№ 12551
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110101893 по описа за 2022 година
Страни в производството са ищецът *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** И ***, с адрес
ГР.СОФИЯ, УЛ. ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ № 52-54 и ответникът П. Х. Г., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК МЛАДОСТ 4, БЛ. 423, ЕТ. 1, АП. 4,
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, вр. чл.432 ТЗ и чл.86 ЗЗД за
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 50314/2020г. на СРС, 32
състав, а именно:
- 5673,84 лв. - главница по договор за потребителски кредит № **********/17.08.2018 г.
ведно със законна лихва от 16.10.2020 г. до изплащане на вземането,
- 1770,50 лв. договорна лихва за периода от 25.4.2019 г. до 8.6.2020 г.,
- 621,45 лв. - обезщетение за забава за периода от 25.4.2019 г. до 1.10.2020 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е предоставил на ответника кредит в размер на 5000лв.
при годишен лихвен процент 33,75%, както и че в договора е уговорено задължение за
плащане на сумите 684,24лв. – такса за оценка на риска и 702лв. – премия по застраховка
„Живот“.
Твърди се, че длъжникът не платил вноски с падеж 25.4.2019г., 25.5.2019г. и 25.6.2019г.,
поради което банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което длъжникът бил
уведомен на 8.6.2020г.
Ответникът оспорва предявените искове – твърди, че сумата не му е предадена, договорът за
кредит е нищожен изцяло поради противоречие със закона /чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11 ЗПК/,
евентуално – нищожен е частично – относно клаузите, предвиждащи 1/.такса за оценка на
1
риска, 2/. заплащане на застрахователна премия /ответникът оспорва и сумата да е платена
от ищеца на застрахователя/, 3/. договорна лихва в размер на 33,75% поради противоречие с
добрите нрави.
Не се спори, че на 17.8.2018г. между страните е сключен договор за потребителски кредит
№ **********/17.08.2018 г.
Спори се дали сумата е предадена на кредитополучателя и дали договорът е действителен.
В първото по делото съдебно заседание съдът е допуснал встъпване на подпомагаща страна
на ищеца – „А***“ ЕАД с ЕИК ***.
От представените от подпомагащата страна документи е видно, че между ищеца „***“ ЕАД,
като цедент, и „А***“ ЕАД, като цесионер, е сключен договор за цесия от 25.11.2021г., с
който вземания по кредита в размер на 8612,50лв. са прехвърлени на подпомагащата страна.
Договорът за цесия е сключен след издаване на заповедта за незабавно изпълнение. Видно
от разписка от 20.6.2022 г. уведомлението за цесия, заедно с потвърждението за сключена
цесия от цедента по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, е получено от процесуалния представител на
ответника адв. В. С..
Цесията е проявила своето действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД по отношение на ответника с
получаването на приложеното по делото уведомление за цесия. В съдебната практика е
възприето становището, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина,
по който следва да бъде уведомен длъжникът за извършената цесия, то надлежно
уведомяване е налице и тогава, когато уведомлението е връчено на длъжника в хода на
делото. Допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД
предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор (цесионера) да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник. Упълномощаването не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Ето защо като факт, настъпил в хода на
процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на
уведомлението, макар и приложен по делото с отделна молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235,
ал.3 ГПК. Въз основа на горното, съдът приема, че с получаване на уведомление за
извършената цесия от процесуалния представител на ответника, спрямо последния настъпва
материалноправния ефект на цесията, предвиден от чл.99, ал.4 ЗЗД /така и решение
№198/18.01.2019г. на ВКС по т.д.№193/2018г., I т.о., ТК/.
Съдът намира, че процесният договор за заем е потребителски – страни по него са
потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ответникът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника- потребител да
върне предоставената парична сума. Условие за неговата действителност е писмената
2
форма- чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, като и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай
договорът за заем е сключен в писмена форма, съдържа информацията, посочена в т. 9 и т.
10 на чл. 11 ЗПК, като е представен и погасителен план. Поради това към договора се
прилагат разпоредбите за забрана за неравноправни клаузи, за които съдът следи служебно.
Относно таксата за оценка на риска: Видно от чл. 7.1. от представения договор за кредит №
********** (лист 6 по делото) е уговорена еднократна такса за оценка на риска в размер на
684,24 лв., дължима от кредитополучателя в деня на подписване на договора, като
кредитополучателят се задължава да я заплаща разсрочено с месечните погасителни вноски.
Съдът намира клаузата на договора, с която е уговорена такса за оценка на риска за
нищожна поради противоречие с императивните разпоредби на чл.10а, ал.2 ЗПК, според
който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита.
Относно застрахователната премия: Видно от чл. 7.1 от представения договор за кредит №
********** (лист 6 по делото) е уговорена еднократна такса за застраховка BANK ЖИВОТ
АГЕНТ в размер на 702,00 лв., която съгласно чл.7.2.2 от договора се заплаща директно по
банкова сметка на съответния застраховател или на застрахователния посредник. От
приложените по делото документи не се установява посочената сума да е платена на
застрахователя Предвид недоказването на плащане на застрахователна премия от ищеца в
полза на застрахователя, съгласно чл.7.2.2 от договора, съдът намира, че ищецът не доказва
правото си да получи тази сума от длъжника.
Относно претендираната възнаградителна договорна лихва: Видно от чл. 9.1. от договор за
кредит № ********** (лист 6 по делото) е уговорена възнаградителна лихва за ползване на
предоставената в заем сума в размер на 33,75%, дължима от кредитополучателя и
начислявана върху остатъчния размер на главницата по кредита. Уговорената лихва е
възнаграждение за ползване на известен капитал - парична сума. Но волята на страните е
меродавна, само ако тя не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл. 10,
ал. 2 от ЗЗД, какъвто в момента не е регламентиран в нашето законодателство. Критерий за
извършване преценка за това следва да бъде законната лихва, но законът не изисква тя да
бъде равна на нея. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да не се
накърняват добрите нрави, следва да се приеме, че именно те налагат максималния размер,
до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително. Добрите нрави
са критерии за норми за поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с
тях. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
3
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелстване на друг. Следва да се приеме, че максималният
размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, е, ако
тя не надвишава с повече от три пъти законната такава. / В този смисъл е Решение № 906 от
30 декември 2004 г. на ВКС по гр.д. № 1106/2003 г., II гр.о./. В случая размерът на
уговорената възнаградителна лихва е 33,75 %, и при преценка на останалите данни по
делото, тази уговорка се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Предвид
изложеното ответникът не дължи сумата 1770,50лв.
Относно нищожността на договора: Съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника за нищожност на договора поради нищожността на договорната лихва за забава. В
процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД и договорът бъде
обявен за нищожен само в частта относно уговорените договорна лихва и такса за оценка на
риска. Ответникът не доказва възраженията си за нищожност на договора на основание
чл.22, вр. чл.10, ал.1 ЗПК, поради това, че е изготвен с размер на шрифта по-малък от 12. В
настоящото производство не се установи размера на шрифта на договора за кредит и
ответника не е направил доказателствени искания за установяване на посочените
обстоятелства. Съдът намира, че договорът за кредит е съставен по ясен и разбираем начин.
Неоснователно е и възражението на ответника за нищожност на договора поради липса на
погасителен план, тъй като съгласно императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК
кредитодателят е задължен да изготви погасителен план когато лихвеният процент не е
фиксиран или когато допълнителните разходи могат да бъдат променени съгласно договора
за кредит, а при постоянен лихвен процент – когато това е поискано от кредитополучателя.
В процесния случай договорът за потребителски кредит е сключен при фиксиран лихвен
процент за целия срок на договора, поради което кредитодателят не е задължен да изготвя
погасителен план с разбивка каква част от главницата, лихвите и разноските се погасява чрез
заплащането на всяка отделна погасителна вноска по договора за кредит. Същевременно в
чл. 12 от договора се съдържа изискуемата по закон информация за правото на
кредитополучателя във всеки момент от изпълнението на договора безвъзмездно при
писмено поискване да получи извлечени по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания. Поради това неоснователно се явява и възражението
на ответника за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл.11, ал.1,
т.12 ЗПК.
Съгласно заключението към ССчЕ се установява, че в периода от 27.10.2018 г. до 24.06.2019
г.ответникът е заплатил сума в размер на 1917,89 лв. по кредита. След приспадане на
посочените суми от главницата се получава частта от главницата, върху която следва да се
начисли обезщетение за забава – 3082,11лв. Законната лихва за забава за периода от
25.4.2019 г. до 1.10.2020 г. е в размер на 450,31лв.
От заключението на ССчЕ се установява също така, че за периода 18.5.2022 г. до 11.1.2022 г.
ответникът е заплатил на цесионера „***“ ЕАД суми в общ размер на 323,84 лв. На
основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и тези плащания при
4
постановяване на решението. Поради това посочените заплатени доброволно суми към
„***“ ЕАД следва да се приспаднат от главницата, при което незаплатения остатък от
главницата е в размер на 2241,73лв.
Относно разноските: При този изход на делото разноски се дължат на ищеца съразмерно с
уважената част от иска. Съобразно представените доказателства и списък с разноски,
депозиран от ищца по делото ищецът е сторил разноски в исковото производство в общ
размер на 336,45 лв., от които за държавна такса – 186,45 лв., за юрисконсултско
възнаграждение – в размер на 150 лв., както и разноски в заповедното производство в общ
размер на 311,32 лв. – 161,32 лв. заплатена държавна такса и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. На ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъди сумата 133,84
лв., представляваща разноски в исковото производство и 123,84 лв. – разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете. Съдът намира, че не
следва да присъжда в тежест на ответника заплатения депозит за ССчЕ в размер на 300 лв.,
доколкото последният е заплатен от „***“ ЕАД, привлечена като трето лице помагач, а
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.10 ГПК в полза на третото лице помагач не се присъждат
разноски. На ответника също се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска. В
настоящото производство ответникът е доказал разноски в размер на 735,25 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от иска на ответника се дължат
разноски в размер на 442,77 лв.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. Х. Г., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК
МЛАДОСТ 4, БЛ. 423, ЕТ. 1, АП. 4, дължи на „***“ ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** И
***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ. ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ № 52-54, сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 50314/2020г.. на СРС, 32 състав
и които суми са прехвърлени в хода на делото по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД на „***“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, а именно:
- 2758,27лв.- главница по договор за потребителски кредит № ********** от
17.08.2018 г., сключен между ответника П. Х. Г. и „***“ ЕАД, ведно със законна лихва от
16.10.2020 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 2758,27лв.
до предявения размер от 5673,84 лв.
- 450,31лв. - обезщетение за забава за периода от 25.4.2019 г. до 1.10.2020 г., като
5
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 450,31лв. до предявения размер от 621,45 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** И ***, с
адрес ГР.СОФИЯ, УЛ. ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ № 52-54, иск срещу П. Х. Г., ЕГН
**********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК МЛАДОСТ 4, БЛ. 423, ЕТ. 1, АП. 4 за сумата от
1770,50 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.4.2019 г. до 8.6.2020 г.
ОСЪЖДА П. Х. Г., ЕГН **********, с адрес ГР.СОФИЯ, ЖК МЛАДОСТ 4, БЛ.
423, ЕТ. 1, АП. 4, да плати на ищеца „***“ ЕАД, ЕИК ***, представляван от *** И ***, с
адрес ГР.СОФИЯ, УЛ. ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ № 52-54, сумата 133,84 лв. – разноски в
исковото производство и сумата от 123,84 лв. – разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.50314/2020 г., СРС, 32 с-в.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на ищеца - „***“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6