Р Е Ш Е Н И Е
№ 260011 / 10.2.2021г. град
Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар ……………………ВЕСКА ХРИСТОВА ..........................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ ……….…………
Гражданско дело номер....805......по
описа за............2019..................година, установи:
Производството по
настоящото дело е образувано по подадена
искова молба от ищецът „Кредитреформ България” ЕООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор
Петьофи“ № 10, п. к. № 1606, с управител Димитър Тодоров Петров, действащ чрез
юрисконсулт И.Т., със която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 86 от ЗЗД, във вр. с
чл. 99 от ЗЗД, против Т.В.Н. за заплащане на сумата в размер на 200 лв.
представляваща неплатена главница по Договор за кредит № **********, сключен
между длъжника и „4финанс“ ЕООД, опериращ на пазара за финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“, което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за прехвърляне
на вземания № BGF-2018-005 от 01. 02. 2018 г., сключен между
„Кредитреформ България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба – 03. 07. 2018 г.,до окончателно изплащане на вземането.
Претендират се разноски по делото.
Ищецът твърди, че на
28. 04. 2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус“ и Т.В.Н. е сключен Договор за кредит №**********
по реда на чл. 6 от ЗПФУР, от разстояние. съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР,
договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор
сключен между доставчик и потребител, като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправяне на предложението, до сключването на договора, страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Счита, че договорът е оформен съгласно разпоредбите
на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Посочва, че кредитополучателят е подал
заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата „Вивус“ на интернет
страницата на кредитодателя- www.vivus.bg.. На посочената страница, „Вивус“
представят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да приеме, както
и стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна информация, с която
трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След
подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставял на
кредитополучателят на интернет страницата на „Вивус“. С натискане на бутон
„подпиши“ се считало, че той е подписал всяка страница от договора за кредит и
приложимите Общи условия. С подписването на договора кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на
Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитотодателя и се съгласява същия да приведе сумата по кредита по описаната
във формуляра за заявка, банкова сметка ***.
Твърди се, че
съгласно т. 3. 1 от общите условия на „Вивус“, договорът за кредит се счита за
сключен и влиза в сила на датата на потвърждението му по електронната поща от
кредитополучателят и извършването на паричния превод. На 28. 04. 2015 г.
страните са сключили договор за кредит, фигуриращ с системата на „Вивус“ под №
********** и явяващ се първи по ред между тях. Според заявката на ответницата Н.,
и е била отпусната сумата от 120 лева за период от 30 дни, с падежна дата 28.
05. 2015 г.. Съгласно заявката сумата е била отпусната чрез паричен превод,
посредством „Изипей“ на 28. 04. 2015 г.. На 28. 04. 2015 г. ответницата Н. се е
възползвала от възможността посочена в т. 8. 1. И 8.2. от Общите условия и е
подала заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 80 лева, което
според цитираните точки от Общите условия представлява промяна в съществуващият
договор за кредит посредством
сключването на нов договор по реда на чл. 3. 1. , като всички параметри по новия договор за кредит, с изключение на
общата дължима сума по кредита остават непроменени. На 29. 04. 2015 г. сумата е
била отпусната да ответницата Н., чрез паричен превод, посредством „Изипей“,
като падежната дата е останала непроменена 28. 05. 2015 г. , на която дата
ответницата е следвало да върне паричната сума от 200 лева, тъй като страните
не са договорили заплащането на лихви за периода на отпуснатият кредит.
На датата на падежа,
кредитополучателят не е погасил дължимата сума и е изпаднал в забава, като
съгласно т. 13. 3 от Общите условия, кредитора е започнал да му начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент определен от БНБ 10, 03 % към договорния лихвен процент, върху
незаплатената сума за периода на просрочието. На ответника са били изпратени три броя писма, съдържащи
информация за просрочената сума, актуален размер на задължението и начислената наказателна
лихва. Въпреки отправените покани длъжникът не е погасил вземането си.
На 01. 02. 2018г.
„4финанс“ в качеството си на цедент, прехвърлило на “Кредитреформ България”
ЕООД– цесионер вземанията по процесния договор, за което прехвърляне било изпратено
уведомление до длъжника от цесионера, чрез препоръчана пощенска пратка, която е
била върната с отметка „Непотърсено“. Към настоящия момент забавата на
ответника продължава. По изложените съображения ищецът, желае да бъде призован
на съд и след като съдът се увери в основателността на предявения иск, да
постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да заплати на „Кредитреформ
България” ЕООД единствено сумата от 200
лева представляваща главница по договор № **********/ 28. 04. 2015 г. и законната лихва
върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното заплащане на
вземането. Желае се ответницата да бъде осъдена да заплати направените от ищеца
съдебни разноски по настоящото производство и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
Местожителството на
ответницата не е установено, както и не е установена месторабота, което е
наложило назначаването на особен представител за сметка на ищеца. В едномесечения срок по чл. 131, ал.1 от ГПК,
особения представител е подал писмен отговор по така предявения иск, с който
отговор оспорва изцяло предявените искове като неоснователни, както по
основание, така и по размер. Твърди се, че в представените доказателства липсва
електронно потвърждение на ответника за дадено съгласие за сключване на договор
за заем с описаните в исковата молба параметри. Липсват доказателства, че
твърдените суми по договора са получени от ответницата. Счита се, че договора е
недействителен на основание чл. 22, във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК- не е сключен
в изискуемата от закона форма, както и не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 12 от ЗПК- договора не съдържа разбивка на погасителната вноска
показваща погасяването на главницата, лихвата изчислена на базата на лихвения
процент и допълнителните разходи, което е основание да се приеме, че договора е
недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Твърди се, че не са представени
доказателства какви суми са били погасявани от ответницата по конкретния
договори и не са налице доказателства за уведомяването и, че е изпаднала в
забава на 28. 05. 2015 г.. Желае се
съдът да постанови Решение с което да отхвърли исковете на „Кредитреформ
България“ ЕООД.
Със становище с вх.
№ 3644 / 13. 08. 2020 г. ищецът е поискал да бъде даден ход на делото и същото
да бъде разгледано в отсъствието на ищеца. Посочва, че подържа исковата молба,
както и всички представени със същата доказателства, които желае да бъдат
приети. Във връзка с възраженията на процесуалния представител на ответника
ищецът е направил доказателствени искания- на основание чл. 192 от ГПК да се
изиска от трето неучастващо в процеса лице „Изипей“ АД информация, отпусната ли
е сумата от 200 лева, преведена от „4финанс“
ЕООД и изплатена ли е същата на Т.В.Н., чрез предлаганите от „Изипей“ АД
услуги. Поискано е извършването на съдебно- техническа експертиза, с конкретни
въпроси към вещото лице. В така представеното становище са направени и
уточнения относно направените възражения от особения представител на ответника.
Съобразно
направените доказателствени искания, съдът е изискал по реда на чл. 192 от ГПК
информация от„Изипей“ АД, като в получения отговор дружеството е посочило, че не може да представи исканите документи,
доколкото законоустановеният период за
съхранение на информация и документи е изтекъл към датата на постъпване на
съобщението от съда.
С определение №
260114 / 23. 10. 2020 г. съдът е допуснал извършването на съдебно техническа
експертиза, която да отговори на въпросите в становището на процесуалният
представител на ищеца, за която е задължил ищеца да внесе депозит за извършване
на горепосочената експертиза в седем дневен срок от съобщаването.
Определението е било
получено на 09. 11. 2020 г. , но до датата на провеждане на съдебното заседание
по делото депозит не е бил внесен, както и не е постъпило съобщение или становище
относно експертизата, поради което същата не е извършена.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съдът е сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240 ЗЗД във
връзка чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и по акцесорен
такъв по чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД.
Ищецът в качеството
му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен с
цедента договор за кредит от разстояние.
С договор за цесия №
BGF-2018-005 от 01. 02. 2018 г., сключен между
„Кредитреформ България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД, страните са уговорили, че
продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, описани в Приложение № 1 към договора. По делото е представено
Приложение № 1 от 01.01.2016 г. към договора, в което е посочено вземането на
цедента „4финанс“ ЕООД против Т.В.Н. с ЕГН **********, по договор № **********/
28. 04. 2015 г., с общ размер на прехвърленото вземане от 504, 40 лева, от
които 200 лева главница, 0 лева договорни лихви, 274, 40 наказателни лихви, 30
лева такси за събиране.
Съдът намира, че е
налице воля за прехвърляне на процесното вземане, доколкото и последното е
надлежно индивидуализирано в представеното приложение към договора.
Прехвърлянето на
вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в
съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На
първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не е
получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото видно от
представената по делото обратна разписка се е върнала с отбелязване като
непотърсена.
И до момента
длъжника не е уведомен за извършената цесия или поне не са представени доказателства
за това. Договорът за цесия е договор, по силата на който носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си. Предвид изложеното следва да се
приеме, че цесионерът– ищец разполага с материалноправна легитимация в исковото
производство пред настоящата съдебна инстанция.
Вземането, предмет
на договора за цесия, е породено от договор за кредит от разстояние. По
отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със
Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги
и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.
Легалната дефиниция
на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР,
съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и
обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на
услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се е прилагал Законът за електронния
документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 на чл. 18 от ЗПФУР, преддоговорната
информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В разпоредбата на
чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в редакцията му
действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние
(ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът
изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за
доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.
В случая в
производството по делото съдът намира за установено, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от
разстояние.
По делото е
представен договора за кредит № **********/ 28. 04. 2015 г. и Общите условия
към него, свалени от системата на кредитодателя, който не носи подписа на
потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен
документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото
на хартиен носител на основание чл. 184, ал. 1 ГПК. В договора за кредит са
посочени личните данни на кредитополучателя – ответник. Уговорено е, че сумата,
предоставена по договора е в размер от 200 лв., при лихвен процент от 0% и
годишен процент на разходите от 0 %. Установен е срок за връщане на предоставения
кредитен ресурс от 30 дни с падеж на 28. 05. 2015 г..
В клаузите на Общите
условия е установено, че договорът за кредит се сключва по искане на
кредитополучателя след регистрация в системата на www.vivus.bg., като последният се счита сключен и влиза в сила на датата на
потвърждаването му от кредитора по електронна поща и извършване на паричния
превод, след като кредитополучателят е приел договора на началната страница на
дружеството, предоставящи финансови услуги от разстояние. В клаузата на т. 3.1
от Общите условия е посочено, че страните изрично се съгласяват, че съобщенията
по електронната поща имат силата на саморъчни подписи по смисъла на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП.
По делото, като
доказателства са представени: разписка за
извършено плащане № 2000000082287638 от дата 28. 04. 2015 г., в която като
наредител е посочен 4 финанс ЕООД, а като получател Т.В.Н. . Посочено е, че
превода е в полза на Т.В.Н. ЕГН ********** като за описание е посочено, Паричен
превод към EasyPay, за сума 120 лева, като под
документа е записано, че същия е генериран от еPay.bg; : разписка за извършено плащане № 2000000082322223
от дата 29. 04. 2015 г., в която като наредител е посочен 4 финанс ЕООД, а като
получател Т.В.Н. . Посочено е, че превода е в полза на Т.В.Н. ЕГН **********
като за описание е посочено, Паричен превод към EasyPay, за сума 80 лева и отново под документа е записано, че е
генериран от еPay.bg. на така посочените разписки липсва саморъчен подпис на ответника.
Съгласно чл. 3, ал.
1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (сега с ново
наименование - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
знаци), електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен,
оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ,
към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но
допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на
обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП).
Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е всяка информация в електронна
форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за
установяване на неговото авторство. Когато посочените предпоставки са налице,
създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е
такава, каквото законът признава на подписания писмен документ.
Съдът намира, че така представеният договор
представлява електронен документ, който не е подписан с квалифициран електронен
подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.
Независимо че електронното съобщение, несъдържащо квалифициран електронен
подпис, не се ползва с формална доказателствена сила, последното не е
тъждествено на пълна липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в
който смисъл е практиката на Върховния касационен съд, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г., ІV г.о. и Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017
г., І т. о. В посочената практика се приема, че “принципно представянето на
документ върху който липсва подпис на издателя му предпоставя, че фактът на
писменото изявление и неговото авторство ще бъдат установявани с други
доказателствени средства при оспорване кой е издателят му”.
В хода на настоящото
дело ищецът по никакъв начин не доказа, че именно ответника по настоящото дело
е автор на писменото изявление, за сключване на договор за кредит с представеното в писмена форма
съдържание към исковата молба. Ищецът също така не доказа по никакъв начин, че
представеният договор за заем е бил получен от ответницата и същата е направила
електронно изявление за сключването му, което се извършва чрез натискане на
бутона “Подпиши“ на страницата на кредитодателя.
Освен това съдът
счита за основателно и оспорването
направено в отговора на исковата молба от процесуалния представител на ответницата,
а именно: че договора за заем е реален
договор и се счита за сключен с предаването на заемната сума. В хода на
делото ищецът не доказа по какъвто и да било начин, че заемната сума е получена
от ответницата. Видно от представените към исковата молба, а по късно и към
становището от получено на 13. 08. 2020 г. в РС- Карнобат, разписки за
извършено плащане № 2000000082287638 от дата 28. 04. 2015 г., и № 2000000082322223 от дата 29. 04. 2015 г.,
в която като наредител е посочен 4 финанс ЕООД, а като получател Т.В.Н., в
които под документите е записано, че са генериран
от еPay.bg. и на същите липсва саморъчен
подпис на ответника. Видно от отговора на „Изипей“ АД, същите не могат да
представят доказателства удостоверяващи получаването на суми, доколкото срока
за съхранение на посочените документи е изтекъл.
Съдът счита за
неоснователни останалите възражения изложени в писмения отговор на особения
представител на ответника – относно недействителността на договора на основание
чл. 22, във вр. Чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и за нарушенията допуснати от ищеца
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, тъй като същите са несъотносими
към настоящия договор и не следва да бъдат разглеждани. Несъотносимо е и
твърдението, че ищецът не е представил доказателства, какви точно суми ответницата
е погасявала по процесния договор. В исковата молба се твърди, че кредита е
следвало да бъде погасен с еднократна вноска на датата на падежа 28. 05. 2015
г. и това е именно сумата на главницата в размер на 200 лева, за която
претендира ищецът. В случай, че се твърди плащане от ответната страна, същата
следва да представи доказателства в тази насока, с които да установи
благоприятните за нея факти, но в производството по делото не са ангажирани
доказателства от страна на ответницата, като не са изложени и твърдения в тази
насока, че е осъществено пълно или частично погасяване на задължението за
връщане на предоставената за ползване сума.
По така изложените
съображения предявените искове, следва да се отхвърлят като недоказани.
В полза на ищеца и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на правния спор не следва да
бъдат присъдени разноски.
Ответната страна не
е направила искане за разноски, поради и което такива не следва да и бъдат
присъждани.
Така мотивиран, Карнобатският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Кредитреформ
България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Шандор Петьофери“ № 10, пк. 1606, с управител Димитър Тодоров Петров,
действащ чрез юрисконсулт И.Т. против Т. В.Н., ЕГН **********, с адрес: *** кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във връзка чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД за заплащане
на сумата от 200 лева представляваща
главница по договор за кредит № **********, сключен между длъжника и „4финанс“
ЕООД, опериращ на пазара за финансови услуги под търговската си марка „Вивус“,
което вземане е прехвърлено на ищеца с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005 от 01. 02. 2018 г., сключен между „Кредитреформ
България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 03. 07. 2018 г.,до окончателно изплащане на вземането.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: