РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 25.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи юни две хиляди и двадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
А. БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 13441/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 16638/27.10.2014 г. на СРС, предявена от Р.Б.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
М.Б.В., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
и Е.Б.Ш., с ЕГН: **********, починала на 15.11.2017 г., в чиито права по делото
са конституирани другите двама ищци (с определение от 08.02.2019 г., л. 191 от
делото на СРС), против С.О., ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „********и
СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ „Т.-К.Б.”,
с адрес: гр. Банкя, ул. ********
Ищците
твърдят, че са собственици при равни дялове на 2880/4500 ид. части от имот с
пл. № 2437, кв. 58 по плана на гр. Банкя от 1977 г., включен в УПИ I - за
Балнеосанаториум, целият с площ 4500 кв.м., при граници на имота: запад-имот №
1784; север и юг - части от УПИ I и улица. Поддържат, че са придобили правото
на собственост по наследство от Р.Б.П. и реституция на основание чл. 2 ЗВСВНОИ
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
Ищците
твърдят, че с решение по гр. д. № 857/2012 г. по описа на ВКС, II ГО, било
признато правото на собственост на ищците, а ответниците били осъдени да
предадат владението върху описания по-горе имот. Въз основа на влязлото в сила
решение на ищците бил издаден изпълнителен лист, по който било образувано изп.
дело № 1960/2013 г. До ответниците била изпратена покана за доброволно
изпълнение, но последните не предали доброволно владението върху имота и затова
не е осъществен въвод във владение. Поддържат че за периода от 24.10.2009 г. до
24.10.2014 г. ответниците ползват имота без правно основание, като ги лишават
от възможността да реализират в пълен обем правото си на собственост, поради
което претендират обезщетение от по 30 000 лева (след настъпилото
правоприемство) за всеки ищец от всеки ответник или общо 60 000 лева от С.О.и
60 000 лева от „Т.-К.Б.”. Претендират и законната лихва върху сумите, считано
от датата на исковата молба до окончателното плащане.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.О.е депозирал отговор на исковата молба. В
отговора си С.О.оспорва исковете по основание и размер. Ответникът поддържа, че
не е нито собственик, нито владелец, нито ползвател на процесните ид. части.
Твърди, че преди подаването на искова молба с предмет иск по чл. 108 ЗС и
съответно влизането в сила на решението по спора за собственост между страните,
е прехвърлил правото на собственост върху 1620/4500 ид. части от ПИ № 2437, кв.
58 по плана на гр. Банкя на трети лица - И.С., Л.С.и М. С.. Не оспорва, че е
образувано изпълнително дело и е получил покана за доброволно изпълнение -
предаване владението на имота, като в тази връзка твърди, че съдебният
изпълнител не е пристъпил към принудително отстраняване, поради наличие на спор
между страните, което обективирал в съставен по изп. дело протокол. Затова моли
съда да отхвърли претенциите на ищците. В последното открито съдебно заседание
релевира възражение за изтекла давност на претенцията. Претендира направените
по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК, ответникът СНЦ „Т.-К.Б.” е депозирал отговор на исковата
молба. Този ответник също твърди, че не е собственик, нито владелец или
държател на процесните ид. части, като излага твърдения, идентични с тези в
отговора на С.О.. Заявява, че не е бил поканен да заплати претендираното
обезщетение. Затова и предвид факта, че се касаело до съсобствен имот, смята,
че искът е недопустим. Евентуално заявява, че имотът, за който ищците търсят
обезщетение не е идентичен с имота, който сдружението ползва, съгласно
сключените от него договори за заем. В последното открито съдебно заседание релевира
възражение за изтекла погасителна давност на вземанията на ищците. Претендира направените
по делото разноски.
Съдът
приема за установено следното от фактическа
страна:
На 22.01.2009 г., С.О.е прехвърлила на И.С., Л.С.и М.
С. имоти, измежду които и 1620/4500 ид.части от ПИ 2437, кв. 58
по плана на гр. Банкя (видно от договора за замяна, приложен на л. 36-39 от
делото на СРС).
На 24.04.2009 г., Р.Б.П., Е.Б.Ш. и М.Б.В. са подали
искова молба в Софийския районен съд против С.О.и СНЦ „Т.-К.Б.”,
заведена в Регистратурата на СРС с вх. № 28956/24.04.2009 г. (л. 10-12 от
делото на СРС). С нея ищците са поискали от съда да ги признае за собственици
на целия ПИ 2437, кв. 58 по плана на
гр. Банкя с площ от 4 500 кв.м. при съседи – имот 1784 и улица и да осъди
ответниците да им предадат владението на имота. Те са основали претенцията си
на заповед на кмета за отмяна на
отчуждаване на 2880/4500 ид.части от
имота, а за останалите 1620/4500
ид.части са твърдели възстановяване на собствеността по силата на закона (чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ).
На 28.05.2009 г., И.С., Л.С.и М. С. са прехвърлили 1620/4500
идеални части от имота с № 2437 на „И.“ ЕООД (видно от нотариален акт за
замяна и нотариален акт за поправка, л. 48-50 от делото на СРС). Тези идеални
части се ползват от „Т.-К.Б.“ на основание договори за заем за
послужване, считано от 01.06.2009 г. (за което са представени
договорите, приложени на л. 51-55 от делото на СРС).
На 31.10.2011 г., И.С., Л.С.и М. С. отново са
придобили собствеността върху 1620/4500 идеални части от имота с №2437 в кв. 58
на гр. Банкя (нотариален акт, л. 82-83).
На 17.01.2012 г. са били одобрени кадастралната
карта и кадастралните регистри за територията на стария имот с пл. № 2437
в кв. 58 по плана на гр. Банкя от 1977 год. (скица, л. 140 от делото на СРС и
л. 2 на СТЕ, л. 177 от делото на СРС). Имотът, идеална част от който притежават
ищците, попада в няколко други имота, съгласно одобрената кадастрална карта.
Един от тези имоти е с идентификатор 02659.2195.1784. На територията на
последния се помещава „Т.-К.Б.“. Това е видно от заключението на в.л.Д.и
изготвената от него комбинирана скица (л. 115-117 от делото на СРС) и се
потвърждава от тройната СТЕ (л. 177 от делото на СРС).
Производството по исковете по чл. 108 ЗС е
приключило пред първата инстанция с решение за отхвърляне на претенциите.
Ищците са обжалвали решението. На 01.05.2012 г. СГС е провел заседание по
образуваното по жалбата им производство, след което с решение от 30.05.2012 г. е
потвърдил решението на първата инстанция. Това е видно от публично достъпната
информация от портала за публикувани съдебни актове, поддържан от ВСС (https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=IF4iyIjyF5U%3D
), както и от представения препис от решение на ВКС (л. 6-9).
Ищците са обжалвали решението на СГС, и с решение от
26.07.2013 г. по гр.д. № 857/2012 г., Върховният касационен на РБ, ІІ ГО, е
осъдил С.О.и СНЦ „Т.-К.Б.”
да отстъпят собствеността и предадат на
Р.Б.П., Е.Б.Ш. и М.Б.В., владението върху 2880/4500 ид. ч. от имот,
представляващ пл. № 2437 в кв. 58 по плана на гр. Банкя от 1977 год.,
включен в УПИ I-за балнеосанаториум, целият с площ 4 500 кв. м., при граници на
този имот: от запад – имот 1784, от север и юг – части от УПИ I - за
балнеоложки комплекс и улица, представляващ стар пл. № 319 в кв. 71 и 72 /кв.
80/ по плана от 1955 год. В останалата част, в която ищците са претендирали
собствеността върху 1620/4500 ид.части съдът е оставил в сила решението на
въззивната инстанция, която е потвърдила първоинстанционното решение за
отхвърляне на претенцията (л. 6-9 от делото на СРС).
На 22.11.2013 г., и двамата ответници по делото са
били поканени от ЧСИ Апостолова да предадат владението върху 2880/4500 идеални части от имота с №2437 в
кв. 58 на гр. Банкя. Въвод във владение обаче не е бил осъществен (видно от
удостоверение, л. 84 от делото на СРС).
От показанията на свидетелитеИ.,
А. и Х. се установява, че комплексът с изградени тенис кортове продължава да
функционира и към датата на съдебното заседание, в което са изслушани
свидетелите - 20.05.2016 г. Свидетелите, доведени и от едната и от другата
страна, потвърждават, че тенис кортовете работят и се намират на мястото където
са били от 90-те години насам, като от показанията на свидетелкатаИ. се
установява, че на входа им има табела „Т.-К.Б.“, а в показанията си свидетелят Х.
заявява, че И.С. е собственик на имота и ползва същия.
От удостоверението за
актуално състояние е видно, че И.С. е председател на управителния съвет и
представляващ „Т.-К.Б.“ (л. 24 от делото на СРС).
Съдът кредитира показанията
на свидетелите, тъй като те отразяват непосредствени техни впечатления за
правно релевантни за спора факти. Освен това, за да бъдат ценени като
достоверни, съдът отчита, че показанията и на свидетелите на едната и на тези на
другата страна са еднопосочни. Затова следва да се приеме за установено, че „Т.-К.Б.“
ползва имота, част от който е собственост на ищците. В подкрепа на този извод
са и данните от вещите лица, извършили оглед на място на 24.02.2017 г.
Експертите са констатирали, че в имота попадат част от ресторант с обслужваща
сграда, част от два покрити тенис кортове и част от открит тенис корт с червена
настилка. Това е заключението и на експертизата, изготвена от инж.Д.(л. 115-117
от делото на СРС).
От приетите по делото
заключения на вещи лица, които са имали за задача да определят справедлива
наемна цена за процесния имот за периода на претенцията – 24.10.2009 г.
24.10.2014 г., се установява, че няма пазарни аналози на оценявания поземлен
имот. Въпреки това първоначалното заключение на инж. ИвайлоД.е предложило цена
на кв.м. от 0,20 лв., която е определена на база на пазарни аналози на
предлагани имоти сходни на оценявания в околността на гр. Банкя и след редукция
в цената (вж. СТЕ, л. 111-114 от делото на СРС). Не е ясно обаче кои и къде се
намират тези имоти, които според експерта са съпоставими с оценявания. Затова
за съда е невъзможно да провери изводите на експерта и респ. да се довери на
заключението му. Същите съображения важат и за повторното заключение на инж.Д.(л.
125-128 от делото на СРС), което е приело като изходна стойност пазарен наем от
0,20 лева на кв.м., която впоследствие е коригирана с коефициенти.
Приетото заключение на
тройната съдебно-техническа експертиза с участието на инж.Д.(между л. 131 и л.
132 от делото на СРС) отново е счело, че пазарен наем за процесния имот е такъв
от 0,20 лева за кв.м. като отново е отбелязана липсата на пазарни аналози. Също
както и предходните заключения, тройната експертиза не изяснява по какъв начин
е стигнала до извода за размера на пазарния наем на процесния имот. Поради тази
причина съдът не може да провери верността на заключението и да го кредитира.
Последната тройна експертиза
е изготвена от инж. Б.И.Т., инж. Б.Е.Х.
и инж. Н.Г.И. (л. 176-183 и л. между л. 156 и л. 157). За да отговорят на
задачата си вещите лица са търсили пазарни аналози на оценявания имот, но не са
открили идентични такива. Въпреки това са посочени оферти за празни поземлени
имоти, находящи се в гр. София, на база на които е формирано заключение за
пазарна цена на процесния. Офертните цени на имотите, които формират средната
пазарна цена, са коригирани с коефициенти, така че да се доближат до оценявания
имот. По този начин е формирана наемна цена за имота от 117 907,00 лева за
целия процесен период, както следва: 461 лева за периода 24.10.2009 г. –
31.10.2009 г.; 3 570 лева за периода 01.11.2009 г. – 31.12.2009 г. ; 24
876 лева за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2009 г.; 27 996 лева за периода
01.01.2011 г. – 31.12.2011 г.; 21 084 лева за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2012 г.; 17 976 лева за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2013 г.; 20 214
лева за периода 01.01.2014 г. – 30.09.2014 г.; 1 740 лева за периода 01.10.2014
г. – 24.10.2014 г.
Вещите лица са определили и
наемна цена по метода на капитализираната поземлена рента, който за идеалните
части от имота на ищците възлиза на 52 6387 лева за процесния период. След това
експертите са комбинирали двата метода, като са дали значителен превес на
метода на пазарните аналози (сравнителния метод) и така са достигнали до
заключението си, че справедливата пазарна стойност на 2 880/4500 ид.части
от имота е общо 107 287 лева, разпределена както следва: 428 лева за
периода 24.10.2009 г. – 31.10.2009 г.; 3 317 лева за периода 01.11.2009 г.
– 31.12.2009 г. ; 22 872 лева за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2009 г.;
25 162 лева за периода 01.01.2011 г. – 31.12.2011 г.; 19 562 лева за
периода 01.01.2012 г. – 31.12.2012 г.; 16 524 лева за периода 01.01.2013
г. – 31.12.2013 г.; 17 883 лева за периода 01.01.2014 г. – 30.09.2014 г.;
1 539 лева за периода 01.10.2014 г. – 24.10.2014 г.
Експертите са посочили, че ако
се отчетат подобренията, направени в имота и тенис кортовете, то справедливата
наемна цена би била 122 308 лева за периода от 24.10.2009 г. до 24.10.2014
г., а ако се отчете и построения ресторант – 159 678 лева.
От всички приети заключения
на вещи лица, единствено последното дава възможност на съда да проследи
формирането на извода на експертите, тъй като единствено то включва изходната
информация, взета предвид от вещите лица за достигане до тяхното заключение. Съдът
споделя използваните от експертите методи, предвид липсата на аналогични
пазарни аналози и кредитира именно тази експертиза.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявени с обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД. Съгласно
посочената разпоредба, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Спорното право, претендирано от ищците, възниква от фактически
състав, включващ обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка
между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това
имуществено разместване в отношенията между двата субекта. Т.е. разглежданият
иск би бил основателен, ако ищците докажат, че техният патримониум е накърнен,
като в корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника,
без да е налице правно основание за такова разместване на материални блага.
Вземането,
произтичащо от неоснователно обогатяване, е субсидиарно – чл. 59, ал. 2 от ЗЗД.
То не съществува, ако съответната престация
се дължи на договорно или на някакво друго извъндоговорно основание
(деликт, гестия или неоснователно обогатяване по чл. 55 – чл. 58 от ЗЗД).
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 9 от ППВС №1/1979г., ако законът е поставил на разположение на
правоимащия точно определен иск, недопустимо е приложението на общия състав на
чл. 59 ЗЗД. Същото е прието и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК,
решение № 75 от 15.05.2009г. по т. д. № 770/2008г. на ВКС, ІІ ТО.
Когато
собственик на имот е лишен от
неговото ползване, доколкото същият се държи и ползва от друго лице несобственик, обедняването на
собственика се изразява в пропуснатите от него наемоподобни доходи, които би
получавал при отдаването под наем на имота, които следва да се определят съобразно
действащите за периода пазарни наемни цени за конкретния имот. Неоснователното
обедняване на собственика за сметка на неоснователното обогатяване на ползващия
се от неговата вещ, се определя от
средномесечния пазарен наем, който би получавал за спорния период, както е
изяснено в ТР-82-74-ОСГК ВС РБ и последователно е прилагано в практиката на
Върховния съд и Върховни касационен съд (така: решение № 262/22.02.2013 г.
по гр. д. № 1480/2011 г., на ВКС, ІІІ ГО, решение № 463/20.12.2011 по гр. д. №
109/2011 г. на ВКС, ІV ГО и др.).
В
настоящият случай между същите страни по делото е налице влязло в сила решение
по иск по чл. 108 ЗС. С този иск съдът установява вещното право на собственост
на ищеца на посоченото от него придобивно основание, упражняване на фактическа
власт върху същата вещ (владение или държане) от ответника и липсата на
основание за това.
Силата
на присъдено нещо се формира към момента на устните състезания пред последната
инстанция по същество съгласно ГПК от 1952 г., отм., съответно към дата на
приключване на съдебното дирене при действието на ГПК от 2007 г.
По
приключилото дело ответната страна следва да изчерпи всичките си възражения (оспорвания)
против основанията, на които ищецът основава вещното си право, съответно да
заяви своите придобивни основания, като изключващи тези на ищеца; да изчерпи
възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическа власт върху вещта
или да предяви фактически твърдения и доводи за правното основание на
владението/държането. Незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират (в този смисъл и напр. решение
№463/20.12.2011 по дело № 109/2011 на ВКС, ГК, IV ГО).
Ето
защо, по настоящото дело следва да се приеме за установено, че ищците са
собственици на 2880/4500 ид. ч. от
имот, представляващ пл. № 2437 в кв. 58 по плана на гр. Банкя от 1977 год.,
като и че ответниците са упражнявали фактическа власт върху посочения имот.
Това е установено до датата на която са приключили устните състезания пред
въззивната инстанция по предходното дело между страните, тъй като до тази дата
ответниците са могли да навеждат доводи и да ангажират доказателства, че това
не е така. Затова и в настоящият процес са доказани предпоставките за уважаване
на исковете и срещу двамата ответници до посочената дата – 01.05.2012 г.
По отношение на размера, съдът счита, че следва да
възприеме така определената пазарна наемна цена от последната тройна
експертиза, поради съображенията изложени при описанието на фактическата страна
на спора.
По въпроса дали обезщетението се дължи за празно
дворно място, каквото е бил имотът към момента на отчуждаването или за поземлен
имот в състоянието, в което се е намирал, когато е следвало да бъде върнат на
ищците, съдът намира следното:
Ако, след като имотът е бил възстановен на ищците, ответниците
бяха предоставили владението върху него, то те биха предали парцела във вида, в
който той се е намирал към момента на възстановяване на собствеността. След
това ищците биха имали възможност да реализират доходи от имота като го отдават
под наем. Затова ищците обедняват с пропуснатите от тях доходи от наем на имота
в състоянието му към момента на възстановяване на собствеността. Ето защо при
определяне на размера на дължимото обезщетение за неоснователно обогатяване
следва да се изхожда от вида и състоянието на имота към момента на възстановяване
на собствеността, респ. към момента на претенцията, ако тя е последваща – в
случая за периода от 24.10.2009 г. до 24.10.2014 г. За евентуални подобрения,
които владелецът е направил, той има право да предяви претенция да му бъдат
заплатени.
Поради изложеното, дължимото обезщетение е в размера, отчитащ
всички налични в имота подобрения. То възлиза на 85 418 лева - 75 306
лева за периода от 24.10.2009 г. до 31.12.2011 г.[1]
и още 10 112 лева за първите 4 месеца на 2012 г. (до 01.05.2012 г.)[2],
видно от последната колона на таблица 6 от заключение на СТЕ (л. 182-183).
Сумата е дължима от двамата ответници, осъдени с
влязлото в сила решение по иска по чл. 108 ЗС. Доколкото не е налице и
хипотезата на чл. 121 ЗЗД, а именно, че „Освен в определените от закона случаи
солидарната отговорност между двама и повече длъжници възниква, когато е
уговорена“ то обезщетението следва да се присъжда разделно. Тъй като няма данни
за нещо различно, съдът приема, че дължат обезщетението по равно, т.е. С.О.и
СНЦ „Т.-К.Б.“ дължат на ищците по 42 709 лева.
По този начин искът е основателен до посочения
размер за периода до приключването на устните състезания по иска по чл. 108 ЗС
пред въззивната инстанция – 01.05.2012 г. След този момент, за установяване на
факта на владение/държане от страна на ответниците, ищците е следвало да
ангажират доказателства в настоящият процес.
По делото се установи, че С.О.се е разпоредила със
своите 1620/4500 идеални части от имота още на 22.01.2009 г. По делото няма
доказателства този ответник да е ползвал имота на ищците след датата на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция по производството по
иска по чл. 108 ЗС. Затова искът за заплащане на обезщетение от С.О.е
неоснователен за периода след 01.05.2012 г. и следва да бъде отхвърлен. Така
претенцията остава основателна до размера от 42 709 лева, а за разликата
до 60 000 лева следва да се отхвърли. Ищците претендират сумите при равни
квоти, поради това на всеки от тях се дължат по 21 354,50 лева.
В настоящото производство са събрани доказателства за
установяване на факта на ползване на собствения на ищците имот след 01.05.2012
г. Данни за това се съдържат в показанията на разпитаните свидетели. Освен това
извършения оглед на последната тройна експертиза, изготвена от инж. Т., инж. Х.
и инж. И. (л. 176-183 и л. между л. 156 и л. 157), също установява, че и към
24.02.2017 г. Тенис-клуба се намира върху част от процесния имот с пл. № 2437,
собственост на ищците. Това се потвърждава и от заключението на инж.Д.(л.
115-117 от делото на СРС). Ето защо, след като с решението на ВКС по иска по
чл. 108 ЗС е установено, че ответното сдружение е ползвало частта на ищците,
установено е, че то не е предало тази част въпреки образуваното изп.дело, а на
място продължава да се намират същите тенис кортове, стопанисвани от същите
лица, то съдът намира, че ползването на част от имота на ищците продължава да
се осъществява от СЦН „Т.-К.Б.“ включително до 24.02.2017 г. Така е установено,
че сдружението е ползвало частта на ищците, посочена на комбинираната скица на
л. 117 от делото на СРС.
Правно - релевантното обогатяване по см. на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД всякога е свързано или с придобиване на нови имуществени блага за
обогатения, или с избягване на иначе необходимо изразходване на налични,
включени в патримониума му блага, като за общия фактически състав на
неоснователното обогатяване са без значение формите, чрез които се реализира
обогатяването. Съществено условие е, обаче, то да е станало за сметка на друго
лице.
В настоящият случай сдружението е ползвало имота на
ищците безвъзмездно - на основание договор за заем за послужване (с трето лице).
По този начин то се е обогатило като е спестило средния пазарен наем, който би
следвало да плаща на собственика на имота за това, че го ползва.
По делото се установи, че след м.януари 2012 г. за
територията, част от която е процесния имот, има влязла в сила кадастрална
карта. Установи се, че сдружението ползва имот с идентификатор 02659.2195.1784.
На следващо място се установи, че част от имота с пл. № 2437 по плана на гр.
Банкя от 1977 г. попада в имота, който сдружението ползва за Тенис-клуб.
Останалата част от имота, за който ищците са признати за собственици, попада в
други парцели, за които няма данни да са ползвани от който и да е от
ответниците. Така ищците претендират обезщетение за лишаването от ползване на
целия имот с пл. № 2437, а се установява, че те са били лишени от ответника
само от ползването на реална част от същия този имот. Когато е сезиран за нещо
повече от действително дължимото, съдът не само има право, но и е длъжен да се
произнесе за по-малкото. Ето защо съдът следва да присъди обезщетение
единствено за тази част, за която установява, че попада в имот с идентификатор
02659.2195.1784, графично изобразена в жълт цвят на скицата на л. 117 от делото
на СРС. По делото обаче липсват данни за размера ѝ.
Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в
своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя
размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. В настоящият
случай в изготвените експертизи е посочено, че реална част от имота с идентификатор
02659.2195.1784 представлява част от имота с пл. № 2437 по плана на гр.
Банкя от 1977 г., но не е посочена площта ѝ. Поради това и на основание
чл. 162 ГПК, съдът следва да я определи по своя преценка. Видно от графичното
изображение на тази реална част (л. 117 от делото на СРС) е, че тя е малко
по-голяма от 1/3 от целия имот с пл. № 2437. Ето защо, съдът определя тази част
на 1 750 кв.м.
С оглед на всичко изложено, сдружението дължи на
ищците обезщетение за лишаване от ползването на 2880/4500 ид.части от
1 750 кв.м. за периода от 01.05.2012 г. до 24.10.2014 г.
Приетото заключение (л. 176 и следващите от делото
на СРС) е дало оценка на пазарния наем за посочения период, но за 2880/4500
ид.части от имот с площ 4500 кв.м. (или за площ от 2880кв.м.). То възлиза на
разликата между целия размер и вече определеното по-горе за периода до
01.05.2012 г., или 74 260 лева[3].
В случая обаче се дължи обезщетение за лишаване от ползването на 2880/4500
ид.части от имот с площ 1750 кв.м. (или 1120 кв.м.[4]).
Така определено обезщетението за посочения период (01.05.2012 г. до 24.10.2014
г.) възлиза на 28 878,89 лева[5].
Или сдружението дължи на ищците общо 71 587,89 лева заедно с вече определеното
обезщетение за периода до 01.05.2012 г. Последните обаче претендират сумата от
60 000 лева. С оглед на диспозитивното начало, СЦН „Т.-К.Б.“ следва да бъде осъдено да
заплати на ищците общо 60 000 лева или по 30 000 лева на всеки от тя
– обезщетение за лишаването им от ползването на : 1/ 2880/4500 ид.части от имот
с пл. № 2437 по плана на гр. Банкя от 1977 г., за периода от 24.10.2009 г. до
31.04.2012 г. и 2/ 2880/4500 ид.части от реална част от имота с идентификатор
02659.2195.1784 с площ 1750 кв.м., графично изобразена на скица на л. 117 от
делото на СРС, за периода от 01.05.2012 г. до 24.10.2014 г.
С оглед основателността на главната претенция,
основателна е и акцесорната за лихва за забава върху дължимите суми от двамата
ответници за периода от датата на исковата молба до окончателно плащане.
По
възражението за изтекла погасителна давност на претенциите:
Производството по делото се е развивало по реда на ГПК-2008
г., чл.131 от който редвижда еднократна размяна на книжа. В срока за отговор
ответникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения срещу съществуването на
претендираното право, като при неизпълнение възможността да стори това
впоследствие се преклудира. В процесния случай възражението за давност и от
двамата ответници не е било направено в срока за отговор, а едва в последното по
делото съдебно заседание. Затова то не следва да се обсъжда.
По
възражението за липса на покана от страна на ищците за заплащане на
обезщетение: По делото е установено, че ищците притежават идеални части от недвижим
имот. Установено е още, че останалите идеални части за целия процесен период са
били притежание или на И.С., Л.С.и М. С. или на „И.“ ЕООД. Никой от
ответниците не се легитимира като съсобственик на останалите ид.части от имота
на ищците. Затова възражението, че приложим в отношенията между тях е
специалният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС не е основателно.
Относно
разноските:
Исковете
срещу СЦН „Т.-К.Б.“ са изцяло уважени и частично (за 42 709 лева от 60 000 лева) срещу С.О.. Затова право на
разноски имат ищците и С.О..
Ищците
са заплатили 4 826,40 лева за държавна такса и комисионна за превода (л.
27 от делото на СРС) и 1 165,80 лева за вещи лица, заедно с комисионни за
преводите (л. 62, л. 109, л. 122 и л. 130 от делото на СРС). Те са били
представлявани от адвокат, на когото са се уговорили да заплатят 2 000
лева възнаграждение (договор, л. 2 от делото на СРС). Липсват обаче
доказателства, че то действително е било заплатено. В случая не е посочено по
какъв начин е извършено то – дали в брой или по банков път, а единствено е
посочено, че е платено. Съдът няма как да провери това, без надлежни
доказателства, които обаче зависят от вида на плащане – ако е в брой,
доказателството е разписка, а ако е по банков път – платежно нареждане, справка
– извлечение от банкова сметка ***. Ето защо съдът приема, че не е установено
извършването на този разход. Затова на ищците следва да се присъдят единствено
разноските, за които са доказали, че са сторени. Общо разходите за
производството възлизат на 5 992,20 лева или по 2 996,10 лева по иска срещу
всеки от ответниците. Затова сдружението следва да бъде осъдено да заплати 2
996,10 лева на ищците, а общината - 2 132,67 лева (42709/60000*2996,10).
С.О.е
заплатила 600 лева за вещи лица (л. 64 и л. 155 от делото на СРС). Тя претендира
и възнаграждение за адвокат от 3 000 лева. В договора за правна помощ
обаче е посочено единствено, че възнаграждението е платено (вж. договора, л. 65
от делото на СРС ). Поради вече изложените аргументи във връзка с
претендираното от ищците възнаграждение, съдът не следва да присъжда разноски
за възнаграждение за процесуален представител на ответника. Затова на С.О.се
дължат 172,91 лева от платените депозити за вещи лица (60000-42709/60000*600).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
С.О., ЕИК ******,
с адрес: гр. София, ул. „******“ № **, да
заплати на Р.Б.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.Б.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по 21
354,50 лева, представляваща
обезщетение за лишаването им от ползването на 2880/4500 ид.части от имот с пл.
№ 2437 по плана на гр. Банкя от 1977 г., за периода от 24.10.2009 г. до
31.04.2012 г., ведно със законната лихва от 27.04.2014 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2132,67 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете против С.О.за
разликата до пълния претендиран размер от по 30 000 за всеки от ищците,
както и за периода от 01.05.2012 г. до 24.10.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ С НЕСТОПНАСКА ЦЕЛ „Т.-К.Б.“, вписано в регистъра за
юридически лица с нестопанска цел с решение от 05.11.1992 г. по ф.д. 20717/1992
г. на СГС, с адрес: гр. Банкя, ул. *******“ №**, представлявано от И.Г.С., да
заплати на Р.Б.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Б.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, основание чл. 59 ЗЗД, сумата от по
30 000 лева, представляваща обезщетение
за лишаването им от ползването на : 1/ 2880/4500 ид.части от имот с пл. № 2437
по плана на гр. Банкя от 1977 г., за периода от 24.10.2009 г. до 31.04.2012 г.
и 2/ 2880/4500 ид.части от реална част от имота с идентификатор 02659.2195.1784
с площ 1750 кв.м., графично изобразена на скица на л. 117 от делото на СРС,
ведно със законната лихва от 27.04.2014 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2
996,10 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Р.Б.П.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, М.Б.В.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на С.О., ЕИК ******, с адрес: гр.
София, ул. „******“ № 33, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 172,91 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: