№ 145105
гр. София, 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110154116 по описа за 2024 година
При извършена служебна проверка за редовност на исковата молба, подадена от Ц. И.
Н. срещу „.“ ЕАД, съдът намира, че същата е нередовна, поради което следва да бъдат
дадени указания.
В исковата молба са изложени твърдения, че Ц. И. Н. се намира в трудово
правоотношение с „.“ ЕАД, като на 15.03.2024г. му е бил издаден болничен лист, който е бил
обжалван от ответника и е бил отменен като антидатиран. Предвид това се сочи, че е било
намалено трудовото му възнаграждение за съответния месец с посочено основание за
намалението „самоотлъчка“, а в последствие му е било наложено дисциплинарно наказания
„забележка“. Изтъква се, че всички действия били предприети от ответника без да бъде
уведомен ищеца, както и че ищецът не носи вина за антидатирането на болничния лист.
Поддържа се, че в резултат на всички действия на ответника на ищеца са били причинени
неимуществени вреди – болки, страдания, стрес, главоболие, безсъние, поради което се
претендира заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
12 500 лева за период от м.05.2024г. до м.09.2024г.
Съдът намира, че е налице неяснота относно твърденията на ищеца кое конкретно
действие на ответника твърди да му е причинило посочените неимуществени вреди, като
уточни кога е било осъществено и в какво се изразява неправомерността на това действие.
Следва и да се посочи на какво основание се претендира обезщетение за бъдещ период в
частта относно претенцията за обезщетение за целия м.09.2024г, предвид обстоятелството,
че исковата молба е депозирана на 12.09.2024г.
Съдът намира и, че исковата молба не отговоря на изискванията на чл.128, т. 2 от
ГПК. В настоящия случай не се касае за предявен иск по Кодекса на труда, а за такъв по
общия исков ред – за деликт, поради което не намира приложение нормата на чл. 83, ал.1, т.
1 ГПК, която да освобождава работника от заплащането на такси и разноски по делото.
Съдът съобрази, че дължимата държавна такса с оглед разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ГПК
(изм. – ДВ, бр. 86 от 2017г.) и нормата на чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се
1
събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца Ц. И. Н. в едноседмичен срок от получаване на препис
настоящото разпореждане:
- с писмена молба с преписи за насрещната страна да изложи надлежно твърдения
относно това кое/кои конкретно действие/действия на ответника твърди да му е причинило
посочените неимуществени вреди, като уточни кога е било осъществено и в какво се
изразява неправомерността на това действие, както и да посочи на какво основание
претендира обезщетение за бъдещ период в частта относно претенцията за обезщетение за
целия м.09.2024г, предвид обстоятелството, че исковата молба е депозирана на 12.09.2024г. и
да посочи какъв е размерът на претендираното обезщетение за период от 01.05.2024г. до
11.09.2024г;
- да представи доказателства за заплатена по сметката на Софийски районен съд
държавна такса в размер на 500 лева.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на горепосочените указания в срок,
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се изпрати на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2