№ 34
гр. Кърджали , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200450 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4610573, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на И.Ч.Ч. с ЕГН ********** от
гр.Кърджали, ****, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано
техническо средство на 11.02.2021 г. в 12.49 часа в гр.Кърджали.
Жалбоподателят И.Ч.Ч. намира електронния фиш за неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че при издаването му наказващият орган не съобразил
разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по установяване на нарушението и по
налагане на административното наказание не била съобразена с изискванията на закона,
липсвал съставен АУАН. Изпълнителното деяние, за което бил наказан жалбоподателят не
кореспондирало с настоящия случай. От съдържанието на фиша не било видно кой го е
издал, датата на съставянето му, както и мястото на извършеното деяние и авторството.
Ангажирана била отговорността на жалбоподателя по неотносим текст, съответно
неправилно му било наложено наказание несъответстващо на регламентираното в закона.
По така установения начин, жалбоподателят не бил извършил констатираното нарушение,
както е посочено в обжалвания фиш. Обстоятелствата посочени в акта не били подкрепени с
писмени доказателства, от които да се направи категоричен извод за извършеното
нарушение. Техническото средство, с което е измерена скоростта било негодно и не можело
да се ползва като доказателство за извършеното нарушение. Жалбоподателят моли съдът да
постанови решение, с което да отмени електронния фиш, както и да му присъди направените
1
по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата. Моли издаденият електронен фиш да бъде отменен,
претендира и разноски. Сочи, че за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се предвиждало
наказание по чл.182, ал.1 от същия закон. На жалбоподателя било наложено наказание по
чл.182, ал.4 от ЗДвП, като наказващият орган приел, че нарушението е извършено при
условията на повторност. Затова нямало данни по делото, не били посочени предишни
наказателни постановления, нито датата на влизането им в сила, а това правело фиша
незаконосъобразен.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения
за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на
евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като
завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.02.2021 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ **. Същият
бил позициониран в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, където действащото ограничение на
скоростта било 50 км/ч. за населено място. В 12.49 часа на 11.02.2021 г. бил заснет движещ
се по ул.„Първи май“, до бензиностанция „Елит“, в посока от завод „Орфей“ към хотел
„Ида“, лек автомобил „***“ рег.№ *** със скорост 82 км/ч. при ограничение от 50 км/ч. След
обработване на информацията от заснемането бил издаден електронен фиш за нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, срещу С.П.С. – законен представител на фирма „***“ ЕООД гр.София,
притежаваща превозното средство. На 09.03.2021 г. С.П.С. декларирал, че на 13.09.2017 г.
моторното превозно средство „***“ рег.№ *** било предоставено за ползване на
жалбоподателя И.Ч.Ч. и към процесната дата 11.02.2021 г. било в негово владение. На
19.03.2021 г., поради подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш
срещу представителя на „***“ ЕООД гр.София бил анулиран. По този повод бил издаден
атакувания електронен фиш срещу жалбоподателя И.Ч.Ч.. В описателната част на
електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 82 км/ч. – превишаване с
32 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4
вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 800 лв.
2
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – Клип от 11.02.2021 г., в
който е фиксирана скоростта на превозното средство, регистрационният му номер, датата и
точния час на нарушението, номерът на техническото средство; Справка относно снимка
към ЕФ серия К № 4610573; Списък с намерени фишове; Разписка за връчен електронен
фиш от 01.04.2021 г.; Справка за собственост на лек автомобил „***“ рег.№ ***; Сертификат
за проведено обучение на мл. автоконтрольор Т.Т. от 12.01.2018 г.; Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 70-С-
ИСИС/01.10.2020 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство; Протокол за използване на Автоматизирано
Техническо Средство или Система на датата 11.02.2021 г.; Снимков материал на заснето
техническо средство; Заповед № 292з-1685 от 06.11.2017 г. на директора на ОД МВР-
Кърджали; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; Декларация от 09.03.2021 г. на
С.П.С.; ЕФ серия К № 4473889; Копие от свидетелство за управление на МПС; Писмо на
сектор ПП-Кърджали от 21.05.2021 г.; Преглед на фиш в АИС-АНД; данни от Търговски
регистър за актуално състояние на „***“ ЕООД.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни
средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от
50 км/ч. Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.Кърджали на
ул.„Първи май“, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено място.
Установи се от доказателствата по делото, че на процесната дата и час И.Ч. като водач на
лек автомобил „***“ рег.№ *** се е движил там с 82 км/ч. и така е превишил допустимата
скорост за движение в населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Следователно деянието, за което е реализирана отговорността на жалбоподателя е обявено
от закона за наказуемо с административно наказание. Посочената в електронния фиш
скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като административнонаказващият орган е отчел
възможната грешка на техническото средство, съобразно чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015 г. на МВР вр. чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол. Обосновано и правилно е санкциониран И.Ч.Ч. за извършеното
административно нарушение с автомобила „***“ рег.№ ***. Същият попада в кръга на
лицата по чл.188 от ЗДвП и е субект на административнонаказателната отговорност
реализирана с атакувания фиш като лице, на което е било предоставено моторното превозно
средство. Установява се обаче от материалите по делото, че в обжалвания фиш липсва
изложение на обстоятелства, обосноваващи правната квалификация на нарушението по
3
чл.182, ал.4 от ЗДвП относно признака повторност. Липсата в електронния фиш на наведени
обстоятелства в този смисъл осуетява възможността на наказаното лице да се защити срещу
обвинението в извършено нарушение по приложения по-тежко квалифициран състав на
чл.182, ал.4 от ЗДвП. От друга страна, както вече се посочи, установеното на
инкриминираната дата поведение на жалбоподателя безспорно е нарушение и осъществява
основния състав на разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е от 31 до 40 км/ч.
Именно такава е и настоящата хипотеза, тъй като водачът И.Ч. е превишил допустимата
скорост за движение в населено място, като превишаването е с 32 км/ч. Ето защо и
съобразно разпоредбите на чл.84 от ЗАНН вр. чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 от НПК
настоящата въззивна инстанция следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение,
като преквалифицира деянието от такова, извършено в условията на повторност по чл.182,
ал.4 от ЗДвП, в нарушение по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. Няма пречка това да бъде сторено,
предвид тъждеството на фактите, изложени в електронния фиш, относими напълно към
основния състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП. По силата на чл.337, ал.1, т.2
от НПК, приложим съгласно чл.84 от ЗАНН, въззивният съд разполага с пълните
правомощия да преквалифицира административното нарушение без да се налага да изменя
фактическата обстановка. Такова прецизиране на цифровата квалификация на нарушението
не е в състояние да доведе до ограничаване правото на защита на нарушителя, тъй като и в
съдебното производство той се защитава предимно срещу фактите, а не срещу правната им
квалификация. В случая фактите, покриващи признаците от състава на чл.182, ал.1, т.4 от
ЗДвП са описани в атакувания акт. По изложените съображения, електронният фиш следва
да бъде изменен, като на жалбоподателя за нарушението се наложи наказание на основание
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП в единствено възможния предвиден в закона размер, а именно
„глоба“ от 400 лв.
При извършената служебна проверка съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват самостоятелно
основание за отмяна на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство
при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По
делото е представен задължителният в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който
е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката
относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Правилно в случая не е
съставен АУАН, тъй като чл.189, ал.4 от ЗДвП повелява за нарушенията, установени и
заснети с автоматизирано техническо средство или система, за които не е предвидено
4
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки (каквато е настоящата хипотеза), да се издава именно електронен фиш. При
съставянето на атакувания фиш са спазени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени
са: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Сред тези реквизити, на които трябва да отговаря съдържанието
на електронния фиш не са предвидени име на лицето издало фиша и датата на неговото
издаване. Пълно описано е и самото нарушение и мястото на извършването му. Видно от
електронния фиш нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 11.02.2021 г.
в 12.49 часа в гр.Кърджали, ул.„Първи май“, до бензиностанция „Елит“, в посока от завод
„Орфей“ към хотел „Ида“, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч., е
превишена от МПС „***“ рег.№ *** разрешената скорост от 50 км/ч. и с автоматизирано
техническо средство № ** е отчетена скорост на движение 82 км/ч. (възприета след
приспадане на съответния толеранс от 3 км/ч.), при което е констатирано превишаване от 32
км/ч. Това описание на нарушението напълно отговаря на изискването на закона и дава
възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира в пълен обем защитата си по него. Не би могло да се поставят изисквания към
съдържанието на електронния фиш, повече от предвидените в закона, а в случая атакуваният
акт отговаря на тях. Безспорно се установява техническата годност на използваното
техническо средство от представените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 70-С-ИСИС/01.10.2020 г. Нарушението е
безспорно установено от събраните по делото писмени доказателства, както и от
приложената разпечатка на Клип от 11.02.2021 г. По силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП,
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Съдът не възприема като съществено и неотстранимо
нарушението свързано с квалификацията на деянието като повторно. Това може успешно да
бъде преодоляно, чрез преквалифициране на приложимата санкционна норма по основния
състав на нарушението и съответно намаляване на наложеното наказание, за което вече бяха
изложени съображения по-горе.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание
чл.63, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
5
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна
дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
(чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4610573, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. на И.Ч.Ч. с ЕГН ********** от
гр.Кърджали, ****, за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП установено с автоматизирано
техническо средство на 11.02.2021 г. в 12.49 часа в гр.Кърджали, като преквалифицира
санкционната норма по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „глоба” от 800 лв. на 400 лв.
ОСЪЖДА И.Ч.Ч. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, ****, да заплати на Областна
дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6