Р Е Ш Е
Н И Е № 755
гр.Хасково, 30.11.2017год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание на девети ноември
през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Диляна Славова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 2105 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е от „Мобилтел“ ЕАД-гр.София
против Х.С.Х.,***, иск с правно основание чл. 415,
ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от
ГПК - за установяване
на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.
410 от ГПК.
Ищецът твърди, че възоснова на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника било
образувано Ч.гр.д № 1597/2017г. по описа
на Районен съд-Хасково. По същото постъпило възражение от страна на длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия иск. Твърди се още, че между ищеца и
ответника бил сключен Договор за далекосъобщителни услуги № М3980180 от
17.01.2014г., по силата на който ответникът дължал сума, представляваща
неплатена потребена далекосъобщителна услуга, възоснова на което неизпълнение ищецът претендира и
неустойка за предсрочно прекратяване на договора. На 28.04.2014г. чрез искане
ищецът се съгласил да бъде променен абонаментния план за притежавания от него
мобилен номер ********** от Мтел Икономичен на
абонаментен план Смарт XS, като с Приложение 1 се съгласил с условията по тарифен план Мтел Smart
XS за срок от 2
години, като също така ползвал и пакет Мобилен интернет, отново за мобилен
номер ********** по тарифен план Мтел Сърф S за срок от 2 години. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор,
заплащането на услугите се извършвало възоснова на
месечна фактура, която се издавала на името на абоната. При сключване на договора операторът уведомявал всеки абонат
за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този
период можела да бъде извършвана едностранно от ищеца след предварително
уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавало
абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В срока на
действието на договора за мобилни услуги ищецът издал на абоната-ответник
фактура по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга с номер М3980180
от дата 17.01.2014 г., а именно: Фактура № *********/02.07.2014г., с падеж на
плащане 02.07.2014г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 471.75 лева.
Ищецът имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за
ползването на предоставените услуги, както и имал право да получава в срок
всички суми по т.34.а-34в. от Общите условия. Незаплатената стойност на
далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена в
представените фактури. Доколкото последните не били погасени от ответника,
ищецът прекратил едностранно сключения с абоната договор за мобилни услуги,
поради което на последния била начислена неустойка. В случая клаузата за
неустойка била регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата
на подписването му и в Общите условия на оператора, които били неразделна част
от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните, освен ако не
било уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази хипотеза, защото
такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка фигурирала в
представените с исковата молба Приложения към договорите в Раздел
„Отговорност“. Основанието за прекратяване на договора следвало и от чл.27.2 и
чл. 54 от ОУ на мобилния оператор. За самото прекратяване на договора законът
не изисквал форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало
по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати цената на
предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите
условия на оператора. Видно било от представените договори, че ответникът се е
съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 37.а. от Общите
Условия, (Доп. съгласувано с Решение № 639/13.04.2006 г. на КРС) „Мобилтел“
имал право да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги. Съгласно чл.37.б. ищецът имал право да получава в срок
всички суми по т.34а-34.в от Общите условия. Съгласно чл. 26.5. ищецът
предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането
на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и
незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по договорите с ищеца, обусловило правото му да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника /чл.54 от ОУ/. Съгласно чл. 22.3.5. от ОУ, всички услуги се заплащали в
зависимост от техния вид и специфика, по цени, съгласно действащия ценоразпис
на „Мобилтел“. Съгласно чл. 23.б, месечният абонамент осигурявал достъп до
услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за
поддръжка на мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери,
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл. 26.4 от ОУ, неполучаването
на фактура не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Заплащането на услугите се извършвало възоснова на месечна фактура, която се издавала на името на
абоната. При сключване на договора ищецът уведомявал всеки абонат за таксуващия
период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период можела
да бъде извършвана едностранно от ищеца след предварително уведомление до
абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавало абонатите от задължението
им за плащане на дължимите суми. Потребителят отговарял и дължал връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвал в срока,
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение. В конкретния случай ответникът подписал договор
за мобилни услуги, ползвал предоставените му мобилни услуги и не бил изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение изпаднал в забава. Издадени му
били фактури, които не били заплатени в срок. Изпълнен бил фактическият състав
на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да
понесе отговорността си. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата в размер на 471.75 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги № М3980180 от 17.01.2014г.,
която сума е присъдена в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1597/2017г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.
Ответникът оспорва предявения иск.
Съдът, като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Между страните
по делото е бил сключен Договор № М
3980180, по силата на който ищецът, в качеството на оператор, предоставя на ответника -абонат електронни съобщителни услуги. Видно от самия договор
е, че същият носи подписите
на двете страни. В договора страните са уговорили всички
условия относно срок на действие, прекратяване, вид на услугата, заплащане и т.н. Установи се
още, че ответникът е подал заявление с дата 28.04.2014г., с
което е изявил желание да бъде
променен вида абонамент. На
същата дата е бил подписано и Допълнение към Приложение № 1.Същото е подписано от ответника. В
посоченото допълнение страните са договорили
условия за тарифно обвързване към тарифни планове
„Мтел смарт“ при закупуване
на промоционален пакет / SIM карта + телефон/, Приложение № 3 от същата дата
и Приложение № 1 с дата 16.05.2014г. За безспорно съдът намира, че ответникът е ползвал мобилен номер **********. От
така представените писмени доказателства се установи, че срокът на действие
както на договора, така и на последващите изменения в тарифния план е 2 годишен. Ищецът по време на
действието на така сключения договор е издал Фактура №
*********/02.07.2014г. на
стойност 471.75 лв., която сума представлява
неустойка поради предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги, която именно
е предметът
на спора. Установи се, че предсрочното прекратяване на договора е станало по инициатива на
ищеца, според уговореното в раздел „Отговорност“ т.5.3 на сключения договор
и Приложение от 16.05.2014г. Според посочения текст, в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от това приложение или договора бъде
прекратен по негово искане преди
изтичане на срока, то операторът има право да прекрати
договора и да получи неустойка в размер на всички
стандартни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения
срок на ползване, според договора. По
делото ответникът не представи доказателства
да е изпълнил поетите по договора
задължения, а именно да е заплащал
абонаментните такси ежемесечно, което именно е наложило операторът да прекрати
преждевременно договора и да начисли договорената
неустойка. Видно
от представеното извлечение от сметката
на клиента - ответник е, че е била начислена неустойка на посоченото
основание в размер на 471.75 лева.
Ответникът от своя страна
не отрича, че ползва мобилен номер **********, но заявява,че
ползва услугите на друг оператор
- „ Виваком“ БТК
ЕАД. В тази насока представя фискални бонове за платени
услуги с дата 07.07.2016г., 04.04.2017г.и 06.09.2017г.
Видно
от приложеното Ч.гр.д. № 1597/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, ищецът
„Мобилтел“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК срещу ответника в настоящото производство Х.С.Х., за сумата от 471.75 лева
– неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги №
М3980180 от 17.01.2014г.; 139.44 лева – мораторна
лихва за периода от 03.07.2014г. до 30.05.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от 29.06.2017г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25
лева – държавна такса и 180 лева – адвокатско възнаграждение. За тези суми е
била издадена Заповед № 853/03.07.2017г. Срещу така издадената заповед
длъжникът е възразил и в срока по чл.415, ал.1 от ГПК ищецът е предявил против
ответника настоящия иск за установяване на вземанията му, предмет на заповедта,
само досежно сумата за главница в размер на 471.75
лева, представляващи неустойка по договора.
При така възприетата фактическа обстановка съдът намира, че ищецът в настоящото производство доказа по несъмнен начин
вземането си срещу ответника по пътя на
пълното и главно доказване и установи основателността на своя иск, поради което същият ще следва да
се уважи.
Съдът достигна до този
извод възоснова на събраните писмени
доказателства, които сочат, че съгласно
възникналите между страните задължения по сключения писмен
договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № М 3980180, както и съгласно подписаните анекси към основния
договор, с който страните са предоговорили изменения
в условията и вида на тези услуги,
ищецът в качеството си на Оператор
е изпълнил задължението си и е доставил подробно описаните услуги, съобразно тарифните планове. Доказателствата, които се представиха по делото в тази
насока, не
бяха оспорени от ответника по
надлежния ред, а видно от същите
е, че носят подписите на представители на ищеца, както и на самия ответник, с посочването на всички негови лични
данни /за което е дал съгласие/.
Ето защо, следва да се
приеме, че услугата, извършена от ищеца, е приета безусловно. Няма спор също така, че по този начин ищецът
е изпълнил своето договорно задължение, поради което
за него е бил налице правен
интерес да потърси заплащането на тази доставена
услуга. Ответникът от своя страна
не доказа плащане в срок на предоставените му мобилни услуги,
което именно е довело до прекратяване
на договора едностранно от страна на ищеца
преди крайния му срок. Представените от
ответника писмени доказателства сочат на възникнало облигационно
отношение на ответника с друг мобилен оператор /„Виваком“/, което обаче не може
да изключи отговорността му спрямо ищеца - „Мобилтел“ ЕАД. Твърденията на ответника, че е изряден спрямо новия оператор
и че ползва същия мобилен номер,
не може да
оправдае неизпълнението му на договорни
задължения към ищеца, с когото тези отношения са прекратени именно
поради некоректност от негова страна. Ето защо, съдът счита, че ответникът
следва да заплати на ищеца
исковата сума в
размер на 471.75 лева, представляваща неустойка поради предсрочното прекратяване на Договор за
далекосъобщителни услуги № М 3980180 от 17.01.2014г., каквото условие страните са приели още
със сключването на договора.
Съгласно т.12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г.
по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда специалния установителен иск, предявен по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорноста за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В случая към датата на подаване
на заявлението по реда на чл.410 от ГПК пред Районен съд-Хасково ответникът е
дал повод за образуване на заповедното производство. Ето защо, следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от заявителя разноски по Ч.гр.д. №
1597/2017г. по описа на Районен съд-Хасково, а именно – общо сумата от 205
лева. Както вече бе посочено, тяхното извършване е било необходимо с оглед
поведението на ответника.
С оглед изхода на делото съдът
намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените
по настоящото дело разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, а именно –
сумата 205 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на Х.С.Х., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Мобилтел“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр.София, Район „Илинден“, ул.“Кукуш“
№ 1,
сумата 471.75 лева, представляваща неустойка по Договор № М3980180, за която е издадена Фактура №
*********/02.07.2014г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от
29.06.2017г.
до окончателното
й изплащане, за която сума е издадена
Заповед за
изпълнение на парично задължение № 853/03.07.2017г.
по реда
на чл. 410
от ГПК по Ч. гр.д.№
1597/2017г. по описа на на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Х.С.Х., ЕГН **********,***, да заплати на Мобилтел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, Район „Илинден“, ул.“Кукуш“
№ 1, сумата от 410 лева, от която 205 лева, представляваща направени
разноски по настоящото дело, на основание чл.78, ал.1 от ГПК и 205 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1597/2017г. по описа на Районен
съд-Хасково.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.