РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Павликени, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Гражданско дело №
20214140100059 по описа за 2021 година
Предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между „***” ЕАД, ЕИК: *** и ответника
бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер *** от дата 30.05.2016. г., с който му е предоставена
мобилна услуга за номер *** при условията на тарифен план *** с месечен
абонамент *** лева и добавени следните допълнителни пакети Удвоени MB
на максимална скорост *** с абонамент *** лева/месец и Неограничени
минути с абонамент *** лева/месец. Срокът на Договора е бил за 24 месеца,
съответно до 30.05.2018 г. На дата 06.03.2017 г., ответникът сключил
Допълнително споразумение, с което е променил условията за ползваната
мобилна услуга за номер ***, избирайки нов тарифен план *** с месечен
абоанмент *** лева с добавени следните допълнителни пакети Удвоени MB
на максимална скорост *** с абоанмент *** лева/месец и Неограничени
минути с абонамент *** лева/месец. Срокът на договора бил удължен с 24
месеца до дата 06.03.2019 г. и на същата дата 06.03.2017 г., ответникът се е
възползвал от преференциални условия, предложени от мобилния оператор и
сключил Договор за лизинг (№ ***) за устройство - GSM SAMSUNG
GALAXY J7 2016, на обща лизингова цена *** лева, със следната схема на
изплащане: 24 (двадесет и четири) броя месечни лизингови вноски, от които
23 (двадесет и три) в размер на *** (***) лева и една последна лизингова
вноска в размер на *** (***) лева. Въз основа на договора ответникът ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, но не е заплатил мобилни
услуги за периода 08.03.2017 - 07.06.2017 на обща стойност 139.81 лева.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „чл. 29. (изм.
1
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като *** определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на
сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване на
съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично
съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който
се иска съответната справка и съответно била издадена крайна фактура №
***. Претендираната сума в настоящото производство произлизала от
неустойка за предсрочно прекратяване на договора и остатък от незаплатена
цена на лизингово устройство по договора за лизинг. Ищцовото дружество
освен на гореизложеното обосновава претенцията си и на твърдени да са
редовни договори за цесия с прехвърлител на вземанията ”***“ ООД, ЕИК
***, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия с прехвърлител на вземания „***” ЕАД, като последния
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
описани в Приложение № 1 от договора и съответно успешно проведено
заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК. С твърдения за дадени
указания по реда на настоящото производство претендира приемането за
установено, че в негова полза срещу ответника съществува вземането в
размер на процесната сума, за което вземане била издадена заповед по чл. 410
от ГПК. Търси разноски.
Ответната страна спори претенцията с доводи за нередовност на
цесиите, по силата на които ищеца се легитимира като кредитор. Оспорва и
дължимостта на вземанията по същество, като заявява и възражение за
изтекла давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум,
съдът квалифицира предявените искове по чл. 422 от ГПК, вр. С чл. 79 и 99
ЗЗД – в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът
дължи сумата по заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/2020 г. по описа на
РС – П. – приложено по настоящото дело.
От същото се установява, че установителният иск е допустим, като
предявен от взискателя в законоустановения срок.
Съдът обаче намира нередовност относно уведомяването на длъжника –
ответник за извършената цесия.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД, предишният кредитор е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането,
както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Съгласно постоянна
практика на ВКС (Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на
ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 156 от 30.11.2015 г.
на ВКС по т. д. № 2639/2014 г., II т. о., ТК и Решение № 137/02.06.2015 Г. по
гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, ГК, III г. о.), за да произведе цесията действие
2
спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор
(цедентът) трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника,
извършено от предишния кредитор (цедента), но не и съобщението,
извършено от новия кредитор (цесионера). Практиката допуска по силата на
принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният
кредитор (цедентът) да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и
ал. 4 ЗЗД (Решение № 123/24.06.2009 Г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, II т.
о.; Решение № 96 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г. о., ГК
Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК).
Такова упълномощаване във връзка с договора за цесия по чл. 4.4 да уведоми
длъжника за извършената цесия, съгл. чл. 99, ал.3 от ЗЗД, а копие от самото
пълномощно е приложено към исковата молба. С извършената от цедента
цесия в полза на ищеца по делото по силата на договора за цесия и съгл.
приложеното към него пълномощно, вземането е преминало в полза на ищеца
по делото като съвкупност, но то би могло да породи своето действие спрямо
длъжника от момента на неговото уведомяване съгл. чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от
момента на съобщаването му за цесията. Съобщаването за направената цесия
на длъжника до настоящия момент не е извършено, т.к както в заповедното
производство, така и в исковото същия е призоваван и уведомяван по реда на
чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление.
Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от ищеца за него не е било налице изискуемо вземане,
поради ненадлежно и своевременно уведомяване на длъжника за цесията.
Съгласно ТР 4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, т. 4.г, изр. 3-4, когато
частното правоприемство се основава на договор за цесия, прехвърлянето на
вземането следва да е съобщено на длъжника, както и че за издаване на
заповед за незабавно изпълнение в полза на неговия частен правоприемник е
необходимо последният да притежава същото качество.
Връчването на съдебните книжа, ведно с приложеното към тях
уведомление за цесията, по реда на чл 47, ал.5 от ГПК в хода на исковото
производство, също не представлява уведомяване на длъжника, а
назначаването на особен представител, който да го представлява по делото
има за цел осигуряване на защита на интересите на ответника в исковото
производство, съгл. чл. 47, ал.6 от ГПК, но не води до надлежно уведомяване
на самия длъжник. Действията на процесуалният му представител в хода на
образуваното исково производство, не представляват редовно уведомяване на
цедента до длъжника за извършената цесия.
Въз основа на горното, съдът приема, че ищецът по делото не е бил
носител на вземането и не е имал изискуемо спрямо ответника вземане,
основано на договора за цесия. Ищецът не е бил и носител на права,
произтичащи от договорът между ответника и „***“ ЕАД, т.к не се събраха
доказателства същия да е бил надлежно и при условията на чл. 99, ал.3 от ЗЗД
прехвърлен и съобщен, съгласно твърдяната цесия.
Поради горното, съдът намира, че искът на ищеца е неоснователен, а
вземането за тази сума, присъдено по Заповед № ***/14.08.2020 г. по ч.гр.д.
3
№ ***/2020 г. на РС-П., не съществува.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК поради
отхвърлянето на исковете изцяло не следва да се присъждат в полза на ищеца
направените от него разноски.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014
г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли
претенцията на ищеца за присъждане на разноските по заповедното
производство, които са в общ размер на 205 лева.
Поради отхвърляне на предявените по настоящето дело искове,
съгласно чл. 416 от ГПК, Заповед № ***/14.08.2020 г. по ч.гр.д. № ***/2020 г.
на РС-П. влиза в сила след датата на влизане в сила на решението по
настоящето дело. Съгласно задължителните указания на т. 13 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не
подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК. От това следва, че по заповедното производство
не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърления иск.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЮБЦ ЕООД ЕИК ***, със съдебен адрес гр.
С., бул. ***, чрез адв. Г., *** иск да бъде признато за установено по
отношение на А. З. А., ЕГН ********** от гр. П., бул. „***“ № ***
съществуването на вземането му по Заповед № ***/14.08.2020 г., издадена по
ч.гр.д. № ***/2020 г. на РС-П. в размер на 392,07 лв. (триста деветдесет и два
лева и седем стотинки) – представляваща 89.97лв., обезщетение за
неизпълнение на договори с клиентски номер *** от 06.03.2017 година и
302.10 лв. незаплатени лизингови вноски за GSM устройство по горния
договор между „***“ ЕАД и длъжника от 06.03.2017 год., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ЮБЦ ЕООД ЕИК ***, със съдебен адрес гр.
С., бул. ***, чрез адв. Г., *** против А. З. А., ЕГН ********** от гр. П., бул.
„***“ № *** за присъждане на разноски – за настоящото и заповедно
производство, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4