О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Пазарджик, 17.02.2020 година
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в закрито заседание на седемнадесети февруари , две хиляди
и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря……................ и с
участието на прокурора ………………………, като разгледа докладваното от съдия Попова гр.дело № 2842/ 2019 година
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по постъпила
искова молба от В.Й.В. ЕГН ********** ***, чрез адв. М. от ПАК
преупълномощен от АД „М. и Посталков „ – със съдебен адрес *** против „СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК „АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
Варна , бул. „Владислав Варненчик „ № 92 , представлявано от Е.П.Б.– изп.
директор и Д.Д.Х. – прокурист, в която са изложени обстоятелства за проведено заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК
по депозирано от банката- ответник , заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което било образувано производството по ч.гр.д. №
1324/2017 г. по описа на Пазарджишки
съд, като в това производство бил издаден в полза на заявителя
изпълнителен лист срещу ищцата /поръчител по договора за банков кредит/ за
следните суми: сумата в размер на 18 035,58 лв. /осемнадесет хиля
тридесет и пет лева и 58 стотинки/ - главница,
сумата от 2144,18 лв. /две хиляди сто четиридесет и четири лева и 18
стотинки/ - договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 10.05.2016 г. до 13.03.2017 г., сумата от 47,20 лв. /четиридесет и седем лева и
20 стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 10.05.2016 г. до 13.03.2017
г., сумата от 262,32 лв. /двеста
шестдесет и два лева и 32 стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
13.03.2017 г. до 10.04.2017 г.,
обезщетение за забавено плащане в размер на 18.70 % пункта годишно върху
неплатената главница, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 10.04.2017
г. до изплащане на задължението, както и сторените съдебни разноски по делото 409,79 лв. /четиристотин и девет лева и 79
стотинки/ - държавна такса и 150,00 лв.
/сто и петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при
условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Твърди се още , че в хода на образувано производство от
взискателя по реда на чл. 422 ГПК ищцата е сключила съдена спогодба
одобрена от съда с протоколно
определение от 26.06.2018 г. по гр.д. № 340/2018 г. по описа на ПРС.
Наведени са доводи за нищожност на сключената съдебна
спогодба , поради недължимост на присъдените в заповедното производство
вземания въз основа на договор за банков кредит, като се поддържа че предметът
на тази спогодба е невъзможен, тъй като договорът за бонков кредит е нищожен и не
е породил правни последици. Излагат се подробни съображения за нищожност на договора
за банков кредит , като се поддържат възражения за нарушение на императивни
разпоредби регламентирани в Закона за потребителския кредит във връзка и с чл.
138 ЗЗД , поради което се поддържа, че
ищцата не дължи на ответника тези вземания. Формулиран е петитум за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че съдебната спогодба сключена в
исково производство по чл. 422 ГПК е нищожна поради невъзможен предмет чл. 26
ал.2 пр. 1 ЗЗД / недължимост на
вземанията по договор за банков кредит ,за който се поддържа , че е нищожен / В
първоначалната искова молба е заявена претенция за установяване , че ищцата не
дължи тези вземания на взискателя – кредитор в заповедното производство, но
след оставяне на исковата молба без движение ищецът , заявява , че тази
претенция не поддържа и я оттегля.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
, който чрез своят законен и процесуален
представител поддържа , че исковите претенции са изцяло неоснователни.
На първо място с
оглед изявлението за оттегляне , съдът счита, че следва да остави без
разглеждане исковата претенция за установяване недължимост на вземанията по
договор, за който се твърди , че е нищожен
и производството в тази му част да бъде прекратено на това основание.
По първата
искова претенция за установяване
нищожност на съдебната спогодба , съдът приема следното.
Въз основа на изложените в исковата молба
обстоятелства – че изпълнителният лист е издаден по заповед за изпълнение на заявление по чл.417
от ГПК по ч.гр.д. № 1324/ 2017 г. по описа на ПРС и че към момента е в ход изпълнително
производство пред ЧСИ и развитите доводи , че вземането е недължимо
поради нищожност , тъй като договорът на който се позовава ответника е нищожен,
както и поради това , че сключената въз основа на такъв договор съдебна
спогодба е нищожна поради невъзможен предмет , съдът приема, че е сезиран с недопустима
искова претенция , поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане,
а производството по делото следва да бъде прекратено по следните съображения.
Безспорно към
настоящия момент е налице установена съдебна практика според която исковите
претенции за установяване нищожност на съдебни спогодби са допустими / в този
смисъл Решение № 201 /29.01.2018 г. по дело № 700/ 2017 г. на ВКС ТК І т.о. ,
Определение № 195 / 17.04.2009 г. по ч.гр.д. № 206 / 2009 г. ГК , ІІІ г.о.,
Решение № 192 / 13.12.2017 г. по гр.д. № 4439/ 2016 г. ГК , ІV г.о. / . От
друга страна обаче , така установената съдебна практика следва да бъде
съобразена с оглед спецификата на настоящия правен спор попадащ в приложеното поле на Глава 37 ГПК – „ Заповедно производство „.
В настоящия
случай ищцата по предявените исковете извежда легитимацията си на длъжник по договор за банков
кредит , въз основа на който са били
издадени заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за дължими
главница и лихви , които на основание чл. 418, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 428, ал. 1 и
2 ГПК са били връчени на ищеца /в качеството
му на поръчител/ от частен съдебен изпълнител заедно с поканата за доброволно изпълнение
по образуваното изпълнително дело. Твърди
се също , че при наличието на предпоставките за това ответникът – заявител в
заповедното производство е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК и е била постигната съдебна спогадба – към
насотящия момент влязла в законна сила.
Предвидените в действащия ГПК правни способи за защита на
длъжника срещу последиците на издадена по реда на чл. 417 от ГПК заповед за
изпълнение, са предмет на ясна и детайлна регламентация. В закона е предвиден
специален ред за защита на длъжника в заповедното производство - подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение по реда и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или пред въззивния съд, на основанията и в срока, визирани в разпоредбата
на чл. 423 ГПК, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането.
След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 в срока 415, ал. 1 ГПК. При липса на възражение
в срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителния иск
е уважен, заповедта влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК, с
което се преклудират фактите и обстоятелства, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, включително и тези, относими към действителността
на породилото го основание, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.
424 и чл. 439 ГПК - новооткритите обстоятелства и доказателства за основание за
оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл. 424 ГПК, а на
новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти длъжникът
може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Така формулираното становище е възприето и в задължителната
практика на ВКС по чл. 439, ал. 1 от ГПК обективирана в решение №
781/25.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 12/2010 г., III г.о.
„Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането, се преклудира, освен ако не са налице специалните
хипотези по чл. 424 от ГПК или чл. 439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и
доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по
чл. 424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението
по чл. 439 от ГПК.
В определение № 831/17.12.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. №
7393/2013 г., IV г.о. постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК също
се приема, че новите факти обуславящи допустимост на иска с правно основание
чл. 439, ал. 1 ГПК следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение по правилото на чл. 416 ГПК. В същия смисъл са и определение №
24/09.01.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 798/2012 г., III г.о.,
определение № 950/28.11.2011 г. на ВКС по ч.т.д. № 550/2010 г., II т.о.,
определение № 554/13.08.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 309/2014 г., II т.о., определение
№ 25/12.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5992/2014 г., IV г.о., определение №
34/25.01.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 5944/2015 г., III г.о., определение №
168/07.04.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 954/2016 г., IV г.о., всички постановени
по реда на чл. 274, ал. 1, т. 3 ГПК. Изброената дотук съдебна практика е обобщена в решение №
6/21.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 1562/2015 г., I т.о. – „Задължителната практика на ВКС е, че при
всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по
чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред
заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата,
относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и
отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи
на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е недопустим /Определение №
480/27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/10, IV г. о./. С изтичането на
срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за
изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е
преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение № 207/31.07.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 7030/2014 г. IV г. о./ извън специалните хипотези на чл. 424
и чл. 439 ГПК. Предвидените специални
способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение
/исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на
новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на
факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по
съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди
влизането й в сила. Резултат на
стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се
оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ
процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване
е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са
изключени от съдебна проверка. Ако
длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но
не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява
пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до
проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й“.
Обстояталството , че ищцата
в настоящото производство е
изложила своите възражения, като е формулира отделно иск за нищожност на
съдебната спогодба съединен с иск за недължимост на вземанията / който в хода
на производството е оттеглен / не
променя изводите на съда в тази посока, тъй като независимо дали възраженията на
длъжника са изложени като защита против
предявен иск , формулирани са в отделна искова претенция или
са част от обстоятелствата на друг иск , то тези обстоятелства касаят правен
спор за недължимост на вземания установени в заповедното производство и след
проведено производство по чл. 422 ГПК .
С оглед на изложените съображения и цитираната практика на ВКС, настоящият състав следва да прецени дали изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти попадат в хипотезата на някой от исковете по чл. 424 ГПК или чл. 439 ГПК.
Предпоставките за предявяване на иска предвидени в нормата на чл. 424 ал.1 ГПК са изцяло в унисон с въведния с новия ГПК принцип за поетапна
преклузия на процесуални права /концентрационно начало/ - т.е. концентриране на
действията, насочени към изясняване на спора от фактическа страна и към
определяне на спорния предмет чрез предявяване на различни искания, в един
ранен стадий на процеса, след който тези възможности на страните се
преклудират. Според т.16 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по ТД № 4/2014г. на ОСГТК на
ВКС, преценката дали в
исковата молба по чл. 424 от ГПК се твърдят новооткрити обстоятелства
или нови писмени доказателства, които дават основание за преразглеждане на
въпроса за дължимостта на вземането, е от обуславящо значение за допустимостта
на иска, а не за неговата основателност.
За процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването
на правото на иск, вкл. правния интерес, съдът е длъжен да следи служебно.
Допустимостта на специалния отрицателен установителен иск по чл. 424 ГПК е
обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за
съществуването на новооткрити обстоятелства , чието установяване би обусловило
извод за недължимост на вземането, за което е издадена влязлата в сила заповед
за изпълнение. Ако ищецът не твърди такива факти, той няма правен интерес да
претендира по исков ред установяване несъществуване на вземането.
В настоящия случай съдът приема, че
твърденията на ищцата , че съдебната спогодба е нищожна , тъй като договорът за
кредит е нищожен понеже не дължи вземанията по него , като излага аргументи,
изведени от пороци на самия договор, не са от категорията на новооткрити
обстоятелства, тъй като тези обстоятелства са могли да бъдат развити в исковото
производство по чл. 422 ГПК , от защитата на която норма ищцата не твърди да се е възползвала. В случая ищцата
не се позовава и на нови писмени доказателства .
Не е ново обстоятелство по смисъла на
чл. 424 ал.1 ГПК твърдяната
нищожност на процесния договор, (Определение № 196/16.03.2012 г. по ч.гр.д.№ 148/2012
г. на ВКС-III г.о., Определение № 596/21.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 359/2012 г. на
ВКС-I г.о. ), а липсата на твърдения в исковата молба за
обстоятелства или писмени доказателства от посочените в чл. 424 ал.1 ГПК води
до недопустимост на иска. В настоящия
случай твърдените от ищцата обстоятелства
не са новооткрити, не се сочат нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които да не са могли да й бъдат известни до изтичането на
срока за поддаване на възражение или с които не е могъла да се снабди в същия
срок.
Дори и да се приеме, че ищцата е предявила иск по чл.439 от ГПК, същят е
процесуално недопустим, тъй като тя не се позавава на факти настъпили след приключване
на съдебното дирене , в производството по което е издадено изпълнителното
основание. В глава тридесет и седма
от ГПК е предвиден специален ред за защита на длъжника срещу когото е
издадена Заповед за изпълнение, а именно: чрез подаване на възражение по чл.
414 от ГПК, възражение по чл. 423 от ГПК или предявяване на иск по чл. 424 ГПК,
който ред изключва общия исков ред. При осъществяване на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква от момента на
изтичане срока за възражение, когато съдът служебно издава изпълнителен лист
или след влизане в сила на съдебното решение в исковото производство / в случая
съдебна спогодба имаща сила на влязло в сила съдебно решение /. В този смисъл е
практиката на ВКС - Определение № 443/30.07.2015
г. по дело № 1366/ 2015 г. ВКС , ТК , ІІ т.о. /
Само за пълнота на изложението / макар, че втората искова
претенция е била оттеглена , съдът намира за нужно да отбележи , че за длъжникът – ищца в настоящото производство, не
съществува правен интерес да предяви отрицателен установителен иск за
недължимост на сумите, за които има вече издаден изпълнителен лист въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение, още повече, че законът и е бил
предоставил правна възможност за защита по друг ред, а именно чрез подаване на
възражение срещу заповедта за изпълнение, а в случаите на депозиране на такова
и предявяване на иск по чл. 422 от ГПК от страна на заявителя – чрез релевиране
на възраженията и представяне на доказателства за недължимост на сумите.
Пропускът не може да бъде саниран чрез предявяване на иск по общия ред или по реда на чл. 424 ал.1 ГПК или чл. 439 от ГПК, тъй като
в настоящия случай липсват предпоставките за допустимост на такива искови
претенции.
С оглед на изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТЯВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ поради недопустимост установителния
иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК
предявен от В.Й.В. ЕГН ********** ***, чрез адв. М. от ПАК
преупълномощен от АД „М. и Посталков „ – със съдебен адрес *** против „СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК „АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
Варна , бул. „Владислав Варненчик „ № 92 , представлявано от Е.П.Б.– изп.
директор и Д.Д.Х. – прокурист за установяване нищожност на съдебна спогодба по
гр.д. № 340/2018 г. по описа на ПРС .
ОСТЯВА БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ поради
оттегляне установителния иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК предявен от В.Й.В. ЕГН ********** ***, чрез адв. М. от ПАК
преупълномощен от АД „М. и Посталков „ – със съдебен адрес *** против „СОСИЕТЕ
ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК „АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.
Варна , бул. „Владислав Варненчик „ № 92 , представлявано от Е.П.Б.– изп.
директор и Д.Д.Х. – прокурист за
установяване несъществуване на вземанията
по договор за кредит Експресо №
301544/20.04.2012 г. .
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 2842/2019 г. по описа на ПРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: