Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер Година
2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и осми състав
На
двадесет и седми февруари Година две
хиляди и двадесета
В
публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РОСИЦА ШКОДРОВА
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 619 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 19-6252-001771/09.12.2019г., издаден от началник група към ОДМВР
Варна, отдел „ОП“ - Варна,
с който на К.И.К. са наложени
административни наказания ГЛОБА в размер на 50 лева на осн.
чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП; ГЛОБА в размер на 10 лева на осн.
чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДП; ГЛОБА в размер на 10 лева на осн.
чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП; ГЛОБА в размер на 50 лева на осн.
чл.181 т.1 от ЗДП и ГЛОБА в размер на 200 лева на осн.
чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП .
ОСЪЖДА К.И.К., ЕГН ********** да заплати
на ОДМВР – Варна, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото
разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер
на 120 / сто и двадесет/ лева.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВОС в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на К.И.К. срещу НП на началник на група към ОДМВР- Варна,сектор „ПП“ Варна, с което са му наложени
административни наказания ГЛОБА.
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.
С жалбата въззивника счита, че
са нарушени чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН, както и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – липсва
точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата , при които е било
извършено. Счита още, че е нарушен материалния закон, тъй като въпреки
наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, нарушението не е било
квалифицирано като маловажен случай. На последно място счита, че е нарушен
чл.52 ал.4 от ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното постановление.
В с. з. въззивника, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Представител на органа, издал НП моли съда да го потвърди
като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 22.11.2019г. полицейски служители към ОДМВР Варна –
св. Г. и св. З. осъществявали контрол над движението на ППС по ул. „Ат.
Москов“, в района на магазин „Метро“.
При това покрай полицейските служители преминавали автомобили.
Един от преминаващите автомобили бил л.а. „Опел Вектра“ с рег. №У0877АХ, управляван от въззивника
К.. По време движението си въззивникът К. не използвал обезопасителен
колан и това било възприето от св. Г. и св. З. Въззивника К. бил спрян за
извършване на проверка, при което било установено още, че управлява превозното
средство без да носи СУМПС и КТ, както и, че превозното средство е технически
неизправно, поради липса на техническо средство – пожарогасител и същото не
било представено на ГТП.
Св. Г. съставил акт за установяване на административно
нарушение, в съдържанието на който подробно описал установеното. Деянията били квалифицирани
като такива по чл.137а ал.1 от ЗДП; чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП; чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДП; чл.147 ал.1 от ЗДП и чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП. Като свидетел при съставянето
на акта бил вписан другият полицейски служител – св. З.. Съставеният акт за установяване
на административно нарушение бил надлежно предявен на въззивника,
който вписал в графата за възражения, че няма такива.
В срок по преписката не постъпили възражения.
На 09.12.2019г. въз основа на съставения акт е било
издадено и НП , видно от съдържанието на което административно наказващия орган
изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На
нарушенията била дадена правна квалификация по ЗДП, идентична с посочената в
АУАН и на основание санкционните норми
на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДП; чл.183 ал.1 т.1
пр.1 от ЗДП; чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП; чл.181 т.1 от ЗДП и чл.179 ал.6 т.2
от ЗДП, на въззивника били определени
административни наказания.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на
акта за установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните гласни доказателства - показанията на св. Г. и св. З.; акт
за установяване на административно нарушение, който представлява доказателство
по смисъла на ЗДП; справка за нарушител и др.
Показанията на св. Г. и св. З. са такива на свидетели –
очевидци, които пряко са възприели , че
водача е без предпазен колан по време на спирането му, т.е. по времето, когато
още се е движел, както и липсата на определени документи и техническо средство
в автомобила. Следва да се отбележи, че липсата на конкретен спомен за
извършената проверка е обяснява с извършваните множество проверки от
служителите на ОДМВР Варна и съставяните множество АУАН.
В подкрепа на показанията на тези свидетели е и писменото
доказателство по делото - актът за установяване на административно нарушение,
който е годно доказателство, в хипотезата на чл.189 ал.2 от ЗДП.
За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото
му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и
АУАН констатира следното : съставеният акт и въз основа на него издаденото НП
са съставени при спазване и правилно приложение на материалния закон. По
отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за
установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми
от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните
по преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени
нарушения по ЗДП, като след задълбочено разследване на обстоятелствата на
извършване на нарушението е дал правна квалификация на всяко от извършените от въззивника нарушения. Въз основа на квалификацията на всяко
деяние правилно е била определена санкционната норма на Закона за движение по
пътищата. Правилно е бил преценен вида на
наказанията с императивно определен размер. Що се отнася до възраженията наведени с жалбата и в
съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност предвид на следното
:
Въззивникът счита, че са нарушени чл.42 т.3 и т.4 от ЗАНН, както и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН – липсва точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата , при
които е било извършено. Счита и, че е нарушен чл.52 ал.4 от ЗАНН. По така наведените възражения съдът намери за нужно
единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира
да са допуснати съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения
материал по делото извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна
с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се
преценява от съда като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава
на всяко нарушение и да се обоснове дирене на административнонаказателна
отговорност към момента на издаването му, като е налице правилна правна
квалификация на всяко нарушение и са
посочени доказателствата, потвърждаващи неговото извършване. Наказващият орган
се е произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства
в достатъчен обем за правилното решаване на административно наказателната
преписка и не е възникнало задължение за допълнително разследване. На последно място се
сита, че е нарушен материалния закон, тъй като въпреки наличието на
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, нарушението не е било квалифицирано
като маловажен случай.
Доколкото настоящия случай не показва по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, съдът намери,
че правилно не е бил съотнесен към хипотезата на
чл.28 от ЗАНН. В настоящия казус е безспорно установено, че са извършени повече
от едно административни нарушения, както и е налице справка за нарушител,
охарактеризираща въззивника К. като утвърден
нарушител на правилата за движение по пътищата, с което степента на обществена
опасност на нарушенията и нарушителя в значителна степен се завишава.
След проверка на издаденото наказателно постановление и
преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че
следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно
издадено.
С решението си съдът присъди
направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт
.
Водим от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: