Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 02.12.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично
съдебно заседание, проведено на десети ноември през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И., като разгледа материалите по гр.д. № 11882/2020г. по описа на СГС, докладвано от
съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран от ищеца с частичен пряк иск на пострадалия към застрахователя, с
искане за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, които според него са в пряка причинна
връзка с катастрофа, виновно предизвикана от процесния автомобил, застрахован
по риска Гражданска отговорност при ответника- иск по чл. 432 КЗ.
ИЩЕЦЪТ- П.П.Й., ЕГН: **********, чрез адвокат В.В.О. твърди, че на 10.02.2017г.,
около 18.40 часа, в гр. София, по бул.
“Цариградско шосе“ с посока на движение от ул. “Димитър Пешев“ към бул. “Александър
Малинов“, Н.С.И. управлявал товарен автомобил марка “Инфинити“, модел ‘”QX70S”, peг. № *******. Управляваният от И. товарен автомобил се е движел в крайна
лява лента в посока бул. “Александър Малинов“, като в пътните ленти отдясно
и пред товарния автомобил не е имало автомобили. В същото време
пешеходецът М.П. Й. предприел
пресичане на пътното платно
със
спокоен ход на движение /тъй като
бил силно алкохолно повлиян/ от дясно наляво спрямо посоката на движение на
автомобила. В района на № 323 поради недостатъчно внимание и предпазливост към
уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците, Н.С.И. реализирал
пътнотранспортно произшествие като ударил с управлявания от него товарен
автомобил пешеходецаМ.П. Й., който вследствие на получените травматични
увреждания починал на място. Поддържа, че починалият при описаното ПТП
пешеходец е негов син и неговата смърт му причинила непоносими болки и страдания. Бил съсипан,
затворил се в себе си, не изпълнявал ежедневните си задължения, не искал да
общува с никого, загубил концентрацията си. Между него и сина му имало дълбоки
отношения на обич и привързаност, уважение и взаимна подкрепа. И до сега не
може да преодолее шока от внезапната смърт на детето си и мисълта за това му
тежи всеки ден. Ищецът излага, че доколкото процесното ПТП е настъпило по вина
на водача на МПС, за което към този момент е бил налице валиден договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество,
то последното следва да понесе отговорността за обезщетяването на причинените
му неимуществени вреди. В тази връзка заявява, че е сезирал дружеството с
искане за изплащане на обезщетение, но до настоящия момент не е получил отговор
от същото. Предвид това намира, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск като намира, че общия справедлив размер на
обезщетението му възлиза на 250 000 лв., като в настоящето производство
предявява частичен иск за сумата от 150 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира
разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- З. "А." АД, ЕИК ********, представлявано
заедно от изпълнителните директори М.И.и В.К.-М., чрез процесуалния
представител юрисконсулт Л.М. - Л. не оспорва наличието на валиден
застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ за увреждащото МПС
към момента на настъпване на ПТП. Оспорва иска по основание и размер. Твърди,
че водачът не е проявил виновно и противоправно поведение, тъй като ПТП е
предизвикано изцяло по вина на пешеходеца и в опасната зона за спиране на МПС,
поради което е било прекратено и образуваното наказателно производство. Оспорва
наличието на пряка причинно-следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт.
Оспорва твърдените неимуществени вреди и размера на претендираното
обезщетение. Евентуално заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия.
Оспорва претенцията за законна лихва. Претендира
разноски.
Съдът,
след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:
Не се спори за настъпилото ПТП,
при което е починал синът на ищеца.
Не се
спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния
автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.
От заключението на СМЕ, изготвено
от вещо лице ортопед-травматолог, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано,
се установява, че между смъртта наМ.Й. (син на ищеца) и процесното ПТП
съществува причинно-следствена връзка.
По делото
е прието и заключение на СПЕ, според
което процесното ПТП от 10.02.2017 г., причинило смъртта на сина на ищеца, за ищеца
има характер на екстремно изразен стресогенен фактор. Обобщените данни сочат,
че той е преживял това събитие като претоварващо индивидуалния капацитет за
справяне (психотравма). В психологичен план се касае за породени при ищеца
трайни и интензивни негативни емоционални състояния. Те са довели до загуба
(разход) на психоемоционална енергия, което е намалило общата адаптивност.
По
делото е прието заключението на съдебно-медицинска токсикологична експертиза,
изготвена от проф. В.А., неоспорена от страните, според което кръвната проба за
анализ на алкохол, взета по врема аутопсията на пострадалия при процесното ПТП
е показало резултат 3,50 промила алкохол в кръвта и 3.80 промила алкохол в
урината. Вещото лице посочва, че установената в настоящия случай
концентрация на алкохол в кръвта 3.50%о (g/L) се отнася
към фаза на Ступор (2.5 - 4.0 g/L) по съвременната
класификация на Dubowski, която се характеризира с обща отпадналост,
граничеща със загуба на двигателни функции; отчетливо намален отговор на
стимули; отчетлива мускулна некоординираност; неспособност за прав стоеж или
ходене; повръщане, изпускане по малка и голяма нужда; промени в съзнанието; сън
или ступор. При лица със системна злоупотреба преобладава изявата на по-
слабите ефекти от посочените, поради физиологична адаптация на организма. В настоящия случай пострадалият сам е
излязъл на платното за движение, което определено е индикация, че същият е бил
в съзнание, способен за прав стоеж и движение.
По делото са
приети заключенията на единична,
повторна, допълнителна, тройна съдебна
автотехническа и
повторна тройна съдебна
автотехническа експертиза. Всички те определят механизма на ПТП, като не отразяват виновно поведение на водача на
л.а. Всички те установяват, че Н.И., в качеството си на водач на л.а.
„Инфинити" с per.
№ ******* няма
вина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, не е налице
противоправно поведение от негова страна. Водачът на л.а. „Инфинити" се е движил
правомерно, в рамките на допустимата скорост за съответния пътен участък, но с
поведението си, неправилно пресичащият пешеходец е поставил в опасност както
себе си, така и останалите участници в движението, станал е причина за
настъпване на ПТП. Водачът И. е
управлявал автомобила си в рамките на разрешената за съответния пътен участък
скорост, като пострадалият внезапно се е появил пред автомобила му, в посока
отдясно наляво спрямо неговата посока на движение. Движението по бул.
„Цариградско шосе" в гр. София, към момента на настъпване на процесното
произшествие (около 18:40 ч.) е било силно натоварено, като е имало колони от
автомобили и в трите ленти за движение. Водачът на движещото се пред л.а.
„Инфинити" МПС е предприел маневра за навлизане от най-лявата лента в
съседната средна лента. На мястото на настъпване на
процесното произшествие няма обособено за пресичане на пешеходци място /пешеходна пътека, светофар или др./, няма
спирки на градския транспорт, знаци, обозначаващи вероятна опасност и
необходимост от управление на МПС с повишено внимание.
По делото
са събрани и гласни доказателства.
Разпитаният
свидетел Н.С.И.,
деликвент, сочи, че на процесната дата управлявал товарен автомобил марка
„Инфинити“. Пътното произшествие се случило на бул. „Цариградско шосе“ пред
магазин „Практикер“. Пътното платно там е с четири пътни ленти за движение във
всяка посока. По пътното платно нямало неравности. Маркировка имало на пътя –
прекъсната линия, непрекъсната линия. Произшествието станало след светофара на
кв. „Горубляне“ и бул. „Цариградско шосе“, бил втора кола. На мястото на
инцидента няма спирка на градския транспорт, няма и пешеходна пътека. В
автомобила бил сам. В тъмната част на денонощието настъпило произшествието, било
месец февруари, след 18 часа. Там е било осветено, има улично осветление, само
че било тъмно, мъгляво. Автомобилът му бил с включени къси светлини, те били
автоматични. Към момента на настъпване на събитието се движел приблизително с
около 80 км./ч., не можел да вдигне повече, той бил втора кола. В района имало
улично осветление, но не се виждало хубаво. Денят бил делничен и имало трафик,
имало автомобили. Тръгнал от светофара, бил втора кола. В дясната пътна лента
до него имало автомобили. Автомобилът пред него се преместил в дясно. Твърди,
че той се движел в най-лявата пътна лента в посока центъра. Видял пешеходеца в
последния момент и се опитал да го избегне. Той се движел от дясно на ляво,
затова завъртял на дясно с цел да го избегне, обаче имало други коли, пострадалият
минал между колите, тичайки и бил целият в черно, видял го в последния момент.
Забелязал пешеходеца за първи точно пред него, той тичал. До него имало коли,
пешеходецът изскочил измежду колите и го видял пред себе си в последния момент
и навил на дясно. Ударил го с най-лавата част на колата. Изтъква, че, ако не бил
навил на дясно, щял да мине през него. Пешеходецът тичал, бил облечен с черни
дрехи. Нямал светлоотразителен елек, изцяло в черно бил. След като навил волана
отишъл най в дясно, нито една кола не спряла, пресякол, не го е пипал изобщо и
се обадил на телефон 112. Пешеходецът не бил в съзнание.
При проведения преразпит
свидетелят: на въпроса дали може да определи на каква дистанция се движел от
предходно движещия се автомобил и дали през цялото време до настъпване на удара
тази дистанция била една и съща или се променяла- отговаря, че дистанцията се
променяла, тъй като тръгнали от спряло положение, нормално е като увеличават
скоростта и дистанцията се увеличавала. Не може да каже точно колко метра е
разстоянието. Изминал около 300 метра.
Доказателства
за други факти не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Искът с правно основание чл.432 от ТЗ е неоснователен.
Разпоредбата
на чл. 432 КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи
иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при
който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът
следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС
/фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача,
причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.
Наличието
на застрахователното
правоотношение не е достатъчно, за да се обоснове отговорността на ответника.
При договор за застраховка ”гражданска отговорност” застрахователят отговаря
само дотолкова, доколкото за деликвента е възникнало задължение за поправяне на
вредите. Тъй като ищецът претендира наличието на граждански деликт, по
правилото на чл.154, ал.1 от ГПК негова е и тежестта да докаже елементите на
фактическия състав по чл.45 ал.1 от ЗЗД.
Такива доказателства по делото не
са ангажирани. Липсват данни за виновно и противоправно деяние на претендирания
причинител на вредите.
Всички автотехнически
експертизи (единични и тройни) са изложили категорични заключения, че
процесното ПТП се дължи изключително на поведението на сина на ищеца. Водачът на л.а. „Инфинити" се е
движил правомерно, в рамките на допустимата скорост за съответния пътен
участък, но с поведението си неправилно пресичащият пешеходец е поставил в
опасност както себе си, така и останалите участници в движението, станал е причина
за настъпване на ПТП. Единствената
причина за настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е
неправомерното, общественоопасно и житейски алогично поведение на пострадалия
пешеходец.
Съобразно събраните в хода на
производството по делото доказателства, водачът И. е управлявал автомобила си в
рамките на разрешената за съответния пътен участък скорост, като пострадалият
внезапно се е появил пред автомобила му, в посока отдясно наляво спрямо
неговата посока на движение. Движението по бул. „Цариградско шосе" в гр.
София към момента на настъпване на процесното произшествие (около 18:40 ч.) е
било силно натоварено, като е имало колони от автомобили и в трите ленти за
движение. Водачът на движещото се пред л.а. „Инфинити" МПС е предприел
маневра за навлизане от най-лявата лента в съседната средна лента. От приетите
по делото заключения по допуснатите автотехнически експертизи се установява, че
на мястото на настъпване на процесното произшествие няма обособено за пресичане
на пешеходци място /пешеходна пътека, светофар или др./, няма спирки на
градския транспорт, знаци, обозначаващи вероятна опасност и необходимост от
управление на МПС с повишено внимание. Касае се за бул. „Цариградско шосе“ в столицата, обичайно ежедневно и
целодневно натоварен, с по четири ленти за движение във всяка посока, с
максимално допустима скорост на движение от 80 км/ч, която е по-висока от
обичайно разрешената за градски условия /50 км/ч/, т.е. път, на който не само
водачът И., а никой водач на моторно превозно средство не очаква и не е длъжен
да очаква преминаването на пешеходци. Същото може да бъде сравнено с
предприемане пресичане на магистрален път. Предприетото от пострадалия
поведение, изразяващо се в пресичане на булевард с четири ленти за движение във
всяка посока, разделени помежду си от метална еластична ограда и затревена площ,
в тъмната част на денонощието, в час със силно натоварен трафик, след употреба
на алкохол, води до единственият извод, че причината за настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие е противоправното, общественоопасно
поведение на пострадалия. От момента, в който пешеходецът е станал видим
за водача на л.а. „Инфинити", ударът за водача на автомобила е бил
непредотвратим. Именно моментът, в който водачът е имал обективна възможност за
първи път да възприеме пешеходеца, е моментът, в който за него е възникнала
опасност, с която той да съобрази поведението си. Видно от събраните по делото
доказателства, с оглед натоварения трафик, тъмната част на денонощието и
извършената от водача на движещото се пред л.а. „Инфинити" моторно
превозно средство маневра, водачът И. е имал възможност да възприеме пешеходеца
за първи път в момент, в който последният вече е попадал в опасната му зона за
спиране, т.е. ударът е бил непредотвратим. Съобразно заключението на
допуснатата тройна съдебна автотехническа експертиза, ударът е бил
непредотвратим за водача на л.а. „Инфинити", независимо с какъв ход е
пресичал пешеходецът и независимо дали е преминал пред или зад движещият се
пред л.а. „Инфинити" и престрояващ се вдясно автомобил.
Непредотвратимостта на ПТП от страна на пешеходеца се дължи на собственото му
поведение. Пешеходецът е имал задължение да съобрази собственото си поведение с
нормативно определените правила за движение по пътищата, като не предприема
пресичане на забранено за целта място, а именно на бул. „Цариградско шосе“ при
наличието на по четири ленти за движение във всяка посока, на двойни метални
мантинели, в тъмната част на денонощието, при интензивен трафик от моторни
превозни средства във всички ленти на пътното платно, по което се е движил
правомерно водачът на л.а. „Инфинити".
Пешеходецът
категорично е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, като не
предприема пресичане на необозначено за тази цел място. Нещо повече, на
конкретното място пресичането не е просто непозволено, то е абсолютно
забранено. Между платната за двете противоположни посоки за движение има
поставени метални заграждения /мантинели/, както и затревена площ по дължината
на пътя. Несъмнено пресичането на това място категорично е забранено и не може
да бъде вменено задължение у водачите да очакват и съобразяват поведението си с
непредвидима опасност на пътя, каквато се явява пресичащ този пътен участък
пешеходец. Текстът на чл. 20 от ЗДвП задължава водачите на МПС да се
съобразяват с всяка предвидима опасност. Пресичащи бул. „Цариградско шосе“ пешеходци, в тъмната част на
денонощието, не представляват предвидима опасност.
В наказателното производство също е
направен краен извод за липсата на вина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие от страна на водача И..
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че пострадалият
пешеходец е предприел пресичане на необозначено за това място, на бул. „Цариградско
шосе“ в гр. София - път с интензивно движение, на който пътните платна в двете
посоки за движение са разделени с метални мантинели и затревена площ и по който
максималната допустима скорост на движение на моторни превозни средства е над
обичайно позволената в условията на градска среда и това е ноторен факт.
Наличието на метални мантинели е достатъчно ясен показател, че на това място
преминаването на пешеходци е недопустимо. Видно от събраните по делото
доказателства, на местопроизшествието не е имало място, предназначено за
пресичане на пътното платно от пешеходци. Нещо повече - в близост до мястото на
настъпване на произшествието няма и не е имало нито спирка на градския
транспорт, нито учебно заведение, нито каквато и да било индикация, че е
възможно на пътното платно да се появи пешеходец. Появата на пешеходеца пред
правомерно движещия се л,а. „Инфинити" представлява внезапна и абсолютно
непредвидима не само за водача И., но и за всеки водач на МПС, движещ се по
този пътен участък. Вярно е, че водачите на МПС са длъжни да съобразяват
поведението си с останалите участници в движението и особено с уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците, но не биха могли и нямат
задължение да се съобразяват с абсолютно непредвидими опасности и препятствия
на пътя. Поведението на неправилно пресичащия бул. „Цариградско шосе“ в гр.
София пешеходец представлява непредвидимо препятствие не само за водача на л.а.
„Инфинити", но и за всички останали участници в движението, поради което
не е налице виновно и противоправно поведение от страна на Н.И.,
Предвид изложеното следва да се
приеме, че не е доказано противоправно поведение на претендирания делквент.
Щом не е установено прекият
причинтел на вредата да е отговорен за поправяне на вредите, то не може да
възникне и отговорност за застрахователя. Предявеният иск като неоснователен
следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените разноски по делото в размер на 3 460лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание
чл.432 от КЗ на П.П.Й., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** чрез адвокат В.В.О. срещу З. "А." АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано заедно от изпълнителните директори М.И.и
В.К.-М. за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди в размер 150 000лв, предявен като частичен от целия
размер 250 000 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал3 от ГПК П.П.Й., ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** чрез адвокат В.В.О., да заплати на З.
"А." АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано заедно от изпълнителните директори М.И.и В.К.-М.,
направените разноски по делото в размер на 3460лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок
от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: