Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: София Маринова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 2474 по описа за 2019
година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на жалба на И.Й.И. против Наказателно
Постановление № 19-0819-001400/
22.04.2019г. на Началника на сектор ПП ОД МВР-Варна, с което на И.Й.И. е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лева на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал.1 ЗДвП.
В жалбата си И.
сочи, че оспорваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен
орган, доколкото липсвали доказателства за делегиране на права за съставяне на
АУАН и НП от съответните длъжностни лица. По същество се твърди, че не било
конкретизирано в изискуемата от закона степен мястото на извършване на
нарушението, нито по преписката имало доказателства,че именно И. е управлявал
МПС, а дори напротив били събрани гласни доказателства в обратния смисъл. Моли
се за цялостна отмяна на издаденото НП, в условията на евентуалност за
намаляване на размера на приложимата санкция до законоустановения
минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят
чрез упълномощения си процесуален представител моли да бъде отменено
наказателното постановление по изложените в жалбата съображения.
Въззиваемата
страна, редовно призована се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт,
който посочва, че от разпитаните в хода на проведеното въззивно
производство свидетели се установило по безспорен начин авторството на
нарушението, поради което и процесното наказателно
постановление следвало да се потвърди. Пледира в полза на АНО да се присъдят и
сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 24.03.2019г. в гр.Варна на бул.
Осми приморски полк жалбоподателя И. управлявал л.а „Понтияк
Вайб“ с ДК №***, собственост на „***“ ЕООД и поради
движение с несъобразена скорост блъска спрелия пред него лек автомобил,
управляван от св. Д., на който инцидент свидетели станали Д.П., и Р.Т..
След като автомобилът „Понтияк Вайб“ с ДК №*** бил установен от органите на реда и била
извършена проверка на водача И. се установило, че същият бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред с НП № 18-0240-000258/31.07.2018г. по
описа на РУП Балчик за срок от 12 месеца, влязло в законна сила на 10.08.2018г.
За
посоченото на жалбоподателя бил издаден бил АУАН, а впоследствие въз основа на
акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното
наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата по
административно наказателната преписка, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност
не налагат различни изводи.
Съдът кредитира показанията на свид. П. и свид. Т. като безпротиворечиви, логични и съответни на показанията на актосъставителя Е., още повече, че нито един от тези двама
свидетели на практика няма интерес да излага пред съда недостоверна фактическа
обстановка. Съдът не кредитира показанията на сви. Х* и свид.Т* като противоречиви и след като съобрази
обстоятелството, че като приятели на жалбоподателя, същите следва да се считат
за очевидно заинтересовани от крайния изход на настоящото производство.
При
така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган- от Началника
на група в сектор ПП при ОД
МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з -515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,
като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът намира, че АНО е изпълнил
задълженията си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като не е обсъдил
възражения направени от жалбоподателя, тъй като видно от материалите по
преписката не са били направени такива.
Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП създава задължение за
водачите да управляват моторно превозно средство, само ако притежават
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от тях моторно превозно средство, да не са лишени от право да
управляват моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както
и свидетелството им за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
В настоящия случай видно от справката
за нарушител водач се установява, че жалбоподателя е имал издадено СУМПС, което
е било отнето с НП № 18-0240-000258/31.07.2018г. по описа на РУП Балчик за срок
от 12 месеца, влязло в законна сила на 10.08.2018г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка състава на съда намира, че безспорно е
установено жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение по чл. 150А ЗДвП, а именно, че е управлявал моторно превозно средство, след като СУМПС му е
било отнето.
Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП предполага изначално
придобита правоспособност, от която водачите не са лишени, но е налице
управление на МПС, в конкретния случай с отнето СУМПС по административен ред.
В конкретния случай
в АУАН и НП нарушението е пълно и точно описано с думи, което изключва
неяснотата относно вмененото нарушение, което да обуславя невъзможност на
засегнатия субект да организира защитата си, така както се твърди в жалбата.
В АУАН и в НП са
описани достатъчно конкретно извършеното противоправно
деяние от обективна страна, механизмът му на осъществяване, времето и мястото
на извършването му и неговото авторство. Ясно е посочен в НП административния
акт, въз основа на който водачът е бил лишен по административен ред от правото
да управлява МПС, тъй като това е съществен елемент от обективната страна на
състава на нарушението.
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая правилно и законосъобразно АНО е наложил
административно наказание глоба към максималния предвиден за извършеното
нарушение размер от 300. 00 лева, като при индивидуализиране на вида и размера
на наказанието съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН, е отчел степента на
обществена опасност на нарушителя към момента на извършване на нарушението,
която следва да бъде определена като висока предвид факта, че жалбоподателят не
е съобразил поведението си като водач на МПС с отнетото му с предходно съставен
АУАН и НП СУМПС и съставените му предходни актове за административни нарушения
и фишове по ЗДвП, както и е изходил и от степента на обществена опасност на
нарушението, която също е висока, предвид обществените отношения, които се
засягат.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива и други смекчаващи обстоятелства, които да разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид, поради което не са налице основанията за
приложение на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Варна следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37, ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120лева.
Производството по
делото протече в няколко съдебни заседания, в рамките на част от които
юрисконсултът е участвал лично и непосредствено, предид
което и макар същото да не се отличава с
фактическа или правна сложност, съдът намира, че следва да присъди
възнаграждение в размер на сумата от 100лева.
Воден от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0819-001400/ 22.04.2019г. на Началника на сектор
ПП ОД МВР-Варна, с което на И.Й.И. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева на основание
чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 150а,
ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА И.Й.И., с ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава
12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: