От компетентността на комисията било да определи
наличието или липсата на конфликт на интереси и на самия човек, когато той
подписва гражданския договор и декларацията си. Свидетелката знае кои са
арбитрите, участвали в процесния случай. Към настоящия момент, двама от
тях работели – Я.А. и Д.В. – но не помни датата на тяхното назначаване. В.
работил за ответника и преди, и след уволнението на ищцата. Проф. А. също
бил работил и преди това, и след това. Към датата на разпита работели във
В.С.У.Л.К.. И двамата били в архитектурния факултет, като свидетелката не
може да каже в коя катедра. Не знае какви часове преподавали. За изготвяне
на становищата арбитрите получавали стандартни възнаграждения, като не
може да каже дали в случая са получени. Подписала договорите, в които
имало възнаграждения. Към становището, което ищцата депозирала,
5
свидетелката не помни да била виждала разделителни протоколи.
По делото беше изслушана и приета неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза. Установява, че брутното трудово възнаграждение на
ищцата за месец август 2024 г. възлиза на 3062,14 лева, размерът на
обезщетението, което би се дължало на основание чл. 225, ал. 1 КТ възлиза
на 14013,96 лева, а размерът на обезщетението, което би се дължало на
основание чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на 486,30 лева.
По делото беше изслушана и приета оспорена от ответника съдебно-
техническа експертиза. След анализ, съдът счита, че не са налице основания
тази експертиза да не бъде ценена като доказателствено средство.
Съображението на ответника за негодност, поради наличието на проверени от
нея документи, които не са представени по делото, не се споделя от съда.
Обектът на проверката от страна на вещото лице се определя от самото вещо
лице, тъй като именно то разполага със специалните знания от науката и
техниката, необходими за достигане до обективната истина и е въпрос на
негова дискреция каква информация и каква документация ще му е
необходима. Обхватът на тази проверка не се ограничава единствено до
събраните по делото доказателства, затова и му е възложено да направи
проверка, където сметне за необходимо. При изготвянето на експертизата на
вещото лице също така е известна наказателната отговорност, която носи за
представяне на невярно заключение и съдът счита, че рискът от понасяне на
такава отговорност в достатъчна степен обезпечава добросъвестността на
вещите лица при изготвянето на експертизи. Направеното от ответника
възражение, че познанството между ищцата и вещото лице, би довело до
заинтересованост и недобросъвестност от негова страна, не е подкрепено от
доказателства и е хипотетично. Поради това не намира нередности в
експертизата и я цени като годно доказателство. От същата се установява, че в
посочените статии не е налице плагиатство. В статиите са използвани
общоизвестни термини, с които се борави в научните среди. Посочени са
източници на изображенията, както и цитат, който е поставен в кавички и е
цитиран неговия източник. За установяване на наличие или липса на
плагиатство е използвана компютърна програма, която показва пренебрежимо
малки проценти на съответствие и при двете статии. Единственият текст,
който е посочен в доклада като идентичен с текст от публикацията на Suzanne
Frits, е коректно поставен в кавички, и е описан източникът, от който авторът е
взел цитата - статията на Nora Schmidt “Media Fafade: A new form of art in
architecture”.
На база така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование
членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на
ректора при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове.
Елементите от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО са: 1.
освобождаваното лице следва да е член на академичния състав.
Законодателната уредба относно членовете на академичния състав е дадена в
чл. 6, ал. 3 и чл. 48 от ЗВО и чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от ЗРАСРБ. Съгласно чл. 6, ал. 3
от Закона за висшето образование учебната, научната, художествено-
творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето
училище се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-
преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав,
наричан по-нататък "академичен състав". Според чл. 2, ал. 1 от Закона за
6
развитие на академичния състав на Република България академичният състав
включва заемащите академични длъжности във висшите училища и научните
организации, както и други лица по Закона за висшето образование. Според
чл. 2, ал. 3 от ЗРАСРБ академичните длъжности са: "асистент, "главен
асистент" , "доцент" и "професор". В чл. 48 от ЗВО са посочени длъжностите
на научно-преподавателския състав във висшите училища - за хабилитирани
преподаватели-доцент и професор - ал. 1, т. 1, за нехабилитирани
преподаватели-асистент и главен асистент - ал. 1, т. 2, преподавател и старши
преподавател са длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага
само преподавателска дейност на неспециалисти по езиково обучение, спорт,
изкуство и други - ал. 2. Анализа на посочените разпоредби налага извода, че
членове на академичния състав на Висшето училище са асистент, главен
асистент, доцент, професор, преподавател и старши преподавател. В случая по
делото е безспорно, че заеманата от ищцата длъжност е била „доцент“, т.е.
този факт е доказан. Вторият елемент от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т.
4 ЗВО е издадена заповед от Ректора на Висшето училище за освобождаване
от длъжност на основание чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО. Този факт също е безспорен и
също е доказан. Третият елемент от фактическия състав на чл. 58, ал. 1, т. 4
ЗВО е доказано по установения ред плагиатство в научните трудове. Под
установен ред следва да се разбира предвиден ред за установяване на
плагиатство в закон или подзаконов нормативен акт, във вътрешен подзаконов
нормативен акт за Висшето училище - Правилник за устройство и дейността.
В обхвата на понятието следва да се включи и редът, предвиден в НПК -
постановена влязла в сила присъда, с която член на академичния състав е
признат за виновен и е осъден за извършено престъпление по чл. 173, ал. 1
НК. При липса на специално предвиден ред за установяване на плагиатство в
законов или подзаконов нормативен акт, съответно във вътрешен нормативен
акт на Висшето училище следва да се приложи ред, който не е по-
неблагоприятен от този за заемане на съответната академична длъжност - в
случая "професор". С оглед на този принцип под установен ред следва да се
разбира действията на съответните органи на Висшето учебно заведение в
рамките на тяхната компетентност, обективирани в съответни актове по
установяване на деянието "плагиатство". Компетентният орган, който следва
да се произнесе дали е извършено плагиатство от член на академичния състав
на Висшето училище е научното жури, което оценява кандидатите за заемане
на съответната академична длъжност. Липсата на утвърдени предварително
правила за установяване на извършено плагиатство от член на академичния
състав в съответното Висше училище не води до незаконосъобразност на
заповед за прекратяване на трудов договор по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗВО на член от
академичния състав само на това основание. След анализ на
доказателствената съвкупност, настоящата инстанция не счита, че този факт
беше доказан от ответника при условията на пълно и главно доказване.
Действително от него бяха представени становища на кредитирани учени,
които застъпват тезата за наличие на плагиатство. В същото време, от
изслушаната и приета при условията на непосредственост съдебно-техническа
експертиза беше установено, че плагиатство липсва и за наличието му е
недопустимо да се говори. Заключението беше изготвено пълно и
добросъвестно и защитено обосновано от вещото лице в открито заседание.
Вещото лице имаше пълен достъп до материалите по делото, както и до
посочения от него софтуер за установяване наличие на плагиатство. В същото
време учените, дали съответните становища, не бяха разпитани като
7
свидетели, техните становища не бяха възприети в условията на
непосредственост. Дори тези становища да се приемат като добросъвестно и
компетентно дадени, заключението на вещото лице е достатъчно обосновано,
за да създаде съмнение в тяхната правилност и по този начин да оспори в при
условията на непълно и насрещно доказване твърдението на ответника за
установено плагиатство. На следващо място съдът намира, че процедурата по
установяване на плагиатство също не е спазена в цялост. Съмнения възникват
относно редовното провеждане на заседанието на Комисията по етика и
академично единство от 02.07.2024 г. Като член на комисията в това заседание
е посочен и свидетелят Н. Н.. От показанията му обаче се установява, че той
въобще не е присъствал на това заседание, въпреки че е посочен като
участник. Действително в тази им част, показанията на този свидетел
противоречат с показанията на свидетеля Г. който твърди, че Н. присъствал на
заседанието, но само донякъде. Настоящият състав, счита, че следва да даде
вяра на показанията на свидетеля Н., тъй като те са по-аргументирани и по-
логично структурирани. Свидетелят дава обяснение за отсъствието си –
работа в Ловеч – и си спомня провеждането на телефонен разговор, в който е
предупредил, че няма да може да присъства. От друга страна, в показанията си
свидетелят Г. заяви, че не си спомня всички детайли от този ден, което е
нормално, имайки предвид особеностите на човешката памет. Представените
в открито заседание преписи от черновата книга с посочени протоколи, имат
качеството на частни документи, подписани от свидетеля Г. и доколкото се
оспорват от показанията на свидетеля Н., съдът не счита, че имат
доказателствена годност, за да установят факта, че този свидетел е взел
участие в проведеното на 02.07.2024 г. събрание на Комисията по етика и
академично единство към В.С.У.Л.К.. На следващо място, дори и свидетелят Г.
заявява в показанията си, че към момента на обсъждане сигналите за наличие
на плагиатство от страна на ищцата, Н. си е тръгнал. Т.е. може да се приеме за
установено, че при взимане на решението, посочено в т. 5 от протокола, Н. не
е бил част от комисията, което е индиция, че протоколът може да е бил
неправилно съставен. На следващо място, съдът счита, че редът за
установяване на плагиатство, уреден в ЗРАСРБ, към който препраща и
Правилникът за работата на комисията, също не е спазен. Редът и
предпоставките, при които се установява наличието на плагиатство в
дисертационните трудове и представените за оценяване публикации е
установен в Глава IV ЗРАСРБ – „Контрол“. По правилата на чл. 30, ал. 2, т. 3
ЗРАСРБ проверката започва или по инициатива на министъра на
образованието и науката, или по сигнал на заинтересовано лице.
Установяването по законен ред на плагиатството или недостоверността на
представените научни данни в релевантния научен труд – като система от
нормативно разписани и последователно реализиращи се във времето
дейности и актове на различни органи, е възможно да бъде проведено както
по открита и неприключила процедура за придобиване на научна степен и за
заемане на академична длъжност – чл. 30, ал. 1 ЗРАСРБ, така и по приключила
вече такава – § 4в от ДР на ЗРАСРБ, какъвто е конкретния казус. Компетентна
да установи наличието на плагиатство и в двете хипотези е Комисията по
академична етика при министъра на образованието и науката, създадена на
основание чл. 30а, ал. 1 ЗРАСРБ – при условие, че сигналът за плагиатство е
допустим, която комисия го разглежда и проверява по същество по един и
същи ред и при двата вида процедури – редът, регламентиран от чл. 30, ал. 5 –
12 ЗРАСРБ, съгласно препращащата норма на § 4в от ДР на ЗРАСРБ. С
8
изготвянето от Комисията по академична етика чл. 30а, ал. 1 ЗРАСРБ на
доклад до министъра на образованието и науката относно наличието на
плагиатство, то се счита за доказано по установения ред по смисъла на чл. 58,
ал. 1, т. 4 ЗВО, респ. чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗРАСРБ. В този смисъл е и Решение №
27 от 23.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 217/2024 г., III г. о., ГК. Въз основа на
съдържащите се в доклада на Комисията по академична етика по чл. 30а, ал. 1
ЗРАСРБ констатации за извършено плагиатство в научните трудове,
министърът на образованието и науката следва да уведоми ректора на
висшето училище или ръководителя на научната организация, който единствен
разполага с работодателска власт, съответно и с потестативното право да
освободи лицето от заеманата академична длъжност. Ответникът не е
установил при условията на главно и пълно доказване реализиране
процедурата по чл. 30, ал. 5 – 12 ЗРАСРБ, която процедура да е приключила с
изготвяне от Комисията по академична етика по чл. 30а, ал. 1 ЗРАСРБ на
доклад до министъра на образованието и науката за наличие на плагиатство в
конкретни научни трудове на ищцата. Взети в съвкупност, изводите на съда за
недоказаност наличие на плагиатство и за неспазване процедурата по
установяването му, налагат заключението, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 4
ЗВО е неприложима в случая и не може да бъде релевирана. Искът с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед на това основателен е и вторият иск на ищцата на основание чл. 344,
ал.1, т. 2 КТ, като същата следва да бъде възстановена на длъжността
„доцент“ .
По отношение предявения от ищцата иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
КТ: при незаконно уволнение работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. В случая, такова обезщетение се
претендира за периода от 04.09.2024 г. до 23.01.2025 г. на основание чл. 225,
ал. 1 КТ и за периода от 24.01.2025 г. до 04.03.2025 г. на основание чл. 225, ал.
2 КТ. От представената и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че тези обезщетения възлизат съответно на 14013,96
лева и 486,30 лева. Искът е доказан и следва да бъде уважен в цялост.
Съобразно с изхода на делото, разноски се дължат единствено на ищцата. От
нея бяха доказани такива на стойност 2000 лева – адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира
за неоснователно с оглед броя проведени заседания, фактическата и правна
сложност на делото и цената на исковете. Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да заплати в полза на съда сумата от 50 лева – държавна
такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, сумата от 50 лева –
държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от
580 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и
сумата от общо 960 лева – депозити за експертизи.
С оглед предмета на делото – присъждане на обезщетение за оставане без
работа, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът е длъжен служебно да
постанови предварително изпълнение на решението. Така Определение № 378
от 18.05.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 318/2012 г., IV г. о., ГК, Определение №
329 от 17.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2008 г., IV г. о., ГК и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
прекратяването на трудовото правоотношение на И. Н. С., ЕГН **********
със съдебен адрес гр. *** със Заповед № *** от 03.09.2024 г., издадена от
В.С.У.Л.К., БУЛСТАТ: *** със съдебен адрес гр. *** на основание чл. 58, ал. 1,
т. 4 ЗВО.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ И. Н. С., ЕГН
********** на заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение
длъжност „Доцент“ към В.С.У.Л.К., БУЛСТАТ: ***.
ОСЪЖДА В.С.У.Л.К., БУЛСТАТ: *** да заплати на И. Н. С., ЕГН **********
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 14013,96 лева –
обезщетение за времето, през което тя е останала без работа за периода от
04.09.2024 г. до 23.01.2025 г., и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.
2 КТ сумата от 486,30 лева – обезщетение за времето, през което тя е останала
без работа за периода от 24.01.2025 г. до 04.03.2025 г., ведно със законната
лихва върху пълната сума от 14500,26 лева, считано от 31.10.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.С.У.Л.К., БУЛСТАТ: *** да заплати на И. Н. С., ЕГН **********
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2000 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК В.С.У.Л.К., БУЛСТАТ: *** да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 50 лева – държавна
такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, сумата от 50 лева –
държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, сумата от
580 лева – държавна такса по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ и
сумата от общо 960 лева – депозити за експертизи.
Решението в тази му част може да бъде обжалвано пред Софийски градски
съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от 30.06.2025 г., на основание чл.
315, ал. 2 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на основание чл.
242, ал. 1 ГПК, в частта му, с която В.С.У.Л.К., БУЛСТАТ: *** е осъдено да
заплати на И. Н. С., ЕГН ********** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.
225, ал. 1 КТ сумата от 14013,96 лева – обезщетение за времето, през което тя
е останала без работа за периода от 04.09.2024 г. до 23.01.2025 г., и на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 2 КТ сумата от 486,30 лева –
обезщетение за времето, през което тя е останала без работа за периода от
24.01.2025 г. до 04.03.2025 г., ведно със законната лихва върху пълната сума от
14500,26 лева, считано от 31.10.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Решението в тази му част има характера на определение и може да бъде
обжалвано пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от
30.06.2025 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10