Р Е Ш Е Н И Е
№ 92/28.02.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
КРАСИМИРА ИВАНОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
|
НЕЛИ КАМЕНСКА |
При участието на прокурора ПЛАМЕН НИКОЛОВ и секретаря СТОЙКА
КОЛЕВА разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.адм.д.
№ 733/2022 год. по описа на АдмС - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от община Добричка срещу решение № 334/20.09.2022 г., постановено по н.а.х.д. №
130/2022 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено наказателно
постановление № НЯСС-257/06.12.2021 г., издадено от председателя на ДАМТН, с
което на касатора за нарушение на чл. 190а, ал. 2,
във вр. чл.190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 и ал. 4 от с.з. е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лева. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, постановено
в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Основните възражения
се свеждат до неспазване на разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН и неправилна правна
квалификация на нарушението. Счита се, че АУАН е съставен извън предвидения в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН тримесечен срок от откриване на нарушителя, което е
съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на наказателното
постановление. Не се споделя становището на районния съд, че нарушителят е
установен с последващата проверка на контролните
органи. Твърди се, че както в АУАН, така и в НП е посочена дата на нарушението
01.10.2020 г., т.е. към тази дата нарушителят е бил известен на административнонаказващия орган, докато АУАН е съставен на
10.06.2021 г. Възразява се, че районният съд не е обсъдил наведените от
жалбоподателя твърдения за неправилност на правната квалификация на деянието.
Твърди се, че разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ не съдържа правило за
поведение, което може да бъде нарушено. Тя предписва правомощията на административнонаказващия орган и не поражда задължение за
трети лица. Счита се, че е налице неправилна правна квалификация на деянието,
която не може да бъде изменяна от касационната инстанция и е основание за
отмяна на наказателното постановление. По тези съображения се иска отмяна на
съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да се отмени наказателното
постановление.
Ответникът - ДАМТН, чрез процесуалния си представител,
оспорва основателността на касационната жалба по съображения, подробно изложени
в писмен отговор по делото. Иска решението на ДРС да бъде оставено в сила и да
му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на ДОП дава заключение, че решението на ДРС
е правилно и добре мотивирано, поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните
съображения :
С обжалваното в настоящото производство решение на РС –
Добрич е потвърдено наказателно постановление № НЯСС-257/06.12.2021 г. на председателя
на ДАМТН, с което на община Добричка за нарушение на чл. 190а, ал. 2, във вр. чл.190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, на основание чл. 200, ал.
1, т. 39 и ал. 4 от с.з. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
За да постанови този резултат, съдът е приел от
фактическа страна, че при извършена на 31.03.2021 г. проверка на язовир „Полковник
Минково“ е установено, че община Добричка като негов собственик не е изпълнила
задължително предписание, дадено в констативен протокол № 05-02-12/07.04.2020
г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а
именно : да се ремонтира нивомерната рейка, със срок
на изпълнение 30.09.2020 г. Изложил е доводи, че АУАН е съставен в законоустановените
срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като нарушението и нарушителят са открити
на датата, на която е извършена проверката. Приел е, че правилно наказващият
орган е квалифицирал нарушението по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, който задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията на контролните органи по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Посочил е,
че няма данни процесното предписание да е отменено,
поради което за общината е възникнало задължение да го изпълни в указания за
това срок. Неизпълнението на предписанието е юридическият факт, пораждащ административнонаказателната отговорност на неговия адресат,
като изпълнителното деяние се изразява в бездействие. Направил е извод, че
общината се явява субект на нарушението в качеството си на собственик на
язовира съгласно АОС № 576/18.09.1998г. Обстоятелството, че язовирът е отдаден
на концесия не я освобождава от задълженията ѝ по чл. 139, ал. 1 и чл.
190а, ал. 2 и ал. 4 от ЗВ. Констатирал е, че е налице влязло в сила на
04.11.2019 г. наказателно постановление, с което общината е санкционирана за
същото по вид нарушение. Приел е, че правилно наказващият орган е определил
размера на имуществената санкция малко над минимума, предвиден в чл. 200, ал.
4, във вр. ал. 1, т. 39 от ЗВ, отчитайки, че
нарушението е повторно съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗВ. Отхвърлил е като
неоснователно възражението на жалбоподателя за маловажност на нарушението по
съображения, че не са налице обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен
на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от този вид. Отчел е обстоятелството, че нарушението не е първо по
рода си, като е налице квалифициращият признак „повторност“.
Приел е, че липсата на вредоносни последици не е основание за прилагане на чл.
28 от ЗАНН, защото нарушението е формално. Въз основа на това районният съд е
стигнал до крайния правен извод, че НП е законосъобразно, в резултат на което
го е потвърдил.
Така постановеното решение е правилно като краен правен
резултат.
При извършената касационна проверка не се установяват допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка е правилно
установена при спазване на принципите за служебното начало и обективната
истина. Районният съд е събрал и оценил всички допустими и относими
доказателства и въз основа на тях е стигнал до законосъобразни фактически и
правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. В решението е
даден отговор на всяко възражение на жалбоподателя, като са изложени подробни
съображения за това. Мотивите на съда са правилни и обосновани, поради което и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към
тях.
Неоснователен е доводът на
жалбоподателя за неспазване на сроковете за съставяне на
АУАН по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Безспорно е, че срокът за изпълнение на
даденото предписание е бил 30.09.2020 г., както и че
последващата проверка от органите на
ДАМТН е извършена на 31.03.2021 г., когато
е установено и неизпълнението
на предписанието, т.е. нарушението. Доколкото въпросът за нарушителя възниква
едва след установяване на нарушението, то именно от датата
на проверката започва да тече
и срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне
на акта, който към датата на съставяне на процесния акт не е изтекъл.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя за
неправилна правна квалификация на нарушението по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ,
защото процесното деяние е подведено под хипотезата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ,
която безспорно съдържа правило за поведение, вменявайки на собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях задължението да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5,
както законосъобразно е приел и районният съд. В случая се касае за неизпълнение на предписание на
органите на ДАМТН, поради което правилно деянието е квалифицирано като
нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, а препращането към разпоредбата на чл.
190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ е направено единствено и само за конкретизиране на вида
на неизпълненото предписание.
Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление,
районният съд е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде оставено в сила на основание на чл. 221, ал.
2 от АПК.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН ответникът има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определени на основание чл. 27е от НЗПП.
Водим от горното, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 334/20.09.2022г., постановено по н.а.х.д. № 130/2022 г. по описа на Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА Община Добричка да заплати на ДАМТН сумата от 80
лева, съставляваща разноски за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: