№ 860
гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110102909 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че на 04.03.2020г. е
предоставил на ответницата заем в размер на 2500 лв., която сума превел по банкова й
сметка в „Уникредит Булбанк”, както и че до датата на подаване на исковата молба
същият не му бил върнат, въпреки многократни искания за това. Ищецът твърди, че на
23.09.2021г. ответницата е сключила с първия ответник, неин близък приятел, договор
за дарение, съгласно който му дарила собствените си 1/4 ид. части от три ниви и едно
лозе /подробно описани в исковата молба/, находящи се в землището на с. С., общ. С..
Ищецът смята, че към момента на извършване на дарственото разпореждане има
качеството на кредитор спрямо ответницата, поради което твърди същото да го
уврежда, тъй като намалява имуществото й. Отделно от това сочи, че ответницата няма
друго недвижимо имущество и че не работи по трудов договор. Допълва, че с оглед
безвъзмездния характер на разпоредителната сделка не е нужно да е налице знание за
увреждане у надарения. По изложените съображения отправя искане до съда да обяви
за недействителен спрямо него сключения между ответниците договор за дарение от
23.09.2021г. на недвижими имоти с присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК ответниците по делото не са депозирали отговор на
така подадена искова молба. В съдебно заседание същите се представляват от
процесуален представител, който оспорва иска и наличието на всички елементи от
1
фактическия състав на отменителния иск.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
От представената вноска бележка от 04.03.2020г. се установява, че ищецът е
превел по сметка на втората ответница в „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 2500 лв., с
основание за извършване на превода – договор за заем на 2500 лв. С протоколно
определение от открито съдебно заседание от 22.06.2022г., на основание чл. 155 ГПК,
съдът е обявил за служебно известен факта, че с влязло в сила неприсъствено решение
№ 189/15.02.2022г. по гр.д. № 3035/2021г. на ВТРС втората ответница е осъдена да
заплати на ищеца сумата от 2500 лв., представляваща даден заем на 04.03.2020г.
Липсва спор между страните, а и от представения заверен препис от нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 160, том IV, рег. № 5169, дело № 487 от 2021г. на
нотариус ***, с район на действие РС – С. се установява, че вторият ответник е дарил
на първия 1/4 ид. част от недвижими имоти, находящи се в землището на с. С., общ. С.,
представляващи по КККР на селото - ПИ с идентификатор *** в местността „***“ с
площ от 18257 кв. м., ПИ с идентификатор *** в местността „***“ с площ от 7575
кв.м., ПИ с идентификатор ***, в местността „***“ с площ от 6145 кв.м., като трите
имота са трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, както и ПИ с с идентификатор *** в местността „Линията“ с площ от
762 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: лозе.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД е
процесуално допустим. За последното е достатъчно ищецът да твърди, че е кредитор на
ответниците на наведено от него основание и претенцията му да е насочена срещу
страните по атакуваната сделка, за която се твърди, че уврежда кредиторовия интерес.
Въпрос на материална, а не на процесуална легитимация е дали ищецът имат
качеството на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка. В тази връзка, за
да се уважи иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докажат пълно и главно
кредиторовото си качество спрямо втория ответник, извършване от него на
разпоредително действие в полза на другия ответник, увреждане интересите на
кредитора с това разпоредително действие, както и наличие на знание у длъжника, че
действието уврежда кредитора, без такова да се изисква у насрещната страна по
сделката, тъй като тя е с безвъзмезден характер.
В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на
кредитор, ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата
молба факти. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно
2
решение, достатъчно е същото да е действително възникнало и да не е отречено със
сила на присъдено нещо. В тази връзка правоотношението, от което произтича
вземането на кредитора не е част от предмета на отменителния иск по чл. 135 ал. 1
ЗЗД, поради което ищецът не следва да доказва пълно и главно, че вземането му е
ликвидно и изискуемо. В този смисъл т. 2 от ТР № 2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк.д.
№ 2/2017 г. на ОСГТК, на ВКС и константната практика на ВКС.
В случая твърдяното от ищеца спрямо втория ответник вземане не само
произтича от наведените от него обстоятелства за даден на 04.03.2020г. заем в размер
на 2500 лв., но същото е установено с влязло в сила решение по гр.д. № 3035/2021г. на
ВТРС, с което този ответник е осъден да върне на ищеца дадената в заем сума.
Съдебният акт е поставено в хода на настоящото производство и това обстоятелство,
като относимо към спорното право следва да се съобрази от настоящият състав на
основание чл. 235 ал. 3 ГПК. В тази връзка към релевантния за спора момент
/23.09.2021г. - датата на атакуваната сделка/ в полза на ищеца е съществувало
действително вземане спрямо първия ответник за връщане на предоставената му в заем
сума от 2500 лв. Това е достатъчно, за да се приеме за доказано в производството по
Павловия иск, че ищецът има формалното качество на кредитор по отношение на
втория ответник. В настоящото производство това му качество не може да бъде
отречено по възражения черпени от съдържанието на кредитното правоотношение
между него и длъжника, тъй като по отношение на него е налице формирана сила на
присъдено нещо, с оглед на поставеното решение по гр.д. № 3035/2021Г. Следователно
в настоящото производство е недопустимо да се разглеждат възраженията на
ответниците, че между ищецът и втория ответник липсва заемно правоотношение.
По изложените съображения по делото се доказа с нужната сигурност за иска по
чл. 135 ал. 1 ЗЗД, че ищецът се легитимира като кредитор на втория ответник на
наведеното от него основание – договор за заем от 04.03.2020г. за сумата от 2500 лв.
Противно на възражението на ответниците това качество на ищеца не може да бъде
отречено в настоящото производство при удовлетворяване на кредиторовото вземане.
От една страна релевирането на подобно възражение е недопустимо в настоящия
процес, тъй като вземането не част от фактическия състав на отменителния иск. От
друга страна, в конкретния случай ответниците не твърдят задължението за връщане на
заетата сума в размер на 2500 лв. да е изпълнено. Доброволното плащане на
задължението към кредитора няма за последица отхвърляне на иска, а единствено
препятства възможността му да осъществи принудително изпълнение по отношение на
имуществото, предмет на разпоредителната сделка /Решение № 224/30.10.2014г. по
гр.д. № 2310/2014г. на III г.о., ВКС/.
В настоящото производство, освен качеството си на кредитор ищецът безспорно
доказа и извършването на увреждащо разпоредително действие от страна на длъжника.
3
Дарението на идеални части от собствените имоти в полза на първия ответник засяга
негативно кредиторовия интерес, тъй като намалява имуществените активи на
длъжника. Съгласно трайната практика на ВКС /Решение № 320/05.11.2013г. по гр.д. №
1379/2012г., Решение № 261/25.06.2015г. по гр.д. № 5981/2014г., Решение №
201/31.10.2018г. по гр.д. № 1036/2018г., всички на IV г.о. и мн. други/ всяко
разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на
длъжника или се намалява неговата цена, уврежда интереса на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника си. Без значение за наличието на увреждане
е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено
благо, както е при възмездните отчуждителни сделки, тъй като цялото имущество на
длъжника служи за удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях решава от цената
на кой имуществен обект да се удовлетвори. Правноирелевантно е дали длъжникът
след разпореждането притежава и друго имущество и на каква стойност е то, тъй като
отчуждаването на длъжниково имущество води до обективно намаляване
възможностите на кредитора да се удовлетвори. За приложимостта на чл. 135 ал. 1 ЗЗД
е без значение и дали кредиторът е наложил обезпечителни мерки във връзка със
своето вземане, тъй като съгласно чл. 133 ЗЗД за удовлетворяване на дълга служи
цялото имущество на длъжника и същият не разполага с правна възможност да
посочва, от коя движимост или недвижимост следва да се удовлетвори кредитора.
Право на последния е да избере начина и имуществото, с което да се удовлетвори. В
този смисъл Решение № 50/2017г. по т.д. № 731/2016г. на I т.о., ВКС, решение № 407
от 29.12.2014г. по гр. д. № 2301/14г. на ВКС, ІV г. о., решение № 639 от 06.10.2010г. по
дело №754/2009 на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 328 от 23.04.2010г. по гр. д. 879/10г.
на ВКС, ІІІ г. о., с решение № 639 от 06.10.2010г. по гр. д. 754/09г. на ІV г. о.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява и наличието на
субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ал. 1 ЗЗД, който следва да е
налице само у втория ответник, с оглед безвъзмездния характер на процесната сделка.
Знанието на длъжника за увреждане е налице винаги когато същият знае, че има
кредитор и че с извършеното разпореждане ще го затрудни при удовлетворяване на
вземането му /Решение № 45/01.06.2011г. по гр.д. № 450/2010г. III г.о., ВКС/. В
настоящия случай към датата на дарствената сделка – 23.09.2021г. е безспорно, че
вторият ответник е заемополучател по валидно сключен договор за заем от
04.03.2020г. Следователно към посочения момент у него е формирана представа, че
има кредитор и че действието му го уврежда, което знание всякога е налице, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.
По тези съображения съдът намира, че по делото се установи по категоричен и
несъмнен начин наличието на всеки един от елементите от обективната и субективната
страна на фактическия състав на отменителния иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Ето защо
предявения от ищеца Павлов иск следва да се уважи изцяло и атакуваната с него
4
безвъзмездна сделка от 23.09.2021г. следва да се обяви за относително недействителни
спрямо него.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК претенцията на ищеца
за разноски се явява основателна. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК за
водене на делото същият е сторил разноски в общ размер на 860 лв., които следва да се
понесат от ответниците.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на Т.Л.Г..,
ЕГН: ********** с адрес: ***, партер, на основание чл. 135 ал. 1 ЗЗД, договор за
дарение на недвижим имот от 23.09.2021г., обективиран в нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 160, том IV, рег. № 5169, дело № 487 от 2021г. на нотариус ***, с
район на действие РС – С., с който И.Й.Д.., ЕГН: ********** от *** е дарила на
М.Й.С.., ЕГН: ********** от гр. С., *** собствената си 1/4 /една четвърт/ идеална част
от следните недвижими имоти- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на
с. С., находящ се в местността „***“, с площ от 18257 кв. м., с трайно предназначение
на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята при
неполивни условия: 5, с номер по предходен план – 026052, при съседи: ***;
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с. С., находящ се в местността
„***“ с площ от 7575 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с
начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, с
номер по предходен план – 016010, при съседи: ***, ***8, ***; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *** по КККР на с. С., находящ се в местността „***“, с площ от 6145
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 4, с номер по предходен
план – 016002, при съседи: *** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на
с. С., находящ се в местността „Линията“, с площ от 762 кв.м. с трайно предназначение
на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: лозе, категория на земята при
неполивни условия: 3, с номер по предходен план – 020243, при съседи: ***.
ОСЪЖДА И.Й.Д.., ЕГН: ********** от *** и М.Й.С.., ЕГН: ********** от гр.
С., *** да заплатят на Т.Л.Г.., ЕГН: ********** с адрес: ***, партер СУМАТА от 860
лв. /осемстотин и шестдесет лева/, представляваща общ размер на сторените от ищеца
съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6