Р Е
Ш Е Н
И Е
No 214
гр. Ботевград, 16.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия
Стоянова гражданско дело No 687 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ и чл. 59 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и евентуален иск с правна квалификация чл. 57,
ал. 2 от ЗЗД, както и насрещен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът- Д.К.В. *** твърди, че е собственик на лек
автомобил марка “Х.А.” с рег. No ** **** **. Сочи, че на 27.09.2016 г. бил
спрян от служители на ОД МВР – София на автомагистрала “Х.”, които
констатирали, че е употребил алкохол, поради което повикал ответника В.В. да
транспортира автомобила до гр. Ботевград, където живее ищецът. Излага, че
предоставил ключовете и документите на автомобила на ответника, който откарал
колата в своя дом в гр. Ботевград. На следващия ден ищецът отишъл в дома му, за
да си вземе автомобила, но ответникът отказал да му го предостави под
предтекст, че му дължи пари от преди пет години, каквито ищецът отрекъл да му
дължи. Поддържа, че от 28.09.2016 г. правил многократни опити да върне колата
си, но безуспешно, включително се обръщал за съдействие към органите на
прокуратурата и полицията. Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния
лек автомобил и осъди ответника на основание чл. 108 от ЗС да му предаде
собствеността и владението на вещта, при условията на евентуалност – в случай,
че процесното МПС не се намери при ответника, на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД
да осъди ответника да му заплати цена в размер на 2193.00 лв., към датата на
предаването му на 27.09.2016 г., представляваща действителната стойност на
движимата вещ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД да осъди ответника да му заплати обезщетение за неоснователно ползване
/държане/ на процесното МПС – под формата на наем, който за периода от
27.09.2016 г. до 16.04.2018 г. – общо 17
месеца по 60 лева месечно или общо сумата от 1120.00 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът- В.В.В. *** в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си
изразява становище за неоснователност на исковете. Твърди, че действително на
27.09.2016 г. бил помолен от ищеца да транспортира лек автомобил “Х.А.”
с рег. No ** **** ** от автомагистрала “Х.” до дома си, тъй като
служителите на МВР го спрели докато управлява автомобила и установили
наличие на алкохол, поради което не му позволили да продължи движението,
управлявайки лекия автомобил. Твърди, че тъй като с ищеца се познавали от
отдавна, се съгласил да му помогне. Излага, че на 28.09.2016 г. ищецът отишъл в
дома му и в присъствието на В. Г., Й.А. и П.Г., които били там в този момент,
му предложил да му продаде лекия си автомобил “Х.А.”, тъй като му трябвали пари
за адвокат. Твърди, че предложил на ищеца да му даде 1100 лв. за закупуване на
автомобила и същият се съгласил. С помощта на В. Г., Й.А. и П.Г. събрал цялата
сума от 1100 лв. и веднага я дал на ищеца, който при предаване на сумата
заявил, че ще подготви за негова сметка необходимите документи за
покупко-продажбата на автомобила, за което му трябват няколко дни. След около
две седмици ответникът потърсил ищеца във връзка със сделката, но последният му
отговорил, че се е отказал от сделката, тъй като е намерил друг купувач, който
му предложил по-добра цена, както и че след като продаде автомобила си на новия
купувач, ще му върне сумата, която му бил заплатил за закупуване на автомобила.
В деня след този разговор ищецът отишъл в дома му, където ответникът му предал лекия
автомобил и ключовете от него. След няколко дни ответникът позвънил на ищеца да
го пита кога ще му върне парите, а той му казал да не му звъни повече, като в
противен случай ще пусне жалба в полицията и ще го обвини, че му е откраднал
автомобила. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и
недопустими.
По реда на чл. 211
от ГПК ответникът В.В.В. е предявил насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД срещу ищеца по
първоначалния иск Д.К.В. за заплащане на сумата от 1100.00 лв., представляваща
получена от ответника по насрещния иск Д.К.В. на неосъществено основание сума –
за сключване на договор за покупко-продажба на лек автомобил “Х.А.” с рег. No **
**** **, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Ответникът по насрещния иск Д.К.В. в депозирания по реда
на чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва иска като неоснователен. Твърди, че В.В.
и до настоящия момент не му е върнал процесния лек автомобил, като оспорва
твърденията му, че автомобилът и ключовете от него са му предадени от същия.
Поддържа, че това го принудило да се обърне към органите на прокуратурата.
Заявява, че твърденията на ищеца по насрещния иск не отговарят на истината и са
съчинени от него, за да се оправдае обсебването на автомобила. Невярно е и
твърдението на ищеца, че му е давал парични суми за автомобила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
По делото безспорни между страните са обстоятелствата, че
ищецът е собственик на процесния лек автомобил “Х.А.” с рег. No ** **** **,
както и че на 27.09.2016 г. ищецът
помолил ответника да транспортира посочения автомобил от автомагистрала
“Х.” до дома си, тъй като служителите на
МВР спрели ищеца, докато управлява автомобила и установили наличие на алкохол,
поради което не му позволили да продължи движението, управлявайки лекия
автомобил.
Видно и от заверено копие на Удостоверение за регистрация
на МПС, съставено в Обединено кралство Великобритания, представено в превод на
български език, ищецът Д. К.В. е придоби право на собственост на МПС марка “Х.”,
модел “А.”, с рама No ***************** на дата 15.09.2015 г. Видно от заверено
копие на Свидетелство за регистрация на МПС – част I, собственик на процесния
лек автомобил марка “Х.”, модел “А.”, с рег. No ********, с рама No *****************,
бензин, цвят сив металик, е ищецът Д.К.В..
От заверено копие на Удостоверение за застрахователна
сума на автомобил No 125518/16.04.2018 г. от ЗК “Л.И.” АД се установява, че
застрахователната сума на процесния лек автомобил е в размер на 2000.00 лв.
С Постановление от 16.01.2017 г. на прокурор при РП-
Ботевград е отказано да се образува досъдебно производство по преписка вх. No
1688/2016 г., образувана по повод постъпила жалба от Д.К.В. *** срещу В.В.В. за
обсебване на лекия му автомобил марка “Х.”, модел “А.”, с рег. No ********. С
Постановление от 07.07.2017 г. на прокурор във ВКП това постановление е
отменено, както и постановленията на Окръжна прокуратура- София и Апелативна
прокуратура- София, като е указано на Районна прокуратура – Ботевград да
образува досъдебно производство по чл. 206, ал. 1 от НК срещу В.В.. С
Постановление от 29.12.2017 г. на заместник на главния прокурор при ВКП е
отменено постановлението на ВКП от 07.07.2017 г. и са потвърдени
постановлението на РП- Ботевград от 16.01.2017 г. и ОП София и АП София.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.И.П., С.А.П., В. Г. Ц., А.М.В.(Живея на съпружески начала с
ответника), и П.В.Г..
От показанията на всички свидетели непротиворечиво се
установява, че след случая, при който ищецът Д.В. е бил спрян на магистрала и
ответникът В.В. е закарал лекия му автомобил марка “Х.” в гр. Ботевград,
автомобилът известно време се е намирал отпред в двора пред къщата на ответника,
в която той живее, до мрежената ограда на улицата. Според показанията на
свидетелите П.и Василева, последната живееща на съпружески начала с ответника,
автомобилът е бил там около два-три месеца (според свид. П.– 3-4 месеца, до началото на 2018 г.), а свид. П.сочи,
че е виждал автомобила в двора на къщата на ответника до 2018 г. Впоследствие
автомобилът изчезнал от там, като всички разпитани по делото свидетели твърдят,
че не знаят какво се е случило с автомобила след това и къде се намира.
От показанията на свид. Васил П.се установява още, че на
27.09.2017 г. ползвал целия ден процесния лек автомобил на ищеца и му го върнал
вечерта към 17-18 часа. Автомобилът бил в добро техническо състояние, бил с
десен волан. След като ответникът прибрал в двора на дома си автомобила на
ищеца след инцидент с последния на магистралата, последният не успял да си го
вземе. Ищецът, заедно със свидетеля П.няколко пъти ходили до дома на ответника,
за да си вземе автомобила, но не успявал да намери ответника и да си прибере
автомобила. Твърди, че Д. не си е взел лекия автомобил, след като В. го е
закарал в дома си.
От показанията на свид. Стоян П.се установява, че ищецът
през 2015 г. купил процесния лек автомобил марка “Х.” от Англия. От ищеца знае,
че дал автомобила на ответника да го докара от Елин Пелин и последният повече
не му го върнал. След това ищецът си търсел автомобила. Твърди, че Д. не си е
вземал автомобила от В..
От показаният на свид. В. Ц. се установява, че преди
повече от 2 години и половина, след случката, при която на Д. му взели
книжката, се били събрали пред дома на ответника В., като освен тях били П.Г., Д.А.,
а съпругата на В. била на терасата отгоре. Там дошъл ищецът Д., като двамата с В.
се отдръпнали и нещо разговаряли. Малко след това В. отишъл при тях и ги попитал
дали имат някакви пари. Свид. Ц. имал и му дал 100 лева, другите също му дали
някакви пари, но не е гледал колко, след което В. ги дал на Д.. Не го питали за
какво са му парите, но впоследствие В. им обяснил, че на Д. са му трябвали пари
и му е заложил автомобила си - сива “Х.” с десен волан, а след като я продаде
щял да му върне парите. Твърди, че В. му казал, че е дал около 1000 и нещо лева
на Д..
Свидетелят П.Г. излага, че когато преди около 2-3 години
се били събрали пред В., били той, В., Д.и В.. Тогава дошъл Д., за да говорят
нещо с В., след което В. отишъл при тях и им казал, че му трябват пари. Те му
дали колкото имали, като свид. Г.му дал 200 лева, а впоследствие разбрали от В.,
че са били за да купи колата – сива “Х.”, която после била в двора на В.. Сочи,
че не е чул разговора между Д. и В., а от В. разбрали за какво са говорили.
От показанията на свид. А.В.се установява, че живее на
съпружески начала с ответника В.В.. Твърди, че знае, че В. (свид. В. Ц.) и П.(свид.
П.Г.) са дали пари на В., които той дал на Д., като уговорката била, че “един вид” ще купува лекия автомобил.
Автомобилът бил в техния двор до оградата. Д. звънял на В. много често по
телефона, особено привечер, искал В. да си му върне автомобила и го заплашвал,
а В. му казвал да върне парите. Не знае дали В. е върнал автомобила на Д..
Твърди, че Д. не е връщал пари.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като непротиворечиви
логични и непосредствени. В частта им относно обстоятелствата във връзка с
уговорката между страните по отношение на процесния лек автомобил, както и
причината, поради която ответникът е дал пари на ищеца, показанията на
свидетелите Ц., Г.и Василева са производни, като свидетелите възпроизвеждат
единствено казаното им от ответника, т.е. негови твърдения, без самите
свидетели да са възприели съответните факти. Поради това съдът приема, че показанията
на тези свидетелите не са в състояние да установят посочените обстоятелства.
От изслушаното по делото заключение по съдебно-автотехническа
и оценителна експертиза на вещото лице В.П., което съдът приема като обективно и компетентно, се установява,
че пазарната стойност на процесния лек автомобил към 27.09.2016 г. възлиза на
2193.00 лв. Съгласно заключението, пазарният наем за ползване на лекия
автомобил за един месец е 60 лв., а за периода от 27.09.2016 г. до 16.04.2018
г., а именно за 18 месеца и 20 дни, възлиза на сумата от 1120.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 108 от ЗС.
Разпоредбата на чл. 108 от ЗС урежда възможността
собственикът на една вещ или имот да го иска от всяко лице, което го владее или
държи, без да има правно основание за това. За да бъде основателна тази
претенция, ищецът трябва да докаже както правото си на собственост, така и
факта на владението от страна на ответника, като то трябва да е без правно
основание. Липсата на която и да е от предпоставките има за последица
неоснователност на иска и неговото отхвърляне. Съгласно разпределението на
доказателствената тежест в производство по чл. 108 от ЗС ищецът е този, който
следва да докаже както правото си на собственост върху процесния имот, така и
обстоятелството, че ответникът го владее. По настоящото дело последното не бе
установено.
В случая по делото няма спор между страните, че ищецът е
собственик на процесния лек автомобил “Х.А.” с рег. No ** **** **, като същото
се установява и от заверени копия на Удостоверение за регистрация на МПС,
съставено в Обединено кралство Великобритания, и Свидетелство за регистрация на
МПС – част I на лек автомобил марка “Х.”, модел “А.”, с рег. No ********, с
рама No *****************, бензин, цвят сив металик, в което като собственик е
посочен ищецът. Безспорно е и обстоятелството, че на 27.09.2017 г. ответникът е
установил фактическа власт върху автомобила, като тогава по молба нa ищеца е транспортирал автомобила
му от автомагистрала “Х.” до дома си, където автомобилът бил оставен в двора на
къщата на ответника. От събраните по делото гласни доказателства се установи,
че процесният лек автомобил се e намирал в двора на ответника известно време след това – около 2-3 месеца,
след което изчезнал. Никой от свидетелите не знае какво се е случило с
автомобила, нито къде се намира. Предвид това и при липсва на други
доказателства съдът намира, че в производство по делото не се установи от ищеца
към настоящия момент ответникът да владее процесната движима вещ – лично или
чрез другиго.
Поради изложеното съдът счита, че следва да
бъде признато за установено правото на собственост на ищеца на процесния лек
автомобил, като претенцията му за предаване на владението му на основание чл.
108 от ЗС се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По евентуалния иск с правна квалификация чл.
57, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид отхвърляне на и претенцията за връщане на владението
на вещта по иска по чл. 108 от ЗС, то съдът следва да разгледа предявения при
условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за
заплащане на паричната й равностойност.
Съобразно разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или ако получателят я
е отчуждил, или изразходвал, след като е узнал, че я държи без правно
основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, ако
тя е по-висока. В процесния случай несъмнено се доказа, че процесната движима
вещ – лек автомобил, е собственост на ищеца, както и че ответникът е установил
фактическа власт върху вещта на 27.09.2017 г. По делото не се събраха никакви
доказателства за твърдението на ответника, че е върнал автомобила на ищеца,
нито по някакъв друг начин ищецът да е установил своя фактическа власт върху
вещта. Липсва валидно правно основание за задържането на автомобила от
ответника. Последният дължи връщането на автомобила, а предвид обстоятелството,
че вещта липсва, то дължи на ищеца обезщетение за подлежащата на връщане, но
липсваща вещ, на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. В случая няма данни по какъв
начин ответникът се разпоредил с вещта, включително ако е чрез продажба – каква
е получената за нея цена. Поради това дължимото обезщетение следва да се
определи съгласно действителната стойност на вещта към момента на установяване
на фактическата власт върху нея без основание. Макар държането на автомобила да
е получено правомерно от ответника – по молба на ищеца за транспортиране на
автомобила, то при искането на ищеца да му бъде върната вещта, последващото й държане
от ответника е без правно основание. Обстоятелството, че ищецът е заявявал
искането си към ответника да му бъде върнат собствения му лек автомобил се
установява непротиворечиво по делото – както от показанията на свидетелите на
ищеца, така и от показанията на свид. А.В.- свидетел на ответника. Между
страните няма сключен предварителен договор за покупко-продажба на автомобила в
изискуемата за това писмена форма (съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.
144, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП) – дори да се приеме, че имало устна уговорка за
това, поради което и липсва основание за задържането му от ответника. Същият е
отчуждил процесния автомобил, като е знаел, че не е негов собственик, поради
което и размерът на дължимото на ищеца компенсаторно обезщетение за липсващата
вещ следва да се определи съгласно действителната й стойност към момента на
установяване на държането от ответника без основание. Съгласно Постановление No 1/1979 г. на Пленума на ВС, който получи нещо без
основание, е длъжен да го върне, като изискуемостта на вземането настъпва и
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията. Така и в Решение No 478/12 от 20.06.2013 г. по гр.
д. No 1714/2011 г. на ВКС, IV г.о. е посочено, че получателят без основание на
една вещ се обогатява в момента, в който получава същата и следователно това е
и моментът, в който се оценява стойностно размера на неговото обогатяване за
сметка на обедняването на собственика. Поради това към този момент следва да се
определи и действителната стойност на получената без основание вещ, която в
последствие е погинала, била е отчуждена или изразходвана. От заключението на
вещото лице по приетата по делото съдебно-автотехническа и оценителна
експертиза се установява, че действителната пазарна стойност на процесния лек
автомобил към посочения релевантен момент е в размер на 2193 лв. Предявеният
при условията на евентуалност иск с правна квалификация чл. 57, ал. 2 от ЗЗД се
явява основателен за пълния му предявен размер и следва да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2193.00 лв. като парична
равностойност на подлежащата на връщане вещ.
По иска с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Правото по този иск възниква, когато няма
друг иск, с който обеднелият да се защити, съгласно предвиденото в ал. 2 на чл.
59 от ЗЗД.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест в процеса ищецът е този, който следва да установи обстоятелствата, на
които основава своите искания, в случая факта на обедняването си - че е намалял
актива на имуществото му или е пропуснал
да го увеличи, обогатяването на ответника - че е увеличил своето
имущество или си е спестил разходи за сметка на ищеца, както и че обогатяването
и обедняването на страните произтичат от общ факт или група от факти, т. е.
наличие на връзка между двете. Ищецът следва още да установи и размера на
обедняването и обогатяването. В случая посочените обстоятелства бяха установени
от ищеца.
По делото категорично се установява, че ищецът е
собственик на процесния лек автомобил лек автомобил марка “Х.”, модел “А.”, с
рег. No ********, с рама No *****************. Установи се, че считано от
27.09.2017 г. автомобилът е бил във владение на ответника, следователно е бил
на негово разположение. По делото не се събраха доказателства за последващот местонахождение
на вещта, която към датата на подаване на исковата молба не е върната на ищеца.
Ползването на процесния автомобил в исковия период е без
основание, тъй като ответникът не е имал правно основание да го държи, а именно
ползването му от лице, различно от собственика, се явява без правно основание –
вещно или облигационно. В процесия период, в който автомобилът не е бил върнат
на ищеца, същият е бил лишен от възможността да ползва вещта си съобразно
правото си на собственост. Ответникът си е спестил разходи за плащане на наем
на чуждата вещ, с което неоснователно се е увеличило имуществото му.
Обогатяването може да се изрази както в увеличаване на актива на имуществото,
така и в спестяване на разходи, при което имуществото остава същото, но би
намаляло, ако не са били спестени тези разходи. В случая това е станало за
сметка на имуществото на ищеца, който на свой ред без правно основание е бил
лишен от ползването му, без да получава наем за това, което е довело до
намаляване на неговото имущество. Обедняването и обогатяването произтичат от
едни и същи факти, поради което е налице връзка между двете. Обстоятелството,
дали ответникът реално е ползвал чуждата вещ, държана без правно основание от
него, не е предпоставка за основателността на иска по чл. 59 от ЗЗД, като от
значение е единствено обстоятелството, че собственикът й е бил лишен от
ползването й. В този смисъл е Решение No 204 от 05.09.2013 г. по т. д. No
1158/2010 г. на ВКС, II т.о., в което е посочено, че лицето, което държи без
правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всякога дължи на
собственика й обезщетение за ползите, от които го е лишил, като правно ирелевантно
за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта
реално е била ползвана и получени ли са от това приходи.
Обогатяването на ответника
и обедняването на ищеца в случая се съизмерват с наемната цена на лекия
автомобил, която първият би плащал, а вторият- получавал. Същият се установява
от заключението на вещото лице П. по приетата съдебно-автотехническа и
оценителна експертиза, съгласно което размерът на пазарния наем на процесния лек
автомобил за исковия период - от 27.09.2017 г. до 16.04.2018 г., е 1120 лв. При
това искът с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и
като такъв следва да бъде изцяло уважен, като ответникът бъде осъден да заплати
на ищеца посочената сума от 1120.00 лв.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.
Със същия ищецът претендира връщане сумата от 1100.00
лв., получена от ответника на неосъществено основание – сключване на договор за
покупко-продажба на процесния лек автомобил. Съдът намира така предявения иск
за неоснователен.
Предвид изложените от ищеца по този иска твърдения, че е
дал сумата на ответника с оглед бъдещо сключване на договор за продажба –
обещание за продажба, т.е. без да е налице договор за продажба или валиден предварителен
договор за продажба на лекия автомобил, то в случая се претендира връщане на
дадена на ответника сума при начална липса на основание – чл. 55, ал. 1, предл.
1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав
на цитираната разпоредба изисква предаване, съответно получаване на нещо при
начална липса на основание. Началната липса на основание за преминаването на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго е налице, когато
липсва валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага.
Такава начална липса на основание би била налице при дадено въз основа на
нищожен предварителен договор за покупко-продажба, какъвто би бил сключен между
страните предварителен договор за продажба на лекия автомобил в устна форма,
предвид изискването за сключването му в писмена форма за действителност.
В случая съдът намира, че по делото не се
доказа при условията на пълно и главно доказване от ищеца по иска В.В. както
обстоятелството, че е дал на ответника Д.В. исковата сума в размер на 1100.00
лв. Не се установи също и факта, че сумата е дадена с оглед бъдеща продажба на
лекия автомобил, собственост на ответника. Единствените събрани в
производството доказателства относно тези обстоятелства са гласни и се съдържат
в показанията на свидетелите В. Ц., П.Г. и А.В., от които обаче не се
установяват нито размерът на дадената от ищеца на ответника сума, нито
основанието за даването й. От показанията на свидетелите Ц. и Г.се установява,
че двамата са дали на ищеца В.В. общо сума в размер на 300.00 лв., която
последният е дал на ответника Д. В.. Никой от посочените свидетели не е
присъствал на разговора между страните при предаване на парите и не е възприел
лично този или друг разговор между тях в връзка с причината за имущественото
разместване. Свидетелите Ц. и Г.сочат, че В.В. им е казал за какво дава парите
на ответника, т.е. показанията им в тази им част са производни, като
възпроизвеждат твърдения на самата страна, и то изгодни за нея. Поради това и
съдът намира, че с посочените доказателства не се установява твърдяното от
ищеца фактическо основание, заради което е дал сумата на ответника – а именно
за закупуване на лекия автомобил, собственост на последния. Предявеният иск по
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен като недоказан, поради което
подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора и направеното искане от страна на
ищеца по първоначалните искове за заплащане на направените по делото разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да му заплати такива в
размер на 773.72 лв., от които 133.37 лв. за държавна такса, 260.00 лв. за
възнаграждение за вещо лице и 380.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.В.В., с ЕГН **********,***
No 76, че Д.К.В., с ЕГН ********** ***, е собственик на лек автомобил марка “Х.”,
модел “А.”, с рег. No ********, с рама No *****************, сив металик, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията на Д.К.В. за предаване на владението на гореописаната вещ
на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА В.В.В., с ЕГН **********,*** No 76, да заплати на Д.К.В., с ЕГН
********** ***, на основание чл. 57, ал. 2 от ЗЗД сумата от 2193.00 лв. /две
хиляди сто деветдесет и три лева/, представляваща стойността на лек автомобил
марка “Х.”, модел “А.”, с рег. No ********, с рама No *****************, сив
металик, с която неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от 16.04.2018 г. /датата на предявяване
на иска/ до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.В.В., с ЕГН **********,*** No 76, да заплати на Д.К.В., с ЕГН ********** ***, на основание чл. 59, ал. 1
от ЗЗД сумата от 1120.00 лв. /хиляда сто и двадесет лева/, представляваща
обезщетение за лишаването му от ползване без основание за времето от 27.09.2016
г. до 16.04.2018 г. на собствения му лек автомобил марка “Х.”, модел “А.”, с
рег. No ********, с рама No *****************, сив металик, ведно със законната
лихва от 16.04.2018 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.В., с ЕГН **********,*** No 76, срещу Д.К.В., с ЕГН ********** ***, иск с правна квалификация чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 1100.00 лв. /хиляда и сто лева/, представляваща получена
без основание сума, като неоснователен.
ОСЪЖДА В.В.В., с ЕГН **********,*** No 76, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплати на Д.К.В., с ЕГН ********** ***, сумата от 773.72 лв. /седемстотин
седемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/ за направените разноски по
делото.
Решението
може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :