РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Сливен, 20. 10. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и седми септември,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на секретаря ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА и на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 110 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от К.Ж.Б.,
подадена против Решение № 26 от 27.06.2023 г., постановено по АНД № 20232210200014/2023
г. по описа на Районен съд – Котел, с което е потвърдено Наказателно постановление
/НП/ № 22-0287-000631 от 09.01.2023 г., издадено от Началник на РУ в ОД МВР –
Сливен, РУ – Котел, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 175, ал. 1,
т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, са наложени административни наказания: глоба в размер на 50 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
В касационната жалба жалбоподателят твърди, че
първоинстанционното решение е незаконосъобразно, постановено в противоречие и
при неправилно приложение на материалния закон, съставляващо касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, и при допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд,
че извършването на посоченото в АУАН и в НП нарушение е доказано. Твърди, че
водачът не бил собственик на превозното средство и не е използвал устройството
за звукова и светлинна сигнализация, и не той го е монтирал. Посочва, че наказуемо
било поставянето или използването на звукова и светлинна сигнализация, а не
управлението на МПС с такава, поради което неправилно била ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Възможността за прилагане на чл.
28 от ЗАНН не била обсъдена нито от наказващия орган, нито от Районния съд.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд –
Котел като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител поддържа касационната жалба и
моли да бъде уважена.
Ответникът по касационната жалба, редовно
призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено
становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата като
неоснователна и изразява становището си по същество. Моли да бъде оставено в
сила решението на Районния съд като правилно. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Сливен, дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в
предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което
е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Видно от установената по делото фактическа
обстановка, Районният съд е приел,
че на 19.12.2022 г., около 15:45 часа, пред хранителен магазин „Б.“ в ***, жалбоподателят
управлявал лек автомобил с Рег. № *********. При извършена проверка от страна
на полицейски служители се установило, че в автомобила, с. на В. Р. Д., е
монтирано устройство за светлинен сигнал - блицове с мигаща синя и червена
светлина, предвидено за автомобил със специален режим на движение.
Жалбоподателят нямал право да поставя такива светлини, тъй като автомобилът,
който управлявал, не попадал в обхвата на разпоредбата на чл. 91, ал. 3 от ЗДвП.
Към момента на проверката блиц устройството не било включено, но се виждало как
е поставено на таблото на автомобила - отпред до стъклото, свързано с кабел.
За констатираното нарушение, на К.Ж.Б. на 19.12.2022 г.
е съставен АУАН Серия АД бл. № 416528 за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. При съставянето на акта, в графата за обяснения и възражения жалбоподателят
вписал, че го е направил за красота и за Коледа. Непосредствено преди съставянето на АУАН,
жалбоподателят издърпал „лампата“ от таблото заедно с кабела и я предал с
протокол за доброволно предаване в Участък- Г., РУ Котел.
На 06.01.2023 г., в присъствието на жалбоподателя, актосъставителят
извършил корекция в съставения АУАН, с полагане на подписите на извършващия корекцията,
свидетеля и нарушителя. Корекцията била извършена с цел уточнение, тъй като първоначално
в АУАН било записано, че сигналната лампа е работила, а с извършена корекцията
в акта било вписано „монтирана“.
Въз основа на съставения АУАН, е издадено НП №
22-0287-000631 от 09.01.2023 г., в което административнонаказващият орган /АНО/ е приел,
че е налице нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя административни наказания: глоба
в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният
съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел
за установено, че към момента на проверката водач на автомобила е бил жалбоподателят,
който като е поставил блиц лампа, представляваща устройство за подаване на
светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, е
нарушил нормата на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което правилно е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Направил е извод, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон; АУАН и НП са съставени законосъобразно,
от компетентен орган, като съдържали необходимите реквизити, съгласно чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН. Приел е, че наложените на жалбоподателя наказания в минимално
предвидения в закона размер са определени правилно от наказващия орган.
Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са
със събраните по делото доказателства и с приложимото право, поради което се
споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са
неоснователни.
Съответни на доказателствата по делото са изводите на
Районния съд, че жалбоподателят е нарушил чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, според
който с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева
се наказва водач, който е поставил или използва устройство за подаване на
светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение,
без да има това право. Съгласно нормата на чл. 91, ал. 1 от ЗДвП, автомобилите
и мотоциклетите, които при движението си подават едновременно светлинен сигнал
с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал, са моторни
превозни средства със специален режим на движение. В чл. 91, ал. 3 от ЗДвП са
изброени моторните превозни средства, които ползват специален режим на
движение. По
смисъла на ЗДвП и съгласно дефиницията, дадена в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“
е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада
по пътищата. Съгласно § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП, „участник в движението“ е всяко
лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие оказва
влияние на движението по пътя, като такива са водачите, пътниците, пешеходците,
както и лицата, работещи на пътя.
С оглед изложеното, за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на основание санкционната разпоредба
на чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, субектът на тази отговорност следва да има
качеството на водач, който управлява пътно превозно средство и като участник в
движението да оказва влияние на движението по пътя. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства е установено по несъмнен начин, че на посочената
в АУАН и в НП дата, жалбоподателят е управлявал лек автомобил с Рег. № ********,
в който е поставил устройство за светлинен сигнал - блицове с мигаща синя и
червена светлина, предвидено за автомобил със специален режим на движение. По
делото не се спори, че управляваният от жалбоподателя автомобил не е сред
предвидените в чл. 91, ал. 3 от ЗДвП МПС със специален режим на движение. Направеното
с жалбата възражение, че вместо „поставил“ било вписано „монтирал“, което води
до незаконосъобразност на НП, е неоснователно. От показанията на свидетелите,
изслушани пред Районния съд, се установява, че непосредствено преди съставянето
на АУАН, жалбоподателят е издърпал „лампата“ от таблото заедно с кабела и я
предал с протокол за доброволно предаване в Участък – Г., РУ Котел. Устройството
било закрепено посредством вендузи. Това се потвърждава и от описаното в
приетите като доказателства по делото пред първоинстанционния съд: Докладна
записка Рег.№ 287р-17790/21.12.2022 г.; Докладна записка Рег. № 287р-17789/21.12.2022
г. Районният съд е извършил оглед на устройство за подаване на светлинен сигнал,
описан в протокола от провелото се на 26.04.2023 г. открито съдебно заседание.
Констатирано е, че устройството е блиц-лампа Flashng warning LED със сериен № S689171100713,
с правоъгълна форма, с 6 крушки и 4 вакуума за закрепване на стъклото, и с
бутон за включване на светлините. Отделно от лампата имало кабел, който от
едната страна бил скъсан, а от другата - с накрайник за запалката на колата, на
който също имало бутон за включване. Видно от съдържанието на АУАН и НП,
нарушението е достатъчно точно и ясно индивидуализирано по време и място на
извършване, като са описани в достатъчна степен обстоятелствата, при които е
извършено. В
съставения АУАН е извършена корекция с цел уточнение. Записано е кой е извършил
корекцията; посочени са лицата, които са присъствали, положени са подписите на направилия
корекцията, свидетеля и нарушителя. Предвид нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
според която наказателно постановление се издава и когато е допусната
нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, съдът намира, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. Събраните в първоинстанционното производство
гласни доказателства кореспондират с констатациите в съставения АУАН. В
производството пред първоинстанционния съд и пред касационната инстанция не са
ангажирани доказателства, установяващи различна фактическа обстановка от
описаната в АУАН и НП.
В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, които твърдения не се споделят от настоящата
касационна инстанция. Решаващият съдебен състав е анализирал всички относими
доказателства и приложими правни норми, като е обсъдил и наведените от
жалбоподателя доводи. Въз основа на същите е формирал правни изводи, които се
споделят от касационната инстанция. От доказателствата, събрани пред
първоинстанционния съд, се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят е нарушил чл. 175, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Достигайки до същия извод и приемайки, че отговорността му е ангажирана в административнонаказателно
производство без допуснати съществени нарушения, съдът е формирал правилен
краен извод.
При определяне размера на административните наказания,
АНО е съобразил обществената опасност на деянието, като ги е наложил в минимален
размер, с оглед постигане на целите по чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Не се споделя изразеното от касационния жалбоподател
становище за квалифициране на случая като маловажен. С разпоредбата на чл. 189з
от ЗДвП законодателят е изключил приложението на чл. 28 от ЗАНН за нарушенията
по ЗДвП. За пълнота следва да се посочи, че процесният случай не разкрива
белезите на маловажност, визирани в § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според който „маловажен
случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице, с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение
от съответния вид.
При горните изводи настоящата касационна инстанция
приема, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил
в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел
същите за неоснователни. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен
съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни. По
изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното НП,
поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
63в от ЗАНН във връзка с чл. 221,
ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 26 от 27.06.2023
г., постановено по АНД № 20232210200014/2023 г. по описа на Районен съд – Котел.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: