Р Е Ш Е Н И Е
№ 315
гр.Хасково, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ХАСКОВО, в публично
заседание на двадесет и втори декември, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева
от ОП - Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №996 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационното производство е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН (в приложимата редакция).
Образувано е по касационна жалба от М.Ю.Х.,
ЕГН **********, с посочен адрес: ***, подадена чрез адв. С.Ф.М., с посочен
адрес ***, офис №**,
против Решение №51 от 19.07.2021 г., постановено по АНД №518 по описа на
Районен съд – Свиленград за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото не се
установявало жалбоподателят да е осъществил административно нарушение, за което
било издадено Наказателно постановление №244/2021 от 08.06.2021г. на и.д. заместник
– директор на Териториална дирекция Южна морска. Сочи се, че при издаването на
НП №244/2021 от 08.06.2021г. на и.д. заместник – директор на Териториална дирекция
Южна морска административнонаказващият орган не съобразил разпоредбата на чл.54
от ЗАНН. Процедурата по установяване на посоченото нарушение и по налагането на
административното наказание не била съобразена с изискванията на закона. В
посоченото НП не били преценени всички обстоятелства и конкретната обстановка
при налагане на административното наказание. Твърди се, че в конкретния случай
касационният жалбоподател и двама негови приятели закупили пури “Jose
L. Piedra” – 2 кутии по
25 броя (пункт I)
за съвместно употребяване, а административнонаказващият орган издал АУАН на М.Ю.Х..
Не на последно място, съдът допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като при входирана молба за отлагане на делото
дал ход на делото, с което лишил жалбоподателя от право на защита. Като не
обсъдил всички тези обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на
делото, съдът формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на
АПК и по този начин допуснал съществено процесуално нарушение, което било
основание за отмяна на постановения съдебен акт. Моли се за отмяна на
обжалваното решение.
Ответникът, в подадена чрез
процесуален представител писмена молба оспорва жалбата. Моли решението на
районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна и предлага да се остави в сила
решението на Районен съд – Свиленград.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното Решение №51 от
19.07.2021г., постановено по АНД №518/2021г., Районен съд – Свиленград е
потвърдил Наказателно постановление №244/2021 от 08.06.2021г., издадено от и.д.
заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска“, с което се отнемат в
полза на Държавата от М.Ю.Х., на основание чл.233 ал.6 във връзка с чл.233 ал.3
от Закон за митниците (ЗМ) пури „Jose L. Piedra“ – 2 кутии по 25 броя – 50
броя, с продажна цена 275.00 лева (пункт I от НП) и се налага на М.Ю.Х., на
основание чл.233 ал.3 във връзка с чл.233 ал.1 от ЗМ административно наказание
глоба в размер на 550.00 лева, представляваща 200 % от продажната цена на
стоката по пункт I
от НП (пункт II
от НП), като със същото решение съдът, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН е осъдил
М.Ю.Х. с ЕГН ********** ***, да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 80 лв.,
представляваща направените разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД
№518/2021 година на Районен съд – Свиленград.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и издаване на НП. Приел е за установено, че М.Ю.Х. е извършил
описаното в АУАН и НП нарушение, поради което правилно била ангажирана
административно-наказателната му отговорност на посоченото в НП основание.
Наред с горното, съдът е счел, че нарушението не може да се третира като
маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Посочил е, че наложената на
жалбоподателя глоба е правилно определена, както и правилно и законосъобразно
били отнети в полза на Държавата описаните в НП стоки.
Настоящата
инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно
изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз
основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален
ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените по делото
доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на
обжалваното НП, в каквато насока са и изводите на районния съд.
При
правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата
инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че описаното в НП
нарушение е доказано от обективна и субективна страна. Съгласно чл.233, ал.1 от
ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за
това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното
не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от
100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ –
стойността на стоките, като в ал.3 е предвидено, че когато за извършване на
нарушението по ал.1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или
когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос
или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на
стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на
контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена.
За да е
осъществен съставът на това административно /митническо/ нарушение, е
необходимо да се пренася или превозва стока през държавната граница, да няма
разрешение на митническите органи – т. е. да е забранено пренасянето или
превозването на такава стока или да няма знание на митническите органи, т. е.
стоката да не е представена, декларирана или обявена пред митническите органи.
От
доказателствата по делото е безспорно, че на установената дата и място на
извършване на нарушението, административно наказаното лице е осъществило
виновно фактическия състав на нарушението. Съставомерността на извършеното
деяние и вината на нарушителя са били правилно установени от съда, който е
обсъдил твърденията на жалбоподателя и аргументирано ги е приел за
неоснователни.
Настоящата
инстанция споделя извода на районния съд, че в случая размерът на наказанието е
правилно определен. В случая е наложено наказание глоба в минималния предвиден
в чл.233, ал.3 от ЗМ размер. Правилно е приложен от наказващия орган и чл.233
ал.6 от ЗМ с отнемане на процесните стоки в полза на Държавата, предвид
осъщественото нарушение.
Неоснователни
са наведените в касационната жалба доводи, че съдът допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, като при входирана молба за отлагане на делото
дал ход на делото, с което лишил жалбоподателя от право на защита.
Действително, пред Районен съд – Свиленград е депозирана молба с вх. рег.
№3468/13.07.2021г. в 09.47 ч. за отлагане на делото, в която като причина за
искането са изложени обстоятелства, че адв. М. е ангажиран по гражданско дело
№44 по описа за 2021г. на Районен съд – гр. Момчилград, като е приложена
призовка от Районен съд - Момчилград. Видно от протокола от проведеното на
13.07.2021г. открито съдебно заседание по АНД №518/2021г. по описа на Районен
съд – Свиленград, след като е докладвал молбата и е изслушал становище от
другата страна по делото, съдът е приел, че липсват основания за отлагане на
делото, като подробно е мотивирал съображенията си в тази насока. С оглед
изложените от районния съд мотиви, които изцяло се споделят и поради това не
следва да се преповтарят, настоящата инстанция счита, че в случая не е
допуснато съществено нарушение на процесуални правила, което да е основание за
отмяна на постановеното решение.
Предвид
гореизложеното, като е потвърдил наказателното постановление изцяло, районният
съд правилно е приложил закона. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде
оставено в сила.
Съгласно
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
поради което на ответника – Териториална дирекция Митница Бургас, се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за настоящата инстанция,
определено съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, във
връзка с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №51
от 19.07.2021г., постановено по АНД №518 по описа на Районен съд – Свиленград
за 2021 година.
ОСЪЖДА М.Ю.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Териториална дирекция Митница Бургас към Агенция
„Митници“, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото –
юрисконсултско възнаграждение, за защита пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.