№ 728
гр. Бургас, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20242100501150 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. чл. 99 от Закона за
социалните услуги (ЗСУ).
Образувано е по подадена въззивна жалба на Т. С. Б. в качеството й на
настойник и законен представител на сина си И. П. Б. срещу Решение
№64/24.06.2024 г., постановено по гр.д. №185/2024 г. по описа на Районен съд-
Средец. С обжалвания съдебен акт по отношение на И. Б. е удължен срока на
настаняването му в социална услуга за резидентна грижа- ДПЛУИ „Св. Св.
Константин и Елена“ (Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост),
находящ се в с. Факия, общ. Средец, за три години, считано от влизане в сила
на съдебното решение. Във въззивната жалба е изразено недоволство от
първоинстанционното решение. Настойникът Б. твърди, че настаняването на
сина й в дома в с. Факия препятства възможността за срещи и посещения.
Излага, че поради своето тежко здравословно състояние не е в състояние да
пътува извън мястото си на живеене в гр. Средец. Моли настоящият съдебен
състав да вземе решение, с което да настани поднастойния й в социална
услуга в гр. Бургас, за да може да осъществява регулярни контакти с него.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
ДСП- Бургас. В него са изложени аргументи за неоснователност на жалбата.
Сочи се, че въззивникът не навежда конкретни доводи за незаконосъобразно и
неправилността на съдебното решение, а се изразява недоволство единствено
относно местонахождението на дома, където се предоставя социалната услуга.
1
Въззиваемата страна изтъква, че в хода на административното производство
пред ДСП- Бургас настойникът Т. Б. е заявила, че на този етап няма
възможност да отглежда сина си в своя дом, като едва пред РС- Средец е
променила позицията си и е изразила желание лично да се грижи за него в
домашна среда. ДСП заявява, че при извършено проучване относно
капацитета на настойника за полагане на адекватни грижи за Б., се
установило, че такъв липсва, доколкото домашната среда е констатирана като
неприветлива, с множество разхвърляни и струпани вещи и занижена
хигиена. Въззиваемият отбелява, че в първоинстанционното производство
лицето, чието настаняване се иска, е изслужено, като същото е заявило
недвусмислено желанието си да продължи пребиваването си в дома. В
заключение се застъпва становище, че в интерес на настанения Б. е да ползва
услугата, тъй като престоят там му се отразява благоприятно, а евентуалното
му връщане към домашната среда при настойника не гарантира в
необходимата степен условията за предоставяне на грижи, спокойствие и
безконфликтна обстановка. По изложените причини моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение- потвърдено като
правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание въззивника Т. Б. заявява, че иска синът й да
остане в дома в с. Факия, като ще се насочи молбата си за неговата
преместване в друг дом към социалните служби.
Въззиваемата страна ДСП- Бургас редовно уведомена, не изпраща
представител.
Заинтересованата страна ДПЛУИ „Св. Св. Константин и Елена“ чрез
директор Иван Иванов не оспорва жалбата.
Съдът като обсъди и прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства и по свое вътрешно убеждение намира за установено
следното.
Въззивната жалба е допустима- подадена в законоустановения по чл. 99,
ал. 1 ЗСУ срок от лице, което има правен интерес и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна, а първоинстанционното
решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на същото.
Производството пред Районен съд- Средец е образувано по молба на
Дирекция „Социално подпомагане“- Бургас чрез директора си Алина
Конкьова с искане за удължаване на срока на настаняване на И. П. Б. в
социална услуга за резидентна грижа- ДПЛУИ с. Факия, общ. Средец. Съдът е
уважил молбата и е удължил срока на настаняването с три години, считано от
влизане в сила на съдебното решение.
За да постанови акта си първоинстанционният съд е приел, че И. Б. не
може да полага адекватни грижи за себе си и се нуждае от чужда помощ за
извършване на ежедневните си дейности, но връщането му в семейна среда не
2
би било благоприятно за него към настоящия момент. Базирал е крайното си
решение въз основа на събраните по делото писмени доказателства, в т.ч., но
не изчерпателно: Експертно решение №1237/16.09.2004 г. на ТЕЛК, Решение
№548/07.12.2015 г. по описа на БОС, Становище на ДСП относно
възможностите за полагане на грижи в домашна среда на лицето И. Б., както и
гласните доказателства, събрани чрез изслушване на И. Б..
Съдебният състав споделя установената от районния съд фактическа
обстановка и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не
намира необходимост за изграждане на различни такива.
Първоинстанционният съд е събрал всички поискани от страните, относими и
допустими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна.
Правилен е изводът на съда, че И. Б. не може да полага грижи са за себе си,
тъй като от приложената медицинска документация по делото е видно, че
същият е с трайно увреждане, с определена трудова неработоспособност 80 %
СЧП с водеща диагноза „друга уточнена олигофрения“. Същият е поставен по
пълно запрещение, а за настойник е назначена неговата майка Т. Б..
Съдът се солидаризира и с извода, че не са налице условията за
предоставяне на необходимите грижи в домашна среда от настойника Т. Б..
Изготвеното от ДСП становище след извършена среща с нея и посещение на
място установява, че обстановката е неприветлива, с множество струпани
стари вещи и занижени хигиенни условия. В допълнение настойникът страда
от онкологично заболяване и се грижи за другото си дете, дъщеря, страдаща от
шизофрения. В съвкупност тези данни, както и заявеното в открито съдебно
заседание от И. Б., че иска да живее в с. Факия, водят до еднозначния извод, че
в най-добър интерес за него е да продължи престоя си в социалната услуга.
В допълнение към това и настойникът Т. Б., след като й бе разяснено, че
в настоящото производство съдът няма правомощието да настани сина й на
друго място, а единствено да удължи срока на престой или да го върне при
нея, за да бъде гледан вкъщи, заяви, че желае синът й да остане в дома в с.
Факия.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че в най-
добър интерес за И. Б. е да продължи да се ползва от предоставената социална
услуга- резидентна грижа. В дома той се е социализирал, видимо е, че се
чувства добре, а и там му се предоставя жизнена среда близка до семейната,
както медицинска помощ и индивидуална грижа от съответните специалисти.
Евентуално негово преместване в друг дом следва да се осъществи по
уредения в ЗСУ чрез подаване на писмено декларирано желание от лицето,
ползващо услугата, и становище на настойника, адресирано до съответната
Дирекция „Социално подпомагане“.
По изведените причини жалбата на Т. Б. следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №64/24.06.2024 г., постановено по гр.д.
№185/2024 г. по описа на Районен съд- Средец.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4