РЕШЕНИЕ
№ 637
гр. гр. Хасково, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Антония Сл. Бузова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20245640100045 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1, вр. чл. 498, ал.3, предл. последно от
Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ от Н.
Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.********** № ****, съдебен адрес:
гр.Пловдив, бул.********** № **********, адв. М. М. Т. против „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, за
присъждане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди – болки и страдания, емоционален шок, физически дискомфорт,
причинени в резултат на застрахователно събитие – ПТП настъпило на 03.11.2022 г. на път
II-56, км. 95 от републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва за забава върху
присъденото обезщетение, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за
настъпилото ПТП, а именно - 24.11.2022 г. до окончателното й изплащане. Направено е
възражение по чл. 51, ал.2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 03.11.2022 г. около 12:20 ч. е управлявал собствения си лек
автомобил марка „**********", модел ****, с рег. № **********. На път II 56, км. 95 от
републиканската пътна мрежа, водачът М. А. О., ЕГН **********, при управление на лек
автомобил марка „**********", модел „**********", с peг. № **********, собственост на
М. К. /турски гражданин/, извършил забранена маневра- обратен завой на забранено място и
отнел предимството на лек автомобил с рег. № **********, управляван от ищеца Н. Р., като
последвал тежък удар. Вследствие на това ищецът пострадал и му били причинени
имуществени и неимуществени вреди. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен
1
протокол № 645/03.11.2022г. от дежурен ПТП при ОДМВР- Пловдив.
Поддържа се в исковата молба, че непосредствено след произшествието пострадалият
бил настанен в спешния сектор на УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД- гр.Пловдив, с диагноза за
травма на други интраабдоминални органи. След изписването му от болницата, ищецът
провел лечение вкъщи за около 2 месеца като към настоящия момент болките били с по-
нисък интензитет, но не били отшумели.
По повод на произшествието било образувано досъдебно производство № 146/2022 г.,
по описа на сектор „Разследвания на произшествия против транспорта" при ОДМВР-гр.
Пловдив, в хода на което било изготвена Съдебно- медицинска експертиза № 37/2023г.
Според заключението на вещото лице, на пострадалия Р. били причинени: контузия на
гръден кош, изразяваща се в повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза,
контузия на шията, травматичен оток на лява предмишница, контузия на лява раменна става.
Според съдебния лекар, всички така описани травматични увреждания били получени при
възникналото на 03.11.2022 г. ПТП- т.е. намирали се в пряка причинно- следствена връзка с
него.
Ищецът посочва в исковата молба, че от така описаните телесни увреждания, той
претърпял физически болки и страдания. За продължителен период след инцидента
ежедневният прием на болкоуспокоителни и противовъзпалителни лекарства бил
единственият вариант за справяне с болежките. И към настоящия момент, при по- резки
движения ищецът изпитвал болки в областта на гръдния кош и лявото рамо, което
препятствало нормалния му ритъм на живот. Причината за това било, че нанесените
контузии засягали именно раменната става, която била една от най- комплексните в
човешкото тяло. Тя била свързана с всички важни мускули в горната част на тялото. Когато
се получела такава травма, тя въздействала и на останалите мускули в горната половина на
торса, което водело до значителни затруднения дори при най-обикновени движения. Сочи се
още, че пострадалият – ищецът, изживял и сериозен психически шок от самото
произшествие и след него- в обстановка, която не предполагала никакви изненади,
изведнъж, докато управлявал със съобразена скорост автомобила си, поради забранено
маневриране и отнемане на предимството от отсрещния водач, последвал силен удар. Това
оставило трайна уплаха в съзнанието му, който и до днес изпитвал страх, качвайки се в
автомобил.
Към момента на настъпване на пътно- транспортното произшествие, управляваният
от виновния водач автомобил бил застрахован по полица гранична застраховка "Гражданска
отговорност" в "ЗД Евроинс" АД - полица № BG/07/F122071047, с валидност на
застраховката от 31.10.2022 г. до 29.01.2023 г. В този смисъл, управляваният от виновния
водач лек автомобил имал валидна застраховка "ГО" в ответното дружество, която времево и
териториално покривала настъпилото застрахователно събитие.
Съгласно изискванията на КЗ, с Уведомление от 24.11.2022 г. ищецът уведомил
ответника за настъпилото ПТП, като изрично било уточнено, че уведомителното писмо няма
характер на претенция по смисъла на чл. 380 КЗ. След това, ищецът предявил и Претенция
2
с вх. №: ЦУ-11306/23.11.2023 г. пред ответника по реда на чл. 380 КЗ за сумата от 14 000
лева, като представил всички документи и доказателства, с които разполагал. В ответното
застрахователно дружество била образувана щета № **********/2023 г., по която на
14.12.2023 г. ищецът получил Уведомително писмо с peг. №: 11306/1/12.12.2023 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца в
размер на 4 000 лева. Тази сума била наредена по банков път на 29.12.2023 г.
Така, според ищеца, с факта на направеното плащане, ответникът признал
основанието на иска. Спорен оставал въпросът за размера му, което обосновало правния му
интерес да потърси защита пред съда за разликата от 10 000 лева.
По тези съображения се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от последния неимуществени вреди- болки и страдания, емоционален шок,
физически дискомфорт, както следва:
-за контузия на гръден кош, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и 129 от НК- сумата от 2 000 лева;
-за контузия на шията, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и 129 от НК- сумата от 2 000 лева;
-за травматичен оток на лява предмишница, довел до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК- сумата oт 1 000 лева;
-за контузия на лява раменна става, довела до разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК- сумата от 5 000 лева,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на уведомлението - 24.11.2022
г., до окончателното й изплащане.
Претендира се и присъждане на направените разноски, включително за платено
адвокатско възнаграждение, за което е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът оспорва основателността на предявения иск. Оспорват се всички
елементи на фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане, като се твърди, че
неправомерното поведение на ищеца като водач на лек автомобил марка „**********" с peг.
********** било единствената причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие, доколкото същият се движил с несъобразена с пътните условия скорост,
алтернативно с превишена такава. Това обстоятелство довело до навлизане на управлявания
от него автомобил в лентата за движение на другия водач, който, след като забелязал
опасността, реагирал своевременно, но ударът за него бил непредотвратим. Именно
непредотвратимостта на съприкосновението освобождавало водача от отговорността за
настъпването на произшествието и се явявало обстоятелство, което освобождавало от
отговорност и неговия застраховател, предвид функционалната обусловеност на едната
отговорност от другата. В тази връзка се оспорва основанието на иска. Сумата в размер на 4
000 лв. била платена без основание и подлежала на връщане. В тази връзка, настоящият
3
отговор следвало да се счита за покана към ищеца за връщане на недължимо платеното в
седемдневен срок, считано от датата на връчването му.
В условия на евентуалност е направено възражение за неоснователност на иска
поради извършено от страна на застрахователя плащане на сумата в размер на 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца Н. Р. болки и страдания, които били
във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 03.11.2022 г. около 12.20 часа на
път II - 56 км. 95, която сума напълно репарирала претърпените от него вреди. Прави се
възражение и за прекомерност на претендираното обезщетение. Видно било от
представената медицинска документация, че ищецът получил контузии на гръдния кош,
шията и лява раменна става, както и оток на лява предмишница. Медикобиологичният
характер на тази комплексна травма било временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, т.е. касаело се за лека телесна повреда. Травмата била лекувана консервативно и
отшумяла за няколко дни, след изтичането на които ищецът имал обективна възможност да
се върне към обичайния си начин на живот.
Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Аргументите в
тази връзка били, че ищецът пътувал без поставен обезопасителен колан. Обстоятелство,
което в значителна степен увеличавало обема на настъпилите вреди. Освен това той се
движил с несъобразена, алтернативно с превишена скорост и в нарушение на чл. 15, ал. 1 от
ЗДвП, които правонарушения в значителна степен допринесли за настъпването на
вредоносния резултат, а това налагало намаляване на дължимото съобразно приноса на
пострадалия за настъпването на неблагоприятните последици, който принос в случая бил
съществен. Възразява се и срещу претенция за лихва, доколкото такава се дължала при
условията на чл. 497 КЗ. Признава се единствено наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответното дружество и водача на лек автомобил с номер на рама
**********, съгласно което застрахователят се задължил да обезпечи възникването на
гражданската му отговорност.
По тези съображения, ответникът моли да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан предявеният иск, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски,
за което представя списък по чл.80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл.12 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 645 от
03.11.2022 г., изготвен от дежурен ПТП при ОДМВР- Пловдив - сектор „Пътна полиция“ се
установява, че на същата дата – 03.11.2022 г. около 12:20 ч. се е състояло ПТП, на път II 56,
км. 95 от републиканската пътна мрежа лек автомобил „********** **********", с peг. №
**********, собственост на М. К. /турски гражданин/, с водач М. А. О., ЕГН ********** и
собствения на ищеца лек автомобил „********** ****" с рег. № **********, от което са
пострадали три лица – водачът на л.а. „********** **********", с peг. № ********** М. А.
О., Фатма Алкан и ищеца Н. Р. Р.. В графа: „обстоятелства и причини за ПТП“ е отбелязано,
4
че водачът на л.а. „********** **********", с peг. № ********** поради внезапна промяна
на посоката си на движение при обратен завой на забранено място отнема предимството на
водачът на л.а. „********** ****" с рег. № **********, блъска го и допуска ПТП с
пострадали лица и материални щети.
С Определение № 327/07.03.2024 г. е прието за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а и от представената справка от интернет
страницата на Гаранционен Фонд също се установява, че към датата на ПТП л.а.„**********
**********", с peг. № ********** е бил застрахован при ответника по застраховка
"Гражданска отговорност", тоест, че гражданската отговорност на водача на посочения лек
автомобил е била обезпечена със сключена застраховка „Гражданска отговорност“, валидна
към датата на ПТП – 22.11.2022 г.
По делото е представена и Епикриза, И.З. № 71629/4248/2022, издадена от УМБАЛ
„Свети Георги“ ЕАД, Втора хирургична клиника, видно от която ищецът Н. Р. Р. е постъпил
за лечение по КП 197 Консервативно лечение при остри коремни заболявания на 03.11.2022
г. и е бил изписан на 07.11.2022 г. с окончателна диагноза: S 36.80 „Травма на други
интраабдоминални органи, без открита травма в корема“. Анамнезата е снета по данни на
пациента и придружаващата документация, посочено е, че е постъпил в клиниката по
спешност, след като е претърпял ПТП с оплаквания, характеризиращи се с болезненост в
лумбалната област, врата, в ляво рамо и мишница и лява част на гръдния кош.
От образуваното по случая досъдебно производство № 146/2022 г., по описа на сектор
„Разследвания на произшествия против транспорта" при ОДМВР-гр. Пловдив, са
представени по настоящото производство протокол за оглед на местопроизшествие от
03.11.2022 г. ведно с фотоалбум, справка от МВР – Дирекция „Национална система 112“,
Районен център 112 – Кърджали, писмо от МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, ОПУ –
Пловдив, протоколи за разпит на свидетели и две съдебно-медицински експертиза, едната от
които СМЕ № 37/2023 г. по писмени данни за ищеца, видно от чието заключение на ищеца е
причинено: контузия на гръден кош, контузия на шията, травматичен оток на лява
предмишница и контузия на лява раменна става или разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК. Посочено е, че травматичните увреждания са причинени от
тъп, твърд предмет и добре отговарят да са получени при ПТП – автомобилна травма от
водач на автомобил.
С уведомление от 23.11.2022 г., получено в „ЗД Евроинс“ АД на 24.11.2022 г.,
съобразно приложеното известие за доставяне, ищецът е уведомил ответното
застрахователно дружество за настъпване на пътния инцидент във връзка с полица гранична
застраховка „Гражданска отговорност“ № BG07F122071047/31.10.2022 г., с валидност до
29.01.2023 г., а с претенция, получена при ответника на 23.11.2023 г., ищецът е поискал
изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в размер на 14 000 лева за претърпените от него неимуществени вреди.
С писмо с рег. № 11306/12.12.2023 г. ответникът е уведомил ищеца във връзка с щета
5
№ **********/2023 г., че е определил за изплащане застрахователно обезщетение в размер
на 4000,00 лева.
Липсва спор на следващо място, а и видно от Преводно нареждане за кредитен
превод с получател адв.М. Т. и наредител „ЗД Евроинс“ АД, че на 28.12.2023 г. е извършен
банков превод от ответното дружество в качеството му на застраховател в полза на ищеца за
сумата в размер на 4000,00 лева по образувана щета № **********/2023 г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. А. О. и
П. И. Р.а, относно настъпването на ПТП и претърпените от ищеца неимуществени вреди.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. А. О., водач на л.а. „**********
**********", с peг. № ********** се установяват описаните в констативния протокол за
ПТП с пострадали лица № 645 от 03.11.2022 г. Обстоятелства. Свидетелят посочва, че на
03.11.2022г. е бил в гр.Пловдив като около обяд се е движел с автомобила „**********“ по
стария път, в посока към гр. Свиленград. Спрял в дясната страна на шосето и решил да се
върне обратно на стария път. Видял, че отзад няма коли, погледнал от лявата страна и решил
да завие обратно. Забелязал и автомобила на ищеца, но според свидетеля той бил далече, на
поне 100 метра и помислил, че ще може да направя обратния завой. **********ът се движел
с превишена скорост. Когато свидетелят М. А. О. се опитал да направи обратен завой, бил
минал половината от своята лента, когато **********ът го ударил от дясната страна. В
момента на удара автомобилът му бил напречно на пътя в неговото платно за движение.
Свид. П. И. Р.а (майка на ищеца) сочи, че след катастрофата синът и се е оплаквал от
болки в гръбначния стълб, в раменната става, в гръдния кош, в корема, в цялата лява ръка,
бил депресиран и стресиран, с физически наранявания и травми. След катастрофата ищецът
не си движел лявата ръка. При обръщане в леглото имал силни болки. Останал в болница за
лечение една седмица. Направен му бил скенер, рентгенови снимки, давали му
успокоителни медикаменти, лекарите имали съмнения за вътрешни кръвоизливи, но
медикаментите предотвратили това да се стигне до това. След изписване от болницата, свид.
П. Р.а останала в дома на сина си, за да помага и да се грижи и за неговия син. Ищецът бил
депресиран и стресиран, като освен физическите наранявания, които имал, се затворил в себе
си, не желаел да излиза с приятели. Когато си дошъл от болницата имал ограничения в
движението на ръката и при всяко вдишване и издишване чувствал болки в гръдния кош, в
ребрата и в областта на врата. Останал у дома близо шест месеца и не ходел на работа. През
целия период свидетелката помагала на сина си. Бил емоционално сринат. Катастрофата
попречила на сина му да започне уговорена работа. Ищецът останал у дома си шест месеца,
вследствие на травмите, получени от катастрофата. През този период непрекъснато правел
консултации с личния си лекар. Допълнително правел и скенер. Имал непрекъснати болки в
гръдния кош и използвал обезболяващи медикаменти.
Съдът, съобразявайки възможната заинтересованост и на двамата разпитани
свидетели, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, кредитира показанията им като
достоверни, логични, последователни и непосредствени, а и съответни на събраните по
делото писмени доказателства и на назначената КСМАТЕ.
6
За изясняване на делото от фактическа страна и по искане на страните съдът назначи
и изслуша комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено, от вещи лица, с нужните знания и опит в
съответната област.
Установява се в от заключението, че причинените на ищеца телесни увреждания в
резултат на процесното ПТП са контузия с оплаквания от болки в поясната област, врата,
ляво рамо и мишница, лавата половина на гръдния кош. Според вещото лице, съдебен лекар,
д-р Х. Е. в случая се касае за травма от твърди тъпи предмети от лека степен, без
увреждания на меките тъкани, костите и вътрешните органи. Доколкото се касае за
субективно чувство на болка, съдебният медик не може да определи срока за пълно
отзвучаване на оплакванията. В устния си доклад в съдебно заседание, проведено на
14.06.2024 г. уточнява, по повод въпроси на ищеца, че в случая се касае за лека травма,
съпроводена единствено с болка, доколкото няма установен нито материален морфологичен
проблем, нито анатомично нарушение, респ. липсва разстройство на присъщите за
организма функции, вкл. и затруднена двигателна функция. Вещото лице – д-р Е. е
категорично, че всички описани телесни увреждания на ищеца се отнясят по медико-
биологичен признак по смисъла на НК, към страдание, без разстройство на здравето.
От заключението на КСМАТЕ се установява, че механизъм на причиняване на
уврежданията е следният: Пътят е бил двулентов, сух, с едрозърнест асфалт в задоволително
състояние, с хоризонтална пътна маркировка, която в зоната на произшествието е била
непрекъсната бяла разделителна линия, без пътни знаци в местопроизшествието. Около
моста е имало съчетание от предупредителни знаци: номер В24 „Забранено е
изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети
без кош" и номер А12 „Неравности по платното за движение". Установено е от вещото лице
– инж. М. К., че ширината на пътното платно в процесния пътен участък е 9 метра, като
банкетите са били по 1,25 м., както и че в зоната на местопроизшествието, към западния
банкет има еластична метална предпазна ограда (мантинела). Подходът от източния
крайречен черен път е с асфалтирано уширение, с широчина около 3,0 м и дължина над 10м.
При добра видимост през деня, сухо и топло за сезона време, при движение в източна зона
на град Пловдив към АМ "Тракия", след моста над р.Марица , водачът на л.а. „**********
**********" с peг. № ****, е наближил мястото, където в дясно от пътя е имало уширение и
е преценил, че има възможност да се реализира маневрата обратен завой. Водачът се е отбил
и спрял в дясно, върху уширението. Огледал пътя и установил, че след него не се движат
автомобили, а пред него в насрещната лента, се приближава черен лек автомобил. Водачът
на л.а. „********** **********", с peг. № ********** преценил, че може да предприеме
маневра, при която от спряно положение да потегли с ляв завой, да напусне уширението, да
пресече източната лента, да навлезе в западната лента и излизайки от завоя да продължи в
обратната, южна посока, преди да го достигне л.а.„********** ****" с peг.№ **********,
управляван от ищеца.
Констатирано е от инж. К., че водачът на л.а.„********** ****" с peг.№ **********
7
след излизане от АМ "Тракия" се е движил на юг, със скорост около 70 км/ч. като по
двупосочния път, навлизайки в зоната преди моста над река Марица е бил изпреварван
последователно от няколко автомобила, което му е попречило отдалеч да забележи
маневриращия автомобил л.а. „********** **********", с peг. № **********, докато той не
е застанал в средата на платното за движение, напряко на разделителната непрекъсната
линия. Описано е в заключението, че ищецът е задействал спирачната система на
управлявания от него автомобил и е пробвал да отбие на ляво, за да избегне удара, но
разстоянието между двата автомобила било по-малко от опасната зона за спиране. Лекият
автомобил „********** ****" с рег. № ********** се е ударил в дясната страна на л.а.
„********** **********", с peг. № **********, по средата, в страничната греда (колона),
като го е отместил към мантинелата. При удара обезопасителният колан притегнал тялото
към облегалката, а предпазните въздушни възглавници от волана и към краката са се
задействали и са ограничили инерционното движение на главата и краката.
Според двете вещи лица, в случая се касае за автомобилна травма на водач в купето
на лек автомобил с типични прояви лалатерализация на травмите /предимно разположение в
лявата половина на тялото и е налице пряка причинна връзка между настъпилото ПТП и
оплакванията на пострадалия. Няма данни за настъпили усложнения от травмите. Няма
единично увреждане, или група от увреждания, които да позволят да се определи дали
пострадалият е бил с поставен предпазен колан при възникване на ПТП като уврежданията,
каквито са в конкретния случай не зависят от това дали ищецът е бил с поставен предпазен
колан.
На поставени от ответната страна въпроси, свързани с механизма на настъпване на
произшествието, заключението на КСМАТЕ е, че на 03.11.2022г. около 12:30 времето е било
топло за сезона, над 20 С°, без валежи. Движещите се в западната лента, на 300 м. от
местопроизшествието, също са били предупредени, че участъкът от пътя е характерен с
концентрация от автопроизшествия. Автомобилът „********** ****" с peг.№ ********** е
бил изминал около 5 км. след слизане от магистрала „Тракия" и се е движил по западната
лента на път II[1]56, kм. 95, като е бил изпреварван от други участници в движението (на
север разделителната ивица е прекъсната) и това не е позволило на водача му да забележи
подготвящата се маневра в лявата за него лента. Когато установил навлизането на
маневриращ през непрекъснатата разделителна линия автомобил в лентата му на движение,
е задействал екстремно спирачната система на автомобила си. Съприкосновението между
двата автомобила е станало по средата на западната лента на пътя, при навлязъл напречно
л.а. „********** **********". Установено е, че в района на местопроизшествието пътят не
е прав, а в дъга и видимостта е ограничена до 100 – 120 м. на север, ако движението не е
интензивно. Според свидетелските показания, ищецът е установил наличието на автомобил,
навлизащ в лентата му за движение, от разстояние по-късо от 100 м, на което реагирал с
максимално задействане на спирачката. При установената скорост на движение на л.а.
,,********** ****" с peг.№ ********** - 70-80 км/ч., при установените пътни условия и
състояние на гумите на спиращия автомобил, опасната зона за спиране, според инж. К. е
8
съответно от 68,44 м. до 82,97 м. Скоростта на извършващия обратен завой л.а. „**********
**********"е съответствала на максималната скорост при включена първа предавка, до 20
км/ч.
Съгласно заключението, управляваният от ищеца лек автомобил ********** **** от
2010г. е оборудван с няколко системи за безопасност между които са: 3-точкови
обезопасителни колани на предните седалки, които включват регулируеми по дължина
обтегачи и ограничители силата на задържане. Задните седалки също имат 3-точкови
обезопасителни колани с регулируеми по дължина обтегачи. Автомобилът има
предупредителна система за колани която предупреждава водача, ако някой от пътниците не
е закопчал предпазния си колан. При скорост около 20 км/ч. опасната му зона за спиране при
условията на ляв завой е била 11,3 м.
Вещото лице е анализирало, че ПТП е било предотвратимо, ако скоростта на
движение в пътния участък е била ограничена до 60 км/ч, предвид условията довели до
поставяне северно от местопроизшествието предупредителен знак за участък с голям брой
произшествия, а след моста, да се забранят обратни завои, поради ограничената видимост на
север, на 100-120 м от източния излаз на крайречния път, а също така и че водачът на л.а.
„********** **********", с peг. № ********** е трябвало да осигури предимството на
движещият се в пътната си лента л.а.„********** ****" с peг.№ **********, и да извърши
маневрата, когато има достатъчна дистанция в двете направления, за да пресече двете ленти
в завой.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Нормата на чл.432 ал. 1 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо когото
застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност". Увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение (чл.498 ал.3 КЗ). Наред с това следва да са налице и
предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за обезщетяване на причинените вреди.
В тази връзка съдът намира предявеният иск за допустим. Съгласно разпоредбата на
чл. 380, ал. 1 КЗ вр. чл. 412 КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение
е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Отправянето
на извънсъдебна застрахователна претенция по чл. 380, ал. 1 КЗ е специална предпоставка за
допустимост на иска срещу застрахователя. В конкретния случай, видно от писмените
доказателства ищецът е уведомил застрахователното дружество за настъпилото
застрахователно събитие, респ. е отправил до ответното дружество извънсъдебна претенция
9
за обезщетяване на неимуществени вреди от соченото ПТП. След като е спазено
изискването на горецитираната разпоредба от КЗ, исковата претенция, предявена по съдебен
ред за обезщетение за неимуществени вреди се явява допустима.
Разгледан по същество, искът за обезщетение на неимуществени вреди е частично
основателен, като съображенията за това са следните:
За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" при ответника – застраховател относно автомобила, управляван от
делинквента, че са се осъществили елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – описаното в исковата молба противоправно и виновно поведение на водача на
лекия автомобил, от което са настъпили твърдените неимуществени вреди и причинна
връзка между тях, като вината му се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2
ЗЗД, както и отправена от него към застрахователя писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към
датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника и собственика на лек автомобил „**********
**********", с peг. № **********, който е покривал отговорността на застрахованото лице
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата, като тук следва да се отбележи, че застрахован се явява и всяко
лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2
КЗ.
На следващо място, от анализа на събраните писмени доказателства, както и от
приетото заключение на КСМАТЕ се установяват по категоричен начин елементите от
фактическия състав на деликта.
Ответникът е платил на ищеца общо сумата от 4000,00 лева, което обстоятелство не е
спорно между страните, с което плащане по същество е признал основателността на
претенцията му, както и обстоятелството, че пътно-транспортното произшествие е
настъпило по вина именно на застрахования при ответното дружество водач. В противен
случай ответникът би постановил отказ да изплати обезщетение на ищеца. Извършеното от
ответника преди образуване на делото плащане по същество следва да се разглежда като
извънсъдебно признание на основанието на заявената претенция, с изключение размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
Тук следва да се посочи, във връзка и с ответните оспорвания, че представеният
констативен протокол за ПТП по своята правна природа представлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – съставен е от компетентно
длъжностно лице, в кръга на службата му, по установената форма и ред. С оглед на
изложеното, същият се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила за
10
обективираните в него обстоятелства. Дори да се приеме, че няма такава сила за самия
механизъм на произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на
съставителя му, следва да се има предвид, че при съпоставката на протокола с приетото
експертно заключение и разпита на свид. М. А. О., водач на л.а.„********** **********", с
peг. № **********, се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на
ПТП, телесните увреждания на ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между
тях. В тази връзка следва да се приемат за неоснователни възраженията на ответника по този
въпрос, вкл. и относно наличие на съпричиняване на вредоносния резултат с оглед
допуснати от ищеца нарушения на ЗДвП поради движението му с несъобразена с пътните
условия скорост, алтернативно с превишена такава. Този извод се налага и от кредитираното
заключение на коментираната експертиза, съгласно което ПТП е било предотвратимо не
само ако скоростта на движение в пътния участък е била ограничена до 60 км/ч, предвид
условията, довели до поставяне северно от местопроизшествието предупредителен знак за
участък с голям брой произшествия и това след моста да се забранят обратни завои, поради
ограничената видимост на север, на 100-120 м от източния излаз на крайречния път, а също
така основно заради това, че водачът на л.а. „********** **********", с peг. № **********
не е осигурил предимството на движещият се в пътната си лента л.а.„********** ****" с
peг.№ **********, и съответно е извършил маневрата, без да има достатъчна дистанция в
двете направления, за да пресече двете ленти в завой.
В този смисъл, поведението на водача на лек автомобил „********** ****" с рег. №
********** е и противоправно, тъй като е нарушил императивните правила на чл.25, ал.1 и
ал.2 и на чл.38, ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно – „Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или
да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност
за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път
или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно
средство, което се намира в дясната пътна лента. При завиване в обратна посока водачът
пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства“. Следва да се приеме, че то е и
виновно, доколкото не са ангажирани доказателства, оборващи законоустановената
презумпция - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, за вината му.
От своя страна, настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищеца и
причинно-следствената връзка между тях и деянието се установяват от събраните писмени
доказателства – Епикризата, издадена от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, Втора хирургична
11
клиника, както и от приетото заключение на КСМАТЕ. Данни за наличието на увреждане на
здравето на ищеца се съдържат не само в писмените доказателства по делото, но и в
депозираните експертно заключение и свидетелски показания в тази насока /разпита на свид.
П. И. Р.а/. Установи се, че ищецът е получил следните увреждания на здравето в следствие
на настъпилото ПТП - контузия с оплаквания от болки в поясната област, врата, ляво рамо и
мишница, лавата половина на гръдния кош. В устния си доклад в съдебно заседание вещото
лице д-р Х. Е. доуточнява, че се касае за лека травма, съпроводена единствено с болка. В
този смисъл и предвид невъзможността по научен път да се оцени давността на
субективното усещане за болка у ищеца и предвид кредитираните гласни доказателства на
разпитаната свидетелка П. И. Р.а, следва да се приеме, че негативните усещания у ищеца са
продължили около 5-6 месеца. От коментираните свидетелски показания се установява още,
че ищецът след катастрофата е изпитвал болки в гръбначния стълб, в раменната става, в
гръдния кош, в корема, в цялата лява ръка, че е бил депресиран и стресиран, затворил се е в
себе си и е нямал желание да излиза с приятели. Съдът не отчита обаче обстоятелството, че в
резултат на инцидента, ищецът не е ходел на работа 6 месеца, доколкото липсват по делото
обективни данни здравословното му състояние да е било пречка за това.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че вредите по вид, интензитет и
продължителност са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, подкрепени от експертното заключение по назначената КСМАТЕ. Съгласно
чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта изисква претърпените болки и страдания от ищеца да бъдат надлежно и
адекватно обезщетени. Съгласно ППВС № 4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелства, при които е станало, допълнителното влошаване на здравето, причинените
морални страдания и др. Съдът намира за неоснователно направеното в отговора на исковата
молба възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като не бил с поставен
предпазен колан в нарушение на съответните разпоредби на ЗДвП. От кредитираното
заключение по назначената по делото КСМАТЕ се установява, че в случая не може да се
определи дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан при възникване на ПТП, но
този факт е без значение, доколкото вещите лица са категорични, че уврежданията не зависят
от това дали ищецът е бил с поставен предпазен колан. Предвид възрастта на пострадалия –
на 39 години към датата на ПТП, вида и характера на причиненото увреждане –лека травма,
съпроводена с болка, изразяваща се в контузия с оплаквания от болки в поясната област,
врата, ляво рамо и мишница, лавата половина на гръдния кош; продължителността и
интезивността на претърпените болки и страдания, както и с оглед социално-
икономическите условия в страната към релевантния момент, съдът приема, че за
справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на неговото здраве следва да му
бъде престирана сума в размер на общо 5000 лева. Доколкото обаче ответното дружество в
качеството му на застраховател е заплатил застрахователно обезщетение в полза на ищеца за
12
сумата в размер на 4000,00 лева по образуваната щета № **********/2023 г., то искът следва
да бъде уважен до размера на сумата от 1000 лева, а в останалата му част, до пълния
предявен размер от 10 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Накрая, следва да се отбележи още, че в настоящото производство са ангажирани
доказателства за заявена писмена застрахователна претенция от ищеца до ответника.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за реализиране на отговорността на „ЗД Евроинс“ АД спрямо Н. Р. Р..
Предвид гореизложените съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1 000 лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и
страдания, емоционален шок, физически дискомфорт, причинени в резултат на
застрахователно събитие – ПТП настъпило на 03.11.2022 г. на път II-56, км. 95 от
републиканската пътна мрежа, като този иск в останалата част до пълния предявен размер от
10 000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Според настоящия съдебен състав, тези суми следва да се присъдят ведно със
законната лихва върху тях, считано от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие - 24.11.2022 г. до окончателното им изплащане, като
съображенията за това са следните: Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5
и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на
застрахователна претенция. В случая, застрахователят е уведомен за застрахователното
събитие на 24.11.2022 г., след което е предявена застрахователната претенция от увреденото
лице, поради което за периода от 24.11.2022 г. ответникът дължи законна лихва за забава
върху застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3
КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Предвид факта, че в проведеното на 14.06.2024 г. съдебно заседание определеното
възнаграждение на вещите лица за извършване на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза е увеличено със сумата от общо 100 лева, като е указано на
ищеца да внесе от така посочената сума в едноседмичен срок по сметка на РС- Хасково 50
лева, което до момента на настоящото произнасяне не е сторено, то ищецът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на РС-Хасково и разноските, възложени в негова тежест от
50,00 лева за възнаграждение за вещи лица.
С оглед изхода на делото, право на разноски имат и двете страни. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78 ал.1 ГПК, деловодни разноски,
съобразно уважения размер на иска, доказателствата за реалното им извършване и
представения списък по чл.80 ГПК, а именно – сумата от общо 260,00 лева за държавна
такса, възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
С оглед изричното искане на ответника за разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
13
съразмерно с отхвърлената част от иска, следва му да се присъдят такива, а именно – сумата
от общо 630,00 лева за възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение,
съобразно ангажираните доказателства за реалното им извършване и представения списък
по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Р. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр.Хасково, ул.********** № ****, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.********** №
**********, адв. М. М. Т., сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, емоционален шок, физически дискомфорт,
причинени в резултат на застрахователно събитие – ПТП настъпило на 03.11.2022 г. на път
II-56, км. 95 от републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на уведомяване на застрахователя – 24.11.2022 г. до окончателното и изплащане, като
иска в останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лева, като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.********** № ****,
съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.********** № **********, адв. М. М. Т., да заплати по
сметка на Районен съд - Хасково сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски
по делото за възнаграждение за вещи лица, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на Н. Р. Р.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.********** № ****, съдебен адрес: гр.Пловдив,
бул.********** № **********, адв. М. М. Т., сумата от 260,00 лева, представляваща
направени по делото разноски, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: гр.Хасково, ул.********** № ****,
съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.********** № **********, адв. М. М. Т., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, да заплати „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Х.фор Колумб“ № 43, направените по делото разноски в размер
общо на 630,00 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Посочената от ищеца банкова сметка, по която да се преведе присъдената сума е:
IBAN: BG26BUIN95611000344066, BIC: BUINBGSF, „Алианц Банк България“АД с титуляр –
адв. М. М. Т. - пълномощник.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
14
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.
15