Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София,
04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
гражданско отделение, 19 с-в в открито заседание на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Невена
Чеуз
при участието на секретаря Радослава
Манолова, като изслуша докладваното от съдията
гр. д. № 6 141 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 27, пр. 3 от ЗЗД във вр. чл. 29 от ЗЗД, съединен в условията на
евентуалност с иск с правно основание чл. 27 предл. 6 от ЗЗД вр. с чл. 33 ал.1
от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 26
ал.1 пр.3 от ЗЗД, съединени с приет за съвместно разглеждане насрещен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС.
Ищецът П.Х.П. поддържа, че заедно със съпругата си М.К.П.попаднали
на обява от дружество „Д.Б.“ ЕООД по повод настаняване в дом за възрастни хора,
в който да се грижат за тях. Посетили дома в гр. Елин Пелин и се запознали с
условията там като решили да се настанят в него. Твърди се, че условието за
тяхното пребиваване било да прехвърлят собствения си апартамент срещу задължение
на собствениците на дома да ги гледат и издържат. Постъпили в дома на
26.04.2016 г. и започнали подготовка по
прехвърляне на имота. Това наложило да се издаде пълномощно на сина на д-р Й.Н.
– Б., който да подготви необходимите документи. Твърди се в исковата молба, че
в дома пристигнал нотариус, който дал на ищеца и съпругата му документи за
подпис. На 16.08.2016 г., ищецът, заедно с Н. и сина й отишли при нотариус в
гр. София, където подписали договор, съгласно който Н. се съгласила да гледа
него и съпругата му. Твърди се, че не получил препис от нотариалния акт, а на
него му било обяснено, че с договора се съгласява да го гледат като след
смъртта им ще получат апартамента. Впоследствие разбрал, че съпругата му подписала
пълномощно при посещението на Нотариуса в дома за възрастни хора, съгласно
което упълномощава ищеца да прехвърли имота чрез покупко-продажба.
Твърди се, че първоначално в дома им харесало, но
след прехвърляне на имота, отношението се променило. Грижите със състояли само
и единствено в носене на храна в стаята, а ищецът сам полагал грижи за болната
си съпруга. По повод нужда от операция на окото, същият отсъствал от дома девет
дни, през които съпругата му останала сама там. След като се върнал в дома за
възрастни хора, ищецът не могъл да познае съпругата си, която не приличала на
себе си и била болна. По телефона д-р Н. му казала да й купи антибиотик, който
той платил с лични средства. След няколко дни без да прегледа съпругата му, при
посещение в дома, д-р Н. изписала друг антибиотик, а впоследствие и други
лекарства, които ищецът купувал със собствени средства. Твърди се, че поискал
съпругата му да бъде отведена в болница, но това било направено едва на
07.02.2017 г., след поредно настояване. Ищецът заплатил линейката и болничният
престой на съпругата си. Тя била изписана от болничното заведение седмица
по-късно, но при връщането й в дома за възрастни хора, състоянието й се влошило
и тя починала на 12.03.2017 г. Изложени
са твърдения, че Н. му дала копие от смъртния акт на съпругата му, в който било
отразено, че същата е починала в жилището им в ж.к. „Младост“, а не на
действителното място – в дома в гр. Елин Пелин. След като отказал да получи
този смъртен акт, на другия ден му бил даден друг, в който било посочено
точното място на смъртта й.
Твърди се, че се усъмнил в отношението на Н. и
поискал консултация с адвокати, по чиито съвети посетил Нотариуса, за да получи
препис от нотариалния акт. От получения препис установил, че той и съпругата
му, като продавачи, са продали собствения си недвижим имот, представляващ ап.
53, находящ се в гр. София, ж.к. „********в жилищната сграда на бл. ********с
идентификатор 68134.4083.127.18.146, заедно с избено помещение № 26 и 4,726%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от
9 800 лв. Твърди се, че никога не са имали намерение за продажба на имота,
а желанието и на двамата било да ги гледат и издържат. Не била получена и
продажната цена, посочена в нотариалния акт. Твърди се, че междувременно в дома
в гр. Елин Пелин дошла полиция и започнала разследване на собствениците на дома
за извършени престъпления като ищецът бил викан в следствието за разпит. Изложени
са твърдения, че той незабавно напуснал дома страхувайки се за живота и
здравето си, след поредна консултация с адвокат разбрал, че е станал жертва на
измама.
При тези фактически твърдения е мотивиран правен
интерес от исковете и иска от съда да унищожи процесния договор за
покупко-продажба поради измама, при условията на евентуалност да го унищожи
като сключен поради явно неизгодни условия, при условията на евентуалност да го
прогласи за нищожен като накърняващ добрите нрави. Претендират се разноски.
Ответницата Й.И.Н., оспорва предявените искове в писмен отговор,
депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират се разноски.
Заявен е и насрещен иск, приет за съвместно
разглеждане в рамките на настоящото производство. В обстоятелствената част на
насрещната искова молба са наведени твърдения за наличие на правен интерес при
отхвърляне на първоначалните искове за предявяване на насрещна претенция по чл.
108 от ЗС за предаване на владението върху описания по-горе недвижим имот.
Твърди се, че ищцата по насрещния иск е негов собственик на основание
сключената разпоредителна сделка. Твърди се, че освен парична престация по този
договор между страните и по искане на ищеца по първоначалните искове е следвало
да бъде поета цялостната издръжка и гледане на същия и съпругата му като бъдат
настанени в Дом за възрастни хора в гр. Елин Пелин. Твърди се, че съпругата му
починала на 12.03.2017 г., а ответникът напуснал без причини дома през месец
април на 2017 г. Изложени са твърдения, че уговорената продажна цена е платена
изцяло, а задълженията за грижа и издръжка изпълнявани в цялост. Поради което
иска от съда да установи правото й на собственост върху имота и осъди ответника
да й предаде неговото владение. Претендират се и сторените разноски.
Ответникът по насрещния иск оспорва същия по
подробни съображения, заявени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендира разноски.
Съдът, като прецени наведените от страните доводи и
обсъди по реда на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по
делото, събраните в хода на производството по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46,
дело 246/2016 г. на А.М., нотариус по заместване на А.Ч., с рег. № 310 в НК, с
район на действие - СРС. От съдържанието на същия се установява, че на
16.08.2016 г., П.Х.П., лично и като пълномощник на съпругата си М. К.П., е
продал на Й.И.Н. следния недвижим имот в девететажната жилищна сграда с номер
18, с номер по идентификатор 68134.4083.127.18, находяща се в гр. София, ж.к. „********бл.
*******, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4083.127, а именно
апартамент 53, с идентификатор 68134.4083.127.18.146, на девети етаж, с
предназначение на обекта – жилище, апартамент, брой нива – едно, със застроена
площ от 88, 39 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, заедно с избено помещение № 26 с площ от 5 кв.м., заедно с 4,76%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото
за сумата от 9 800 лв., която сума продавача лично и като пълномощник е
получил напълно от купувача.
Представено по делото е пълномощно рег. № 10405/09.05.2016 г. на Нотариус
310 – А.Ч., с район на действие – СРС, от което се установява, че М.К.П.е
упълномощила съпруга си П.Х.П. да продаде на лице, на което намери за добре при
цени и условия, за каквито се споразумее недвижим имот в режим на СИО, а
именно: ап. 53, находящ се в гр. София, ж.к. „********бл. 3а-в, вх. ******Удостоверено
в пълномощното е, че същото е извършено извън нотариалната кантора.
Представена е епикриза на „Пета МБАЛ София“ ЕАД, Отделение по вътрешни
болести, от която се установява, че М.К.П.е постъпила в болничното заведение на
07.02.2017 г. и е била изписана на 14.02.2017 г. с окончателна диагноза –
бактериална пневмония, както и медицинската документация, изготвена в
болничното заведение при хоспитализацията на същата.
Представено по делото е удостоверение за наследници изх. № 5439/31.03.2017
г. на СО – район „Младост“, от което се установява, че М.К.П.е починала на
12.03.2017 г. в гр. Елин Пелин и е оставила за свой наследник по закон
преживелия си съпруг П.Х.П..
Представен е фискален бон ведно с декларация за платена сума в размер на
1 100 лв. разходи за пълен пакет изследвания за операция на катаракта на П.Х.П.,
поети от „Д.Б. 86“ ЕООД.
Представен е договор – заявка за погребални услуги от 13.03.2017 г. за
извършване на погребение на М.К.П.за сумата от 1 750 лв., сключен между „Т.О.“
ЕООД и Й.И.Н..
Представени са фактури, установяващи заплащане на сума от по 1 000 лв.
с ДДС, всяка една от тях, с посочено основание „грижа за възрастен човек“ в
периода 01.07.2016 г. – 05.06.2017 г. с доставчик по тях – „Д.Б. 86“ ЕООД.
Представена е справка от СЗОК относно ползваната от М.К.П.медицинска помощ.
Представен по делото е препис от нотариално дело 246/2016 г. на нотариус с
рег. № 310 от регистъра на НК, район на действие – СРС.
Представен е договор за пожизнено гледане на възрастни хора, сключен на
16.08.2016 г. между П.Х.П. и М. К.П., като възложители и Б. А.Н., като
изпълнител. Съгласно същия, изпълнителят се е задължил лично да поеме пожизнено
гледането на възложителя като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е
водил досега, докато е жив, в дома за възрастни хора или в тяхното семейно
жилище в кв. „Младост“ като това включва храна и всички други условия и грижи,
необходими за нормалното им водене на спокоен живот, лекарства, медикаменти и
санитарни грижи.
По делото е изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице м.В.В.. В заключението
си вещото лице е посочило, че средният размер на месечните разходи при
настаняване в дом за стари хора на лежащо болен човек в периода април 2016 –
април 2017 г. с включени разходи за настаняване, санитарни материали,
рехабилитация, обработване на рани, катетъризация, храна, отопление, кабелна
телевизия и други присъщи варира от 900 лв. до 2 400 лв. Посочено в
заключението е, че средният пазарен размер на месечната такса за настаняване в
дом за стари хора на човек, който няма нужда от специални грижи и се обслужва
самостоятелно за същия период варира от 800 лв. до 1 800 лв.
По делото е допусната и изслушана и съдебно-оценителна експертиза,
изготвена от вещото лице инж. П.В.Я.. В заключението на същата е обоснован
извод, че пазарната стойност на процесния по делото недвижим имот възлиза на
сумата от 132 640 лв. към месец август 2016 г.
По делото е допусната и изслушана и съдебно психиатрична експертиза,
изготвена от вещото лице доц. д-р В.Т.В.. В заключението си, експертът е
посочил, че към 09.05.2016 г. /датата на пълномощното/ М. П. не е страдала от
деменция, а заболяването й се е изразявало като леко когнитивно разстройство.
Посочено в заключението е, че към същата дата не се установява
интелектуално-паметовите функции на лицето да са силно нарушение и не е било
налице тежко психично състояние, което да не й е позволявало да взема решение и
същата да не е съзнавала свойството и значението на постъпките си. Посочено е,
че наличните при нея сериозни телесни заболявания няма данни да са били
съпроводени от психически упадък.
В съдебно заседание от 04.06.2018 г. са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите Т.П. С.., И.К.С., Д.Р.М., Х. И. М. и Б.Д.С..
В същото съдебно заседание с нарочно протоколно определение е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че П.Х.П. е във
владение на процесния недвижим имот.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
Ищецът е страна по процесния договор за покупко-продажба, поради което
притежава легитимация да иска прогласяване на неговата нищожност респ.
унищожаване на същия на сочените в исковата молба основания. Към момента на
разпоредителната сделка, имотът е бил със статут на СИО на ищеца и починалата
му впоследствие съпруга, но същият притежава легитимация по отношение на целия
имот, доколкото видно от представеното по делото удостоверение за наследници е
единствен наследник по закон на съпругата си т.е. легитимира се като собственик
на основание наследствено правоприемство и за нейната част.
В исковата молба са заявени три иска в условията на
евентуалност като първите два са за унищожаване на договора, а третият за
прогласяване на неговата нищожност. Настоящият съдебен състав счита, че
независимо от поредността и съотношението на исковете, сочени от ищеца, същите
са в съотношение на евентуалност като съдът следва да разгледа сочените
основания за недействителност като започне от най-тежкия порок /решение
40/07.04.2020 г. по гр.д. 2383/2019 г. на Четвърто ГО на ВКС/. Това е така,
защото унищожаемостта на договор, предмет на първите два евентуални иска,
предполага валидно сключен такъв т.е. договор, който не страда от порок,
визиран в разпоредбата на чл. 26 от ЗЗД. Ако договорът е нищожен на някое от
сочените в тази разпоредба основания, в случая и с оглед наведените твърдения в
исковата молба противоречие с добрите нрави, то същият не може да се унищожи с
оглед невъзможността да се санира нищожен договор, а съдът следва да прогласи
неговата нищожност. Едва при установяване валидността на процесния договор за
съда ще възникне задължение да се произнесе по заявените основания за неговата
унищожаемост в сочената поредност и с оглед тежестта на заявените пороци.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
първо следва да се произнесе по заявения иск за нищожност на процесния договор
респ. при сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие да разгледа тези за
неговата унищожаемост.
Ищецът заявява, че договорът е нищожен поради накърняване
на добрите нрави, което е основание за нищожност на същия по арг. на разпоредбата
на чл. 26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Дефинитивно, понятието „добри нрави“ следва да
бъде определено като неписани общи принципи, извлечени от морални норми и/или
етични правила за поведение на правните субекти в обществото на определен етап
от неговото развитие. Посоченото основание за нищожност е с обективен характер
т.е. не е поставено в зависимост от субективната преценка на конкретен правен
субект, а следва обективно да съществува с оглед нарушаване принципите на
справедливост, добросъвестност и морал и съблюдаване на основна правно-защитима
цел, а именно предотвратяване на несправедливо облагодетелстване. Преценката за
наличие на действие/я, накърняващи добрите нрави е винаги конкретна и основана
на събраните доказателства по делото и доводите на страните по него.
Нееквивалентността на насрещните престации, каквото
твърдение е застъпено в ищцовата претенция в съдебната практика се разглежда
като пример за накърняване на добрите нрави /решение 1444/04.11.1999 г. на ВС
на РБ по гр.д. 753/99 г. на Пето ГО/. Като критерии при преценка на тази
нееквивалентност следва да бъдат възприети изключително големите, явни и драстични
разлики в насрещните престации като същевременно се зачита и принципа на
свобода на договаряне по чл.9 от ЗЗД, доколкото тази еквивалентност се
преценява от страните по договора и съдът не може да подменя тяхната воля. По
тази причина и законодателя допуска, че цената на недвижимия имот може да е
по-ниска от данъчната му оценка.В настоящия случай, видно от съдържанието на
нотариалния акт, обективиращ процесния договор за покупко-продажба, продажната
цена е в размер на 9 800 лв. Данъчната оценка на имота е в размер на
60 477, 30 лв., а съгласно СТЕ пазарната цена на имота към датата на
договора възлиза на 132 640 лв. Обективно, продажната цена е шест пъти
по-ниска от данъчната оценка на имота и над тринадесет пъти по-ниска от
пазарната му стойност. Според настоящия съдебен състав, нееквивалентността на
насрещните престации в конкретния случай е явна, значителна и пренебрежимо
малка, което на практика я свежда до липса на такава, поради което води до
нищожност на договора. В този смисъл е и решение 615/15.10.2010 г. на ВКС,
Трето ГО по гр.д. 1208/09 г.
При проведено насрещно доказване, ответницата е
противопоставила възражение, че наред с уговорената продажна цена съществува и
уговорка за гледане и поемане на издръжка от страна на купувача по отношение на
продавачите. Уговорка в горния смисъл не се съдържа в текста на нотариалния
акт, обективиращ процесния договор. Такава не може да бъде извлечена по
тълкувателен път с оглед критериите, посочени в чл. 20 от ЗЗД или чрез индиции.
По делото е представен договор за пожизнено гледане на възрастни хора от
16.08.2016 г. /стр. 238 и сл. в делото/, но същият е сключен с трето за спора
физическо лице като изпълнител и
задължение за лично изпълнение по договора, а не с ответницата, за да се
презюмират невписани уговорки в този смисъл респ. да се извърши преценка за
относимостта им към процесната разпоредителна сделка.
Фактът на настаняване на ищеца и съпругата му в Дом за
възрастни хора в гр. Елин Пелин се признава и от двете страни по спора, но доставчик
на тази социална услуга е трето за спора юридическо лице – „Д.Б. 86“ ЕООД,
видно от представеното по делото писмо на АСП /стр. 90 по делото/, а не
ответницата като физическо лице. Облигационните отношения респ. уговорките
между ищеца, съпругата му, починала впоследствие, от една страна и трети, за
спора респ. за сключения процесен разпоредителен договор, лица не могат да
валидират или санират същия.
Предвид което настоящият съдебен състав намира, че
процесния по делото договор е нищожен на соченото от ищеца основание –
противоречие с добрите нрави и заявения иск за прогласяване на тази нищожност
като основателен следва да се уважи.
С оглед несбъдване на вътрешното процесуално условие,
настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне по заявените искове
за унищожаване на този договор.
По насрещния иск:
Искът по чл.108 от ЗС съдържа
в предметния си обхват и установителен иск за собственост, който предполага
даване на разрешение по един спор, при който всяка от страните предявява
правата си върху имота с оглед определяне на това кой е неговият собственик. По
вече изложените съображения в рамките на настоящото съдебно решение, процесния
договор за покупко-продажба, легитимиращ ищцата по насрещния иск като
собственик на имота е нищожен на основание чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД. Нищожните
договори не произвеждат действие респ. целените от страните правни последици. С
оглед на което и липсата на други относими доказателства по делото, настоящият
съдебен състав намира, че ищцата по насрещния иск не е собственик на процесния
имот респ. не се установя да притежава и други права върху него, които да са
противопоставими на тези на ответника, поради което този иск като неоснователен
подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора и на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА на процесуалните представители на ищеца по
първоначалните искове/ответник по насрещния се следва възнаграждение в размер
на 5 020 лв., съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК,
пълномощното, установяващо, че представителството на адвоката е на соченото
основание респ. изричното волеизявление, че не се заявява възражение по смисъла
на чл. 78 ал.5 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответницата по първоначалните искове следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СГС сумата от 644, 36 лв. – дължима държавна такса, с оглед изхода на
спора и обстоятелството, че ищеца по тях е освободен от задължение да я внесе
на основание чл. 83 ал.2 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26 ал.1 пр.3 от ЗЗД по исковете
на П.Х.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – АД „П.И.С.“ срещу Й.И.Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.Л. договор за
покупко-продажба на недвижим имот,
сключен на 16.08.2016 г. и обективиран в нотариален акт 46, нотариално дело 246/2016
г. на А.М., помощник-нотариус по заместване на А.Ч. – Нотариус с рег. № 310 на
НК и район на действие – СРС, с който П.Х.П., лично и
като пълномощник на съпругата си М. К.П., е продал на Й.И.Н. следния недвижим
имот в девететажната жилищна сграда с номер 18, с номер по идентификатор
68134.4083.127.18, находяща се в гр. София, ж.к. „********бл. *******,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4083.127, а именно апартамент
53, с идентификатор 68134.4083.127.18.146, на девети етаж, с предназначение на
обекта – жилище, апартамент, брой нива – едно, със застроена площ от 88, 39
кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с
избено помещение № 26 с площ от 5 кв.м., заедно с 4,76% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото за сумата от 9 800
лв. като сключен поради накърняване на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ заявеният насрещен иск на Й.И.Н.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.Л. с правно основание чл. 108 от ЗС срещу П.Х.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – АД „П.И.С.“ за
признаване за установено, че Й.И.Н., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот в девететажната жилищна сграда с номер 18, с номер по
идентификатор 68134.4083.127.18, находяща се в гр. София, ж.к. „********бл. *******,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4083.127, а именно апартамент
53, с идентификатор 68134.4083.127.18.146, на девети етаж, с предназначение на
обекта – жилище, апартамент, брой нива – едно, със застроена площ от 88, 39
кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, заедно с
избено помещение № 26 с площ от 5 кв.м., заедно с 4,76% идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото и предаване владението на същия като
неоснователен.
ОСЪЖДА Й.И.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.Л. да заплати на основание чл. 38 ал.1 пр.2
от ЗА на АД „П.И.С.“ сумата от 5 020 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Й.И.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв. Е.Л. да заплати на основание чл. 78 ал.6 от ГПК по сметка на СГС сумата от 644,
36 лв. – дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
Съдия: